№ 3092
гр. София, 05.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 267220 от 07 октомври 2022г. по гр. д. №
3906/2021г. (с характер на разпореждане с адресат ищецът), Софийски
градски съд, ГО, 12 състав, е прекратил производството по делото, на
основание чл. 129, ал. 3, изр. 1, пр. 1 ГПК, поради неизпълнение на
указанията му за отстраняване на нередовности на исковата молба, в която е
приел, че не са посочени ясно обстоятелствата, на които се основават
предявените искове и не може да се направи еднозначен извод за искането, с
което съдът е сезиран.
Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца И. А. К. с
искане да бъде отменено като неправилно с доводи, че исковата му молба е
редовна, в това число уточнена в дадения от съда срок, като иска и делото да
бъде изпратено на друг равен по степен съд за разглеждането му.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
Производството пред съда е образувано през 2015г. по искова молба,
наименована „заявление“, подадена до СРС. Ищецът е твърдял, че срещу
него е упражнено незаконно, широкомащабно, систематично и
институционално преследване, малтретиране, тормоз, отказ от правосъдие,
съдебен произвол, заплахи с физическо ликвидиране, кражби, грабежи,
лишаване от законни права, гарантирани му от закона, от което са му
причинени и продължават да му се причиняват значителни материални,
1
морални и здравословни вреди. Като ответници, за извършения спрямо него
съдебен, съответно административен произвол и причинените му вреди,
ищецът е посочил РС – Мездра, РС – Радомир и НАП– ТД на НАП София -
град.
На ищеца неколкократно са давани указания да уточни
обстоятелствата, на които основава исковете си, както и в какво се изразяват
претендираните причинени му неимуществени и имуществени вреди и
неколкократно исковата молба е връщана поради прието неизпълнение на
указанията на съда.
С определение по ч. гр. д. № 2257/2021г. САС е приел, че
компетентен да се произнесе по подадената искова молба от И. К. срещу
посочените трима ответници е СГС, който, след като делото му е било
изпратено по подсъдност, е постановил разделяне на производството по
делото, а СРС е повдигнал спор за подсъдност, разрешен с цитираното
определение на САС. След определянето на СГС за компетентен съд да
разгледа всички искове на основание чл. 104, т. 6 ГПК, разглеждането на
исковете е продължило по гр. д. № 3906/2021г., към което е присъединено гр.
д. № 10169/2021г. по описа на СГС, по което е постановено и обжалваното
определение.
След предоставяне на срок за отстраняване на нередовности на
исковата молба, ищецът е посочвал, като е добавял нови твърдения и нови
искания, че са налице незаконни действия и бездействия на съдията по гр. д.
№ 28/2002г., извършил квазиделиктно увреждане, както и на ръководството и
администрацията на РС–Мездра, възпрепятствали разрешаването на
предявени от него искове и частни жалби, разгледан бил според него
неподсъден на този съд спор, както и непредявени искове за издръжка на
децата му, които е отглеждал, а майката ги е изоставила, без да са уведомени
социалните служби, противозаконно бил осъден да заплати и държавна такса
за издръжката, която не дължи, като бил лишен и от участие в процеса, а
делото унищожено преди да изтече срокът за съхранението му, като по този
начин се укривали противозаконните действия и бездействия по него; бил
лишен от справедлив и безпристрастен процес, достъп до правосъдие и е
пострадал от отказ от правосъдие. Добавил е, че е налице опит за незаконен
трафик на децата му, както и за очерняне на доброто му име в незаконен и
2
нищожен съдебен акт по делото. Претендирал е обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., които е увеличил на 300 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и за
имуществени вреди в размер на надвзети такси по неразгледани жалби до две
посочени съдилища, както и такса за препис от делото в размер на 100 лв.,
както и неприсъдена му издръжка за това, че е гледал децата си за периода
2001 – 2008г. За РС – Радомир ищецът е посочил, че съдията е извършил
квазиделиктно увреждане, препятствал в нарушение на националното,
международното и съответното европейско право разрешаването на
преюдициални искове, възражения и жалби, преди да се произнесе по
допускане на делбата; бил лишен от справедлив и безпристрастен процес,
достъп до правосъдие и е пострадал от отказ от правосъдие. Претендира
обезщетение за неимуществени вреди по гр. д. № 814/2008г. на РС – Радомир
в размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. Вследствие на лишаване от право на собственост върху 1/2
ид. ч. от недвижим имот в с. ***, община ***, област *** въз основа на
незаконно увреждащо правосъдие, като е използвана съпругата му, за да му се
открадне ½ идеална част от имота, е претърпял и материални вреди в размер
на 30 000 лв., като върху тях претендира законна лихва от датата на подаване
на исковата молба. Срещу НАП ищецът е посочил, че са му причинени по
изп. дело № 1685/2010г. материални вреди – тази претенция е оттеглена, така
и морални вреди – причинени болки и страдания от злоупотреба с власт и с
властнически функции и правомощия, като последните е оценил на 2 000 лв.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; посочил
е, че е налице злоупотреба и бездействие по произнасяне по възражение за
погасителна давност и несъгласие за прихващане със сума, погасена по
давност, и неподлежаща на прихващане без негово съгласие. Сочи, в хода на
производството по уточняване на исковата молба, че като солидарен ответник
конституира и държавата чрез министъра на правосъдието, който счита, че
може да замени другите ответници. Като правни основания на претенциите си
за овъзмездяване на нарушенията на основните му права и свободи чрез
присъждане на посочените обезщетения е посочил „чл. 13 и сл. вр. чл. 6 и сл.
КЗПЧОС по смисъла на чл. 4 § 3 от договора за ЕС вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и
сл. по см. на чл. 45 и сл. ЗЗД“.
С разпореждане от 24.08.2022г., предхождано постановяването на
3
обжалваното в настоящото производство определение, СГС е предоставил
едноседмичен срок на ищеца да посочи : - цената на предявения иск; - ясно в
какво се състои искането, с което сезира съда; - да изложи ясно
обстоятелствата, на които основава искът; - име и адрес за призоваване на
ответника; - точно и конкретно как се формира размерът на сумите, които се
претендират като обезщетения за имуществени вреди; - кое точно действие
(бездействие) на ответниците е причинило тези вреди; - каква точно е
причинно-следствената връзка между действията (бездействията) на
ответниците и процесните имуществени вреди.
Ищецът, в предоставения срок, е посочил цена на исковете си за
увреждащо правосъдие по „чл. 13 и сл. вр. чл. 6 и сл. КЗПЧОС по смисъла на
чл. 4 § 3 от договора за ЕС вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и сл. по см. на чл. 45 и сл.
ЗЗД“ - за имуществени вреди – 30 000 лв., - за неимуществени вреди – 340
000 лв.; имената и адресите на четиримата ответници. Добавил е, че е
разведен противозаконно от РС – Мездра, въпреки че изрично е възразил, че
делото, по което е лишен от участие, не му е подсъдно, както и, че съпругата
му няма принос за придобиването на имота в с.***, нито има правно
основание да й бъде присъдена ½ ид. част от къщата му преди произнасяне по
искане за правна помощ и поради лишаване от разглеждане на преюдициални
искове за изключителен принос поради непроизнасяне в първа фаза на
делбата за предоставяне на правна помощ по гр. д. № 814/2008г. на РС –
Радомир.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение
(разпореждане), СГС е приел, както се посочи, че ищецът не е изпълнил
разпореждането от 24.08.2022г., като не е уточнил обстоятелствата, на които
основава исковете си и искането към съда, за което не може да се направи
еднозначен извод.
Връщането на исковата молба е последица от процесуално бездействие
в резултат от неизпълнението на процесуално задължение на страната -
процесуална тежест поради пропуска да се отстрани в предоставения срок
констатираната от съда нередовност. Така при неизпълнение на указанията на
съда по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК относно субстанциране на спорното право
и относно уточнение на искането към съда, които са съответни на
нередовностите на исковата молба (чл. 129, ал. 2 ГПК), тя подлежи на
връщане (чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК). За да е законосъобразно връщането на
исковата молба, указанията на съда с предоставяне на срок за отстраняване на
4
нередовностите й следва да са достатъчно ясни и конкретни, като изхождат
именно от посоченото в исковата молба като обстоятелства, на които се
основават исковете и от искането, отправено към съда, а не единствено да
възпроизвеждат текста на нормите, уреждащи изискванията към
съдържанието на исковата молба.
В разглеждания случай, с оглед обстоятелствата, на които са основани
исковете в исковата молба, така както е била уточнявана и допълвана преди
да възникнат процесуални правоотношения с посочените като ответници
лица, може да се направи извод, че се претендира ангажиране на отговорност
от двете районни съдилища за постановени от тях порочни съдебни актове
(решения), чийто пороци (недопустимост, съответно неправилност, съобразно
твърденията) са отстраними по реда на инстанционния съдебен контрол и в
определени случаи чрез извънреден способ за защита – за отмяна на влезли в
сила решения. При влязло в сила решение, но, когато Европейският съд по
правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на
протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се
отстранят последиците от нарушението, в процесуалния ни закон е
предвидено основание за отмяна на влязлото в сила решение (чл. 303, ал. 1, т.
7 ГПК), т.е. налице е специално уреден извънреден процесуален способ за
защита срещу съдебни актове, постановени в нарушение на Конвенцията.
Съгласно чл. 303, ал. 2 ГПК обаче не се допуска отмяна на решение, с което е
постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за
несъществуващ. Искът за ангажиране на отговорност за вреди от влязъл в
сила съдебен акт е недопустим, доколкото така биха се преодолели правните
последици от влезлия в сила съдебен акт, задължителен за страните и за
всички съдилища, учреждения, а в определени хипотези и по отношение на
всички (чл. 297 и 298 ГПК). Нормата на чл. 2в ЗОДОВ вр. § 6, ал. 1
ПЗРЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 2019г., предвижда изрично искове за
отговорност на държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС, предявени след влизането му в сила. На основание § 6, ал. 2
ПЗРЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 2019г., неприключилите до влизането в
сила на този закон производства – по искове, с които се търси обезщетение за
вреди от държавата за нарушаване правото на ЕС /по чл. 4, § 3 ДЕС/ - се
довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при
5
последвало въззивно и касационно обжалване. Наред с изложеното, за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна дейност, в случая от
незаконосъобразни действия/бездействия по принудително изпълнение на
публичен изпълнител, се разглеждат по реда на АПК (чл. 128, ал. 1 вр. чл. 203
и сл. АПК ; чл.1, ал. 2 ЗОДОВ).
С оглед горните съображения, в разглеждания случай не е имало
основание за връщане на исковата молба на посоченото от съда основание
поради приетото за неизпълнено изискване към съдържанието й да се
посочат, след предоставен срок, обстоятелствата, на които се основават
предявените искове, и искането към съда. Както се подчерта, при така
заявените и допълвани обстоятелства, може да се извърши преценка
допустими ли са исковете за заплащане на обезщетения за вреди по повод гр.
д. № 28/2002г. В случай, че първоинстанционният съд, независимо от
горепосоченото, намери, че няма основание да приложи нормата на чл. 130
ГПК на настоящия етап, следва да даде срок на ищеца, но с конкретни
указания, изходящи от твърденията му, да уточни обстоятелствата на
исковата си молба в посока еднозначно посочване на поведението –
конкретни действия и/бездействия по конкретни процесуални действия от
страна на съда, както и конкретни действия и/бездействия на
администрацията, които ищецът счита за противоправни и вредоносни, - с
указание, че с оценъчни твърдения и квалификации това поведение не се
изяснява, като в този случай ищецът следва да посочи и размер на всички
твърдени имуществени вреди. Дори и предявени с нередовна искова молба
обаче и независимо дали срещу процесуални субституенти на държавата
и/или срещу държавата (с избран от ищеца представител), и при отстраняване
на нередовности в предявеното основание и в петутима, исковете, чрез които
се претендират обезщетения за вреди от администриране и разглеждане на
дела и от порочни крайни съдебни актове, влезли в сила, са недопустими.
Посоченото относно конкретиката на указанията, изходящи от твърденията (в
това число във връзка с дадената от ищеца оценка за „лишаване от право на
собственост“), се отнася и за исковете по повод по гр. д. № 814/2008г., по
отношение на които следва да се предостави срок на ищеца да посочи какво
нарушение на ПЕС твърди, че е допуснато от съда, като уточни и коя е
6
последната съдебна инстанция по делото с оглед евентуално определяне от
съда на надлежен ответник. И по исковете по повод това дело съдът, който
определя приложимото право, като квалифицира служебно, въпреки
посочената от ищеца правна квалификация, предявените претенции, следва да
извърши преценка на допустимостта им с оглед посочените по-горе
принципни положения за непреодолимост по исков ред на правните
последици от влязло в сила решение, при положение, че не се уточни какво е
твърдението за нарушение на ПЕС. По иска, предявен срещу НАП, съобразно
гореизложеното, съдът следва да извърши преценка дали същият е подсъден
на СГС.
Така мотивиран, САС прие, че обжалваното определение, с оглед
изясненото по-горе конкретно за предявените искове и в принципен план, е
незаконосъобразно. Ето защо то подлежи на отмяна, а делото на връщане на
СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Извън
поставения на разглеждане процесуален въпрос по законосъобразността на
обжалвания акт е изпращането на делото на друг равен по степен съд, както
частният жалбоподател иска, което не може да се постигне като резултат в
настоящото производство, поради което делото се връща на съда, постановил
атакуваното определение.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 267220 от 07 октомври 2022г. по гр. д. №
3906/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 12 състав, с което производството
по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3, изр. 1, пр. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8