Р Е Ш Е Н И Е №2699
29.07.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15173 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС.
Ищец Д.Д.Н. с ЕГН
********** с адрес: *** чрез адв. Н.А. заявява, че с ответниците В. Х.В. с ЕГН
********** и В.Г.В. с ЕГН ********** и двамата с адрес: *** са съсобственици на
дворно място, което представлява поземлен имот с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес на имота: ***цялото застроено и
незастроено с площ от 383 кв.м. Ищцата посочва, че притежава 4/5 ид.части от
правото на собственост върху така описаното дворно място въз основа на договор
за дарение оформен в нотариален акт № *** на Н. Е. А., а ответниците останалата
1/5 ид.част в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на договор за
продажба оформен в нот. акт № ***
Всяка от страните притежава в дворното място лична индивидуална
собственост – самостоятелни обекти в построената жилищна сграда като ищцата е
собственик на жилище от 130 кв.м. което заема целия първи етаж заснето с
идентификатор № ***, а ответниците притежават жилището на партерния етаж
заснето като имот с идентификатор *** като всяка от страните притежава и по
½ ид.част от общите части на сградата и в т. ч и от таванското
подпокривно пространство.
Посочено е в исковата
молба, че всяка от страните има достъп до жилището си чрез самостоятелен
обособен вход – този на ищцата е от северозападната страна, а този на
ответниците е от североизточната страна. Заявява се още, че между страните е
било водено друго производство по реда на чл. 32, ал.2 ЗС по гр.д. №
2302/1999г. по описа на ПРС като дворното място е било разпределено за
ползване, но изпълнителната сила на това решение била погасена с 5-годишен
давностен срок, а и освен това решението било постановено и обвързвало
праводателите на ищцата.
Поддържа се в исковата
молба, че с ответниците не може да се постигне съгласие относно начина на
реално ползване незастроената част на дворното място независимо, че ищцата
притежава повече от половината поради което и тя не може едностранно да наложи
определен начин на ползване, тъй като това е свързано с конфликти с
ответниците.
Ето и защо се иска
разпределение реалното ползване на процесното дворно място. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответник В.Г.В. чрез
адв. Р.П. е подала отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск. Не
се оспорват правата в съсобствеността по отношение на дворното място, както и
фактът че имотът е застроен и всяка от страните има самостоятелно жилище.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба, а именно жилищната сграда
разполага с четири входа – от изток вход за самостоятелния обект на ответниците,
от юг – вход за избените помещения на ответниците, от югозапад – вход за
жилището на ищцата, от запад – единствен вход за таванските помещения, който
осигурява достъп на ответниците, който достъп е препятстван от ищцата, тъй като
единствено тя разполага с ключза този вход. Освен това входните врати от
улицата към двора са три на брой, а не както се твърдяло – два броя. През
2017г. било направено преустройство без знанието и съгласието на ответниците
като на мястото на съществуващата голяма дворна врата била изградена една малка
и една голяма врата за МПС като бил ограничен достъпа за ползването на голямата
врата от ответниците, отказвайки им да предостави ключ. Ответник В.В. е
съгласна за реално разпределение ползването на дворното място като се отчете,
че на източната фасада на сградата се намира вход за самостоятелния жилищен
обект, собственост на ответниците, на южната фасада на сградата се намира вход
за избеното помещение на ответниците, на западната фасада има вход до тавана.
Ето и защо ответницата иска да има достъп до тези помещения, което налагало
частта от дворното място около самата сграда да се ползва съвместно от страните
и да бъде изключено от разпределението, т.е да бъде поставено за общо ползване.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник В. Х.В. не
подават отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
Съдът след като се
запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
По делото няма спор, а
и от представените писмени доказателства се установява, че страните са
съсобственици на процесното дворно място при квоти 4/5 ид.части за ищцата,
която се легитимира с нот. акт за дарение № *** на Н. Е.А., а ответниците
притежават 1/5 ид.част като се легитимират с нот. акт за покупко-продажба №
***Няма спор и затова, че всяка от страните обитава самостоятелен обект в
построената в дворното място жилищна постройка – ищцата първи надпартерен етаж,
а ответниците партерен етаж.
Видно от представеното
по делото решение № 153/25.10.1999г. по описа на РС – Пловдив процесното дворно
място е било разпределено за ползване между ответниците, от една страна, и К.
С. Д.и Е. К. К. , от друга страна, които са продали собствеността си на
„Сириус-Тим“ ООД на 31.07.2007г., което пък дружество е продало собствеността
на лелята на ищцата през 2015г., която впоследствие и го е дарила.
Следователно,
настоящата инстанция застъпва тезата затова че решение № 153/25.10.1999г. е
непротивопоставимо на частните правоприемници на К. С. Д.и Е. К. К. , тъй като
по същество това решение замества доброволното съгласие на страните за
разпределение ползването на дворното място, а от там и се приравнява на липсващ
договор, а съгласно чл. 20а ЗЗД действието на договорите е само между страните.
В съдебната практика е застъпвана и тезата затова, че решението за
разпределение ползването е противопоставимо на частните правоприемници, но в
този случай / макар по делото да няма преки доказателства/ изпълнителната му
сила е погасена, респ. ищцата заявява че не може принудително да го изпълни,
което обуславя и правния й интерес от предявяването на настоящия иск.
Ето и защо предявения
иск се явява допустим.
По делото е разпитан
св.С. Р., който е бил собственик на
дружество „Сириус Тим“ ЕООД, което е придобило процесното дворно място.
Свидетелят заявява, че къщата има два входа – от ляво и от дясно. Имотът бил
закупен, за да може да се осигури преминаване до ***“ където свидетелят имал
строителен обект, който изграждал, а етажа от къщата се ползвал от строителните
му работници. Ответникът В.В. създавала проблеми, вдигала скандали, била
агресивна, хвърляла предмети, бил извършен и въвод от ***Л.М.. Свидетелят си спомня,
че достъпът до подпокривното пространство преминава през първия етаж, а
ответницата живеела на партерния етаж, който бил изба. Това подпокривно
пространство не било таван и може да се влиза само при аварии и ремонтни
работи.
Свидетелят Р. Т. е посещавал няколко пъти имота, дава
описание на входовете и подстъпите към жилищната сграда, знае, че за другите
входове ответниците нямат ключове, вкл. за входа който осигурява достъп до
тавана, не могат да влязат и през двукрилната врата. Свидетелят заявява, че е
виждал паркиран автомобил в двора, но не знае чий е.
Според вещото лице Й.
Й. в приетото по делото основно и и две допълнителни заключения, които съдът
приема за компетентни и безпристрастно изготвени към жилищна сграда в процесния
имот има вход от запад, който се ползва от ищцата. Този вход обслужва първи
жилищен етаж, избата и подпокривното пространство. Влиза се във входа и чрез
вътрешно бетонно стълбище се стига до първи жилищен етаж. Няма оформена
стълбищна площадка. Чрез подвижна стълба се осигурява достъпа до подпокривното
пространство чрез дървена капандура с размер 63/113 см. Подпокривното
пространство представлява свободен таван като в най-високата си част е 1.80м. а
в най-ниската си част е 1.50м. Установен е и втори вход от юг към първия етаж, който
се ползва от ищцата като подходът е чрез външни бетонови стълби. Вход от
юг/запад се използва само от ответниците за достъп до изба с размери 0.62м., от
ответниците се ползва и вход от изток с размери 1.19м.
Следователно, при разпределение
ползването на дворното място, ищцата следва да има достъп към жилището си от
вход-запад, който при всички варианти на разпределение е означен с т.7 и т.8,
следва да има достъп и от вход-юг, който е обозначен с т.11-19 отново при
всички варианти на разпределение. Съответно ответниците трябва да имат достъп
от вход-юг/запад, обозначен при т.20-21 и вход-изток обозначен при т. 46-47.
Според настоящата
инстанция основателно е изложеното от ищцата, че таванското помещение
представлява подпокривно пространство, което е изцяло неизползваемо и е
свързано с жилището й. По делото няма конкретни преки данни затова, че
конструктивно това пространство е свързано единствено с жилището на Д.Н., но са
налице доказателства затова че това пространство служи за осигуряване достъп до
покрива на сградата, поради което и предназначението му е за изолация на
последната етажна плоча и покрива, а не за общо ползване като обща част на
сградата. Така в решение № 25.06.1996г. по в.гр.д. № 1502/1994г. ПОС е приел че
се касае до подпокривно пространство без под и стени като понастоящем е
установено от вещото лице Й., че достъпът до това подпокривно пространство се
осъществява през жилището на ищцата. Същевременно обаче предназначението му е
във връзка с обслужване на покрива на сградата, а не във връзка с изполването
му за други нужди поради което и неосигуряване достъпа до това пространство не
е нарушение на закона, и не накърнява правото на етажния собственик освен ако
не е в хипотезата на извършване обслужване на покрива.
В случая
ответник В. поддържа, че иска достъп до подпокривното пространство, за да го
ползва с оглед което и иска достъп затова през дворното място откъм вход-запад.
Ответник В. обаче няма законово оправдан интерес от това, тъй като, от една
страна, обективно това пространство е неизползваемо с оглед конструктивните си
характеристики, а от друга страна, това пространство по предназначение е за
осигуряване достъп до покрива чрез преминаване през дървена капандура.
Ето и защо
настоящата инстанция намира, че при разпределение ползването на дворното не е
необходимо ответниците да имат достъп от вход-юг, който изцяло обслужва
жилището на ищцата, тъй като този достъп не може да обезпечава ползане на
пространство, чието предназначние е единствено за осигуряване достъп до покрива
на сградата. Следва да се посочи ползването на вход-юг за достигане
подпокривното пространство от ответниците по същество би довело до преминаване
през личната собственост на ищцата, което е допустимо само в случай на
компрометиране покрива на сградата и бездействие на Н., което да доведе до
евентуален теч и увреждане личната собственост на ответниците. Такова
преминаване не е допустимо за ползването на подпокривното пространство като
обща част за лични нужди с оглед конструктивната му свързаност с имота на Н..
Такова преминаване е и нецелесъобразно тъй като би създало значителни
неудобства на ищцата при ползване на личната й собственост, респ. последната
следва да търпи ограничения на правото си на собственост за каквото няма
основание / не е учреден сервитут/
При анализа на вариантите за разпределение ползването
на дворното място съдът отчита обстоятелството, че вариант I, скица 1 от основното заключение и вариант № 5, скица 6
от второ допълнително заключение предвижда обща площ от 133 кв.м колорирана в
сиво – л. 109 от делото при което е очевидно несъответствие между притежаваните
от страните квоти в съсобствеността и реално този вариант ощетява ищцата Н.
предвид че тя получава 109 кв.м в имот с обща незастроена площ, която подлежи
на разпределяне от 249 кв.м., при което ответниците биха имали достъп до 23
кв.м съответстващи на тяхната 1/5 ид.част и достъп до още 133 кв.м.
Притежаваните от Н. 4/5 ид.части означава да й се предоставят за лично ползване
площ от 196,80 кв.м. колкото е аритметично дела й от незастроената площ. В
случая ответниците не установяват какво налага общо ползване на 133 кв.м., от
дворното място, тъй като реално тези общи 133 кв.м означават равни права на
страните в ползването на имота с което се подменят действителните им квоти в
съсобствеността и в крайна сметка ответниците биха се обогатили неоснователно
за сметка на ищцата.
Ето защо тези варианти на заключението на вещото лице
категорично се отхвърлят не само като нецелсъобразни, но и като несправедливи.
Вариант 2, скица 3 от основното заключение на вещото
лице също се отхвърля като неприемлив, тъй като макар там да не се констатира
несъответствие с действителните права на страните и обща квадратура за
ползване, то се предвижда достъп на ответниците от вход-запад с оглед
осигуряването ползване на подпокривното пространство. Това обаче както се
посочи по-горе е неуместно и нецелесъобразно, тъй като от една страна,
ответниците трябва да преминават през личната собственост на ищцата, а от друга
страна, това преминаване е възможно само в случай на обслужване на
покрива, а не на ползване на общата част
между етажната плоча и покрива.
Отхвърля се и вариант № 4 към скица № 5 от
допълнителното заключение на вещото лице, тъй като от една страна, отново за
общо ползване са разпределени 133 кв.м. което е в противоречие с действителните
права на съсобственост на страните в дворното място, а и поради това че в
колорирания жълт участък се предвижда обособяването на паркомясто, а ищцата Н.
в обясненията си заявява, че в тази част от двора са оформени градински зелени
площи, засадени са кипариси, елхи, и пътека от декоративни плочки. Освен това в
тази част се намират стълбите, които слизат от кухнята на ищцата до тревната
площ, градинска мебел, която е поставена, а подстъпът до това паркомясто е
облагороден със саксии и цветя. Следователно, нецелесъобразно е дворното място
да се ползва за паркиране на лек автомобил, тъй като предназначението му не е
затова.
Законосъобразен и справедлив вариант за разпределение
дворното място е вариант № 3, скица № 4 от основното заключение на вещото лице,
при който в дял на ищцата се поставя участъкът колориран в синьо с площ от 199
кв.м, а в дял на ответниците се поставя участъкът колориран в жълто с площ от
50 кв.м. На първо място, този вариант отчита действителните квоти на страните в
съсобствеността, второ, отчита обстоятелството, че за реалното ползване на
партерното жилище на ответниците не е необходимо определянето на дял за общо
ползване от дворното място, т.е при останалите заключения нито вещото лице от
техническа гледна точка, нито ответниците от юридическа гледна точка
обосновават защо им е необходима площ за общо ползване извън тази която им е
разпределена за лично ползване, трето, този вариант отчита факта, че
подпокривното пространство се ползва единствено за обслужване на покрива и нито
ответниците, нито ищцата могат да го ползват за друго предназначение, четвърто,
вариантът осигурява достъп да личната собственост на всяка от страните, пето,
вариантът отчита извършените фактически подобрения от ищцата в дворното място и
облагородяването на последното със зеленина и растителност, и накрая на
последно но не по значение място, елиминира се възможността за възникване на
конфликти между страните при ползването на съсобствеността.
Предвид на гореизложеното настоящата инстанция
възприема вариант № 3, скица № 4 от основното заключение като
най-целесъобразен, справедлив и законосъобразен вариант за разпределение
ползването на общото дворно място поради което и утвърждава този вариант.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 1 175 лева съгласно
представения списък на л. 195 от делото.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал.2 ЗС ползването на
дворно място, което представлява поземлен имот с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. П.с адрес на имота: ***цялото застроено и
незастроено с площ от 383 кв.м. между съсобствениците Д.Д.Н. с ЕГН ********** с
адрес: ***, от една страна, и В. Х.В. с ЕГН ********** и В.Г.В. с ЕГН
********** и двамата с адрес: ***, от друга страна,
КАКТО СЛЕДВА:
Д.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** ще ползва
участъка колориран в синьо по вариант № 3, скица № 4 към заключението на вещото
лице Й.Й. на л.111 от делото;
В. Х.В. с ЕГН ********** и В.Г.В. с ЕГН ********** и
двамата с адрес: *** ще ползват участъкът колориран в жълто по вариант № 3,
скица № 4 към заключението на вещото лице Й.Й. на л.111 от делото
ВАРИАНТ
№ 3, СКИЦА № 4 КЪМ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й.Й. НА Л.111 ОТ ДЕЛОТО става неразделна част от настоящето решение;
ОСЪЖДА В. Х.В. с ЕГН ********** и В.Г.В. с ЕГН
********** и двамата с адрес: *** да
заплатят общо в полза на Д.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1 175
лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.