Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2020
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На първи
юни Година две хиляди и двадесета
В публично
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 1440 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на П.А.М. против НП № 19-0442-001645 от 22.01.2020г.
на началник сектор към ОДП Варна, ІV РУ – Варна, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 179 ал. 2 пр.
1 от ЗДвП на Пл.М. е наложено наказание
глоба в размер на 200лв.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена
е в срока на обжалване и от процесуално легитимиран субект, поради което е разгледана
от съда.
В
жалбата въззивникът моли отмяна на НП. Фактическата обстановка била описана
неправилно и неправилно бил приложен материалният закон.
В
съдебно заседание, въззивникът се явява лично и с адв.Дишев, упълномощен да го
представлява. Последният поддържа жалбата и по съществото на делото представя
писмени бележки. Не била установена реалната скорост на движение на автомобила,
не било описано какво АНО има предвид под „релефа на местността“. Не била
конкретизирана от правна страна
хипотезата на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к.Лукова,
която по същество изразява становище НП да бъде потвърдено. Не били допуснати
съществени процесуални нарушения и
материалният закон бил приложен правилно.
След преценка на
доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 26.12.2019г.около
22.00ч. в Община –Варна, на път трети клас № 9004, на около 1 км. след с.Константиново в посока гр. Варна, като
водач, лишен от ПУМПС, въззивникът М.
управлявал собственото си МПС – л.а. „Фолксваген“ с рег. № В 3053 АТ, като при завой навлиза в лентата за насрещно
движение и се блъска в насрещно движещият се т.а. ДАФ с рег. № Z16540
с ремарке.
За това, че причинил ПТП поради движение с несъобразена
скорост, срещу въззивника М. бил съставен АУАН. Същият имал поведение, видимо
повлияно от употреба на алкохол.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните по делото доказателства – показанията на св.А., които съдът
кредитира като непротиворечиви и логични и от писмените доказателства, АУАН, справка за нарушител от региона,
заповед за компетентност, протокол за ПТП.
Неправилно е приложен материалния закон и са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Видно от НП, Пл.М. е наказан за това, че се движил скорост,
несъобразена с релефа на местността. В
АУАН и НП, обаче, не са описани такива факти. Не се сочи какъв е релефа на
местността, с който водачът е трябвало да се съобрази. Не се сочи и каква е била скоростта на водача
и как е установена. Няма факти от които да се направи извод, че именно
скоростта е причината за ПТП, след като същата не е била установена и не е ясно,каква
е следвало да бъде,за да не настъпи ПТП.
Липсата на факти е съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита и само по себе си е основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Нарушението не е прецизно описано и от правна страна, като са
изброени всички хипотези на чл.20 ал.2 от ЗДвП, без да е индивидуализирана
конкретно осъществената. Изброяват се едновременно и релефа на местността, и
условията на видимост, и интензивността на движение, и други обстоятелства,
които имат значение за безопасността на движението, вкл. се посочват
алтернативни хипотези на „предвидимо препятствие ИЛИ създадена опасност за
движението“ и не става ясно за какво е наказано лицето.
Неправилно е приложен и материалният закон, като М. е наказан за
нарушение, което не е категорично доказано да е извършил. Безспорно причината за ПТП е в поведението на водача,
за когото има данни, че е управлявал след употреба на алкохол. Също така, е
безспорно че мястото на удара е възникнало в лентата за насрещно движение,
което е видно от показанията на св.А.. Именно там той е установил първите
паднали детайли от автомобилите, там е установил изпадналата кал от подкалника
на автомобила и от там са започвали следите – издраскванията по асфалта, в
резултат на провлачването на автомобила на въззивника. Във всички случаи
водачът Пл.М. е имал задължението да не навлиза в насрещната лента за движение
и да се движи в дясната част на платното.
Той, обаче, не е наказан за нарушение на чл.16 от ЗДвП, като причина за
ПТП, а за управление с несъобразена скорост. Не само не е описано каква е била
тази скорост, но и не са налице доказателства за това с каква скорост се е движил водачът, за да се прецени дали, ако се
бе движил с по-ниска скорост, щеше да възникне ПТП, т.е. дали скоростта
действително е била несъобразена и дали
това е в пряка причинно –следствена връзка с ПТП. Поради това се налага
изводът, че Пл.М. е наказан за нарушение, което не е безспорно доказано да е
извършил и което не е описано от фактическа страна в АУАН и НП.
Той безспорно не е спазил и изискването чл.44 ал.1 от ЗДвП,
регламентиращ задълженията на водача при разминаване. Съдът, обаче е лишен от
възможност да приложи правилно материалният закон, като наложи наказание за
същото, еднакво, или по-леко наказуемо нарушение, тъй като допуснатите
съществени процесуални нарушения налагат НП да бъде отменено.
Поради наличие на основания за отмяна на НП, съдът намира, че не
следва да се произнася по справедливостта на наказанието.
Въззивната страна не е правила искане за присъждане на разноски.
Водим
от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0442-001645 от
22.01.2020г. на Началник Сектор към ОДП Варна, ІV РУ – Варна, с което за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на осн.
чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП на Пл.М. е
наложено наказание глоба в размер на 200лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
пред Варненски административен съд.
СЪДИЯ: