РЕШЕНИЕ
№
……………../09.10.2020 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и пети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря
Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 13229 по описа за 2019 г.
по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б.Й.Д. ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на поземлен имот,
находящ се в гр.*, съставляващ ПИ с
идентификатор * по КККР на
гр.*, одобрени със Заповед
№ */14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 521 кв.м. при граници: от две страни * /бивш */, *, ведно с всички приращения и подобрения в имота.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е започнала да владее процения недвижим
имот около 2000 г когато е закупила съседно дворно място с площ от 1665 кв.м.,
с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нот. акт № * г. на нотариус при Районен съд *, съставляващо имот № * в кв.63 по КП
от 1956 г., представляващо по КККР на гр.Варна поземлен имот с идентификатор */, съседен от две
страни на ПИ с идентификатор *. Твърди се,
че в закупеното дворно място ищцата построила, в началото на 2004 г., две
сгради, като сграда с идентификатор */, с площ от 55 кв.м. частично попада в ПИ с идентификатор *. Излага се, че
владението върху процесния имот се осъществява с намерение за своене явно, необезпокоявано и непрекъснато от 05.10.2003
г. до настоящия момент - 05.08.2019 г. Имотът бил ограден и стопанисван от нея,
поради което счита, че го е придобила въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Сочи, че във връзка с предприети
действия за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, ответната община е актувала имота с АОС № */20.10.2014 г. на
основание чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС. Твърди, че ответникът не може да се легитимира
като собственик въз основа на представения акт за общинска собственост, поради
което оспорва същия. По тези съображения настоява за
уважаване на така предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуален представител адв. Лечева
поддържа заявената искова претенция и моли за уважаването й. Уточнява, че
ищцата твърди да е придобила имота по давност, тъй като е упражнявала
фактическа власт върху имота постоянно, непрекъснато, спокойно и явно за период
от десет години от 05.10.2003 г. , но няма документ за собственост. В този
смисъл, правния ѝ интерес произтичал от
това, че като отрече правата на ответника ще има възможност да се снабди
с документ за собственост.
Счита, че ответникът при главно и пълно доказване, трябва да докаже правното
основание, на което е придобил имота.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от
ответника Община *, в който
излага становище за недопустимост,евентуално неоснователност на иска. Поддържа
се, че ищцата не е доказала правния си интерес, поради това, че построената
жилищна сграда съобразно строителните книжа попада единствено в УПИ * по плана на
кв. *, но не и в УПИ *, където
попада процесния имот. Отделно от това, по същество оспорва наведените в исковата молба
твърдения, като счита, че въз основа на АОС № */20.10.2014г. общината се легитимира като собственик на основание §42 от
ПРЗ от ЗИД на ЗОС. Сочи, че съгласно последните изменения е установен мораториум в § 1 (Изм. -ДВ, бр.
105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008
г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) (Предишен текст на § 1,
изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в
сила от 31.12.2017 г.) от ПЗР към Закона за допълнение на закона за
собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от
2006 г.), поради което същетствува забрана за
придобиване по давност на 521кв.м. ид.ч. от имота
2072. В тежест на ищеца било да докаже, че към момента на актуването на имота,
последният е имал собственик, тъй като съставеният акт за общинска собственост
се ползва с формална доказателствена сила. По тези съображения моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът не изпраща представител. С молба от 24.09.2020 г. оспорва предявения
иск и моли за отхвърлянето му. Настоява, че на основание чл. 2, ал. 1 т.2 от ЗОС и §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС частната държавна собственост се е трансформила в частна общинска собственост, поради което по
силата на закона общината е придобила собствеността. Сочи се, че в плана от
1983 г., действащ към 1999г. за имота няма записан собственик , поради което по
силата на чл. 6 е станал държавна собственост. Предвид на трансформирането му в
частна общинска собственост и наложения мораториум, намира че същият не е
придобит по давност от ищеца, поради което искът следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № * г. на нотариус при
Районен съд *, се
установява, че Б.Д. е придобила дворно място № * в кв.* г., представляващо по
КККР на гр.* поземлен имот
с идентификатор *съседен от две
страни на ПИ с идентификатор *.
Съгласно нотариален акт за собственост №*г., Б.Д. и * са признати за
собственици общо на 64.66 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор *. целия с площ
1762кв.м.
С договор за доброволна делба от 05.04.2018 г. съсобствеността по отношение
на */ е поделена.
Видно от скица №* г. , издадена
от служба по геодезия, картография и кадастър в имот с идентификатор * попада част от сграда
1, находяща се в имот с идентификатор *, като видно от
отбелязването като собственик е вписана Държавата.
Видно от удостоверение №*/04.08.2008 г.
е въведена в експлоатация жилищна сграда, находяща се
в УПИ * по плана на кв. *.
С молба-декларация от 16.06.2014 г. (л. 9) от Б.Д. е инциирано
производство по обстоятелствена проверка по отношение на имот с идентификатор *.
Видно от възражение с вх. №* г. по
постъпила в СГКК- * искане за
издаване на скица на общиа * ищцата Б.Д. е
възразила при твърдения за липса на доказателства за принадлежността на правото
на собственост на ответната община.
На 21.08.2014 г. са изпратени копия от заповеди за попълване на * на кв. *.
Съгласно писмо от
26.08.2014 г. на ОСЗ-*, в службата има подадено заявление №40597 на
наследниците на С. *.
Не е спорно между страните, че ПИ
с идентификатор * е актуван като общинска
собственост с АОС № */20.10.2014г.
Видно от удостоверение №* от 07.11.2014 г.,
издадено от община *, по отношение на ПИ с идентификатор * е съставен АОС № *.10.2014г. , вписан в СВ на 23.10.2014 г., като съгласно писмо от Дирекция
„АГУП“ ПИ *, попадаща в улична регулация е 198кв.м., както и че ПИ * е идентичен с
части от съществуващо по предходни кадастрални планове дере и с НТП „За друг
обществен обект, комплекс“. Съгласно удостоверението няма съставен АДС до
01.06.1996 г. , няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ,
ЗТСУ и др. (бр. 15/1992г.).
Съгласно удостоверение с изх. № *.11.2018 г. на
областния управител на област с административен център Варна, по отношение на
ПИ с идентификатор * няма съставен акт за държавна собственост в периода от
01.06.1996г. до момента.
Видно от АОС № */20.10.2014г. по отношение
на актувания имот ПИ с идентификатор *, е отбелязано за
основание, на което имотът се счита за общински – § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
От писмо с изх. № МД –* от 04.09.2020 г.
се установява, че от Б.Д. има подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №*/16.06.2014 г.
партиден №* от 01.01.2009 г. за имот ПИ с идентификатор * с площ от
521кв.м., като са начислени, съответно платени всички задължения за имота.
Съобразно заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза и допълнителната такава, неоспорени от страните, се установява, че ПИ * не е отразен в
плана от 1956г., попада в земеделска територия и в поземлени имоти с планоснимачни номера: *. В разписния
лист към плана за начин на ползване и собственик е записано: за ПИ 8282 -нива
със собственик: *, за ПИ *-нива със собственик:С. * и ПИ *-нива със собственик: *. Установено е,
че процесния поземлен имот не е нанесен в кадастралния план на с.* по топографо-геодезически план на с.* от 1957г. -
имотът е извън границите на селото в това число и по кадастрален план
на кв.Виница от 1983г. Процесният
имот е в строителните граници на кв.Виница и попада в територията на *п., * и в * е проектен имот върху територия с незатворен контур,
представляваща мера, за която не е отреден поземлен с пл.номер.
Отреждането на парцела е за инфраструктурен обект - „за трафопост”. Със Заповед
№ ** от 13.11.1996г. на Кмет на
Община * на основание чл.21, 86 , 90 и
чл. 75 от ППЗТСУ е одобрено попълването на ПИ *, като част от територията на попълнения поземлен
имот с пл.номер * попада в процесния поземлен имот и в *. Със Заповед № Р-* от 13.10.1997г. на
Кмет на Община * е одобрен ЧИРП ,
като с изменението територията на *-държ. се отрежда за УПИ * С изменението в регулацията не се променя южната
граница на *. Отреждането на процесния имот за трафопост се запазва, a със Заповед № * 04.04.2014г. на Зам. Кмет
на Община * е одобрен ПУП-ПРЗ
за УПИ * и план за улична регулация от
о.т.431, 432 и 433. С одобреният ПУП-ПРЗ се променя северната граница на УПИ
II- тр.п., като част от територията на парцела
преминава в проектна улица и се променя източната регулационна граница на
парцела, която е приведена към кадастралната граница на ПИ *. С измението на регулацията
УПИ ** се променят северната и източна
регулационна граници, отреждането на парцела за инфрастуктурен
обект-трафопост се запазва. УПИ * е идентичен с процесния ПИ *. Съобразно ОУП на гр.Варна, одобрен със Заповед №*. на МРРБ.
Установява се също, че в
процесния поземлен имот попада част от сграда с
идентификатор *. Вещото лице е установило от извършения оглед, че процесният имот е ограден с паянтова ограда /с бетонни и
дървени колове и оградна мрежа/, от север, изток и
запад и масивна ограда от юг и се стопанисва, като достъпът в процесния имот се осъществява през ПИ *. Съобразно направните от вещото лице уточнения в съдебно заседание
няма прилагане на регулационен план от 1985 г.,
както и последващите изменения от 1997 г. и от 2014
г., където се променя източната и северната граница, където преминава в уличната
отсечка. Сочи, че
в случая няма прилагане защото няма отчуждителни процедури и няма процедури, по които да е
приложена. Няма данни да е внасян имотът
в ТКЗС.
От допълнителната
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че ПИ * се намира в
друга част на кв. *
противоположна на процесния имот, не е установено да попада в процесния имот и да
представлява улична отсечка. Част от ПИ * е идентичен с части по предходен
план с дере и с НТП попКК За друг обществен обект,
комплекс попада в улица определена от осови точки 34,
98 и 97 с площ от 198кв.м. В близост до процесния имот се намира дере и същият
е разположен на скат. Вещото лице констатира, че не попада територия от
процесния имот в улична отсечка.
Събрани по делото
са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите * и *.
От показанията на
* се установява, че ищцата владее два имота, като половината част от сградата
попада във втория имот, който е около 500-600 кв.м. В сградата имало ток и
вода. Между двата имота имало малка
ограда, но е заграден от всички страни, включително и частта, в която попада
сградата. В този имот имало трайни насаждания и подобрения, извършени от Б.
през годините. Свидетелят споделя, че никога не е виждал други хора освен Б. и
семейството ѝ в имота или някой да им оспорва собствеността. Големият
имот бил закупен от реститути, но повече от 24 години
никой друг не е живял в по-малкия освен семейството на Б..
От показанията на
свидетеля Петър Петров се установява, че в процесния имот попада къща, целият
имот е ограден и се стопанисва от Б.. Имало поставена ограда от бетонни и дървени
колчета и каменна ограда. Имотът бил поддържан от семейството на Б. още преди
2000г. Свидетелят споделя, че не е имало спорове относно собствеността върху
имота или някой да предявява претенции спрямо него.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса в
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията,
с които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи
наличието на свое защитимо материално право, като докаже изложените в исковата
молба твърдения, че е собственик на процесния недвижим имот, придобит на
посоченото в исковата молба основание - по давност (упражнявана фактическата
власт върху имота постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10 години, като е държал вещта
като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното
вещно право на собственост). В тежест на ответника е да установи противопоставимо свое право на собственост, породено на
твърдяното основание, за което е съставен АОС № */20.10.2014г., както и наведените правоизключващи възражения,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 8/2012, ОСГТК,
правният интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху
вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато
ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече претендираните
от ответника права.
Съобразно наведените от ищеца фактически твърдения за наличие на
самостоятелно право на собственост върху имота въз основа на придобивна давност, чието съществуване би било отречено от
неоснователната според ищеца претенция на насрещната страна в спора, която
оспорва правото на собственост на ищеца върху имота, настоящият съдебен състав
намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, поради което предявеният
иск е процесуално допустим.
За
основателността на така предявения отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че е собственик на
процесния имот.
За установяване
собствеността върху процесния имот е представен АОС № 7973/20.10.2014г., съобразно който като частна общинска
собственост е актуван процесният имот.
Актовете за
държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно
действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на
посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота.
Съставянето на такъв акт не се отразява на режима на собствеността. Тъй като
оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването му се
осъществява чрез доказване на изключващите го положителни такива (в този смисъл
решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение
№ 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от
03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о.). Поради това при спор за
собственост оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на
собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието,
на което е издаден. Когато в акта е посочено като основание само правната
норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината.
В настоящия случай ответната община не може да
се легитимира за собственик на процесния имот с представения акт за общинска
собственост № 7973/20.10.2014г. Като основание за актуване на имота
е цитирана разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, което предпоставя наличието на частна държавна собственост върху
имота, за да настъпи трансформацията в общинска собственост при наличие на
останалите предвидени в закона предпоставки.
По делото не е представен акт за държавна собственост и от
събраните данни се установи, че такъв не е съставян. Установи се от приетата по
делото СТЕ и допълнителната такава, които съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадени, както и представени по делото писмени доказателства –
удостоверения и разписни листи, че имотът ПИ * не е отразен в
плана от 1956г., попада в земеделска територия и в поземлени имоти с планоснимачни номера: *. В разписния
лист към плана за начин на ползване и собственик са записани: за ПИ * -нива със
собственик: *, за ПИ *-нива със собственик: С. Петров Георгиев и ПИ *-нива със
собственик: *. Впоследствие имотът е отреден за жилищно строителство. В изследваните
книжа от вещото лице, както и от представените по делото доказателства, не се
установи имотът да е отчуждаван, да е внасян в ТКЗС или одържавяван на някакво
основание. Освен това се установи, че имотът, посочен в удостоверението издадено
от Община Варна по обстоятелствена проверка - ПИ * , попадащ в част
в улична регулация, касае срещуположен имот на процесния
и не попада в него. От друга страна,
плановете, в които е предвиден част от процесния имот да попада в улица и за
изграждане на трафопост, не са приложени, поради което въпросът дали някой от
тях има отчуждително действие не следва да се
обсъжда.
Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл. 6 ЗС, съобразно която държавни
стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, че нито една от посочените хипотези не е налице. Не е предвидено
като правна последица с регулиране на имотите след като са били извън
строителните граници изгубване на правото на собственост от физически лица и
придобиването им от държавата.
От ангажираните гласни доказателства, които съдът кредитира като
последователни, вътрешнологични и непротиворечиви, се
установи, че ищцата поддържа и стопанисва процесния имот повече от двадесет
години. В имота има прекарани ток и вода, ползва се непрекъснато и явно от
ищеца, като в периода на заявеното с исковата молба владение никой не е
предявявал претенции спрямо имота. Не е спорно, а и от анализа на приобщените
по делото доказателства – свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза
се установи, че част от сградата, собственост на ищцата, попада в процесния
имот №1769, като същият е ограден с масивна ограда и достъпа до него се осъществява
през собствения на ищцата имот. Ищцата е декларирала имота в местни данъци и такси и е
заплащала дължимите данъчни задължения за него като за собствен имот. Или от
изложеното може да се обоснове извод, че правото на собственост върху този имот
е било придобито на оригинерно основание по давностно владение от ищцата. Принадлежността на правото на
собственост не е обусловено от наличието на документ. Както е прието в правната
доктрина и съдебна практика, придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок. Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от 17.12.2012 год. по т. д. № 4/12
год. ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, към момента на изтичане на законовия срок. В
случая давностното владение е упражнявано над
двадесет години, като позоваването на него не е елемент от фактическия състав.
Доколкото не е установено процесният имот да е
принадлежал на държавата, възраженията на ответника относно законодателния
мораториум с § 1 от ПЗР към ЗДЗС за придобиване на имоти частна
общинска, респ. държавна собственост по давност, са неоснователни.
Липсата на
конкретно придобивно основание за одържавяване на
имота при актуването му и на легитимация на общината като собственик на
заявеното в акта за общинска собственост основание по § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС, съставляващо общо нормативно основание за
трансформиране на държавната собственост в общинска, а не настъпването на
конкретни юридически факти, имащи за последица придобиване на собствеността,
изключва легитимиращото действие на акта за общинска собственост (в този смисъл
Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 477/12 г. на ІІ г.о.).
По изложените
съображения и след като АОС, като доказателство, не е в състояние сам по себе
си да отблъсне предявения иск, а ответникът не е провел доказване в
гореизложения смисъл, следва да се приеме, че общината не е установила по
надлежен ред правото си на собственост върху процесния имот. Предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищците направените от последните разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК за дължимата за производството в общ
размер на 1836,63лева, от които
държавна такса – 175,28 лева, СУ – 5лв.; 20 лв. скица СГКК; 14лв. за държавна
такса за преписи, 17.35лв. такси за вписания, депозит за вещо лице – 200 лева,
СУ - 5 лв., както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, бул. „*, не е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.*, кв.*съставляващ ПИ
с идентификатор * по КККР на
гр.*, одобрени със Заповед
№ */14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 521 кв.м. при граници: от две страни * /бивш *, *, ведно с всички приращения и подобрения в имота, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община *, с адрес
гр. * да заплати на Б.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
сума от 1836,63лева
/хиляда осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: