Р Е Ш Е Н И Е № 818
13.08.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 14.07.2020 г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от
съдия В.Куршумова в.гр.дело № 1123 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против решение № 1127 от 09.04.2020 г. постановено по гр.д.№
12644 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., в частта му, с
която се признава за установено в отношенията между страните по предявения
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, че В.Д.С. дължи на Етажна собственост,
находяща се в гр. Пловдив, ***, представлявана от управителя П.В.В., сумата в размер на
387,80 лв., представляваща неплатени
задължения по управлението и поддържането на общите части на сградата в режим
на ЕС, за двама живеещи в апартамент 43, етаж 8 в сградата в режим на етажна
собственост на адрес: гр. Пловдив, ***, за периода от месец януари до
месец декември 2017 г. включително, от месец януари до месец декември 2018 г.
включително и от месец януари до месец май 2019 г. включително, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5637/ 21.06.2019
г. по ч.гр.д. № 10166 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXI
граждански състав.
В
жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, постановено в
противоречие с материалноправни, процесуалноправни норми и задължителна съдебна
практика. Посочва се, че правният характер на предявения иск се определя от дело
C-25/18 г. на Европейския съд в Люксембург и спорът попада в обхвата на
понятието „дела, свързани с договор“. Възразява се за недопустимост на
решението с довода, че районният съд е уважил иска въз основа на допълнителни обстоятелства
в представените протоколи, които не били въведени в заповедното производство и
в исковата молба. Оспорва се извършването на разходите, както и приемането от
районния съд заключението на ССчЕ като „обективно и компетентно“. Възразява се, че решенията по
т.II-1 и т.II-2 на ОС от 20.03.2018 г. не представляват валидно основание за
претендираното от ищеца заплащане на разходите за управление и поддържане на
общите части. Твърди се, че районният съд е приел за отменено изпълнението
на решението на ОС от 01.12.2016 г., но зачитайки правните последици на
последвалите решения по т.II -1 и т.II -2 от ОС на ЕС на 01.03.2018 г. е приложил приетите на ОС
на ЕС на 01.12.2016 г./отменено/ правила за финансиране на ЕС. Поддържа се, че неправилно районният съд е
приел, че одобрението на действията на УС и на извършените разходи замества
изискването по ЗУЕС за решение по чл.11, ал.1, т.5 за определяне от ОС на
размера на дължимите вноски по реда на чл.51, ал.1 ЗУЕС. Възразява, че в
относимите за спора решения, взети от ОС на 01.12.2016 г. и 20.03.2018 г.
липсва размер на паричната вноска на разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата, определен по реда на чл.11, ал.1, т.5, съответно,
че липсва размер на паричното вземане, а така и че същите не съставляват годно
основание за вземанията. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и
постановяване на ново такова, с което да се отхвърли предявеният иск, както и
да се присъдят
направените по делото разноски.
С молба в съдебно заседание жалбоподателят поддържа
въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски и пред двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Прилага
договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските по чл.80 ГПК. Представя писмена защита.
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Етажните собственици в сграда в режим на
Етажна собственост,
находяща се в гр. Пловдив, ***, представлявана от Председателя на УС П.В.В., чрез
пълномощника адвокат В.З., с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Взема становище по
конкретните оплаквания във въззивната жалба и излага подробни доводи за
неоснователност на изложените в жалбата твърдения и аргументи. Излага
съображения за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да
бъде потвърдено. Претендира разноските.
В съдебно заседание въззиваемата страна оспорва жалбата и
поддържа писмения отговор. Представя списък на разноските и фактура за
изплатено адвокатско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, с
която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 387,80 лв. до пълния му предявен
размер от 581,70 лв.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е било образувано по иск
с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, за признаване за установено в отношенията между страните, че В.Д.С. дължи
на Етажната
собственост на сграда в гр. Пловдив, ***, сумата в размер на 581,70 лв.,
представляваща неплатени задължения по управлението и поддържането на общите
части на сградата в режим на ЕС за периода от месец януари до месец декември
2017 г. включително, от месец януари до месец декември 2018 г. включително и от
месец януари до месец май 2019 г. включително, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5637/ 21.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 10166 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXI граждански
състав. Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК след като длъжникът е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Ищецът е изложил твърдения, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в
град Пловдив, бул. ***, и като такава е вписана в книгата на собствениците на
03.05.2010 г. Посочва, че с Решение на ОС на Етажната собственост от 01.12.2016
г., т.
7, е
установен ред и начин за събиране на месечни вноски за поддържане на общите
части на сградата и заплащане на консумативни разноски, като са определени и
сроковете за плащане. С Решение по гр.д. № 241/2017 г. на ПРС, XVII гр.с.
решенията на ОС от проведеното събрание на 01.12.2016 г. били отменени на
процесуално основание. До влизане в сила на съдебния акт през м. януари 2018 г.
всички решения на ОС били изпълнявани, така както били взети. Изпълнението им е продължило по този начин до
20.03.2018 г., когато на проведено ново ОС на Етажната собственост, са одобрени
действията на Управителния съвет за събиране на месечни вноски по чл. 51 от ЗУЕС за времето от 01.01.2017 г. до 20.03.2018 г. (т. II.2) и е взето ново
решение за събиране на месечни вноски в същия смисъл за ред, начин и срокове
(т.III- 2.3). Със същия Протокол на ОС от 20.03.2018 г.- т. III- 4 е взето
решение за реда и начина на събиране на закъснели месечни вноски, включително и
по съдебен ред, като функцията е възложена на УС. В изпълнение на това решение
ответникът е бил надлежно поканен да се издължи, за което в заповедното
производство е представена връчена с отказ за получаване покана. Посочените
решения на ОС от 20.03.2018 г. са влезли в сила след съдебно оспорване и
постановено отхвърлително съдебно решение по гр.д. № 6953/2018 г. Ш гр.с. ПРС.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на
определените му месечни вноски за периода м. I- м. XII.2017 г. включително, м.
I- м. XII.2018 г. включително и м. I- м. 05. 2019 г. включително. както следва:
зам. 01.2017г.- 20.10 лв.; за м. 02.2017 г.- 20.10 лв.; за м. 03.2017 г.- 21.00
лв.; за м. 04.2017 г.- 19.50 лв.; за м. 05.2017 г.- 19.50 лв.; за м. 06.2017
г.- 22.50 лв.; за м. 07.2017 г.- 22.50 лв.; за м. 08.2017 г.- 20.40 лв.; за м.
09.2017 г.-19.20 лв.; зам. 10.2017 г.-19.20 лв.; зам. 11.2017 г.- 19.50 лв.;
зам. 12.2017 г.-19.50 лв.; за м. 01.2018 г.- 19.50 лв.; за м. 02.2018 г.- 22.50
лв.; за м. 03.2018 г.- 22.50 лв., за м. 04.2018 г.-21.60 лв., зам. 05.2018
г.-21.60 лв. зам. 06.2018 г.- 18.30 лв. , зам. 07.2018 г.- 19.50 лв. , за м.
08.2018 г.- 19.50 лв. , за м. 09.2018 г.- 19.50 лв. , за м. 10.2018 г.- 18.90
лв. , за м. 11.2018 г.- 18.60 лв., за м. 12.2018 г.- 18.00 лв., за м. 01.2019
г.- 19.50 лв., за м. 02.2019 г.-19.50 лв. за м. 03.2019 г.-20.10
лв., за м. 04.2019 г.- 19.80 лв. и за м. 05.2019 г.-19.80 лв.
В отговора си по реда на чл.131, ал.1 ГПК В.Д.С. е оспорила
предявения иск по основание и размер. Оспорва, че не са били взети решения за
определяне на дължимите вноски по размер от Общото събрание на ЕС. Намира, че с
отмяната на решението на ОС на ЕС отпадат с обратна сила правните последици на
взетите решения. Оспорва представените по делото справки за дължими суми и отразеното
в тях съдържание по отношение на размера на дължимите суми, период и основание.
Поддържа, че
претендираните разходи не били определени от ОС и поради това не се дължали от
ответника, както и ОС
не било взело решение месечните вноски да се определят от Управителния съвет
или друг орган или лице, а и това не било предвидено в ЗУЕС. Моли за отхвърляне на предявения иск.
От фактическа страна по делото не се спори и се
установява, че ответницата
е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. Пловдив, ***, а именно – апартамент № 43 на 8 жилищен етаж.
По делото се установява, че ОС на ЕС е взело решения с протокол
от
01.12.2016 г. относно реда и начина за събиране на месечни вноски за поддържане на общите части
на сградата и за заплащането на консумативни разноски, като не се спори, че всички взети
решения са били отменени с влязло в сила Решение по гр.д. № 241/2017 г.
на ПРС, XVII гр.с.
На 20.03.2018 г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети
решения, част от които са отменени като незаконосъобразни с решение № 376/
21.03.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2819/ 2019 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, XIV гр.с. Отменени са следните взети решения от ОС на ЕС от
20.03.2018 г.:
1. Отчет на УС за извършени ремонти по общите части за периода от 01.01.2017 г.
до 01.03.2018 г.; 2. Финансов отчет за извършените ремонти от 01.01.2017 г. до
01.03.2018 г.; 3. Приемане на двата отчета; 4. Отчет от проверката на КРК за
2017 г.; 5. Приемане на отчета на КРК за 2017 г. В останалата част, искът за
отмяна като незаконосъобразни на решенията на ОС на ЕС, е отхвърлен. С оглед
на това останалите взети решения от ОС на ЕС от 20.03.2018 г. са влезли
в сила. Така са влезли в сила решенията на ОС на ЕС по т.II-1 и 2, с които ОС е одобрило отчета на
УС по изпълнението на дейността „Управление и поддържане на общите части на
ЕС“, прилагайки чл.51 от ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. и ОС
е приело и одобрило действията и разходите на УС по прилагане и изпълнение на
чл.51 от ЗУЕС за същия период. Влезли са в сила
и решенията по т.III от протокола за взетите решения от ОС на ЕС на
20.03.2018 г., с които ОС е разделило дейността и разходите на УС по обслужване
на общите части, както следва: 1.Дейности по ремонт на общите части на
сградата, съгласно чл.48, 49, 50 ЗУЕС и 2.Дейности по управление и поддържане
на общите части /консумативни разходи/, съгласно чл.51 ЗУЕС. По отношение на
последните се установява, че е взето решение да се заплаща месечна
възстановяваща вноска, тоест на вноска, чийто размер се получава като
извършените разходи за предходния месец се разделя на броя на хората за същия
месец, като полученият размер е вноската за следващия месец. Взето е решение
месечната вноска по чл.51 от ЗУЕС да се заплаща до 14-то число на текущия месец
всеки четвъртък от 17.00 ч. до 18.30 ч. в портиерната, както и да се публикува
ежемесечно информация на портиерната за изтеклия месец по чл.51 ЗУЕС - отчет за
направените разходи. Взето е и решение в т. III- 4 за реда и начина на
събиране на закъснели месечни вноски, включително и по съдебен ред, което е
възложено на УС.
По почин на ищеца е назначена съдебно - счетоводна
експертиза за установяване стойността на вноската, която се приспада за
самостоятелния обект, собственост на ответницата съобразно решението на ОС на
ЕС, определена пропорционално на броя на живеещите в определения месец съотнесен
към извършените разходи за предходния месец. Според приетото по делото заключение
на ССчЕ, изготвено след проверка на документите по делото и на месечни
протоколи и отчети за извършени разходи и за броя на живеещите в ЕС за периода
от м.01.2017 г. до м.05.2019 г. вкл. в счетоводството на етажната собственост, стойността
на вноската за поддръжка на общите части на ЕС, която се приспада за
самостоятелния обект на ответницата, за периода от м.01.2017 г. до м.05.2019 г.
включително е в размер на 581, 70 лв. като тази вноска е изчислена
пропорционално на броя на живеещите в определения месец, съотнесен към
извършените разходи за предходния месец и при 3 човека, обитаващи жилището.
Протоколите и отчетите за извършените разходи за
управление и поддръжка на общите части на ЕС, както и протоколите за извършена
проверка на броя на живеещите в ЕС, които са послужили са изготвяне на заключението
на ССчЕ, са представени от ищеца по делото.
При така изяснения от фактическа страна правен спор, с
обжалваната част на решението, районният съд е уважил предявения иск до размера
на 387,80
лв. като дължими разходи за двама човека, обитаващи жилището, тъй като ответницата е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда в режим на ЕС и като такава на
основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС е задължена за разноските във връзка с
управлението и поддържането й. При постановяване на решението си районният съд не е
кредитирал взетите решения от ОС на ЕС от 01.12.2016 г., доколкото
същите не обвързват етажните собственици след отмяната им по съдебен ред. За да
уважи исковата претенция за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. районният съд се е позовал решенията на ОС на ЕС от 20.03.2018
г., с които е приет отчета,
както и са одобрени действията
и разходите на УС по изпълнението на дейността „Управление и поддържане на
общите части на ЕС“, прилагайки чл.51 ЗУЕС за посочения период, предвид влизането
им в сила след иницииран
съдебен контрол за тяхната законосъобразност, при което обвързват всички етажни
собственици. Позовал се е и на представила протоколи за извършени разходи за управление и
поддържане на етажната собственост, изготвени от касиера и УС, за периода от
01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., в които подробно са описани основанието и
размера
им. Исковата претенция за периода 01.04.2018 г. до 01.05.2019 г. е уважена
с оглед установеното извършване на разходите за за управление и поддържане на
общите части, заплащането на които се дължи от ответницата по силата на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част е
допустимо. Неоснователно се възразява за недопустимост на решението.По отношение на недопустимостта следва да се има предвид, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е
налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е
разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество. В случая решението е постановено от
компетентен съд, съгласно разпоредбите на ГПК, а за липсата на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори. Не става реч и за произнасяне по един
непредявен иск при условие, че разгледаната от първоинстанционния съд искова
претенция е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 51 от ЗУЕС и предмет на преценка са били
факти и обстоятелства от значение за този иск, въз
основа на които районният съд е уважил иска. По делото
са представени протоколите за извършени разходи, които обаче не удостоверяват различни обстоятелства от заявените
от ищеца в заповедното и исковото производство. Същите са представени във
връзка с оспорването от ответницата на разходите и предвид констатациите на
ССчЕ при тяхната проверка.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
по изложените във
въззивната жалба оплаквания, както и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор между
страните.
По
отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1
изр. второ ГПК и оплакванията в жалбата, въззивният съд намира, че
решението е правилно. Фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд и напълно се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за
начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и
правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани и на
основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния акт, с което същите стават
част от съжденията в настоящия съдебен акт.
По оплакванията против правилността на съдебното решение
в обжалваната му част, въззивният съд намира следното:
В случая етажната собственост, доколкото
не се установява да е учредено сдружение за управление, се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез взетите от него
решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по - широки от тези на многостранните
сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които
по-късно ще станат етажни собственици или обитатели /в този
смисъл Решение № 39 от 19.02.2013
г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/. Конкретно
по делото, ищецът се позовава на взетите решения от ОС на ЕС от 20.03.2018 г.,
обективирани в т.II
и т.III от
Протокола от проведеното ОС на ЕС. Тези решения са влезли в сила, след
осъществен съдебен контрол, при което са задължителни за всеки етажен
собственик, включително и за ответницата, при което и подлежат на изпълнение.
Предвид на това районният
съд правилно е преценил правните последици на решенията по т.II-1 и т.II-2 на ОС на
ЕС от 20.03.2018 г., като е приел, че представляват валидно правно основание за
заплащането на разходите за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. Възражението
на жалбоподателя е за незаконосъобразност
на сочените решения с довода, че с тях е одобрено заплащането на разходите за
управление и поддържане на общите части по ред и начин, който е бил установен с
отмененото решение на ОС от 01.12.2016 г. Възражението за незаконосъобразността
на решенията по т.II-1 и т.II-2 на ОС на
ЕС от 20.03.2018 г. обаче не би могло да
се проверява инцидентно в настоящото производство, а само в нарочно такова по
реда на чл.10, ал.1 ЗУЕС и в предвидения от закона преклузивен срок. Щом решенията
по т.II-1 и т.II-2 на ОС на
ЕС от 20.03.2018 г. са влезли в сила след осъществен съдебен контрол, същите са
стабилизирани и стават задължителни за
всички етажни собственици. Ето защо неотносимо за настоящото производство е възражението,
че с решенията от 01.12.2016 г. изцяло се променя начина на финансиране на разходите
в етажната собственост, както и какъв е възприетият начин на финансиране с
решенията по т.II-1 и т.II-2 на ОС на
ЕС от 20.03.2018 г. Неотносимо е и възражението, че с одобрението на действията
на УС и на извършените разходи се замества изискването по ЗУЕС за определяне от
ОС на размера на дължимите вноски по реда на чл.51, ал.1 ЗУЕС, респективно и
дали конкретно е имало определен размер на вноските, тъй като с влизане на в
сила на горепосочените решения се поражда задължението на етажните
собствениците да заплатят извършените и одобрени разходи съобразно разпоредбата
на чл.51 от ЗУЕС.
По делото се доказва също така, че е налице влязло в сила
решение по т.III - 3 от ОС
на ЕС на 20.03.2018 г. за определяне размера на месечната вноска като възстановяваща вноска. При съобразяване с
това взето решение е изготвено и заключението на ССчЕ за доказване правилното
определяне на дължимите от ответницата вноски.
Несъответно на събраните по делото доказателства е
възражението в жалбата за недоказаност на претендираните разходи. Същите се
установяват от приетата ССчЕ и представените протоколи за извършени разходи за
управление и поддържане на етажната собственост за периода от
01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., в които подробно са описани. Според настоящия състав всички
суми по отделните пера съставляват разходи по смисъла на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС,
изброени неизчерпателно в § 1, т.11 от ДР
на ЗУЕС,
т.е., необходими
за управлението и поддържането на общите части на сградата. Неотносими са доводите в жалбата за недоказаност на извършените плащания,
тъй като задължението на всеки етажен собственик за заплащане на тези разходи
произтича пряко от закона / чл. 6, ал. 1,
т. 10 от ЗУЕС/. Същевременно, законът не поставя като условие за възникване на това
задължение заплащането на тези разходи предварително от управителя или друго
лице, на което е възложено събирането им.
Неоснователно се възразява и срещу приемането на заключението на вещото
лице, доколкото не се доказват конкретни обстоятелства, поставящи под съмнение
неговото компетентно и обективно изготвяне.
В обобщение на изложеното, налага се извод, че
обжалваното решение е правилно и законосъборазно и следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемата страна се
следват направените деловодни разноски пред настоящата инстанция. Те се състоят
в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност и моли за намаляването
им на осн.чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е основателно, тъй като делото не се
отличава с фактическа правна сложност. Ето защо, разноски ще се присъдят в
размер, изчислен съобразно разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
действащата към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение, при което същите възлизат в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1127 от 09.04.2020 г. постановено по гр.д.№ 12644 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, III гр.с., в частта, с която се признава за установено в
отношенията между страните по предявения установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, че В.Д.С.
дължи на Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, ***, представлявана от
управителя П.В.В., сумата в размер на 387,80 лв., представляваща неплатени задължения по управлението и
поддържането на общите части на сградата в режим на ЕС, за двама живеещи в
апартамент 43, етаж 8 в сградата в режим на етажна собственост на адрес: гр.
Пловдив, ***,
за периода от месец януари до месец декември 2017 г. включително, от месец
януари до месец декември 2018 г. включително и от месец януари до месец май
2019 г. включително, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 5637/ 21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 10166 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, XXI граждански състав.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Етажната собственост
на сграда в гр. Пловдив, ***, представлявана от управителя П.В.В., сумата от
100 лева /сто лева/ деловодни разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.