Решение по дело №111/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 39
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20214310200111
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Ловеч , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ И. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200111 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21-0906-000002/12.01.2021 година на Николай Васков
Недялков - началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, упълномощен с 259 з -
340/22.02.2018 г., е наложена на Г. Х. Ц., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ, глоба в размер на 400,00 лева /няма сключен и действащ
договор за ЗЗ „ГО” към момента на съставянето на АУАН 17.30 часа на 02.01.2021 г.
приложение 2 бр. справки Гар. Фонд/ валидна към момента на съставянето на АУАН
08.10.2019 г. 10.30 часа, справка гар. фонд/, за това, че на 02.01.2021 г. в 17.30 ч. в гр. Ловеч
на ул. Александър Стамболийски като водач на лек автомобил – ***** държава България,
при обстоятелства: в гр. Ловеч по ул. Александър Стамболийски до дом номер 10 с посока
на движение към ул. Търговска управлява л.а. ***** собственост на П.К. от гр. Угърчин без
да има сключен и действащ към момента на проверката договор за ЗЗГО за
автомобилистите, с което е извършил:
1. Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя Г. Х. Ц., който го
обжалва в срок чрез адв. И. от ЛАК и моли да се отмени НП като неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че погрешното посочване на обстоятелствата в АУАН и НП
касаят съставомерността на деянието и правната квалификация. Сочи, че АУАН е съставен
на лице, „което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и
използване няма сключен и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите“, а в НП било
посочено, че се касае за лице „което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
1
използване няма сключен и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите.“ Сочи, че
притежанието и използването на действащ договор за различни деяние относими към
различни категории нарушители. Сочи, че нарушителят имал възражения, че собственикът
на МПС имал сключен ЗЗГО, но те не били отразени в акта. Сочи, че актосъставителят не
бил оправомощен да съставя АУАН, както и че лицето подписало НП било упълномощено с
неясно какво. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП като му се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява
адв. И. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалването НП на посочените в жалбата
основания, които доразвива в с.з.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Б.
М. и И.Г. Б., от становището на жалбоподателят, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 02.01.2021 година бил съставен Акт с бл. №GA №285978 за установяване на
административно нарушение от св. В. Б. М. в присъствието на св. И.Г. Б. срещу Г. Х. Ц.,
ЕГН ********** от гр. Ловеч, за това, че на 02.01.2021 г. в 17.30 ч. в гр. Ловеч на ул.
Александър Стамболийски при обстоятелства: в гр. Ловеч по ул. Александър Стамболийски
до дом номер 10 с посока на движение към ул. Търговска управлява л.а. ***** собственост
на П.К. от гр. Угърчин без да има сключен и действащ към момента на проверката договор
за ЗЗГО за автомобилистите, с което виновно е нарушил:
1. чл.638, ал.3 от КЗ - Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с
чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. С АУАН е иззето като
доказателство – СУМПС № ***** и к.т. №6772237. В АУАН е вписано в графа възражения
„Нямам възражение”, такива не са били депозирани и в предвидения от закона 3 дневен
срок. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. В. Б. М. – мл. автоконтрольор при
2
ОД на МВР Ловеч, Сектор ПП за когото се спори, че е компетентен да съставя АУАН по КЗ.
Предвид така направеното оспорване, с протоколно определение, съдът е задължил АНО да
представи писмени доказателства от които да се установява към момента на съставяне на
процесния АУАН, каква длъжност е изпълнявал св. М.. В тази връзка по делото е
депозирано Удостоверение № УРИ 295р-3966/23.03.2021 г. издадено от ВПД Директор
Старши Комисар на ОД на МВР Ловеч, видно от което св. М., считано от 11.07.2017 г. е
преназначен на длъжност „младши автоконтрольор I степен“ в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“, в сектор ПП, отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч със заповед №295з-2374/04.12.2017 г. на директора на ОД
на МВР Ловеч. С оглед така събраните по делото доказателства, и в частност приетата като
доказателство по делото Заповед с рег. №8121з-515/14.05.2018 г. издадена от Министъра на
МВР /т.1.3/, видно от която полицейските органи заемащи длъжност „Младши
автоконтрольор II-I степен“ в ОДМВР са определени за лица които да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, съдът намира, че актосъставителят се явява компетентно
длъжностно лице да съставя актове за нарушения по чл.638, ал.1-3 от КЗ, съгласно който
текст „Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от
оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 –
3 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по
пътищата, от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по
пътищата“. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков
- началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК
писмени доказателства и в частност от Заповед с №259 з -340/22.02.2018 г. на Директора на
ОД на МВР Ловеч, се установява, че административно - наказващия орган е определен за
такъв. По изложените по – горе съображения, съдът намира за неоснователни направените с
жалбата и доразвити в с.з. възражения от процесуалният представител на жалбоподателят за
некомпетентност на актосъставителят и издателят на НП.
Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”. Цитираната норма представлява сложен
фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. Съдът намира, че от съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състав на нарушение с цитираната правна квалификация. Безспорно
установено по делото е, че по време на проверката жалбоподателят е управлявал процесното
МПС. Няма спор между страните, че той не е негов собственик. Безспорно установено е, че
за автомобила, управляван от жалбоподателя не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна към датата и часа на
проверката, както и че МПС - то не е спряно от движение. С оглед на което правилно АНО е
приел, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. По
3
същество, извършеното нарушение се отрича от жалбоподателя, който твърди, че е имал ЗЗ
„ГО” е била платена.
В разрез с твърдените на жалбоподателят по делото са приети и вложени представени
от АНО писмени доказателства / 2 бр. Проверка за сключена застраховка „ГО“ от
Гаранционен фонд/ от които е видно, че към дата 21.12.2020 г. процесния л.а. не е имал
активна застраховка „ГО“, както и че активна застраховка „ГО“ за процесния л.а. е с начална
дата на покритие 02/01/2021 г. 19.40 часа и крайна дата на покритие 02/01/2021 г. 23.59 ч., от
които се установява по безспорен начин, че към момента на проверката за управлявания от
жалбоподателят л.а. не е имало сключен и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите.
По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на жалбоподателят, в т. ч.
договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите /л.35 от делото/ застрахователна полица
№BG/22/121000096015/02.01.2021 г., за процесния л.а., която е неотносима към делото, тъй
като същата е с покритие от 19.40 ч. на 02.01.2021 г. до 23.59 ч на 02.01.2022 г.., а в случая
се твърди, че жалбоподателят е извършил нарушението на 02.01.2021 г. в 17.30 ч.
Действително по делото от страна на жалбоподателят е представена и полица за ЗЗГО
№BG/30/120000658864 за процесния л.а. със срок на договора от 15.39 ч. на 03.03.2020 г. до
23.59 ч. на 03.03.2021 г. Видно от съдържанието на същата обаче същата е била платима на
вноски, с падеж съответно – 1 вноска – 03.03.2020 г., 2 вноска – 03.06.2020 г., 3 вноска –
03.09.2020 г. и 4 вноска – 03.12.2020 г. В тази връзка по делото са представени, прието и
вложени писмени доказателства за част от вноските /03.03.2020 г. и 03.09.2020 г./, но не и
доказателства от които да е видно, че са били платени останалите вноски, в това число и 4
вноска, която е с падеж 03.12.2020 г. С оглед ангажираните от жалбоподателят писмени
доказателства, съдът намира, че по делото не бяха събрани доказателства, които да оборят
констатациите в акта и НП. Жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е задължен
да бъде наясно с изискванията към водачите на МПС и е бил длъжен да провери и да следи
за изрядността на документацията на управлявания от него автомобил. В казуса е
неприложим и института на чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушението не се отличава с по - ниска
степен на обществена опасност от други деяния от същия вид. Наложената на
жалбоподателя санкция е определена законосъобразно, в размер фиксиран от законодателя.
С оглед важността на защитените от Кодекса на застраховането обществени отношения,
следва да се има предвид, че с посочената разпоредба се защитават правата на
застрахованите лица и се гарантира възможността им своевременно да получат
застрахователно обезщетение, което също изключва определяне на извършеното като
маловажен случай.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, като му е бил връчен препис от
последния, което е удостоверено с неговия подпис. Неоснователни са и наведените от
жалбоподателят доводи, че е имал възражения, че е заплатил ГО, което обстоятелство не
било вписано в акта. В хода на делото не бяха ангажирани доказателства от които да е
4
видно, че на жалбоподателят е било отказано да представи възражения. На същия е бил
връчен препис от процесния АУАН, в който изрично е вписано, че в 3 дневен срок може да
направи допълнителни обяснения и възражения, но същия видно от събраните по делото
доказателства не се е възползвал от това негово право. В предоставеният му от закона 3
дневен срок не е представил на АНО и писмени доказателства от които да се установява, че
към датата и часа на извършване на нарушението е имал сключен и действащ договор за
ЗЗГО. Следователно според съда е безспорно установено, че на 02.01.2021 г. в 17.30 ч.
жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било негова собственост и за което не е
имало сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, с което е осъществил състава на чл.638, ал.3 от КЗ.
Нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът
преди да премине към управлението на автомобила е бил длъжен и е могъл да провери дали
за него е имало сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Неоснователно се явява и възражението на адв. И., че от показанията на св. М. се
установявало, че водача е представил договор за ЗЗГО поради което му било върнато
СУМПС. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
действително на жалбоподателят е било върнато СУМПС, но това е станало, тъй като
последния е представил писмени доказателства, че е сключил ЗЗГО, което е предпоставка
СУМПС на същия да му бъде върнато. Представения обаче договор за сключена ЗЗГО
видно от представените по делото доказателства е скл. след като водачът е бил спрян за
проверка и е било констатирано деянието предмет на настоящето дело и е със срок на
действие след часа на проверката.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН
и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя
така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото
въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и
предвидените в закона срокове относно тяхното съставяне, респективно издаване.
Съда намира, че управлението на моторно превозно средство без сключена
застраховка "Гражданска отговорност" в частност на път за обществено ползване / в гр.
Ловеч по ул. Александър Стамболийски“ до дом номер 18 с посока на движение към ул.
Търговска е деяние с висока степен на обществена опасност и е обществено неприемливо да
бъде проявявано снизхождение към нарушителя, доколкото в действителност всеки един
участник в движението по пътищата би могъл да бъде ощетен от извършеното нарушение.
На следващо място в хода на съдебното следствие бяха представени писмени доказателства,
че е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" след проверката, но този факт не
е достатъчен да мотивира приложението на чл.28, б.а от ЗАНН, тъй като последиците от
5
извършеното нарушение могат да бъдат изключително сериозни и са пряко свързани с
отговорността на водача при възникване на пътно – транспортно произшествие, където
компромиси не могат да се допускат. Не случайно и законодателят е регламентирал, че
сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" за всяко МПС е
задължително, тъй като по този начин се гарантира правото на обезщетение от виновно
поведение на водача на МПС на останалите участници в движението по пътищата. Не може
да се приеме, че е налице липса или незначителност на вредните последици, предвид
изложеното по-горе.
Действително в процесния АУАН е вписано в абзац „с което виновно е нарушил “ 1.
чл.638, ал.3 от КЗ - Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите“ докато в НП е посочено, в абзац, с което е
извършил „1. 1. Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.“, в каквато
връзка е и възражението на процесуалният представител на жалбоподателят - адв. И.. Съдът
намира, че действително е допуснато нарушение в акта като е посочено, „притежание и
използване“, но че същото не е от категорията на съществените и не води до
незаконосъобразност на издаденото НП по следните съображения: Видно от
обстоятелствената част и на акта и на НП, и актосъставителят и АНО са посочили, че
изпълнителното деяние на нарушението се изразява в управление на л.а., собственост на
различно от жалбоподателят лице, за което МПС към момента на проверката не е имало
сключен и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите. На следващо място допусната
неточност от актосъставителя може да се изправи от АНО при издаването на НП по реда на
чл. 53, ал.2 от ЗАНН, ако по безспорен начин са установени извършването на
нарушението, нарушителя и неговата вина. Последната разпоредба допуска наказващият
орган да прецизира административното обвинение, стига от описанието на нарушението,
дадено в АУАН, ясно да могат да се изведат елементите от състава на самото
административно нарушение и именно това е сторено в процесния случай. В този смисъл са
както съдебната теория, така и практиката на касационните инстанции. Предвид горното,
според настоящия състав, не е налице допуснато съществено нарушение, още повече, че в
НП административно-наказващият орган изрично е прецизирал това обстоятелство, а
именно, че се касае само за използване на ВПС, като е посочил и разпоредбата на чл.53 от
ЗАНН сред основанията за издаване на НП. Преценката дали едно допуснато по време на
висящо пред АНО производство процесуално нарушение е съществено или не, зависи от
това дали същото по естеството си води до ограничаване процесуалните права на наказаното
лице, респ. пречи на същото в пълен обем на осъществи защитата си по фактите и
приложимия закон. Тази преценка винаги е конкретна спрямо спецификата на конкретния
случай. В конкретната хипотеза, дори да се приеме, че има допуснато нарушение при
съставяне на АУАН, същото обаче не води до ограничаване правото на защита на
6
наказаното лице именно, защото не съставлява пречка то да организира в пълен обем
защитата си срещу наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 62, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-000002/12.01.2021
година на Николай Васков Недялков - началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч,
упълномощен с 259 з -340/22.02.2018 г., с което е наложена на Г. Х. Ц., ЕГН ********** от
гр. Ловеч, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ, глоба в размер на 400,00 лева
/няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО” към момента на съставянето на АУАН 17.30
часа на 02.01.2021 г. приложение 2 бр. справки Гар. Фонд/ валидна към момента на
съставянето на АУАН 08.10.2019 г. 10.30 часа, справка гар. фонд/, за нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски, в това число и за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7