РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 18.04.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 2329 по описа за 2021 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от Н.Т.Л. с ЕГН ********** срещу Решение № 20255857/19.11.2020,
постановено по гр. д. № 67817/2019г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в,
с което са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.
153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за
периода 01.05.2015-30.04.2017г. в размер на 1709,03 лева, мораторни лихви за
периода 15.09.2016г-01.03.2018г. в размер на 169,56 лева, цена за услугата
„дялово разпределение“ в размер на 10,98 лева и лихви върху нея за периода
15.09.2016г.-01.03.2018г. в размер на
1,25 лева
Излага аргументи, за неправилност с оплаквания, че не
е доказано количеството и стойността на енергията поради оспорване на СТЕ и СЧЕ;
че нейната квота в собствеността не отговаря на заявеното с исковата молба, че
не е изпаднала в забава.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Преклудирано като направено едва с въззивната жалба е
оплакването относно квотата ѝ в съсобствеността. Възражение в тази насока
няма по делото до подаване на въззивната жалба.
При липса на оспорване следва да се приеме, че тя е била собственик на
½ от имота за процесния период.
Неоснователно е оплакването и за количеството на
ползваната ТЕ в имота общо, респективно до размера, за който отговаря
ответницата. СТЕ не е оспорвана както се твърди в жалбата. В ОСЗ не е взето
становище по нея с довод, че адвоката на ответницата не се е запознал с
постъпилите документи от трето лице помагач. Липсата на становище не е
равнозначна на оспорване. СТЕ правилно е кредитирана от СРС, като компетентно и
обективно изготвена при съобразяване на всички относими към изчисленията
документи, включително тези представени от ТЛП, които така и не са оспорени от
ответницата.
От СТЕ се установяват количествата и стойността на
ползваната ТЕ.
Жалбата обаче е основателна по отношение на иска за
мораторна лихва върху цената на услугата „Дялово разпределение“, както и по
отношение на иска за мораторна лихва върху част от вземанията за главница.
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г. и ОУ на ищеца от 2016г. в сила от 11.08.2016г.
Предвиденото в ОУ от 2014г. публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно за
изпадане в забава е необходимо да има отправена покана до длъжника-тоест да се
докаже, че фактурите (месечна и изравнителни ) са публикувани на интернет
страницата на продавача и точната дата. Без това не е възможно да се изпадне в
забава за плащане, защото не е започнал да тече срок за плащане след поканата.
Представените нотариални протоколи не съдържат абонатния номер на ответника и
не доказват публикация на фактурата, съответно забава. От тук следва извод за
недължимост на мораторна лихва върху вземанията за периода 01.05.2015г. до
30.04.2016г.. По общата фактура за сезон 2015/2016г, издадена на 31.07.2016г
вземане за ищеца не е възникнало-видно от нея сумата след изравняването от ТЛП
е отрицателна величина, а що се касае до
сумата по тази фактура и издаването на кредитни известия за прогнозните суми
отразени в тази обща фактура то СГС приема, че това е ирелеватно. Прогнозните
суми имат самостоятелно съществуване и вземането за ТЕ не възниква от фактурата
издавана след изготвяне на изравнителните сметки от дружеството извършващо
дяловото разпределение. В тази насока СРС е изложил подробни мотиви към които
СГС препраща, като обаче това не се отнася до извода на СРС, че за общата
фактура от 31.07.2016г. се прилагат правилата на новите ОУ. Те влизат в сила 1
месец след публикация, която е на 11.07.2016г. и не могат да се прилагат към
вземания възникнали преди влизането им в сила. Тоест към тази фактура даже тя
да обективираше изравнително вземане в полза на ищеца ОУ от 2016г не биха могли
да се приложат. Следователно за изпадане в забава би било необходимо да се
докаже публикацията ѝ, а такива доказателства няма.
Доколкото покана няма доказана, то върху
цената на ползваната ТЕ през периода 01.05.2015г-30.04.2016г. (1769,44 според
СТЕ за целия имот съответно 884,72 за ответника) не се дължи лихва за периода посочен
в исковата претенция. Изчислен от съда размерът на лихвата върху тези вземания 130,99
лева и следва да се приспадне от общо присъдената лихва. За тази сума
искът е неоснователен и следва да се
отмени решението и искът да се отхвърли.
В ОУ на ищеца няма срок за плащане на цената
за дялово разпределение и няма доказана покана. Следователно няма забава и
лихва върху тази сума не се дължи от жалбоподателя, като неправилно СРС е
приел, че той я дължи.
По разноските:
При уважени 7% от обжалвания интерес въззивникът има
право на разноски за държавна такса в размер на 7,64 лева. други разноски за
въззивното дело не са доказани.
Въззиваемия има право на юрисконсултско
възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи в размер на 50,00
лева от които да се присъдят 46,50 лева съобразно отхвърлената част от жалбата.
За първа инстанция ответника има право на разноски за
адвокатски хонорар. Направено е възражение за прекомерност от ищеца на
претендирания размер от 600,00 лева. СГС намира, че то е основателно. Делото не
съставлява нито правна, нито фактическа сложност. Минимума по Наредба 1 е
362,36 лева. от този размер следва съобразно изхода на делото (отхвърлени 7 %
от исковете) да се присъдят 25,37 лева.
Разноските на ищеца за първа инстанция следва да се
намалят със 7 % или решението в частта по разноските присъдени на ищеца следва
да се отмени над размера от 58,42 лева за заповедното и над размера от 818,90
лева за исковото.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 20255857/19.11.2020, постановено по гр. д.
№ 67817/2019г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в, в частта с която е признато за установено, че Н.Т.Л. с ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ********* мораторна лихва за периода 15.09.2016г.-01.03.2018г.
над размера от 38,57 лева до размер
от 169,56 лева върху главница за доставена в периода 01.05.2015г.-30.04.2017г.
топлинна енергия, КАКТО И В ЧАСТТА,
с която е признато за установено, че Н.Т.Л. дължи на „Т.С.“ЕАД за периода 15.09.2016г.-01.03.2018г.
мораторна лихва от 1,25 лева върху
цена на услугата „Дялово разпределение“ КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът за признаване за установено, че Н.Т.Л. дължи на
„Т.С.“ЕАД за периода 15.09.2016г.-01.03.2018г. мораторна лихва от 1,25 лева върху
цена на услугата „Дялово разпределение“
ОТХВЪРЛЯ за разликата
над 38,57 лева до размер от 169,56
лева иска за признаване за установено, че Н.Т.Л. дължи на „Т.С.“ЕАД за периода 15.09.2016г.-01.03.2018г.
мораторна лихва върху цената на доставената в периода 01.05.2015г.-30.04.2017г.
топлинна енергия в имот в гр. София: Апартамент 45, ж.к. „*********абонатен
номер ******ОТМЕНЯ решението и в частта
по разноските с която Н.Т.Л. е осъдена да заплати разноски в полза на „Т.С.“ЕАД,
над сумата от 818,90 лева за
исковото производство и над сумата от 58,42
лева за заповедното производство по ч.гр.д. 16414/2018г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Н.Т.Л. ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД 46,50 лева разноски за въззивното дело.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Т.Л. 7,64 лева разноски за въззивното
дело и 25,37 лева за първа инстанция.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.