Р Е Ш Е Н И Е № 260116
гр. Пловдив, 10.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІІ търговски състав, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търговско дело N 638 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „А.” ЕООД ***, ЕИК *********
– чрез пълномощника на дружеството адв. Р.З. със съдебен адрес:*** против
решение №223 от 20.07.2020г., постановено по т. д. 254/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, с което е осъден жалбоподателя „А.” ЕООД ***, ***, ЕИК *********
да заплати на Я.Г.И., действащ в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „З. -Я.И.“, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***,****сумата 31735.15 лева общо, от която 17 940
лева - задължение по фактура № 1050/13.11.2017г. за извършена от ЕТ „З. -Я.И.“
жътва на ориз и 13 795.15 лева по фактура № 1059/29.01.2018г. за извършена
от ЕТ „З. -Я.И.“ продажба на оризова арпа, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.09.2018г. до изплащане на сумата и с което е отхвърлено като
неоснователно и недоказано направеното от „А.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** възражение за прихващане със сумата 245 308.80 лева, представляваща
цената на недоставена от Я.Г.И., в качеството му на ЕТ „З. -Я.И.“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***,****на „А.“ ЕООД, с ЕИК: ********* оризова арпа от 511 060 кг. по
фактура №1023/21.11.2016 г. и е осъден „А.” ЕООД ***, ***, ЕИК ********* да
заплати на Я.Г.И., действащ в качеството
на едноличен търговец с фирма ЕТ „З.
-Я.И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,****сумата 3
119.41 лева – разноски по делото.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли предявените искове, респ. да уважи направеното
възражение за прихващане - по съображения, развити в жалбата.
Ответникът по жалбата Я.Г.И., в качеството му на ЕТ „З. -Я.И.“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***,****– чрез пълномощника му адв. В.Д. ***, партер изразява
становище, че счита същата за неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1
от ТЗ и чл.266 от ЗЗД.
Ищецът Я.Г.И., в качеството му на ЕТ „З. -Я.И.“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***,****твърди, че през периода 2016г. – 2018г. е имал
търговски отношения с ответника „А.” ЕООД ***, ЕИК *********. Твърди, че за
извършените между страните услуги и доставки да били издадени следните фактури:
Фактура № **********/01.09.2016г., на стойност 2 488,11
лв. без ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. -Я.И.“;
Фактура № **********/24.08.2017г. на стойност 34 360,20
лв. без ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. -Я.И.“;
Фактура № **********/31.08.2017г. на стойност 35 265,07
лв. с включен ДДС, издадена от „А.“ ЕООД към ЕТ „З. -Я.И.“;
Фактура № 1022/16.11.2016г. на стойност 22 908 лв. с
включен ДЦС, издадена от ЕТ „З. -Я.И.“ към „А.“ ЕООД;
Фактура № 1050/13.11.2017г. на стойност 17 940 лв. с
включен ДДС, издадена от ЕТ „З. -Я.И.“ към „А.“ ЕООД;
Фактура № 1059/29.01.2018г. на стойност 82 110 лв. без ДДС,
издадена от ЕТ „З. -Я.И.“ към „А.“ ЕООД;
Признава за постъпило частично плащане в размер на 19 109.47
лева по Фактура №1022/16.11.2016г. от страна на „А.“ ЕООД като твърди, че
остатъка от задължението обаче не е платен.
Твърди, че на 12.04.2018г. между страните е сключено
споразумение, с което е извършено прихващане на взаимни задължения по
гореописаните фактури. Твърди, че със същото споразумение „А.“ ЕООД е поело
задължение да заплати на ищеца 31 735.15 лева, от които – 17940 лева по
фактура № 1050/13.11.2017г. за извършена жътва на ориз и 13 795.15 лева по
фактура №1059/29.01.2018г. за продажба на оризова арпа. Доколкото в
споразумението не е бил уговорен срок за изплащане на задължението, с
нотариална покана, връчена на 11.07.2018г. ищецът е поканил ответното дружество
да плати уговорените суми в тридневен срок от получаване на поканата, но
плащане не е последвало. Претендира заплащане на сумата 31 735.15 лева, от
които – 17940 лева по фактура № 1050/13.11.2017г. за извършена жътва на ориз и
13 795.15 лева по фактура №1059/29.01.2018г. за продажба на оризова арпа,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба, както и разноските
по делото.
В срока по чл.367 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба. Неоснователни са твърденията на ответното дружество за
нередовно връчване на съобщението. Призовката е изпратена на адреса на
управление, вписан в търговския регистър. Тя е върната с отбелязване на
длъжностното лице, връчващо съдебните книжа, че на посочения адрес на посочения
адрес не е намерена табела на фирма, офис, респ. служебно лице, съгласно да
получи съобщението. Длъжностното лице, освен
това, е установило контакт с лице,
живеещо на адреса – Ц.Д., което е дало сведения, че апартаментът е продаден и търсената фирма е неизвестна. Ето
защо – с оглед на тези обстоятелства – първоинстанционният съд правилно е
приложил чл.50 ал.2 от ГПК и е приел съобщението за редовно връчено.
След изтичане на срока за отговор с писмено становище от
26.03.2019г. ответникът „А.” ЕООД ***,
ЕИК ********* изразява оспорване на предявените искове. Твърди, че подписаното
между страните споразумение, представено с исковата молба, не доказва извършването
на услугата, респ. получаването на доставената стока. В случай че съдът намери
исковете за основателни, прави възражение за прихващане на своето задължение
със сумата 245 308.80 лева, представляваща стойност на заплатена, но
недоставена от ищеца оризова арпа в количество от 511 060 кг., за която доставка
едноличният търговец е издал фактура № 1023/21.11.2016г. Счита, че сумата
245 308.80 лева е недължимо платено на ищеца и подлежи на връщане, поради
недоставянето на стоката и последвалото разваляне на договора за доставка.
По делото от страна на ищеца са представени 2 броя фактури, както следва: фактура № 1050/13.11.2017г. на стойност 17 940 лева с включен ДДС, за извършена жътва на ориз и фактура № 1059/29.01.2018г. на стойност 82 110 лева без ДДС/ на основание чл.163а ал.2 от ЗДДС/, за доставка на оризова арпа, и двете издадени от ЕТ „З. -Я.И.“ . Тези фактури не са оспорени от ответното дружество. В тях подробно са описани вида и количеството на стоките или извършените услуги – предмет на доставката, респ. услугата и тяхната цена. Всяка фактура представлява първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6 от Закона за счетоводството. Тя е носител на информация за извършената стопанска операция. Съгласно ал.2 от същата разпоредба счетоводният документ, какъвто е и фактурата, може да е електронен документ при спазване на изисканията на ЗСч. В чл.114 ал.1 от ЗДДС е регламентирано задължителното съдържание на фактурата. В нито един от петнадесетте пункта от разпоредбата подписите не са посочени като необходима част от нейното съдържание. Идентификационните номера на доставчика и на получателя обаче са част от него. Такива фигурират в представените по делото фактури. Както ищецът, така и ответникът са регистрирани по ЗДДС лица. Като такива съгласно изискването на чл.124 ал.1 от ЗДДС те са длъжни да водят определени регистри, а именно: дневник на покупките и дневник на продажбите. Видно заключението на вещото лице В. Е. Н. по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза /стр.105-110 от делото на ОС/ в счетоводството на ищеца – ЕТ фактура № 1050/13.11.2017г. на стойност 17 940 лева с включен ДДС, за извършена жътва на ориз и фактура № 1059/29.01.2018г. на стойност 82 110 лева без ДДС/ на основание чл.163а ал.2 от ЗДДС/, за доставка на оризова арпа, са намерили отражение в дневника за продажби. Споразумителният протокол от 12.04.2018г. също е осчетоводен при ищеца като е направено прихващане между дължими от ищеца към ответника суми в размер на 72113.38 лева, отчетени по кредита на счетоводна сметка 4010 „Задължения към доставчици“ по фактури, както следва: фактура №**********/01.09.2016г. за 2488.11 лв. без ДДС бордеро 459/12.04.2018г., фактура №**********/24.08.2017г. за 34360.20 лв. без ДДС бордеро 459/12.04.2018г. и фактура №**********/31.08.2017г. за 35265.07 лв. с ДДС бордеро 460/12.04.2018г срещу вземанията, отчетени по дебита на счетоводна сметка №4110 „Вземания от клиенти” по следните фактури издадени от ищеца към ответника общо в размер на 103 848.53 лева по фактури, както следва: фактура №1022/16.11.2016г. за 3798.53 лв. с ДДС бордеро 459/12.04.2018г., фактура №1050/13.11.2017г. за 17940.00 лв. е ДДС бордеро 459/12.04,2018г. и фактура №1059/29.01.2018г. за 82110.00 лв.без ДДС бордеро 459/12.04.2018г.
Тъй като не е установено местонахождението на счетоводството на ответното дружество, за изпълнение на възложената му задача вещото лице е извършило проверка в ТД на *** П. – Офис С. З., като на отправеното от нея искане и е предоставена информация от данъчния експерт М. Й.. Според тази информация фактура №1050/13.11.2017г. е отразена в дневника за покупки на „А.“ ЕООД за месец ноември 2017г. с вид на услугата: жътва на ориз с данъчна основа 14950 лева и начислен ДДС – 2990 лева. Пак според предоставената информация от НАП протокол №**********/29.01.2018г. към фактура №1059/29.01.2018г., издадена от ЕТ “З. -Я.И.” е отразена в дневника за покупки за месец януари 2018г. на “А.” ЕООД с вид на стоката или обхват и вид на услугата: ДДС по протоколи чл. 117/2 от ЗДДС с данъчна основа 82110.00лв. и начислен ДДС - 16422.00лв. От заключението се установява, че Протокол №**********/21.11.2016г, към фактура №1023/21.11.2016г., издадена от ищеца - ЕТ е отразена в дневника за покупки на „А.“ ЕООД за месец ноември 2016г. с вид на стоката или обхват и вид на услугата: ДДС по протоколи чл. 117/2 от ЗДДС, с данъчна основа 245308.80лв. и начислен ДДС 49 061.76 лева.
От горното може да бъде направен извод, че фактурите за доставката на оризова арпа и извършената услуга по жътва на ориз – предмет на исковата претенция - са включени в дневниците за продажби и справките – декларации по ЗДДС за същите данъчни периоди, в които са издадени. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че и двете фактури са осчетоводени в счетоводството на „А. ” ЕООД. Фактурата, издадена на 21.11.2016г. е осчетоводена през месец ноември 2016г. и е включена в дневника за покупки и в справката декларация по ЗДДС в същия месец. Фактурата, издадена на 29.01.2018г. също е осчетоводена през месец януари 2018г. и е включена в дневника за покупки и в справката декларация по ЗДДС в същия месец. Съгласно чл.124 ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Това, както се установява от заключението, е сторено от ищеца – доставчик на стоките по сделките. Съгласно чл.124 ал.4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72 ал.1 от ЗДДС. Отразяванията на фактурите в счетоводството на ответника също е извършено в рамките на съответния данъчен период. От осчетоводването им обаче може да се направи извод, че двете фактури, на които ищецът основава твърденията си за наличие на сделки между него и ответника, са получени от ответника. След като той е приел тези фактури и ги е включил в собственото си счетоводство, ползвал е правото си на данъчен кредит по тях, очевидно е, че съгласие по тези сделки е налице. Тези действия на ответника могат да се определят като извънсъдебно признание на задължението му така, както същото е характеризирано в тези счетоводни документи. Ето защо следва да се приеме наличие на задължение на ответното дружество за заплащане на цената на стоките, респ. услугата – предмет на доставките, за които са издадени процесните фактури.
Горния извод се потвърждава и от представения Споразумителен протокол между страните от 12.04.2018г. С него те са постигнали съгласие за дължите по между им суми по различни сделки, в резултат на което са извършили прихващане на взаимни задължения. Страните са постигнали съгласшие и за това, че след прихващането остава задължение на ответното дружество към ищеца в размер на 31735.15 лева, както следва: по фактура № 1050/13.11.2017г. - 17 940 лв., в.т.ч. 14 950лв. данъчна основа и ДДС в размер на 2 990лв. и по фактура №1059/29.01.2018г. - 13 795.15 лв. данъчна основа. В този смисъл е уговорката в т.4 от споразумението от 12.04.2018г.
Ето защо претенцията на ищеца за осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата 31735.15 лева общо, от която 17 940 лева - задължение по фактура № 1050/13.11.2017г. за извършена от ЕТ „З. -Я.И.“ жътва на ориз и 13 795.15 лева по фактура № 1059/29.01.2018г. за извършена от ЕТ „З. -Я.И.“ продажба на оризова арпа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2018г. до изплащане на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
По направеното възражение за прихващане:
От основното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца фактура №1023/21.11.2016г. за 245 308.80лв. /без начисляване на ДДС - чл.163а, ал.2 от ЗДДС/ е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка №4110 „Вземания от клиенти”, срещу кредитиране на сметка №701 „Приходи от продажби на стоки”, със стойността на доставени 511 060 кг. оризова арпа на стойност общо 245308.80 лева /счетоводна справка- бордеро 4123/21.11.2016г./. Тази фактурата е включена в дневника за продажби при ищеца като доставка, както следва: ф-ра №1050/13.11.2017г. за 245308.80лв поз.4, СД ДДС.2400-1848448/13.12.2016г.
Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 04.06.2019г., към фактура № 1023/21.11.2016 г. има издаден протокол с №462/21.11.2016 г., което според експерта означава, че се касае за сделка с продукция, а не авансово плащане, тъй като такива протоколи се издават само когато има сделка с продукция.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца е осчетоводено плащането на фактура №1023/21.11.2016г. на стойност 245308.80 лева като се касае за изцяло заплатена стойност по фактурата. Това е сторено чрез няколко превода по банковите сметки на ищеца, с първо регистрирано плащане в размер на 30000 лева на 02.03.2017г. и последно окончателно плащане в размер на 6308.80лв. - на 04.05.2017г. Не се спори, че „А.“ ЕООД е заплатило пълния размер на стойността по тази фактура. По отношение на същата счетоводните записвания и при двете страни са аналогични и са записани само въз основа на фактурата. Вещото лице не е установило да има съпътстващи документи като експедиционни бележки, кантарни бележки, товарителници и други подобни. Само поради липсата в счетоводствата на подобни документи обаче не може да се приеме за доказано твърдението на ответника за липса на доставка по издадената фактура. За установяване изпълнение по тази сделка по делото са събрани свидетелски показания. От показанията на свидетеля К. А. А. се установява, че същият работи като комбайнер при ищеца. През 2016г. той е жънал на оризищата в с. Х.. Всеки ден са коментирали какво количество са ожънали и на края при приключването е чул от своя шеф Я.И. и от С., който познава като собственик на фирма „А.“, че са ожънали около 500 тона ориз. Работата са я вършили без да се интересуват от оформяна на документи, но са изсипвали ожънатото в камиони на „А.“. С. и брат много често са идвали на оризището, докато са жънели. Тези показания съдът кредитира като непротиворечиви и обективни. От тях се установява, че „А.“ ЕООД е получило оризова арпа, която е била натоварвана в камиони, осигурени от самото дружество и че тази оризова арпа е била около 500 тона. Във фактурата количеството е посочено като 511 060 кг., което също съвпада с изложеното в показанията.
Отделно от изложеното - самият ответник не посочва какво тогава е основанието за плащанията, извършени от него с няколкото платежни нареждания към ищеца, ако не е за доставката на оризова арпа, както е посочено в тях. В последното изрично е записано като основание плащане на остатък по фактура №1023/21.11.2016г. Ето защо не се установяват твърденията на ответника за липса на осъществена доставка на 511 060 кг. оризова арпа, за което е издадена фактура №1023/21.11.2016г. Тя е доставена и плащането с няколко платежни нареждания касае именно посочената доставка. В такъв случай то не е недължимо платено и ищецът не дължи връщане на получената сума. В този смисъл възражението за прихващане на „А.“ ЕООД със сумата 245 308.80 лева, представляваща стойност на заплатена, но недоставена от ищеца оризова арпа в количество от 511 060 кг., за която доставка едноличният търговец Я.Г.И., действащ в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „З. -Я.И.“ е издал фактура № 1023/21.11.2016г., е неоснователно.
До същите правни изводи като краен резултат е достигнал и окръжния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
От страна на ищеца – настоящ въззиваем не се претендира заплащане на разноски за въззивното производство, затова и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №223 от 20.07.2020г., постановено по т. д.
254/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е осъден
жалбоподателя „А.” ЕООД ***, ***, ЕИК ********* да заплати на Я.Г.И., действащ
в качеството на едноличен търговец с фирма
ЕТ „З. -Я.И.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,****сумата
31735.15 лева общо, от която 17 940 лева - задължение по фактура №
1050/13.11.2017г. за извършена от ЕТ „З. -Я.И.“ жътва на ориз и 13 795.15
лева по фактура № 1059/29.01.2018г. за извършена от ЕТ „З. -Я.И.“ продажба на
оризова арпа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2018г.
до изплащане на сумата и с което е отхвърлено като неоснователно и недоказано
направеното от „А.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** възражение
за прихващане със сумата 245 308.80 лева, представляваща цената на недоставена
от Я.Г.И., в качеството му на ЕТ „З.
-Я.И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,****на „А.“ ЕООД, с ЕИК: ********* оризова арпа от 511 060 кг. по
фактура №1023/21.11.2016 г. и е осъден „А.” ЕООД ***, ***, ЕИК ********* да
заплати на Я.Г.И., действащ в качеството
на едноличен търговец с фирма ЕТ „З.
-Я.И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,****сумата 3
119.41 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове:1.
2.