О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 362
гр. Пловдив, 14.02.2018г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 14.02.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова в. ч. гр. д. № 363 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 31811/23.10.2017г от А.С.А. ***, ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител А.Д.Ш. с ЕГН **********, против действия
на ЧСИ Петко Илиев по изпълнително дело № 529/2010 г., изразяващи се в
насрочване на въвод във владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 56784.512.1035, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № 31, с площ на
имота 537 кв. м., ведно с цялата находяща се в имота жилищна сграда с
идентификатор 56784.512.1035.1, като въводът е осъществен в полза на купувача
на имота, за което са съставени протоколи за въвод във владение от 23.10.2017г
и 24.10.2017г. на л. 9481 и 9493 от т. 34 от приложеното копие на
изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че е собственик и владелец на имота – предмет на
въвода във владение, по силата на договор за покупко – продажба от 30.01.2015г,
обективиран в НА № 36, том І, рег. № 409, н.д. 36/2015г. Твърди, че правото й
на собственост е защитено от Закона за закрила на детето и изключва правата на
взискателите и на обявения за купувач на имота. Иска се отмяна на насрочения за
23.10.2017г въвод на имота.
Ответните
страни по жалбата – А. ЕООД и С.Н.А. /длъжници в изпълнителното производство/,
както и ОББ АД /първоначален взискател/ и Й.Х.М. /купувач на имота/, не
изразяват становище.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност
на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Няма спор, като това се установява и
от материалите по приложеното изпълнително дело, че то е образувано по молба от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от
31,03,2010 г., с който „А.“ ЕООД и С.Н.А. са осъдени солидарно да заплатят на
банката сумата от 860 001 евро – главница, 40 354, 68 евро - просрочени лихви; 16 875,03 евро –
наказателни лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25,03,2010 г.; както и 35 878,95 лева – държавна такса и 18 389,47
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вземането е обезпечено с ипотека върху
недвижими имоти, сред които е и процесният: Поземлен имот с идентификатор
56784.512.1035, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № 31, с площ на имота 537 кв. м.,
ведно с цялата находяща се в имота жилищна сграда с идентификатор
56784.512.1035.1. – собственост на А.Г.Б., учредена с нотариален акт №
56/12,02,2007 г. Върху същия този имот е наложена възбрана от съдебния
изпълнител – вписана в СВ Пловдив под № 8 том 5 от 12,04,2010 г.
С протокол от 11.10.2016г е
насрочена дванадесета публична продан на имота, като същият е възложен на
наддавача Й.Х.М. с
влязло в сила на 05.10.2017г постановление за възлагане. На основание чл. 498 ГПК – по искане на купувача, е извършен въвод във владение на имота,
обективиран в протоколи за въвод във владение от 23.10.2017г
и 24.10.2017г. на л. 9481 и 9493 от т. 34 от приложеното копие на
изпълнителното дело.
Жалбоподателят
твърди да е собственик на имота на основание покупко-продажба, като това се установява
от приложения нотариален акт № 36/30,01,2015 г., по силата на който имотът е
придобит от ипотекарния длъжник А.Г.Б. – след
вписване на ипотеката и възбраната.
От така установените по делото
безспорни факти се извеждат следните правни изводи, обосноваващи недопустимост на подадената жалба:
Обжалва
се от трето за изпълнението лице въвод във владение на недвижим имот, извършен
въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, като предмет на
изпълнението са парични притезания.
Според чл. 498, ал. 2 ГПК, който изключва общите правила за въвод във владение,
въводът на купувача въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане се
извършва срещу всяко лице, което се
намира във владение на имота. То
може да се брани само с иск за собственост. Следователно, третото за
изпълнителното производство лице няма право на жалба против
осъществения въвод във владение, извършен въз основа на влязлото в
сила постановление за възлагане на недвижимия имот. Жалбоподателят не може
допустимо да се позове на нормата на чл.435 ал.5 от ГПК, тъй като тази законова
хипотеза не касае осъществен въвод във владение въз основа на публична
продан и влязло в сила постановление за възлагане на имота, както е в случая, а
се отнася за въвод във владение, когато изпълнителният
титул е съдебно решение за предаване владението на имота, т.е., когато
третото лице е заварено в имота при въвод във владение, който се осъществява по
реда на гл. „Четиридесет и седма“ ГПК – изпълнение
на непарични вземания. Третите лица не могат да заявяват права срещу купувача от публичната
продан, нито да обжалват действията на съдебния изпълнител, тъй като съгласно
чл. 498, ал. 2 ГПК последният извършва въвод в недвижимия имот, намиращ се във
владение на всяко трето лице, което не
може да заявява никакви права срещу купувача от публична продан и може да се
брани само с иск за собственост ( в този смисъл решение № 794 от 22.12.2010
г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III г. о. ВКС и други). В конкретната
хипотеза жалбоподателят, доколкото не се позовава на права, придобити преди вписване на ипотеката, съответно
налагане на възбраната, се явява трето лице по смисъла на чл. 498, ал. 2 ГПК и
жалбата му на основание чл. 435, ал. 5 ГПК е недопустима.
Правата на жалбоподателя не биха могли да се основат допустимо и на
хипотезата на чл.435 ал.4 от ГПК, тъй като не се твърди третото лице да
притежава и владее имота към деня на възбраната /владението на имота към деня
на предаването му не е от значение в случая, тъй като предмет на изпълнението
не са движими вещи/. Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК
предвижда изчерпателно хипотезите, при които трето за изпълнителното
производство лице може да обжалва действия на съдебния изпълнител при изпълнение
на парично вземане. Това са случаи, при които изпълнението е насочено срещу
имущество, намиращо се във владение на
третото лице в деня на запора/възбраната. В случая третото лице –
жалбоподател твърди да е установил владението си върху имота от деня на изповядване
на сделката, по силата на която е придобило вещните си права – 30,01,2015 г.,
т. е. много след деня на възбраната върху имота, (вписана на 12,04,2010 г.).
Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК има предвид владението като фактическо
положение, при което третото лице упражнява фактическа власт върху вещта към
посочения в разпоредбата момент – като предпоставка за допустимостта на
жалбата. Следователно самите твърдения в жалбата обуславят извод за нейната
недопустимост. Третите лица, претендиращи самостоятелни права върху имота,
срещу който е насочено изпълнението, които не са били в негово владение към
деня на възбраната, разполагат с възможността да защитят правата си по исков
ред (чл. 440 от ГПК), но не и с право на жалба срещу насочването на
изпълнението върху имота. Действително в жалбата е посочено още, че имотът е
закупен и се владее от 02.06.2006г, но, доколкото това твърдение противоречи на
по – горното, че имотът е закупен с НА от 30.01.2015г, от когато се притежава и
владее и именно това се установява по делото, това твърдение е или резултат от
техническа грешка, или е очевидно невярно, поради което само по себе си не може
да обоснове допустимост на жалбата. Същото се касае и до твърдението, че
жалбоподателят е „собственик и владелец на имота преди датата на образуване на
изпълнителното дело“ – отново твърдение, което противоречи на признатото от
самия жалбоподател придобивно основание и доказателствата, представени от самия
него, установяващи действителния момент на придобиване на правата, както и на
фактическата власт върху имота.
Дори
да се приеме, че жалбоподателят в качеството му на приобретател
на ипотекирания имот също има качеството на ипотекарен длъжник, каквото
качество е притежавал продавачът в производството по изпълнителното дело, не е
налице допустимо позоваване и на някоя от хипотезите, касаещи правата на
длъжника по чл. 435, ал. 2 ГПК, доколкото липсват твърдения и данни имотът да е
несеквестируем, а и по този въпрос е налице предходно произнасяне на ПОС
/Решение № 1423 от 24.07.2015г по в.гр.д. № 2024/2015г/, което е задължително
за страните и прави настоящата жалба недопустима и на това основание, нито се твърди да е
налице хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК – отстраняване на имот поради
ненадлежно уведомяване за изпълнението,
т.е., когато длъжникът изобщо не знае за образуваното против него изпълнително
производство. Твърдението в случая е за ненадлежно уведомяване за въвода, а не за изпълнението изобщо,
като наред с това длъжникът също няма право на жалба срещу въвод във владение,
осъществяван по реда на чл. 498 ГПК, а само срещу такъв по реда на чл. 522 и
сл. ГПК.
По
тези съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството – прекратено.
Ответниците
по жалбата не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба Вх. № 31811/23.10.2017г
от А.С.А. ***, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител А.Д.Ш. с ЕГН **********, против действия на ЧСИ Петко Илиев по
изпълнително дело № 529/2010 г., изразяващи се в насрочване на въвод във
владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 56784.512.1035,
находящ се в гр. П., ул. „К.“ № 31, с площ на имота 537 кв. м., ведно с цялата
находяща се в имота жилищна сграда с идентификатор 56784.512.1035.1, като
въводът е осъществен в полза на купувача на имота, за което са съставени
протоколи за въвод във владение от 23.10.2017г и 24.10.2017г. на л. 9481 и 9493
от т. 34 от приложеното копие на изпълнителното дело.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: