Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 09.04.2021
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и с
участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М.
Русев КА дело №63 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.285 от Закона за
изпълнение на наказанията е задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационни
жалби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията, чрез процесуалният си
представител юриск. С.Т. - С. и Е.Н.М.,***
срещу Решение №499 от 17.12.2020 год., постановено по адм. дело №950/2019 год.
по описа на Административен съд Стара Загора, с което е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Е.Н.М. сумата от 900.00
лв., представляващи причинени неимуществени вреди, вследствие на лошите битови
условия /липса на минимална жилищна площ и задоволителни хигиенно-битови
условия в спалните помещение в Арест – Хасково и Затвора Стара Загора за периода 04.03.2013 год. – 12.10.2015 год., в който период е
бил задържан в ареста и е отхвърлен иска до размера от 100 000.00 лв. като
неоснователен и недоказан, а за периода 04.03.2013 год. – 18.08.2014 год. за не
осигуряване на пряк достъп до дневна светлина, нарушаване на правото на престой
на открито и нарушаване на правото за поддържане на хигиена в спалните
помещения, поради погасяването му по давност.
Касационният жалбоподателя Е.Н.М.
излага съображения за неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му
част над 900.00 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение. Твърди че
са налице трите законови предпоставки за ангажиране отговорността на държавата,
като с оглед на установеното счита, че условията в Ареста Хасково и Затвора
Стара Загора са му причинил страдания и неудобства, а присъденият размер на
обезщетението е занижен. Въз основа на изложените аргументи, счита, че иска му
е доказан в пълна степен и моли да уважен като такъв в пълен размер.
В касационната жалба на ГД“ИН“
гр. София жалбата са изложени съображения за неговата неправилност като
постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на
съда. Твърди се, че съдът е игнорирал факта, че съгласно решение на ЕСПЧ по
делото „Червенков срещу България“, е отбелязано, че когато съдът разглежда
съответствието между условията на лишаване от свобода и изискванията на чл.3 от
Конвенцията, тъй следва да вземе в предвид кумулираните последици от тях, както
и специфичните твърдения на ищеца. В този смисъл не всяко неприятно усещане и
или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на
обезщетение. Ето защо счита, че няма основания за присъждане на присъденото
възнаграждение, така както и поискал в касационната си жалба Е.М.. Що се отнася
до частта, в която съдът е отхвърлил иска поради погасяването му по давност,
счита, че решението в тази му част е правилно и законосъобразно. Изложени са
съображения, че неправилно съдът е присъдил законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 18.12.2019 год. – датата на предявяване на исковата
молба. В същата се иска присъждане на такава лихва, считано от 01.03.2013 год.
и съдът не е следвало да променя исканията на ищеца, а да отхвърли исковата
претенция в тази й част. Що се отнася до осъдителната част на решението са
изложени подробни съображения за неправилността му, доколкото не е доказано по
безспорен начин, претърпените неимуществени вреди. Липсата на достатъчна
жилищна площ не се е отразило в такава степен на суровост, водеща до нечовешко
или унизително отношение. Не се установени такива последствия и от липсата на
санитарен възел и течаща вода. В хода на съдебното производство не са събрани достатъчни
доказателства за причинени физически болки и неудобства, психически терзания,
страдания и неудобства. Същевременно личностния профил и индивидуалната
ценностна система не дават информация за емоционална уязвимост и
чувствителност, поради което и счета, че причинените неудобства на надхвърлят
неизбежната степен на страдание, свързани с приложената форма на законно
наказателно въздействие. Иска се отмяната изцяло на оспореното решение като
неправилно в осъдителната му част и оставянето му в сила в отхвърлителната му
част.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Решението
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационните жалби са подадени
в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е
неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.
Производството пред
Административен съд Стара Загора се е развило по исковата молба на Е.Н.М.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД“ИН“), гр. София, с която
на основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285, ал. 1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл.284, ал.
1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 01.03.2013
год. – 31.12.2019 год., в който е пребивавал в Ареста Хасково и изтърпявал
наказанието си „лишаване от свобода“ в килия в Затвора Стара Загора, като
условията не отговаряли на законовите изисквания. Размерът на предявеният иска
е бил 100 000.00 лв. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
С решението си по делото
административният съд е осъдил ГД“ИН“ да заплати на М. обезщетение в размер на 900.00 лв. за периода 04.03.2013 год. – 12.11.2015,
вследствие на не осигуряването на минимална жилищна площ, и за липса на
санитарен възел и постоянно течаща вода за периода 04.03.2013 год. – 12.10.2015 год. и го е отхвърлил в
останалата му част като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е
приел, че по делото са установени незаконосъобразни бездействия на
затворническата администрация в исковия период, от които да произтичат
твърдените за причинени неимуществени вреди.
Решението е валидно, допустимо
и правилно.
По отношение на касационната
жалба на Е.Н.М.:
Не е спорно по делото, че са
установени по безспорен начин неправомерните действия на ответника, изразяващи
се в не осигуряването на минимална жилищна площ, както и липсата на достъп до
санитарен възел и постоянно течаща вода в посочените в мотивите и диспозитива
на решението периоди. Съдът споделя мотивите на първоинстанционният съд,
относно размера на претърпените вреди и определянето при спазването на
изисквания на чл.52 от ЗЗД. Така определеното обезщетение съответства на
установените в хода на съдебното производство вреди, а размера е определен
правилно съгласно правилата на ЗЗД. Макар и да се предполагат, тези вреди не
следва да се присъждат съгласно претендираният от ищеца размер и вътрешното му
желание, а според установените в съдебното производство болки и страдания и
съобразявайки се с вида на наложеното наказание за извършеното от ищеца
престъпление. Целта на това наказание е превъзпитание на ищеца и постигането на
индивидуалната и генералната превенция, а не обогатяването на лицето извършило
престъпното деяние за сметка на затворническата администрация.
Що се отнася до представената
епикриза и изложените допълнително факти относно изтърпяването на наказанието
от страна на Е.М., то същите не следва да се обсъждат в настоящето
производство, тъй като същите е трябвало да се представят по адм. дело №950/2019
год. по описа на Административен съд Стара Загора и чието решение е предмет на
касационен съдебен контрол. В настоящето производство се проверяват
процесуалните действия на съда, доказаните пред него факти и обстоятелства и
съответно наличието или не на законовите предпоставки за постановяването на
осъдителното решение. Процесуалното бездействие на ищеца не е основание за
отмяната на обжалваното решение и негативните последици от това са изцяло за
него.
По отношение касационната
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“:
Що се отнася до оплакването,
относно присъждането на законната лихва от момента на завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, съдът намира същото за
неоснователно. В конкретния случай съдът е бил сезиран с това искане, като в
рамките на осъщественият съдебен контрол преценя доколко и от кой период се
дължи претендираната законна лихва. Действително в конкретния случай,
претендираната лихва и от 01.03.2013 год., а съдът е присъдил такава, считано
от 19.12.2019 год. – датата на завеждане на
исковата молба в деловодството на съда и след датата, посочена в исковата молба.
Следва да се има в предвид, че лихвата е акцесорно задължение и винаги следва
основното такова. Доколкото по делото се установява неправомерно поведение от
страна на ГДИН, съответно периода на това бездействие, то е основателно е и
претендираното обезщетение за лихва.
Неоснователно е касационното
оплакване, че с не осигуряването на минимална жилища площ не е основание за
присъждане на обезщетение. Налице е законово задължение, въведено с чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, съгласно която минимално изискуемата площ за едно лице следва да е 4
кв.м. Налице е неизпълнение на законово задължение, въведено от законодателят,
което не е било изпълнено от ГД“ИН“. Същото не може да бъде преодоляна с
цитираното решение на ЕСПЧ, тъй като мотивите на едно решение не могат да
отменят въведеното от законодателя изискване.
Неоснователни са и всички
касационни оплаквания. Съдът е анализирал събраните в хода на производството
доказателства, извел е правилни правни изводи и е постановил обоснован съдебен
акт. В обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения, които
съдът на основание чл.221, ал.2 от АПК споделя, поради което и същите не следва
да бъдат преповтаряни.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите
по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава
Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им
наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга -
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Предявеният иск се основава на
твърдяно неосигуряване на минимална жилищна площ при изтърпяването на
наказанията. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът е приел наличието на предпоставките за
ангажирането на отговорността на ГД“ИН“, като е определил правилно
претендираният период, през който не е осигурени нормални хигиенно-битови условия
на М., а при определяне на размера на обезщетение се е ръководил от критериите
по чл.52 от ЗЗД. Наличието на вреди се презюмира от закона, поради което и
оборването на тази законова презумпция е в тежест на ответника. В хода на
производството пред Административен съд Стара Загора, не са събрани категорични
и безспорни доказателства за осигуряването на нормални хигиенно-битов условия в
килията на Ареста Стара Загора за посоченият в решението период, поради които и
са правилни изводите на съда за наличието на предпоставките за постановяването
на осъдителното решение. При така изложените съображения решението на съда като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №499
от 17.12.2020 год., постановено по адм. дело №950/2019 год. по описа на
Административен съд Стара Загора.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.223 от Административнопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.