РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Светлана Анг. Станева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502585 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с
чл.410 от ГПК и чл. 150 и чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Н. З. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „****, ап. * чрез адв.В.Ц., против
Решение № 261949/12.07.2021г., постановено гр.д.№ 4531/2020 г. по описа на
Районен съд –Пловдив, XII гр.с., с което е признато за установено в
отношенията между страните, че дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, сумите, както
следва: сумата от 1 674.08 лева – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „****, с ИТН ****, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.
и сумата от 162.94 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 14.02.2020 г. – дата на подаване на заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
1401/20.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2498/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ бр. състав; както и е осъден да
заплати на дружеството следните суми: общо 86.74 лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2498/2020 г. на ПРС, ІІI бр.с. и общо
405.22 лева – разноски за настоящото производство. Моли решението да бъде
отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г.
Данов“ № 37, чрез юрк. Д. Н., депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд –Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против Н. З. Ц. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която
посочва, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „****. Твърди, че за процесния период
е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение
е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от
1 674,08 лева, представляваща топлинна енергия за отопление, топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване, която не била платена. Предвид забавата, се дължала
2
и сумата от 162,94 лв. - лихва за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020 г.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради
което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1401/20.01.2020 г. по ч.гр.д. № 2498/2020 г. на ПРС, срещу
която в срок постъпило възражение от ответника, което обусловило правния
интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответникът Н. З. Ц. е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Признава, че е собственик на имота, като твърди, че същият се
ползва от сина му. Жилището се обитава само от един човек, който ползва
само топла вода. Твърди, че същата не била заплатена от 30.09.2018 г. поради
грешка в банковите преводи. Същата била констатирана по повод ч.г.д. №
4292/2019 г., по което била платена сума от 529,48 лв., за периода 01.11.2017
г. - 30.09.2018 г. Твърди, че сумата за процесния период е грешно определена
и завишена. Проведен бил разговор с топлинния счетоводител, който признал
грешното определяне на задължението и поел ангажимент за коригиране,
както и за подмяна на водомера. Впоследствие не бил осъществен контакт за
проверка на поетото задължение. По повод жалба от 30.08.2019 г. до ищеца
било заявено от последния, че не е налице основание за изготвяне на
изравнителна сметка. Водомерът е сменен на 05.09.2019 г.
В хода на делото са допуснати и приети СТЕ, изготвена то в.л.
инж. В. Ш., ССЕ, изготвена от в.л.С. К., и Съдебно-почеркова експертиза,
изготвена от в.л. С. С..
Приложени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.
Пловдив, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от
24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007
г.
От „Нелбо“ АД, в качеството му на трето неучастващо по делото
лице, са изпратени и съответно приложени изисканите по делото заверено
копие на партидата за отчитане на топла вода за процесния имот и копия от
протоколи за неосигуряване на достъп до имота за периода м.08, 2018г. –
м.06,2019г.
Районният съд, за да уважи изцяло исковете излага основни
3
съображения, че страните по делото не спорят, че ответникът Н. З. Ц. е
собственик на имот - жилище, находящ се в гр. Пловдив, бул. „****, и е
възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на
топлинна енергия, при условията на чл. 150, чл.153 ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, чл. 31 и чл.34 ал.1 и ал.2 и чл.35,
чл. 18, ал. 3 и чл. 13, т. 3 от Общите условия. Основният разгледан спорен
между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали
на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия
/за БГВ/ през процесния период, съответно дали дължи претендираните за
тази енергия, суми, предвид и на довода му, че е обитаван само от един човек
– сина на собственика, който е ползвал само БГВ и никога не е ползвал парно.
Освен това, същата била грешно определена и завишена. Поради
неизправност на водомера, същият бил подменен на 05.09.2019 г. В тази
връзка Районният съд е кредитирал приетите СТЕ и ССЕ. Счел е че от страна
на ответника не са ангажирани достатъчно доказателства за осигуряван
достъп на разпределителя. Посочва се, че действително, по направено от
ответника оспорване на истинността на представените от третото лице
„Нелбо“ 7 броя констативни протоколи, относно подписите, положени в
същите от лицето К. /домоуправител на ЕС/, е извършена и приета съдебно –
почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. С., и е констатирано, че в
три от тях /от 01.09.2018 г., 03.12.2018г. и 04.01.2019 г./ от констативните
протоколи, подписите не са изпълнени от К.. Това обстоятелство, обаче, не
променяло горния извод, тъй като констативните протоколи се отнасят до
неосигуряването на достъп до имота, като в тази насока не са ангажирани
доказателства от ответника за обратното. Позовава се на чл. 18, ал. 3 и чл.13
т.3 от Общите условия, затова, че купувачът в СЕС е длъжен да има средства
за дялово разпределение на топлинната енергия в имота си – индивидуални
топломери или индивидуални разпределители, монтирани на всички
отоплителни тела, както и водомер за топла вода на всички отклонения от
сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота му, и е длъжен да
осигурява на продавача при необходимост, свързан с изпълнение на
задълженията му достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за
отчитане на дялово разпределение в своя имот – чл. 13, т. 3 от Общите
условия. Позовава се и на чл. 25 от Общите условия, в случаите, когато
уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп от купувача,
разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от
търговеца, съгласно чл. 70, ал. 4 /от Приложения по чл. 61, ал. 1 от НТ/.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във въззивното производство по искане на жалбоподателя бяха
заявени и допуснати нови доказателства – разпит на св.А. Б. К. и се допусна
4
допълнителна ССЕ. В съд. заседание на 07.02.2022г. бе разпитан св. К., който
заяви, че живее на същия ет.2 и са комшии по апартаменти с жалбоподателя.
Конкретизира, че в това съседно жилище живее само Н. сам от много време.
На площадката били три апартамента. Във входа някои имали парно, други –
не. Когато идвало техническо лице /инкасаторка/ много избързвала, звънне,
без да изчака и тръгвала. Преди доста време го намерила и го помолила да
стане свидетел, че търси човека от отсрещния апартамент. Не изчакала да се
отвори, винаги минавала бързо. За тази инкасаторка, за която говорел, чул, че
били я сменили, и сега вече не била тя. Съдът намира, че това свидетелско
показание е много убедително и категорично, поради което следва да бъде
кредитирано. С оглед на обстоятелството, че показаните но св.К. пряко
кореспондира с приложените писмени доказателства - 7 броя констативни
протоколи и съдържащи подписите, положени в същите от лицето К.
/домоуправител на ЕС/, за които ССЕ с вещото лице С. С., потвърждава, че в
три от тях /от 01.09.2018 г., 03.12.2018г. и 04.01.2019 г./, „подписите“ не са
изпълнени от К., следва да се възприеме поддържаната от жалбоподателя
теза, че в жилището живее едно лице /синът на собственика/ и че не е налице,
от друга страна, хипотезата, че не е бил оказан изобщо достъп на инкасатора.
Ето защо, следва да се отмени решението частично, с което е признато за
установено, че са дължими суми при условията на неосигурен достъп и
вместо това да се признае за установено, че се дължат суми за ползване на
услугата само от едно лице. Относно размерите на дължимите суми,
въззивната инстанция кредитира приетата Допълнителна ССЕ във въззивна
инстанция /на л.47 – 50/, изготвена от в.л. С.К., неоспорена от страните,
щойто посочва, че осредненият размер за едно лице възлиза на общо 595,49
лв. с ДДС с включени три компонента, а именно: топлоенергия сградна
инсталация, топлоенергия за гореща вода /БГВ/ и услуга дялове
разпределение/. Лихвата за забава е в размер на общо 56,49 лв.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото ще следва да се отмени и
решението в частта за присъдените разноски в полза на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, като бъдат намалени наполовина, по съразмерност,
тоест за заповедно производство от 86,74 лв. на 43,37 лв. и за исковото
производство от 405,22 лв. на 202,61 лв.
5
Съобразно правния резултат по делото ще следва „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД да заплати за двете съдебни инстанции на Н. З. Ц. да се
присъдят направените разноски по съразмерност в общ размер на 451,74 лв.,
в които се включват: пред ПдОС - 29,24 лв. – за държавна такса, 75 лв. –за
депозит за ССЕ, 5 лв. за депозит за свидетел, 180 лв. – за адвокатско
възнаграждение, заплатено на адв.В.Ц. и за пред ПдРС 162 лв. – общо депозит
за експертизи.
Съобразно правния резултат по делото „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД ще следва да заплати на адв.И. И. И., на осн. чл.38 ал.1
т.3 от Закона за адвокатурата, сумата 175 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения ДПЗС, по съразмерност.
Съобразно правния резултат по делото Н. З. Ц. ще следва да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 261949/12.07.2021г., постановено гр.д.№
4531/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив, XII гр.с., в частта, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че Н. З. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „***, дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37,
сумите, както следва: за разликата над 595,49 лв. /с ДДС/ до размера на
сумата 1 674.08 лева – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„****, с ИТН ***, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и за разликата
над 56,49 лв. до размера на 162.94 лева - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. – дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
1401/20.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
6
ч.гр.д. № 2498/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ бр. състав; както и в частта, с
която Н. З. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „* **, е осъден да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, следните суми: за разликата над 43,37 лв.
до размера на сумата 86,74 лв. – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 2498/2020г. по описа на ПдРС, III бр.с. и за разликата над 202,61 лв.
до размера на сумата 405.22 лева – разноски за по гр.д.№ 4531/2020г. по
описа на Районен съд –Пловдив, XIX гр.с.
Като вместо това постановява-
Отхвърля предявеният от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
ЕИК *********, иск за признаване за установено между страните, че в
частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че
Н. З. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „***, дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов“ № 37, сумите, както следва: за разликата над 595,49 лв. /с ДДС/ до
размера на сумата 1 674.08 лева – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „***, с ИТН ****, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и
за разликата над 56,49 лв. до размера на 162.94 лева - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. – дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1401/20.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2498/2020 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. състав;
както и в частта, с която Н. З. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив,
бул. „***, е осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. ***, следните суми: за разликата над 43,37 лв. до
размера на сумата 86,74 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 2498/2020г. по описа на ПдРС, III бр.с. и за разликата над 202,61 лв. до
размера на сумата 405.22 лева /четиристотин и пет лева и двадесет и две
стотинки/ – разноски за по гр.д.№ 4531/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIX гр.с.
7
Потвърждава Решение № 261949/12.07.2021г., постановено гр.д.
№ 4531/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив, XII гр.с., в останалата част
за дължими суми от Н. З. Ц., ЕГН: **********, на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, както следва: сумата 595,49 лв. /с
ДДС/ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул. „***, с ИТН ****, за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата 56,49 лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. – дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1401/20.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2498/2020 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. състав;
както за сумата 43,37 лв.– разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
2498/2020г. по описа на ПдРС, III бр.с. и сумата 202,61 лв.– разноски за по
гр.д.№ 4531/2020г. по описа на Районен съд –Пловдив, XIX гр.с.
Осъжда „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „***, да заплати на Н. З. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Пловдив, бул. „***, да заплати за направени разноски в размер на общо
451,74 лв. за двете съдебни инстанции /по гр.д.№ 4531/2020г. по описа на
Районен съд –Пловдив, XIX гр.с. и по възз.гр.д.№ 2585/2021г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с./.
Осъжда „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, да заплати лично на адв.И. И. И., ЕГН-
**********, на осн. чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, сумата 175 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Осъжда Н. З. Ц., ЕГН: **********, да заплати на ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37,
сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№ 2585/2021г.
по описа на Окръжен съд - Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9