Р Е Ш Е Н И Е
№
1599
гр.
Пловдив, 22 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 664 по описа на съда за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано
е по повод жалба от “М.2017” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя С.С.Г.,
чрез пълномощника Д. М.и адв. Д., със съдебен адрес:***, против Заповед ФК № 106-0346571/25.02.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка “Запечатване” по отношение на
търговски обект – павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Велинград, бул.
„Съединение“ (пред хотел „Рим“), стопанисван от дружеството - жалбоподател, за
срок от 14дни.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда.
Твърденията са, че обжалваният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в
нарушение на материалноправните разпоредби. Искането е административният акт да
бъде отменен изцяло. Допълнителни съображения излага в писмена защита,
приложена по делото. Претендират се разноски и се прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, в случай, че е посочен размер
над минималния.
Ответникът - Началник отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител по пълномощие, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представени списък. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд,
осемнадесети състав, след като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при
направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл.
168, ал. 1 АПК, намира следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес в
преклузивния 14-дневен срок, което налага извод за нейната допустимост. Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното: при извършена проверка на
18.02.2019г. в 11:55часа на процесния обект е констатирано, че
търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, е допуснал нарушение на същата, като не е регистрирал
и отчел всяка извършена продажба на стоки в търговския обект чрез издаване на
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
Извършена е контрола покупка, платена в брой, на стойност 2,50лева на един брой
палачинка, за която не е издаден ФКБ от въведеното в обекта фискално устройство
– „Датекс“ с инд. номер **** и номер на фиск. памет 02683407, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Фискалният бон
е следвало да бъде с пореден номер 0010476 от 18.02.2019г., а с този номер е
изведен дневен финансов отчет без нулиране от въведеното в експлоатация
фискално устройство в обекта. Това нарушение било подкрепено и от факта, че е
налице разлика между установената фактическа касова наличност – 2,50 лева в
повече, спрямо разчетената наличност по ФУ, което се потвърждава и от
изготвения опис на парични средства. Като неоснователно е възприето
възражението, че ФКБ е издаден, но неправилно е маркиран „дюнер“ на същата
стойност – 2,50 лева, вместо палачинка. Изложеното е квалифицирано като
нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Въз основа на горното,
началник „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП е приел, че от
събраните доказателства се установява извършването на сочените нарушения,
поради което, с оглед защитата на обществените интереси и в изпълнение целите
на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на
установения правов ред, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС е разпоредено налагането на принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – павилион за бързо хранене, находящ се в *** –
/пред хотел „Рим“/, стопанисван от „М.2017“ ЕООД и забрана достъпа до него за
срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
В заповедта е посочено, че
„М.2017“ ЕООД не е спазило реда за издаване на съответни документи за продажба,
издадени по установения ред за продажба, като по този начин се препятства
извършването на данъчната проверка и не позволява да се определят реализираните
от лицето приходи.
Относно размера на срока за
запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че при
определянето му са взети предвид: - тежестта на нарушението и последиците от
същото, вида и местоположението на обекта – находящ
се в гр. Велинград, в разгара на зимния сезон, постоянен поток от клиенти,
конкурентни цени и асортимент на предлаганите за продажба продукти, както и
обстоятелството, че обектът се експлоатира целогодишно, и с оглед защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Посочено е, с това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
препятства контролните функции на НАП и не позволява да бъдат проверявани
извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне
на дължимите данъци. Посочена е и целта на издадената ПАМ, а именно, че при
определяне на срока е съобразен принципът на съразмерност, и срокът на
наложената ПАМ е съобразен с целевата превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
В хода на съдебното
обжалване са приети следните допълнителни писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № F473372/21.02.2019г. (л.
23); заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП (л.
42); наказателно постановление № 442498-F473372/13.06.2019г. (л.
79); наказателно постановление № 442495-F473367/13.06.2019г. (л.
80); платежно нареждане за заплащане на имуществена санкция в общ размер на
800лв. по двете наказателни постановления (л. 81).
В съдебното заседание на
27.05.2019г. са депозирани показанията на свидетеля Д. П.М., пълномощник на
дружеството, съгласно пълномощни на л. 35 – 36 и л. 49 – 51. Съгласно
показанията, свидетелят работи в дружеството по трудов договор и същевременно е
упълномощено лице. На 18 февруари 2019г. в търговския обект е извършена
проверка от органи по приходите („данъчни инспектори“), които закупили 1бр.
палачинка. Поради грешка, лицето е маркирало на касовия апарат покупка на 1бр.
дюнер, който е на същата цена. При предоставяне на касовата бележка едната от
проверяващите е казала, че тази бележка не е за нейната покупка, тъй като на
нея е маркирана като закупена стока „дюнер“. При проверката на касовата
наличност действително е наличност на парични средства в по-малък размер, със
сумата от 2,50 лева.
В съдебното заседание на
21.06.2019г. са депозирани показанията на свидетелката Р.Т. Н.Съгласно
показанията, свидетелката работи като инспектор по приходите в НАП. Фирма „М.2007“
ЕООД е била обект на проверка, извършена в гр. Велинград, през месец февруари.
Търговският обект, който се стопанисва от жалбоподателя, е павилион за
палачинки. При проверката, преди тях на опашката имало други две клиентки,
поради което с колегата, с който извършвали проверката, изчакали и след това
били обслужени. При извършената от тях покупка не е издадена касова бележка,
което обстоятелство е отразено в издадения констативен протокол. След
покупката, проверяващите се легитимирали и продавачът в търговския обект
запознал да издава касови бележки на следващите клиенти. В момента на
проверката натовареността в обекта била слаба, затова са видели как се издават
касови бележки на следващите клиенти. Не е налице разминаване в часа на
извършената от тях покупка, като на касовата бележка, за която лицето твърди,
че е издадена за тяхната покупка, посоченият артикул е „дюнер“, а не
„палачинка“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното:
След задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря
на изискванията за законосъобразност
по кодекса - да е издадена от
компетентен орган, при спазване на
установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма с оглед нормата
на чл.186 ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018година на изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите. Не се твърдят и не
се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените
норми при издаване на акта.
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от
ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок
до един месец
се прилага на лице, което
не спази реда или начина
за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. Фактическото основание е установеното
обстоятелство, че на 18.02.2019г. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя се е
установило, че не е издадена издавани касова бележка от монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство при извършена покупка на 1бр. стока (палачинка).
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Производството
е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на
продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на
чл. 186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка –
"запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай
нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" – неизпълнение на
задължението за спазване реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба. В случая, спорен между
страните е въпросът дали е издадена касова бележка на една и съща стойност от
2,50лева, в която погрешно е посочен продаденият артикул.
От
събраните по делото доказателства се установи, че с протокол за извършена
проверка № 0346571/18.02.2019г., АУАН № F473372 от 21.02.2019г. е установено
извършено от търговеца нарушение на чл.
185, ал. 3 от ЗДДС и АУАН F473367 от 21.02.2019г. – нарушение на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, а именно неиздадената
фискална касова бележка от регистрирано и въведено в експлоатация фискално
устройство за извършена от него продажба.
Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, което
представлява административно нарушение на чл. 185 ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
В
случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" ЗДДС. Административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административно наказателното производство.
Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Съдът,
при преценката законосъобразността на процесната
заповед взе предвид и приложените по делото доказателства – дневен отчет, касов
бон, опис на паричните средства към момента на започване на проверката. В този
смисъл намира за неправилен от фактическа страна възприетият от ответника
извод, че установената фактическа касова наличност е в повече от разчетената
такава по ФУ. Видно от представените към протокола за проверката писмени
доказателства дневен отчет (л. 59) фактическата касова наличност в размер на
35лева е по-малка от разчетената такава по ФУ – 37,50 лева.
Отделно от това, към
възражението е наличен ФКБ за извършено плащане на сумата от 2,50лева, издаден
под № 0010475 в 12,08 часа, който е предхождащ изведения от органите Дневен
отчет от дата 18.02.2019г. в 12,11 часа, поради което и не може да се възприеме
становището на ответника, че същият е след часа на проверката (очевидно
началният час 11.55 не кореспондира с данните за изведен дневен финансов отчет
в 12.11 часа и то след издаването на посочения ФКБ), а това писмено доказателство,
наред с приложените писмени такива самите органи по приходите е в насока
подкрепа възражението, сторено към момента на проверката.
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че липсва нарушение, което да е предпоставка
за издаване на ПАМ. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, задължението за
регистриране и отчитане на извършените в търговските обекти продажби се
осъществява по два начина: чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност - системен бон. По делото
липсват каквито и да било доказателства, извън твърденията в самия протокол и
оспорената заповед, които са в противоречие с писмените доказателства, събрани
в хода на проверката, от които да се обоснове извод, че въобще е налице
твърдяното нарушение. От приложените писмени доказателства към ПИП се
установява и че жалбоподателят декларира не малки дневни обороти, при
установените ниски цени на продаваните артикули, спазва всички останали
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
В тази връзка следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетеля М,които са в съответствие с
останалите събрани по делото доказателства, макар и да изхождат от лице, пряко
заинтересовано от изхода на делото. Показанията на свидетелката Н.посочват
неиздаване на касова бележка само и единствено за извършената от проверяващия
екип покупка, като причината за този извод е неточно посочен закупен артикул на
същата стойност. В останалата си част показанията потвърждават обстоятелствата,
че в търговския обект се издават касови бележки за закупените артикули и няма
разминаване в часа на покупката.
Само
за пълнота на изложението, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. По делото са представени доказателства за заплащане на наложените с НП
2бр. имуществени санкции, но не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 187,
ал. 4 от ЗДДС, тъй като не са предприети действия по изпълнението на наложената
ПАМ, тъй като допуснатото предварително изпълнение е отменено с влязло в сила
определение № 521 от 07.03.2019г., постановено по адм.
дело № 656 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Предвид
изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, но
в нарушение на приложимия материалния закон, поради което са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК.
С оглед изхода на
делото на жалбоподателя следва да бъдат заплатени направените по
делото разноски.
Съдът констатира, че не е представен списък с разноските. На л. 13 гръб по
делото е представен договор за правна защита и съдействие, в което е посочено
договорено възнаграждение в размер на 1 100лв., от които 550лв. платени в
брой и сума в размер на 550лв., платима по банков път до 31.07.2019г. Към
момента на постановяване на настоящото решение не са представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение по банков път, поради което и не следва
да бъде присъждано.
Ето защо съдът
на основание
чл. 172 от АПК,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на “М.2007” ЕООД, ЕИК ***** със Заповед ФК №
106-0346571/25.02.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка
“Запечатване” по отношение на търговски обект – павилион за бързо хранене, находящ се в ***** (пред хотел „Рим“), стопанисван от
дружеството - жалбоподател, за срок от 14дни.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“№52, да заплати
на „М.2017“ЕООД, ЕИК ******, сумата от 600 (шестстотин) лева разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :