О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№35/07.02.2020 год.                                 гр.Бургас                                         

                                                       

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                 наказателен състав                                                                                         

В закрито заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОДОРОВА                                                                                                                                                                 

                                                                                    ПЕТЯ ПЕТРОВА                   

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Г. ТОДОРОВА

ВЧН дело № 20 по описа за 2020 година

 

 

 

Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Постъпили са частни жалби от П. Т. С. и М. Т. С., подсъдими по НОХД №601/2019 г. по описа на Окръжен съд- Сливен, против протоколно определение от 21.01.2020 год. по НОХД№ 601/20год. на СлОС, постановено в разпоредително заседание, с което на осн. чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдът е приел, че на ДП не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Съдът е изложил съображения, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като са спазени и задължителните указания на ТР№2/2002 г. по т.д. №2/2002 г., ОСНК, ВКС. Приел е, че направените възражения на двамата подсъдими в основната си част касаят доказателствените материали, а обосноваността на обвинителния акт е въпрос по съществото на делото. Наведен е довод, че съдът не следва да коментира възраженията на подсъдимите досежно годността и процесуалната стойност на събраните по делото доказателства в досъдебното производство, включително и постановленията на прокуратурата, позовавайки се на разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК. Съдът на посочените основания е приел, че искането на подсъдимите е неоснователно, тъй като липсват основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на твърдените съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбите на подсъдимите се правят оплаквания, че три от прокурорските постановления в хода на разследването, променящи компетенциите и подсъдността, не са им били връчени, което е нарушило правото им на обжалване и на информираност, кой разследващ орган извършва разследването срещу тях, което е ограничило процесуалните им права. Твърди се, че едни и същи писмени доказателства се използват в две различни наказателни производства, за едно и също престъпление по чл.278, ал.6 от НК по отношение на двамата подсъдими, като писмени доказателства от настоящото ДП се приобщават към НОХД№243/2018 г. В тази връзка сочат, че видно от обвинителния акт по НОХД№601/2019г. срещу тях за същото престъпление има незавършено наказателно производство – НОХД№243/2018г. по описа на ОС- Сливен, ВНОХД№210/2019г. по описа на АС- Бургас. Претендират да се направи преценка от съда за наличие или липса на основания за прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и прекратяване на наказателното производство.

Представителят на Бургаска апелативна п. дава писмено становище, че жалбите са процесуално допустими на осн. чл.341, ал.2, вр. чл.249, , ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, но по същество са неоснователни и моли същите да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение на БОС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Намира за правилен извода на съда, че са налице всички законови изисквания делото да се гледа в открито съдебно заседание, което е насрочено за 11.02.2020г. Сочи, че съдът правилно е оставил без уважение искането на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения, както и за приобщаване към доказателствения материал в процеса на кореспонденцията между окръжните прокуратури на Стара Загора и Сливен във връзка с компетентността по разследването и образуването и движението на ДП №34/2018г. по описа на Окръжен следствен отдел на СлОП. Навежда довод, че решаващият съд е изложил подробни съображения досежно отсъстващата прокурорска кореспонденция, които споделя, както и, че извършените действия по разследването приети по компетентност, запазват своята процесуална стойност. Намира за неоснователно искането за приложение на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, независимо дали е обсъдено от решаващия съд, тъй като двете дела – висящото НОХД№243/2018г. и НОХД№601/2019 г. на СлОС, са с различен предмет на престъпленията по чл.278, ал.6 от НК. Моли въззивния съд да остави без уважение исканията по частните жалби на подсъдимите П. и М. С. и да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с посочените в жалбите на подсъдимите П. и М. С. оплаквания, становището на представителя на апелативна п. и материалите по делото, намира същите за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Обжалваното протоколно определение на СлОС от 21.01.2020 год. в обжалваната му част досежно въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е обосновано и законосъобразно.

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на подсъдимите.

Основните възражения в жалбите на подсъдимите се свеждат до ограниченото им право на обжалване на прокурорските три постановления, цитирани от тях, касаещи променената компетентност и подсъдност на прокуратурата, както и твърдението им, че едни и същи писмени доказателства се използват в две различни наказателни производства, за едно и също престъпление по чл.278, ал.6 от НК по отношение на двамата подсъдими, като писмени доказателства от настоящото ДП се приобщават към НОХД№243/2018 г.. Другото възражение е, че видно от обвинителния акт по НОХД№601/2019г., срещу тях за същото престъпление има незавършено наказателно производство – НОХД№243/2018г. по описа на ОС- Сливен, съответно ВНОХД№210/2019г. по описа на АС- Бургас, като в тази връзка претендират да се направи преценка за наличие или липса на основания за прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и прекратяване на наказателното производство.

Обосновано и законосъобразно решаващият съд е заключил, че на досъдебното производство не са допуснати твърдените от подсъдимите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

Видно от становището на представителя на АП- Бургас, е образувана преписка с вх. №1281/2019г. по описа на БАП за разглеждане на жалби на подсъдимите в съгласие с разпоредбите на чл.143, ал.1, от ЗСВ и чл.46, ал.3 от НПК.

Решаващият съд правилно е приел, че делото образувано по внесения обвинителен акт е подсъдно на Сливенския окръжен съд, тъй като досъдебното производство е довършено в района на ОС- Сливен.

На следващо място настоящата инстанция намира възражението на жалбоподателите за нарушение на принципа non bis in idem за неоснователно. Касае се за различни престъпления осъществени, съгласно обвинението, по различно време - висящото производство обхваща престъпления по чл.278, ал.6 от НК, които според обвинителната теза са извършени от подсъдимите на 22.03.2016 год., а по настоящото НОХД№601/2019год. деянията, според обвинението, са осъществени от двамата подсъдими на 23.03.2018год., поради което е без значение идентичността на предмета на престъплението. Ето защо липсва основание за прекратяване на наказателното производство по изложените в жалбата съображения.

Наред с това настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като в обстоятелствената му част в достатъчна степен са описани фактите за време, място и начин на извършване на престъпленията по повдигнатите и предявени на двамата подсъдими обвинения, съдържа правна оценка на престъпните деяния, като същата съответства с тази в диспозитивната част на обвинителния акт. Правилно съдът е заключил, че правомощие на прокурора е да осъществява ръководство и надзор в досъдебната фаза на процеса, включително преценката за решаване на всички въпроси, касаещи разследването. Обосновано съдът е приел, че обвинението е ясно и конкретно за всеки от подсъдимите, поради което не са ограничени процесуалните права на всеки от тях да разбере, в какво е обвинен. Спазени са и задължителните указания на ТР № 2/2002г. по т.н.д. № 2/2002г., ОСНК, ВКС.

Правилна е констатацията на съда, че направените от подсъдимите възражения по повод внесения обвинителен акт и производството в досъдебната фаза, в основната си част се отнасят до приложените в досъдебното производство доказателства. Правилен е изводът, че обосноваността на обвинителния акт е въпрос по съществото на делото и съдът, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК, не разполага с правомощия в разпоредителното заседание да обсъжда нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. В този смисъл съдът правилно е приел, че не следва да се произнася по въпросите, дали обвинението, така както е повдигнато и предявено на подсъдимите, се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, не следва да коментира и възраженията по повод преценката на наличните по делото доказателствени материали, доколкото подсъдимите оспорват именно събраните в хода на досъдебното производство доказателства – тяхната годност и процесуална стойност, респективно излагат се възражения и по повод на конкретни постановления на прокуратурата, както и възражения касаещи преценката на експертните заключения, респективно назначаване на нови експертизи..

Предвид изложеното искането на подсъдимите изложено в частните жалби е неоснователно, тъй като липсват основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на твърдени съществени нарушения на процесуалните правила.

По гореизложените съображения СлОС е постановил обосновано, законосъобразно и мотивирано определение, с което правилно е приел, че в хода на проведеното разследване не са допуснати визираните от подсъдимите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните им права в наказателния процес.

Предвид изложеното обжалваното протоколно определение на съда от 21.01.2020 год. в частта му, с която на осн. чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдът е приел, че на ДП не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.249, ал.3 НПК, съдът

съгласно обвинението

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.01.2020 год. постановено по НОХД№ 601/2019 год. по описа на Сливенския окръжен в частта му, с която на осн. чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдът е приел, че на ДП не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

2.