РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Карлово, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.ов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100267 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ от И. М. Ц., ЕГН: **********, адрес: с. В., обл. П., ул.
„Г.“ №**, представляван от адв. С. Г. против
„******************************“ ЕАД – гр. С., със седалище и адрес: гр.
С., ул. „И. В.“ № *представлявано от И. С. – И. д..
Ищецът твърди, че по трудово правоотношение с
„******************************“ ЕАД - С. (*******) изпълнявал
длъжността „И. П. С.“ в отдел „С.”.
Твърди, че със Заповед № УЧР-24-384 от 30.01.2024 г., връчена му на
същата дата, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, с посочена причина – поради престой
продължил повече от 15 работни дни – от 09.01.2024 г. до 29.01.2024 г.
Твърди, че уволнението му е незаконно, като излага следните
аргументи:
Липсвало спиране на работата, липсвал престой, липсвало
преустановяване на дейността на предприятието, като обективен факт
определящ посоченото основание за уволнение. Не било налице изискуемото
1
условие за прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ (Решение № 298 от 28.10.2014
г. по гр. д. № 977/2014 г., IV ГО на ВКС).
Липсвала сочената от закона и съдебната практика невъзможност на
работодателят – „*******“, да генерира продукция и от там доходи, с които да
заплаща трудовото възнаграждение на работниците и служителите си.
Напротив, „*******“ ЕАД било във възход – производството било
увеличено, разкривали се нови работни места, търсели се нови работници и
служители, генерирали се доходи и огромни печалби, непрекъснато се
увеличавали трудовите възнаграждения и материалните облаги за персонала
като бонуси, добавки, премии.
Налице било умишлено и целенасочено поведение от страна на
съответните длъжностни лица при работодателя, да не бъде давана на ищеца
работа, въпреки, че дейността, за която е сключен трудовият му договор в
качеството му на с., п. по С. – с обобщено съдържание: планиране,
прогнозиране, анализиране и осъществяване на логистична дейност по
осигуряване на основани и спомагателни материали, продукти, съобразно
потребността им по производствената програма на дружеството –
продължавала да съществува и се изпълнява активно от други служители и
работници на ответника. (Решение № 26 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 1785/2021
г., IV Г. О. на ВКС).
Ищецът твърди, че с цел формално създаване на условия за прилагане
на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ спрямо него, работодателят го изолирал в една
отделна стая, не му се давала работа, като се чакал удобен момент да се
монтира и приложи правната конструкция на уволнение, поради спиране на
работа повече от 15 дни, персонално за него. (Решение №39 от 20.01.2006 г. по
гр. д. № 1805/2003 г., III Г.О. на ВКС). Причина за подобно поведение на
работодателя било явно неприязненото, субективно, дискриминационно и
неоснователно отношение на част от ръководния персонал спрямо ищеца.
Хронологията на дефектите в позицията на ответника в трудовите отношения
и незаконното му поведение, била следната:
- неоснователно налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, отменено с окончателно съдебно решение
1206/11.10.2018 г. по в.гр.д. 1985/2018 г. на О. с. - П.;
- незаконно уволнение на 15.08.2019 г., отменено с Решение от
2
23.09.2020 г. на Р. с. - К., потвърдено с Решение 260126/28.01.2021 г. на О. с. -
П. и недопуснато до касация с Определение 60740/01.11.2021 г. на В. к. с..
Ищецът бил член на синдикат „Подкрепа“ във ******* ЕАД. Сключен
бил колективен трудов договор на 10.06.2022 г., влязъл в сила на 01.07.2022 г.
и със срок на действие две години (чл. 75, ал. 1 от КТД). Съгласно чл. 14 от
конкретния КТД - 2022 г., работодателят можел да реализира правото си да
прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 4, след изчерпване на
хипотезата на чл. 173, ал. 4 от КТ, а именно: първо да му предостави за
ползване платения годишен отпуск, дори и без негово съгласие, а след това да
пристъпи към изпълнение на замисленото.
Видно от издадена след уволнението му заповед № УЧР-24-394 от
30.01.2024 г. било, че ищецът имал следния неизползван платен годишен
отпуск: за 2022 г. – 14 дни; за 2023 г. – 24 дни и за 2024 г. – 2 дни, или общо 40
дена неизползван годишен отпуск, който съгласно чл. 14 от КТД във вр. с чл.
173, ал. 4 от КТ, работодателят следвало да му предостави за ползване преди
уволнението му.
Ищецът твърди, че след уволнението останал без работа и се
регистрирал като безработен.
С оглед изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което:
- да признае уволнението му на основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ,
със Заповед № УЧР-24-384/30.01.2024 г., на И. С. – И. д., за незаконно и на
основание 344, ал.1, т. 1 от КТ да го отмени;
- на основание 344, ал.1, т. 2 от КТ да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност –„И. П. С.“ в отдел „С.“;
- да осъди работодателя на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му
заплати сумата от общо 9000 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6
месеца – от 31.01.2024 г. до 31.07.2024 г.
Претендира разноските по делото.
В с. з. от 04.07.2024 г. е допуснато реда на чл.214 ГПК изменение на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като ищецът е намалил претенцията си до
сумата от 8179.20 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през
3
което е останал без работа поради уволнението, за период от датата следваща
уволнението – 31.01.2024 г., до даване ход по същество на делото – 04.07.2024
г.
Ответното дружество, чрез И. д. И. С., счита предявения иск за
неоснователен и недоказан.
Не оспорва факта, че И. М. Ц. е бил в трудови правоотношения с
„*******“ ЕАД – гр. С. по силата на Трудов договор № 3507/12.12.2015г.
Същият бил назначен на длъжност „И. П. С.“ в отдел „С.“.
С негова Заповед №УЧР-19-2537/15.08.2019г., трудовото
правоотношение на И. М. Ц. било прекратено, поради престой, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.
Неоснователно било твърдението на И. Ц., че уволнението е
незаконосъобразно. Самото прекратяване на трудовия договор с ищеца било с
продължила в години назад история. През 2017 г. на основание Решение на
Съвета на директорите на „*******” ЕАД, взето с протокол №113/03.07.2017г.
със заповед № ИД-17-464 от 07.07.2017г. били въведени изменения в
структурата на дружеството. С тези въведени изменения, длъжността на
ищеца престанала да съществува и още от тогава, а и към датата на
настоящото уволнение, в щатното разписание на отдел „С.“ липсвала
длъжност „И. П. С.“. Поради настъпилото изменение, на ищеца било
предложено изменение на трудовото правоотношение в новообразувания
отдел, но същият отказал. Именно поради причината, че ищецът не приемал
нито едно предложение направено от работодателя за преназначение на друга
длъжност, било то в новообразуваното или в друго структурно звено на
дружеството, същият през годините не полагал никакъв труд, а бил само в
тежест на дружеството, тъй като въпреки всичко получавал трудово
възнаграждение. Това, че лицето е в престой, ясно личало от рапортите
изготвени от ръководителя на звеното на И. Ц. и утвърдени по създадения в
дружеството ред, съгласно приета и утвърдена заедно със социалните
партньори процедура и Вътрешни правила за работната заплата.
В процесния случай нямало никакво значение в какво финансово
съС.ие е дружеството, дали е във „възход“ или не, поради причината, че
ищецът не полагал труд, не приемал изменение на трудовия си договор и
същият нямало как да участва в производствения процес. Съгласно
4
константната съдебна практика, в престой можело да бъде само едно лице,
като не е задължително структурното звено, в което то работи, да е в престой и
да няма работа, достатъчно било само едно лице да престоява и да бъде в
престой.
Следвало да се отбележи, че не е основателно и твърдението, че
работодателят не изпълнил и разпоредбите на действащия в дружеството
Колективен трудов договор. Ищецът Ц. нееднократно в годините бил
изпращан на помощ, т.е. работодателят използвал възможността, поради
производствена необходимост, да измени мястото и характера на работата му,
но след като му бъде връчена заповед за преместване, същият започвал да
отсъства и ползва законоустановени неприсъствени дни. В същото време
подавал жалби до областна дирекция Инспекция по труда П., че бива
привеждан по чл. 120 от КТ на работни места, които не отговарят на
квалификацията и здравословното му съС.ие, във връзка с което имало
извършвани проверки в дружеството.
Ответникът твърди, че не е доказано наличието на нито една от
твърдените в исковата молба предпоставки за незаконността на уволнението,
поради което главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следвало да
бъде отхвърлен.
Неоснователността на този иск водела до неоснователност и на
акцесорните такива – за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ и за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа по чл. 344, ал.1, т. 3
КТ.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск срещу „*******” ЕАД гр.
С., следвало да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Ответникът посочва, че видно от основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно чл. 328, ал. 1, т. 4, прекратяването се
извършвало с отправяне на предизвестие. Съгласно нормативната уредба и
константната съдебна практика, предизвестието можело да бъде отработено, а
ако не бъде отработено, същото следвало да бъде заплатено. На ищеца на
основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда било изплатено едно брутно
месечно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието в размер
на 1903,44 лв.
5
В случай, че съдът признае уволнението за незаконосъобразно и
възстанови И. Ц. на заеманата до уволнението длъжност, на основание чл. 103
от Закона за задълженията и договорите, ответникът прави възражение за
прихващане за сумата от 1903,44 лв., както и за сумата от 1738,80 лв. –
изплатено обезщетение по чл. 44 от Колективен трудов договор, от дължимата
сума на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като с признаването
уволнението за незаконно, отпадало основанието за изплащане на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие и всякакви други обезщетения.
Също така, при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ,
следвало да се има предвид, че на ищеца е изплатено обезщетение за оставане
на работа за 1 месец, равняващо се на 1738,80 лв., т.е. ищецът бил получил
обезщетение за оставане без работа за един месец.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по силата
на трудов договор № 3507 от 12.12.2015 г., като ищецът е изпълнявал
длъжността „И. П. С.“ в отдел „С.“ в ответното дружество.
В т.3, предложение последно от представения трудов договор /л.236/ е
отразено, че същият е връчен и подписан от служителя, след като е получил
документите по чл. 63, ал.1 от КТ и се е запознал с длъжностната
характеристика, която също му е била връчена. Съгласно последната,
основните му задължения са свързани с осъществяване планиране на
материалните ресурси на дружеството, базирайки се на производствената
програма, складовата наличност; подготвя необходимото за сключване на
договори с контрагенти; осъществява офертно проучване и множество др.
От представената служебна бележка от 04.06.2024 г. /л.174/ е видно, че
ищецът до 31.01.2024 г. е бил член на Синдикална секция „Подкрепа“ при
„*******“ - ЕАД, гр. С..
Приложен е в заверен препис колективен трудов договор /л.107-л.113/,
сключен на 10.06.2022 г. между „*******“ - ЕАД и синдикатите „КНСБ“ и
„Подкрепа“, от друга. Съгласно чл.14 от същия „Работодателят може да
реализира правото си да прекрати трудов договор /ТД/ на основание чл.328,
ал.1, т.4, след изчерпване на хипотезата на чл.173, ал.4 от КТ.“.
6
В чл.173, ал.4 от КТ е предвидено, че: „Работодателят има право да
предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без
негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване
на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в
случаите, когато работникът или служителят след покана от
работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за
която се полага.“.
В чл.44, ал.1 от КТД е предвидено, че при уволнение на работник или
служител поради закрИ.е на предприятието или част от него, съкращаване в
щата, намаляване обема на работа и спиране на работа за повече от 15 работни
дни, работодателят изплаща обезщетение в размер на две брутни работни
заплати при трудов стаж във „*******“ до 10 години.
По делото не е спорно, че със заповед № ИД-17-464 от 07.07.2017 г., на
изпълнителния директор на ответното дружество, на основание решение на
съвета на директорите, взето с протокол № 113 от 03.07.2017 г. са въведени
изменения в структурата на дружеството и длъжността „И. П. С.“ в отдел „С.“
е престанала да съществува.
Представени са 2 бр. предложения за изменение на условията по
трудовия договор на ищеца /от 2017 г. и от 2019 г./ и преназначаването му на
друга длъжност, поради промените в структурата на „*******“ ЕАД. И двете
предложения не са били приети от И. Ц., което е удостоверено с подписи на
свидетели.
Представени са 15 бр. рапорти за престой на И. М. Ц. за времето от
09.01.2024 г. до 29.01.2024 г., в които е отразено, че причина за престоя е липса
на работа.
Представена е Заповед № УЧР-24-384/30.01.2024 г., на И. С. –
Изпълнителен директор, от която се установява, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено, считано от 30.01.2024 г., на основание чл.328,
ал.1, т.4, с посочена причина – поради престой продължил повече от 15
работни дни – от 09.01.2024 г. до 29.01.2024 г.
Със заповедта е разпоредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение
основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на едно
брутно месечно трудово възнаграждение и обезщетение на основание чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е връчена на
7
ищеца на същата дата – 30.01.2024 г., и е подписана от него.
Представена е Заповед № УЧР-24-394/30.01.2024 г., на И. С., с която е
разпоредено на ищеца да се изплати следното обезщетение по чл.224, ал.1 от
КТ – 14 дни за 2022 г., 24 дни за 2023 г. и 2 дни за 2024 г.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ, във връзка
с прекратеното със Заповед № УЧР-24-384/30.01.2024 г. трудово
правоотношение е както следва: за 1 ден – 74.52 лева; за 1 месец – 1564.92
лева; за 6 месеца – 9389.52 лева. Исковата претенция /след изменението/ е
съобразена с експертното заключение, като за процесния период от 5 месеца и
5 дни обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ възлиза на сумата от 8179.20 лева.
От експертното заключение се установява, че:
- във фиш за заплата за м. януари 2024 г. на И. М. Ц. са начислени
3460.80 лева на основание „Обезщетение за неизплатен отпуск чл.224 КТ“ за
40 дни; 1903.44 лева на основание „Обезщетение за неспазено предизвестие“
за 22 дни. Сумите за изплатени с масов превод.
- във фиш за заплата за м.март 2024 г. на И. М. Ц. са начислени 1738.80
лева /бруто/ на основание „Обезщетение за чл.222, ал.1“ /Обезщетение при
оставане без работа/; 1738.80 лева /бруто/ на основание „Корекция обезщет.
КТ – работодател“;
- с платежно нареждане от 05.04.2024 г са преведени 2992.44 лв. на
основание „Обезщетение чл.222, ал.1 и обезщетение чл.44, т.1 от КТД“.
От показанията на св. П. Д. И. се установява, че е служител на
„*******“ – ЕАД, гр. С. от 1991 г., като в момента заема длъжността
Ръководител отдел „Р. о.“. Познава ищеца от 2019 г., който работел в отдел
„С.“, а свидетелката по това време била ръководител на отдел „П.“ и не
отговаряла пряко за него. През 2017 г. двата отдела били обединени, поради
намаляване на производствените дейности. Към м. януари 2024 г. в
предприятието не е имало престои, работело се нормално. През последните 2-
3 години заплатите са били повишавани на база КТД, съобразно инфлацията и
повишаването на МРЗ.
Останалите доказателства по делото не променят правните изводи на
съда, които са следните:
8
Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 328, ал.1, т. 4 КТ.
Съгласно посочената норма, работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 и спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Спирането на работата означава временно преустановяване дейността
на предприятието поради организационно-технически или икономически
причини, без да е от значение конкретното им проявление. В хипотеза на чл.
328, ал. 1, т. 4 КТ определяща е невъзможността на работодателя да генерира
продукция и от там – доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на
работниците си, така че, без значение е дали работникът или служителят, по
същото време, не е можел да полага труд и поради друга причина.
След като престоят представлява обективен факт, той подлежи на
доказване в съдебното производство, при положение, че е въведено такова
основание за незаконосъобразност на уволнението. По делото се установи по
безспорен начин, че ищецът е бил назначен на длъжност, която, след
преструктуриране на ответното дружество, е престанала да съществува,
поради намаляване на производствените дейности. Предложенията, отправени
до ищеца за преназначаването му на друга длъжност са били отклонявани от
него и на практика същият не е полагал труд и то за период много по-дълъг от
15 дни. В този смисъл съдът приема за доказано, че е налице основанието по
чл.328, ал.1, т.4 КТ, удостоверено в приложените по делото рапорти за престой
на И. М. Ц..
Въпреки това съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно на
друго основание – неспазване на чл.14 от сключения между „*******“ - ЕАД
и синдикалната секция „Подкрепа“ колективен трудов договор, чийто член е
ищецът. Работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл.328,
ал.1, т.4, без обаче да предостави платения годишен отпуск на работника, съгл.
чл.173, ал.4 от КТ. Само на това основание уволнението на ищеца се явява
незаконосъобразно и следва да бъде прогласено за такова, като бъде отменен
уволнителният акт. Основателността на основната претенция по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ предпоставя основателността и на акцесорния иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, като ищецът бъде възстановен на
длъжността, която е заемал преди уволнението. Тук следва да се има предвид,
че с влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се
9
възстановява незаконно уволненият работник, прекратеното трудово
правоотношение се възстановява. Този ефект настъпва и тогава, когато
длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на
предприятието или то, или част от него, е закрито. В подобни хипотези,
работодателят има само задължение да допусне възстановения работник, щом
се е явил на работа в срок. Може, но няма задължение да му предложи да
заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия
работодател. Въпрос на работодателска целесъобразност е и дали да бъде
променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността,
заемана преди уволнението от възстановения работник, но последното не
следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение
/Решение №327/14.11.2013г. по гр.дело № 69/2013 г.на ВКС, IV ГО/.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр с чл. 225, ал. 1 КТ,
съдът намира следното:
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се определя въз
основа на пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето, през
което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Доказването на вредата – оставането
без работа по трудово правоотношение, е в тежест на ищеца /Тълкувателно
решение № 6/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2013 год., ОСГК/. В случая
фактът на оставане без работа за процесния период е установен от
представената в оригинал в с. з. от 04.07.2024 г. трудова книжка, която съдът,
след направената констатация, е върнал на ищеца.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че брутният размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за исковия период от
5 месеца и 5 дни е 8179.20 лева – толкова, колкото е претендирано след
направеното изменение по реда на чл.214 ГПК.
При уважаване на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ съдът дължи
произнасяне по възражението за прихващане на работодателя -ответник,
заявено с отговора на исковата молба.
В случая е направено възражение за прихващане на обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ с обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ – за неспазено
предизвестие, в размер на 1903.44 лева – бруто /1713.44 лева – нето/, по
10
чл.222, ал.1 КТ – при оставане без работа, в размер на 1738.80 лева – бруто
/1564.92 лева – нето/, както и с платените 1738.80 лева – бруто /1564.92 лева –
нето/ на основание чл.44, т.1 от КТД – обезщетение при уволнение на
работник, поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, в размер на
две брутни работни заплати, при трудов стаж във „*******“ до 10 години.
Възражението за прихващане е основателно, защото заплащането на
обезщетенията на посочените основания е във връзка с уволнението на
работника и се предпоставя от законосъобразното му упражняване. След
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се възстановява
трудовоправната връзка, респ. отпада основанието за получаване на сумите и
те подлежат на връщане – чл.55, ал.1 ЗЗД.
Съдебно-счетоводната експертиза потвърждава плащането от
работодателя на посочените суми, които са в общ размер на 4843.28 лева.
От гореизложеното се установява, че искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във
вр. с чл. 225, ал.1 КТ следва да се уважи до размер на сумата 3335.92 лева
/8179.20 лева – 4843.28 лева/, като до пълния претендиран размер от 8179.20
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, поради
извършеното прихващане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да
заплати държавна такса по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната
власт в размер на по 30.00 лева за всеки от двата уважени неоценяеми иска
(чл.344, ал.1, т.1 и т.2), 133.43 лева за оценяемия иск (чл.344, ал.1, т.3), както и
платените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 200.00 лева и 20.00 лева за депозит за разпитания свидетел при
режим на призоваване или общо 413.43 лева по сметка на РС К..
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 2500 лева, като съразмерно с уважената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ
следва да му се присъдят 1019.64 лева.
Тъй като се касае за трудов спор, ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, но дължи
разноски по делото на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска по
чл.344, ал.1, т.3 КТ или 118.43 лева от 200 лева за юрисконсултско
11
възнаграждение /определено от съда на осн.чл.23, ал.1 от НЗПП/.
По компенсация ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
901.21 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННА и ОТМЕНЯ Заповед № УЧР-24-
384/30.01.2024 г., на И. С. – И. д., с която е прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т. 4 от Кодекса на труда трудовото правоотношение между
„******************************“ ЕАД – гр. С., със седалище и адрес: гр.
С., ул. „И. В.“ № 1, представлявано от И. С. – И. д. и И. М. Ц., ЕГН:
**********, адрес: с. В., обл. П., ул. „Г.“ №**.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. М. Ц., ЕГН: **********, адрес: с. В., обл. П., ул.
„Г.“ №**на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение
длъжност –„И. П. С.“ в отдел „С.“.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
„******************************“ ЕАД – гр. С., със седалище и адрес: гр.
С., ул. „И. В.“ № *, представлявано от И. С. – И. д. да за плати на И. М. Ц.,
ЕГН: **********, адрес: с. В., обл. П., ул. „Г.“ №**сумата от общо 3335.92
лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от датата следваща
уволнението – 31.01.2024 г., до даване ход по същество на делото – 04.07.2024
г., като за разликата над този размер до пълния предявен от 8179.20 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, поради
ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 4843.28 лева – заплатени от работодателя на
работника обезщетения във връзка с уволнението.
ОСЪЖДА „******************************“ ЕАД – гр. С., със
седалище и адрес: гр. С., ул. „И. В.“ № 1, представлявано от И. С. –
Изпълнителен директор да за плати на И. М. Ц., ЕГН: **********, адрес: с. В.,
обл. П., ул. „Г.“ №**направените по делото разноски по компенсация в размер
на 901.21 лева
ОСЪЖДА „******************************“ ЕАД – гр. С., със
седалище и адрес: гр. С., ул. „И. В.“ № *, представлявано от И. С. –
Изпълнителен директор да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на
12
съдебната власт сумата от общо 413.43 лева, представляваща държавни такси
за уважените искове и възнаграждения за вещо лице и свидетел при режим на
призоваване, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П., в двуседмичен
срок от дата 18.07.2024 г., обявена в съдебно заседание, на основание чл. 315,
ал.2 от ГПК.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13