Решение по дело №713/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 191
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20195310200713
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№191

 гр. Асеновград, 30.12.2019 година

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

        с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 713 по описа на Асеновградски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 241/2019г. от 15.07.2019 г. издадено от Г. Т. Г.  -главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“ на  Г.К.  М., ЕГН:********** с адрес: ***,  на основание чл.126 ал.1 т.1  от ЗАДС е наложено административно наказание – глоба в размер на 11450,34 лв. за нарушение по чл. 126 ал.1 предл.1 от ЗАДС и на основание чл. 124 ал.1, във вр. с чл. 126 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – акцизна стока - 945 литра етилов алкохол.

         Срещу  НП е депозирана жалба от Г.М., чрез процесуалният представител – адв. М.. В жалбата и в съдебно заседание пълномощника изразява становище за незаконосъобразност на издаденото НП, отрича факта на нарушението, навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

          Въззиваемата страна – Централно митническо управление – София  се представлява от юрисконсулт Валентин Божилов, който моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и  правилно.

       Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол  акт,  поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

        От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 12.11.2018 г. от екип от митнически служители, сред които бил и актосъставителят Ц.Д., била извършена проверка на лицензиран складодържател „КЕТИ 94“ ООД, стопанисващ данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с ИНДС BGNCA00272001, находящ се в с. Моминско, с предмет спазване на разпоредбите на ЗАДС. В хода на проверката за  спазване на разпоредбите на чл. 28 ал.2 от ПП  на ЗАДС, митническите служители констатирали, че на източната външна ограда на данъчния склад има врата, осигуряваща пряк достъп до съседния имот. Представителят на складодържателя, присъстващ на проверката – К. М. осигурила достъп на проверяващите до този имот, който се установило, че е собственост на родителите на В.М. – съдружник в „КЕТИ 94„ ООД. В този имот била намерена постройка залепена за оградата на данъчния склад, в която след осигуряване на достъп и отключване на вратата се установило, че вътре има 7 броя ПВЦ съдове с различна вместимост, някои от тях с надписи „Кети 94“, които били пълни с течност с мирис на алкохол. Проверката продължила, като в присъствието на собственика на имота – Г.М., както и на В.М. –съдружник в „Кети 94“ и на К. М., били иззети контролни проби от всеки от съдовете, за всяка от които бил съставен отделен протокол за вземане на проба.  Собственикът на имота  Г.М. дал обяснения, че намерената в съдовете течност е негова и че представлява ракия и която е варил от няколко години и към момента на проверката не може да представи документи за нея. До приключване на контролните действия на проверяващия митнически екип, не били представени документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз за откритата в съдовете течност с мирис на етилов алкохол. Стоките били иззети с надлежен Опис на иззетите веществени и писмени доказателства, неразделна част от Протокола за извършена проверка от 12.11.2018 г. На иззетите стоки били извършени митнически–лабораторни експертизи, от заключенията на които се установява, че иззетите количества течност представляват дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, с мирис специфичен за дестилатен продукт /напитка тип ракия/ с действително алкохолно съдържание по обем, подробно посочено в заключенията на експертизите и съответно в НП. Общото количество на иззетата алкохолна течност в съдовете било 945 литра, а количеството в литри чист алкохол, измерено при температура 20 градуса С било 520.47 литра, годен за консумация и отговарящ на дефиницията по чл. 9 т.1 от ЗАДС за етилов алкохол, включен в кодове по КН 2208, обхващаща „етилов алкохол, неденатуриран  с алкохолно съдържание по обем под 80 %, дестилати, ликьори и други спиртни напитки“, с действително алкохолно съдържание по обем превишаващо 1,2% vol.      

От събраните при проверката данни, актосъставителят Ц.Д.    счел, че е налице административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, за което съставил срещу Г.М. АУАН. За съставянето на АУАН на нарушителя била изпратена надлежна покана, която същият получил лично, но не се явил за съставянето на акта, поради което и същият бил съставен при хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. По-късно,  актът бил връчен надлежно на жалбоподателя същият го подписал и записал възражението, че неправилно му е взета ракията. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН срещу АУАН не били подадени писмени възражения. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя  Г.М. за горното нарушение  е  наложена глоба в размер на 11 450,34 лева, представляващ двойния размер на дължимия акциз.

         При така  установената  фактическа обстановка и след като провери  изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя  законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление  съдът намира следното от  правна страна:   

        НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен орган. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му , са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства – протоколи за извършена проверка, служебна бележка, писмени обяснения, приемо-предавателен протокол, опис на иззетите веществени и писмени доказателства, протоколи за вземане на проби. От доказателствата и изготвените митнически лабораторни експертизи, безспорно се установява, че процесните акцизни стоки - представляват дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, с мирис специфичен за дестилатен продукт /напитка тип ракия/. Съгласно правило 1 от Общите правила на Комбинираната номенклатура, анализираните проби се класифицирани в позиция КН-2208, обхващаща „етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80 процента, дестилати, ликьори и други спиртни напитки“. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗАДС, алкохолът и алкохолните напитки подлежат на облагане с акциз.  Установеното нарушение правилно е описано в НП , като са посочени всички съставомерни елементи образуващи  неговия състав.  Правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност, а именно лицето, което фактически е държало акцизните стоки, а именно жалбоподателят Г.М., в чийто имот е открит алкохола и който по време на проверката се е обозначил като негов собственик и е дал обяснения в тази насока. Описаното в НП нарушение правилно е квалифицирано по  чл. 126 ал. 1 от ЗАДС. Посочената правна норма предвижда, че лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. за физическите лица. Като е държал горепосочените акцизни стоки без да притежава нито един от изброително посочените документи, чрез които се удостоверява плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, жалбоподателят Г.М. безспорно е реализирал състава на горното административно нарушение.

         Нарушението е на формално извършване и се реализира с факта на държане на акцизните стоки – в случая етилов алкохол без надлежен документ измежду посочените в хипотезиса на административно-наказателната разпоредба.        

          Правилно административно - наказващият орган е наложил глобата в посочения в административно-наказателната разпоредба размер за горното нарушение. В случая размерът на глобата е функция на размера на дължимия акциз като въведения аритметимен критерий е двойният размер на дължимия акциз, която сума в случая е 11 450,34 лв. и същата коректно е отразена в НП.    Съдът намира, че този размер на глобата е  съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Правилно е приложена и нормата на чл. 124 ал.1 от ЗАДС, като са отнети в полза на държавата стоката предмет на нарушението – акцизна стока - етилов алкохол в количество 945 литра. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание –глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗАДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на нарушението. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

Предвид изложените съображения и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,  съдът  

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 241/2019г. от 15.07.2019 г., издадено от Г. Т. Г.  - главен директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ, на Агенция „Митници“, с което на Г.К.М.,   ЕГН:**********, с адрес: ***,  на основание чл.126 ал.1 т.1  от ЗАДС е наложено административно наказание – глоба  в размер на 11450,34 лв., за нарушение по чл. 126 ал.1 предл. 1 от ЗАДС и на основание чл. 124 ал.1, във вр. с чл. 126 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – акцизна стока - 945 литра етилов алкохол.

 

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

 

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: