Р Е
Ш Е Н
И Е
№............./11.01.2013г., гр. С.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, VІІ състав, в публичното заседание на
единадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Е. Попова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6453 по описа за 2010 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Подадена е искова молба от П.Т.В., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.В. ***, съдебен адрес: гр. Х., бул.”Б.” № ***, вх.”Б”, ет.2, офис 8, срещу „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Ч.В.” № **, ЕИК ********, представлявано от С.Х.С., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на майка му Д.П.Т., починала на 03.06.2005г., вследствие на ПТП от 27.05.2005г. и сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, свързани с разходи за обреди и ритуали за нейното погребение и помен по повод същото застрахователно събитие, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 03.06.2005г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.226 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в резултат на уврежданията, получени при ПТП на 27.05.2005г., причинени от водача на лек автомобил марка „О.А." с рег.№ ******** Д.Р.И., майка му - Д.П.Т. е починала на 03.06.2005г. Поддържа се, че вината на водача на МПС е установена по НОХД № 438/2005г. на Хасковския окръжен съд, по което същият е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление. Към момента на ПТП автомобилът на И. е бил застрахован в „ЗК Л.С." АД, /преименувана по-късно като Застрахователна компания „Л.И." АД със същото седалище и адрес на управление/ със застраховка „Гражданска отговорност" с полица № 2600002 от 08.02.2005г., със срок на покритието от 09.02.2005 г. до 31.12.2005г. Излага се, че настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на майката на ищеца е в рамките на срока на покритието, поради което застрахователят дължи обезщетение на основание чл.226 ал.1 от КЗ. Поддържа се, че въпреки, че извършителят на деянието с решение на ОС – Х. и АС - Пловдив е осъден да заплати на ищеца общо сумата 40 000лв. – неимуществени вреди и сумата 1500лв. – имуществени вреди във връзка с погребението й, на основание чл.45 от ЗЗД, съгласно ТР № 2/2010г. на ВКС, ОСТК, постановено на 06.06.2012г., прекият иск по чл.226 ал.1 от КЗ е допустим срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", като обстоятелството, че извършителят на деянието е избягал от местопроизшествието, е без значение за пострадалия и не освобождава от отговорност застрахователя.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца, като се претендира присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения за основателността на предявените искове са изложени в писмени бележки вх.№ 132858/15.12.2012г. от пълномощника на ищеца и писмени бележки вх.№ 132780/15.12.2012г., депозирани лично от последния.
В срок е постъпил отговор от ответника, който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че претенцията на ищеца за обезвреда вече е удовлетворена по гр.дело, образувано в ОС – Х., тъй като ищецът се е възползвал от възможността да предяви иск срещу виновното за катастрофата, респ.смъртта на майката на ищеца, лице, като на основание чл.45 от ЗЗД са уважени исковите му претенции в размерите, в които се претендират по настоящото дело. Твърди се и съпричиняване, от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. В съдебно заседание подаденият отговор се поддържа и се претендира присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения за неоснователността на исковите претенции са развити в писмени бележки вх.№ 134886/20.12.2012г.
Третото
лице помагач Д.Р.И. не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 18.11.2005г., постановено по НОХД № 438/2005г. на ОС – Х. е одобрено споразумение, въз основа на което Д.Р.И./третото лице помагач в настоящото производство/ се е признал за виновен в това, че на 27.05.2005г. в гр. Х., при управление на МПС л.а.”О.А.” с ДК № Х 88 86 АН, в нарушение на правилата за движение от ЗДвП - чл.21 ал.1 и чл.73 ал.1 от ППЗДвП; чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП; чл.201 т.1 от ППЗДвп и по непредпазливост причинил смъртта на Д.П.Т. от гр. Х., като след деянието деецът избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343 ал.3 пр.3б.”б”, пр.1 вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.21 ал.1 вр.чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП, вр.чл.73 ал.1 и чл.201 т.1 от ППЗДвП и в това, че на 27.05.2005г. в гр.Х., като водач на л.а.”О.А.” с ДК № Х 88 86 АН, негова собственост, след превозна злополука/настъпило ПТП/, в която има участие, не оказал необходимата помощ на пострадалото лице – Д.П.Т. от гр. Х., която е могъл да й даде без опасност за него и за другиго – престъпление по чл.140 от НК. На основание чл.343 ал.3пр.3б.”б” пр.1 вр.ал., б.”в” вр.чл.342 ал.1 вр чл.54 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода за срок от три години”, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Лишен е и от право да управлява МПС да срок от една година и шест месеца. За второто престъпление му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца и изпълнението му е отложено за срок от три години. С определение от същата дата, на осн.чл.23 ал.1 и 2 вр.чл.25 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание – най-тежкото от горепосочените, както и лишаването от право да управлява МПС.
Безспорно се установява от представеното удостоверение за наследници, че ищецът е син на починалата жена, както и че виновният водач е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество със срок на действие, включващ датата на ПТП, съгласно представената по делото застрахователна полица.
По делото като свидетел е разпитана Е.П.Ф., чиито показания съдът изцяло кредитира, доколкото същата има непосредствени впечатления от отношенията между майката и сина – била е личен лекар на последния, семействата им са били в близки отношения. Видно от същите е, че ищецът и майка му са живели заедно, били в добри отношения, тя му помагала в домакинството и при отглеждането на децата, била в добро здраве. След смъртта й ищецът организирал погребението, влошило се здравословното му състояние.
Изслушана е и съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не бе оспорено от страните, но доколкото по делото е налице одобрено отк съда споразумение, имащо характера на присъда и задължително по въпросите по чл.300 от ГПК за гражданския съд, настоящият състав не счита за нужно да обсъжда подробно. Експертът е описал механизма на ПТП и е изследвал възможностите за предотвратяване на удара, при различни начини на движение на пешеходката, като е категоричен, че пешеходката е имала възможност да забележи приближаващите се автомобили, тъй като видимостта в района на настъпване на ПТП е над 100 метра. Също така се установява, че съобразно приложения протокол за оглед, няма пешеходни пътеки, а съгласно снимковия материал – липсват пешеходен светофар, пешеходен подлез или пешеходен надлез, т.е. няма данни за обозначено място за пресичане на пешеходци.
С решение от 04.06.2007г., постановено по гр.д.№ 121/2006г. на ОС – Х., изменено с решение № 621/06.02.2008г. по гр.дело № 889/2007г. на АС – Пловдив, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 49/20.01.2009г. по гр.дело № 5255/2008г. на ВКС ІІІ г.о., Д.Р.И., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на П.Т.В., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес - гр.Х., ул."П." № 24 - адвокат М.Ц. сумата в размер на 40 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни в резултат от смъртта на майка му Д.П.Т., починала на 03.06.2005 год., в резултат на травматични увреждания, причинени й при пътно транспортно произшествие, станало на 27.05.2005 год. в гр.Х. по вина на Д.Р.И., като водач на лек автомобил, марка „О.А.", с peг. № *********** - предмет на договор за застраховка „Гражданска отговорност", сключен с полица № 2600002 на 08.02.2005 год. със „ЗК Л.С." АД - гр.С. и 1500лв. - обезщетение за имуществени вреди - разходи за обредни ритуали - погребение и помени, на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2005 год. до окончателното изплащане на сумата. Решенията и определението са постановени при участието на застрахователното дружество, като трето лице помагач, видно от отразеното в съдебните протоколи и останалите, приложени към горецитираните дела документи.
Налице са предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответното застрахователно дружество, при което е бил застрахован управлявания от деликвента автомобил, на основание чл.226 ал.1 от КЗ. Налице е одобрено от съда споразумение, имащо характера на присъда, което е задължително за гражданския съд по въпросите по чл.300 от ГПК. От горното се налага извода, че по безспорен начин са установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача на автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните последици – смъртта на майката на ищеца. Доказано е наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован/третото лице помагач на страната на ответника/ спрямо ищеца като наследник на пострадалата. Налице е същевременно с това и влязло в сила решение по гр.дело № 121/2006г. на ОС – Х., като в съдебното производство са взели участие страните в настоящото. С влязлото в сила решение, по предявения от П.Т.В. иск по чл.45 от ЗЗД срещу Д.Р.И., е определен и размера на обезщетението, което би репарирало причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди, идентични с претендираните в настоящото производство, т.е. присъденият размер е такъв за пълна обезвреда. Поради изложеното, претенциите на ищеца за присъждане на исковите суми, макар и допустими, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за внесения депозит за съдебно-автотехническата експертиза и юрисконсултско възнаграждание в размер общо на 1680лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Т.В., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.В. ***, съдебен адрес: гр. Х., бул.”Б.” № ***, вх.”Б”, ет*, офис 8, срещу „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Ч.В.” № **, ЕИК ********, представлявано от С.Х.С., искове по чл.226 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на майка му Д.П.Т., починала на 03.06.2005г., вследствие на ПТП от 27.05.2005г. и сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, свързани с разходи за обреди и ритуали за нейното погребение и помен по повод същото застрахователно събитие, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 03.06.2005г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Д.Р.И. Г.П.С..
ОСЪЖДА П.Т.В., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.В. ***, съдебен адрес: гр. Х., бул.”Б.” № ***, вх.”Б”, ет*, офис 8, да заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Ч.В.” № **, ЕИК ********, представлявано от С.Х.С., сумата от 1680лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 вр.ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: