Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ………156……………. Година 2020г. Град П., обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 12. 06. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 143 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от С.И. З.
, ЕГН **********,***, против Заложна
къща „К.“ ЕООД , ЕИК , *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. П. , ул. „М.Д. „ № 11, представлявано от управителя В.А.К..
С исковата молба е предявен
осъдителен иск за заплащане на сумата
603, 68лв. ,ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното заплащане .
С Решение № 30/ 13. 01. 2020г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 3004/2019г. по
описа на същия съд, предявен иск е отхвърлен, като неоснователен. Осъдена е ищцата да заплати в полза на ответното дружество сторените съдебно – деловодни разноски .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство С.И. З. , ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени решението на районния
съд и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото
на спора, с което се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане
на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна
. В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено
решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .
В открито съдебно заседание
жалбоподателя поддържа въззивната жалба .
В открито съдебно заседание
ответника по жалбата,чрез
пълномощника си , оспорва въззивната жалба . Моли съда решението
на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност
на съдебното решение, които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид
становището на противната страна и събраните доказателства пред двете
инстанции, при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в
производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по
чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при
проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Въззивната инстанция счита ,че районния
съд е постановил процесуално недопустим съдебен
акт, който ще следва да се обезсили .
Според утвърдената съдебна практика и правната теория правното основание
на предявения иск се квалифицира от съда , който разглежда спора въз
основа на обстоятелствата , които
са изложени в исковата молба и
направеното искане( петитума на иска ). Единството на обстоятелствата , на които се
основава иска и направеното искане очертават предмета на спора и компетентността
на произнасянето на съда.
В исковата молба ищцата е изложила следните обстоятелства, на които се
основава иска :
На 16. 01. 2018г. ищцата е заложила личния си автомобил ,марка „Мерцедес“
в ответната заложна къща срещу заем в размер на 2200лв. Условията на залога
били заема да бъде върнат за срок от 1 месец .При невръщане в срок на заема
,заложната къща има право да продаде
заложената вещ и да се удовлетвори от цената на вещта. За целта ищцата
упълномощила заложната къща да продаде автомобила от нейно име. След като
заложила автомобила ищцата заминала на
работа в Германия . Не върнала заема в уговорения срок.Върнала се в България
през м. февруари на 2018г. По време на
пътуване в България ищцата била спряна
за проверка от служители на пътна полиция. По време на проверката
контролните органи установили,че срещу ищцата били издадени 5 електронни фиша
за нарушение на правилата за движение.
Наложената глоба по електронните фишове била в
общ размер на 850лв. , като ищцата заплатила 70% от тази сума , или
сумата 603, 68лв. , в която влиза и банковите такси. В исковата молба ищцата
твърди ,че за времето, когато са съставени електронните фишове и са
констатирани нарушенията на правилата за движение автомобила е бил във владение
на заложната къща . Нарушенията са извършени през м. 05 и м. 08. на 2018г. Автомобилът е продаден
от заложната къща на трето лице през м. 10 на 2018г.По време на извършване на
нарушенията ищцата е била на работа в Германия и не се е връщала в България .
Ищцата твърди в исковата молба ,че заложната къща следва да понесе имуществената отговорност за извършените
нарушения , тъй като по време на извършване на нарушенията автомобила се е
управлявал от заложната къща .
Искането , което се прави е да се
осъди заложната къща да заплати на ищцата сумата от 603, 68лв. , тъй като със
заплащането на тази сума е причинена на
ищцата имуществена вреда от страна на
заложната къща .
При така изложените обстоятелства
в защита на субективните материални права , на които се основава иска и направеното искане ,
въззивната инстанция прави извода ,че районния съд е дал неправилна правна
квалификация на спора , поради което се е произнесъл по непредявен иск.
На първо място следва да се
отбележи,че в нарушение на разпоредбата
на чл. 146 ал. 1 т.2 от ГПК, в доклада
по делото, който съдът е извършил в с. з. на 13. 12. 2019г. ,районния съд не е
дал правна квалификация на спора . Докладът
по делото е непълен , като единственото което е посочено от
съдържанието на доклада това са обстоятелствата , на които се основава иска и
насрещните възражения на ответната
страна ( чл. 146 ал.1т. 1 от ГПК). Няма разпределение и на доказателствената тежест, като районния
съд се е ограничил до пресъздаване съдържанието на чл. 154 ал.1 от ГПК.
Правната квалификация на спора е дадена от съда в съдебното решение.
Съдът е приел ,че иска е по чл. 74 от ЗЗД – суброгация . Този извод на районния
съд е неправилен. При суброгаторното правоотношение имаме три правни субекта –
кредитор ,длъжник и трето лице , което изпълнява едно чуждо задължение(
задължението на длъжника ),защото има правен интерес от изпълнението .След изпълнение на чуждото
задължение третото лице има право да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор,за да упражни всички права и искове ,
които кредитора е имал против длъжника- главница , лихви ,залози ,
поръчителства и т.н.( виж чл. 73 и чл. 74 от ЗЗД).
Конкретният казус въобще
не попада в хипотезата на суброгаторното правоотношение ,тъй като ищцата не е трето лице по изпълнението . Ищцата е заплатила не чуждо ,
а свое задължение ( виж чл.188
и чл.189 от ЗДвП). Фигурата на трето лице , което
изпълнява чуждо задължение при наличието на правен интерес от изпълнението в
конкретния казус липсва . Ищцата не е заплатила задължение на заложната
къща , а свое задължение към държавния бюджет.
Въззивната инстанция счита ,че правната
квалификация на предявения спор е по чл. 59 от ЗЗД- неоснователно обогатяване
.
След като в исковата молба ищцата твърди ,че заложната къща е следвало да заплати дължимите глоби и че със
заплащането на глобите е причинена имуществена вреда на ищцата, исковата претенция следва да се
квалифицира ,като такава за неоснователно обогатяване,при общата норма на чл.
59 от ЗЗД. Изложените обстоятелства в
исковата молба сочат на неоправдано имуществено разместване, което налага да се
изследва фактическия състав на
посочената правна норма .
На основание чл. 270 ал. 3 от ГПК ще следва да се обезсили решението на районния съд и
делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск.
По въпроса за разноските
по делото ?
При положение ,че решението на районния съд се обезсилва , като
процесуално недопустимо и делото се връща
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за страните не възниква правото на разноски
по чл. 78 и сл. от ГПК. Това е така , тъй като с въззивното решение не се разрешава спора по
същество. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да се
произнесе по разноските , които са направени от страните в първоинстанционното и във въззивното производство,
с оглед изхода на спора пред тази инстанция ( в този смисъл виж Определение № 673/ 14. 11. 2017г. по ч. т. д. №
2686/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС).
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 270 ал.3 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА Решение № 30/ 13. 01. 2020г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 3004/2019г. по описа на същия
съд, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА делото на районен съд П. за ново разглеждане от друг състав на същия съд и за произнасяне
по предявения иск.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи
на касационно обжалване ( гражданско дело сцена на иска под 5000лв.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: