№ 240
гр. Пазарджик , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Живко Динев Пенев (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600340 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим Г. Н. П. се явява лично и с адв. В.С. –
упълномощен отпреди.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
АДВ. С.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Ще разширя обхавата на
предмета на настоящото дело, че освен несъставомерност на деянието, както
колегата, който е изготвил жалбата до Окръжен съд - гр. Пазарджик, е
1
посочил, аз ще вкарам и друго основание евентуално: извършване на
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в извършване на
процесуални действия от полицейски служител, който преди това е бил
ангажиран цялостно за организиране и провеждане на оперативната
разработка от „Вътрешна сигурност“, Отдел 2, Сектор 3 – С., който се явява и
заинтересован от изхода на делото, което е и основание за отвеждане по
силата на чл. 28, ал. 2 от НПК по досъдебното производство, по което той е
бил разпитал моя подзащитен и всъщност този разпит, извършен от С.,
материалите по него са отделени и е образувано настоящото досъдебно
производство. Това е валидния протокол за разпит, въз основа на който е
постановена и присъдата. Досъдебното производство, по което е обвинен, че е
лъжесвидетелствал, смятам, че по него е допуснато процесуално нарушение.
И в предното съдебно заседание направих доказателствени искания и
сега пак ще ги приповторя. С оглед доказване заинтересоваността и
предубедеността на оперативния работник С., който е извършил разпита, въз
основа на който е образувано настоящото досъдебно производство, и когато
той е извършил т. нар. „лъжесвидетелстване, ще моля съдът да изиска от МВР
първо: заповедта, с която С. е определен като оперативен работник -
ръководещ и водещ оперативна разработка срещу полицейските служители от
Велинград, тъй като делото е започнало като деяние, извършено от
полицейски служители, изразяващо се в издаване на документи с невярно
съдържание. Второ: ще искам съдът да изиска от Министъра на вътрешните
работи плана, който е бил изготвен от оперативния работник С. въз основа на
Сл.д. № 4/2017 г., по което е спартирало това производство. Това е с оглед да
се установи, какви са били действията на полицейския служител, извършващ
агентурно-оперативни действия, по което в последствие му е възложено, с
постановление на водещия следовател, извършването на процесуално-
следствени действия.
ПРОКУРОР: Аз оспорвам жалбата. Доказателствени искания нямам.
Няма да соча доказателства. По отношение на днес направените искания
считам, че следва да бъдат оставени без уважение. На първо място, защото
полицаят С. е служител на „Вътрешна сигурност“. Аз не можах точно да
разбера исканията, но това е моя грешка. В длъжностната му
2
характеристиката и в службата му са вменени задължения той да извършва
проверки с оглед евентуално извършени нарушения или престъпления от
служители на МВР, т.е. не е нужна изрична заповед, освен заповедта му за
назначаване на тази длъжност. По делото има заповед за назначаване, за
извършване на конкретни действия, разпит на свидетели и мисля, че това е
достатъчно ведно с приложените документи относно длъжностното качество
на С.. Съдът в мотивите си е посочил, че е извършвал и оперативни действия
преди образуване на досъдебното производство, което обаче не е пречка в
последствие да му бъде възложнео да извърши разпит на подсъдимия в
качеството на свидетел.
АДВ. С. (реплика): Аз и предния път казах: Агентурно-оперативната
работа е друг тип дейност и ако влезем в детайлизиране работата на
полицейските служители, особено на оперативните работници, отчитане на
тяхната работа и успеха се изразява в реализиране на съответната агентурно-
оперативна разработка. В случая, от всичко това, което е видно, ние имаме
оперативен работник (говоря с вероятност), който най-вероятно е бил
ръководител - водещ по оперативната разработка, т.е., той е ангажиран с
провеждане на всички агентурно-оперативни мероприятия. В тази връзка на
този оперативен работник, той дори е изготвил и план, който е утвърден
лично от Министъра на вътрешните работи във връзка със Сл.д. № 4/2017 г.,
когато вече е извършена реализацията по отношение на полицейските
служители. И всъщност 20 дни след това на него му се дава възможност да
разпитва всички свидетели – те са 16 човека.
Съдът намира направеното доказателствено искане за неоснователно.
Фактът, че инспектор А.С. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ е извършвал
действия по предварителната проверка по Сл.д. № 4/2017 г. на ОСл.О към
Окръжна прокуратура – Пазарджик се установява от т. 3 на диспозитива на
Постановлението от 22.02.2017 г., с което на същия инспектор е възложено да
извърши действия по разследването – разпит на свидетели.
Съдът намира, че не е необходимо събирането на допълнителни
доказателства за естеството на извършените от инсп. С. действия по
предварителната проверка, затова
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ исканията на защитата, направени в днешното съдебно
заседание, за събиране на писмени доказателства БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
АДВ. С.: Нямаме други искания.
ПРОКУРОР: Нямам искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОР: Уважаеми окръжни съдии, считам, че присъда от
29.04.2021 г. на Районен съд - Велинград е правилна и законосъобразна, и
следва да бъде оставена в сила. По същество намирам присъдата за
достатъчно аргументирана. Посочено е въз основа на кои доказателства е
прието, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 290 от НК. Посочено
е по какви причини не се кредитират показанията на 2 свидетели, които са
свидетелствали в полза на подсъдимия. Правилно са установени фактите и
правилно са изведени изводите въз основа на тях. По безспорен начин е
установено, според мен, че подсъдимият е лъжесвидетелствал за два основни
факти, които са били основополагащи за решаването на Сл.Д. № 4 от 2017 г.
на ОСл.О при Окръжна прокуратура – Пазарджик, а именно: че на 8-ми срещу
9-ти април 2013 г. познатият на подсъдимия Т. е управлявал автомобил
„Инфинити“ от П. към В. и е настъпило ПТП - удар в камък, което
обстоятелство е нямало как да се реализира при условия, че няколко дни по-
рано Т. е предизвикал ПТП, като е ударил същият автомобил в сграда в Р..
Достатъчно по обем доказателства – гласни такива - са събрани в лицето на 4
свидетеля, които са категорични, че няколко дни преди 9.04.2013 г. Т. е
ударил автомобила в сградата в Р. и на това обстоятелство е присъствал
подсъдимият. Това наличие и изобилие на гласни доказателства няма как да
бъде преодоляно, независимо че подсъдимият отрича този факт. Това първо
ПТП е сигурен признак, че не е се е осъществило второто. Още повече, че в
хода на досъдебното производство са събрани и допълнителни доказателства
в лицето на Д.Г., който на 8.04.2013 г. срещу 9.04.2013 г. е транспортирал с
платформа вече катастрофиралия автомобил до пътя между П. и В., където
4
впоследствие Т. е подал сигнал, че е настъпило второто ПТП. Ясна е целта, а
именно: да се получи обезщетение вследствие на настъпило ПТП, което на
практика не се е реализирало. Касае се за една застрахователна измама, за
която впоследствие и материалите са изпратени в прокуратурата в гр. София
именно за този вид престъпление.
Съдът не само е анализирал събраните доказателства, разкрил е
взаимовръзката между тях, въз основа на което правилно е заключил, че
подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 290 от НК.
Безспорно двата факта, за които същият е дал невярна информация, са
основополагащи за престъплението по чл. 311 от НК, по което е било
образувано производството № 4/2017 г., а именно: дали полицейските
служители, които на място са съставили протокола за ПТП, са установили
неверни обстоятелства, поради което аз считам, че присъдата е достатъчно
аргументирана. Считам, че тя е достатъчно аналитична в своята част,
мотивирана, макар и стегната. Това, за мен, е един доста добър краен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, не споделям становището, което е
изложено от представителя на публичното обвинение. Считам, че ние сме
изправени пред хипотезата несъставомерност на деянието, което е възведено в
престъпление. Основанието да се извърши този разпит от полицейския
служител С. е постановление на водещия следовател от 22.02.2017 г.
Обърнете внимание: Делото се образува на 06.01. и това е по материали на
„Вътрешна сигурност“ , т.е. не е активната страна прокуратурата.
Образува се Сл.д. № 4/2017 г., което трябва да разследва евентуално
престъпна дейност на полицейски служители от В.. Много бързо водещият
следовател е издал постановление за извършване на процесуално-следствени
действия. Само че, ако обърнете внимание и внимателно прочетете, уважаеми
господа съдии, постановлението, Вие ще видите, че то прилича на т.нар. едно
общо „генерално пълномощно“ за нещо всичко, без да се конкретизира какви
действия следва да се извършат, поради което аз считам, че този акт на
водещия следовател е незаконосъобразен. В самото постановление, след като
е образувано вече официално Сл.д. № 4, той възлага извършване и на
предварителна проверка, т.е. в рамките на едно следствено дело, той възлага
на полицейски служител да извърши предварителна проверка. Това са две
5
взаимоизключващи се тези. Проверката се извършва преди образуване на
официалното досъдебно производство.
Също така не са посочени лицата, които трябва да се разпитат и какви
въпроси следва да се зададат и изяснят в рамките на този разпит.
Прави нещо друго впечатление: че от 22 свидетели, които са разпитани
по онова досъдебно производство, 16 от разпитите са проведени от
полицейския служител С., т.е. прокуратурата е предоставила свобода на
действие на органите на МВР в рамките на едно следствено дело, след като
прокуратурата и водещият следовател трябва да извършват тези действия.
И още нещо, уважаеми господа съдии. В постановлението, тъй като това
е формален акт, водещия следовател е определил краен срок 02.03.2017 г.
Разпитите са извършвани от 10.05.2017 г. до 07.07.2017 г. Аз считам, че извън
срока, в който е било възложено извършване на тези процесуално-следствени
действия, водещият следовател би трябвало да издаде ново постановление с
конкретизация на съответните процесуални действия, които следва да се
извършват и конкретно по отношение на кои лица.
С оглед на всичко това, което съм изложил, аз ще Ви моля да приемете,
че деянието е несъставомерно и постановите оправдателна присъда.
ПРОКУРОР (реплика): Дали едно действие е в срока или извън срока,
този срок касае единствено срока на разследване. Дали възложените
действия са извършени в посочения от следователя срок или извън него,
следва да се отчете, че срокът не е преклузивен. Щом е в рамките на срока на
разследване, то действието е законосъобразно. Споделям изцяло извода на
съда, че е налице възлагане по реда на чл. 194, ал. 4 предл. 2. Няма пречка
полицейският орган, на който е възложено разследването, да извърши по-
голяма част от следствените действия. В момента, в който му е възложена
тази дейност, считам, че дори има и оперативна самостоятелност да извършва
всички действия за разкриване на обективната истина. Разпоредбата на чл.
194, ал. 4 от НПК не ограничава действията по разследване на лицето, на
което са възложени. Аз не намирам никакво основание за
незаконосъобразност на извършения разпит от А.С. на подсъдимия.
АДВ. С. (дуплика): Считам, че постановлението за възлагане на
6
отделни процесуални действия не съдържа задължителните реквизити, които
трябва да има. Той е дало възможност на орган - непроцесуален – това е МВР,
сами да преценяват какво да правят, кой да разпитват и по какви въпроси.
И второ: Обърнете внимание, че през 2018 година, месец март Районна
прокуратура - Велинград прекратява досъдебното производство по чл. 311 от
НК срещу полицейските служители, но го изпраща евентуално за извършено
престъпление по чл. 210 от НК на Софийска районна прокуратура. След като
делото е престояло една година, имаме тези протоколи за разпит, Районна
прокуратура - Велинград не предприема никакви действия, тъй като
инкриминираното деяние е месец май 2017 г., т.е. разпита. Отивайки в
Софийска районна прокуратура, половин година след това, въпреки че няма
законова пречка, Софийска районна прокуратура отделя материалите и ги
праща на Районна прокуратура – Велинград. Това е свързано със
становището, че органът, който е извършвал тези действия, е предубеден.
В тази насока ще Ви моля и за Вашия съдебен акт, с който да признаете
моя подзащитен за невинен и да го оправдаете. Винаги защитата счита, че
когато се възлага извършването на отделно процесуално действие, то следва
първо: на кой орган се възлага, по отношение на какво лице и какви въпроси
следва да се изяснят. В това постановление нямаме такива. Няма такива
действия разписани в НПК, но практиката ги е наложила.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на жалбоподателя-подсъдим Г.П.:
Нямам какво да кажа. Не съм извършил никакво престъпление.
ПОСЛЕДНА ДУМА на жалбоподателя-подсъдим Г.П.: Ако може да
се прекрати делото. Просто не съм извършил нищо.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:35 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7