РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Бургас, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120105274 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от М. Г. П. против „ЕОС
”
МАТРИКСЕООД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието
за установено, че ищецът не дължи на ответника суми, за които е издаден изпълнителен
лист № 6033/19.12.2016 г. по ч.гр.д. № 7850/2016 г. на РС-Бургас, а именно: 829 лв. –
главница, 543,78 лв. – неплатена редовна лихва за периода 19.04.2015 г. – 06.12.2016 г., 59,27
лв. - лихвена надбавка за периода 20.10.2016 г. – 06.12.2016 г., 120 лв. – заемни такси и 325
лв. – съдебно-деловодни разноски, поради недействителност на договора, от който
произтичат тези вземания, както и поради липса на цесия в полза на ответника, евентуално
поради изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания. Претендира се и
присъждане на направените от ищеца разноски по делото. Ищецът твърди, че на 27.08.2023
г. баща му му е предал покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 321/2023 г. по описа
на ЧСИ *** – БОС и тогава е разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело въз
основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 7850/2016 г. на БРС, но препис от
заповедта не му е бил връчен. Оспорена е валидността на договора за цесия, с която
процесните вземания са прехвърлени на ответника, поради което се твърди, че той няма
качеството на кредитор по отношение на тези вземания. Твърди се също така (съгласно
направеното в последното съдебно заседание уточнение), че договорът за цесия е нищожен,
поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице изключително голяма
несъразмерност на насрещните престации – стойността на прехвърлените вземания
надвишава над 50 пъти цената по договора за цесия. На следващо място е заявено, че въз
основа на издадения в полза на „Банка ДСК“ АД изпълнителен лист е било образувано
изп.д. № 19/2017 г. по описа на ЧСИ И. Б., по което на ищеца не е била връчена покана за
1
доброволно изпълнение и не са били извършени действия, спиращи или прекъсващи
давността и това дело е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. През м. август
2023 г. по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и въз основа на същия изпълнителен лист е
било образувано изп.д. № 321/2023 г. по описа на ЧСИ И. Б., като ищецът твърди, че към
този момент е била изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска,
ангажирани са доказателства. Претендира се присъждане на направените разноски по
делото.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.
Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който твърди, че
искът е неоснователен. Твърди, че погасителната давност по отношение на процесните
вземания е била прекъсвана многократно с извършени по изп.д. № 19/2017 г. на ЧСИ И. Б.
изпълнителни действия, изграждащи всеки отделен изпълнителен способ, като последното
такова действие е било извършено на 04.01.2019 г., поради което изпълняемото право и
правото на принудително изпълнение не са погасени по давност. Изложени са подробни
доводи и се моли искът да бъде отхвърлен. При условие на евентуалност, а именно ако
искът бъде уважен, е заявено възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение и се моли то да бъде намалено до минималния размер, ако го надвишава. В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответното дружество, но с
писмена молба е заявено поддържане на отговора, представени са писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие на изп.д. № 19/2017 г. по описа на ЧСИ И. Б., същото е
било образувано на 13.01.2017 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД против
длъжника М. Г. П. въз основа на изпълнителен лист от **** г., издаден по ч.гр.д. №
7850/2016 г. по описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата
от 1 552,05 лв. по Договор за стоков кредит № ****/*** г., от които: 829 лв. – главница,
543,78 лв. –редовна лихва, начислена за периода 19.04.2015 г. – 06.12.2016 г., 59,27 лв. –
лихвена надбавка за периода 20.10.2016 г. – 06.12.2016 г., 120 лв. – заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2016 г. до окончателното й изплащане,
както и 325 лв. – разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на
ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, като е видно, че ЧСИ Б. е извършил справки за
трудовите договори на длъжника, за имущественото му състояние и за банковите му сметки.
На 19.01.2018 г. на длъжника е била редовно връчена (чрез неговия баща) покана за
доброволно изпълнение, ведно с копия на изпълнителния лист и на заповедта за незабавно
изпълнение, като същият е бил поканен в 2-седмичен срок да изпълни доброволно
задължението си, а в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение.
На 01.06.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „БАНКА
ДСК“ ЕАД, като същото е получено на 04.06.2018 г.
На 04.01.2019 г. ЧСИ Б. е изпратил запорно съобщение до „НАВИ-5“ ЕООД – за
запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като същото е получено на 09.01.2019 г.,
но с електронно писмо от 14.01.2019 горепосоченото дружество е уведомило съдебния
изпълнител, че М. П. не е работил в „НАВИ-5“ ЕООД, а е заличен същия ден, в който е бил
назначен. Това обстоятелство е видно и от приложената по изпълнителното дело справка от
04.01.2019 г. за актуалното състояние на трудовите договори на длъжника. С оглед на това
съдът намира, че извършеното от ЧСИ на 04.01.2019 г. изпълнително действие по налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не е било валидно извършено, тъй
2
като е насочено към лице, което не е било работодател на длъжника към датата на
изпращане на запорното съобщение, съответно това действие не е породило правното
действие.
“
С молба от 31.08.2022 г. „ЕОС МатриксЕООД е поискало да бъде конституирано
като взискател по делото, както и е поискало да бъде наложен запор на банковите сметки на
длъжника в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Към молбата е приложен сключен между „Банка
ДСК“ АД (продавач) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (купувач) Договор за цесия от 08.02.2022 г.,
ведно с Приложение № 1 към него, в което са описани прехвърлените вземания.
Представени са и потвърждение за извършената цесия, пълномощно, с което „Банка ДСК“
АД е упълномощило „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на банката всички
длъжници по прехвърлените вземания за извършената цесия, както и уведомление до М. П.
“
за извършената цесия. С молба от 23.09.2022 г. „ЕОС МатриксЕООД е поискало от ЧСИ да
предприеме всички действия за връчване на длъжника на уведомление за извършена цесия.
“
С Разпореждане от 16.05.2023 г. ЧСИ Б. е конституирал „ЕОС МатриксЕООД като
взискател по изп.д. № 19/2017 г. в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД. На същата дата ЧСИ е изпратил до длъжника, чрез писмо с обратна
разписка, уведомление за извършено прехвърляне на вземания, както и копие на
разпореждането за конституиране на нов взискател, но пощенската пратка е върната с
отбелязване „непотърсена“, т.е. горепосочените документи не са получени от длъжника.
На 18.07.2023 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало изп.д. № 19/2017 г. да бъде
прекратено, както и да му бъде върнат изпълнителния лист. С Постановление от 28.07.2023
г. ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, както
и е вдигнал наложените възбрани и запори.
По делото е приложено и копие на изп.д. № 321/2023 г. по описа на ЧСИ И. Б., от
което е видно, че същото е образувано на 28.07.2023 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и
въз основа на същия изпълнителен лист от 19.12.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 7850/2016 г.
на на БРС. ЧСИ Б. отново е извършил справки относно банковите сметки на длъжника,
относно трудовите му договори и относно имущественото му състояние.
На 08.08.2023 г. ЧСИ Б. е изпратил запорни съобщения до „Айкарт“ АД и до
„Юробанк България“ АД, получени на 09.08.2023 г., както и до „АРХИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
– в качеството му на работодател на длъжника. На същата дата е изпратена и покана за
доброволно изпълнение до М. П., която е получена от неговия баща на 09.08.2023 г. Липсват
данни за други изпълнителни действия, извършени по това изпълнително дело.
По искане на ищеца ответникът е представил по делото нотариално заверено копие
на сключения между него и „Банка ДСК“ АД договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 08.02.2022 г., както и на приложение № 1 към него. От същите е видно, че с
договора за цесия на ответника са били прехвърлени вземания на обща стойност
1 836 118,85 лв., индивидуализирани в Приложение № 1, срещу покупна цена в размер на
21 666,20 лв., като в чл. 3.2 на договора изрично е посочено, че цената, платима за всяко
вземане, се определя на 1,18 % от размера на съответните вземания от Приложение № 1.
При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
По отношение възражението на ищеца за нищожност на договора за цесия, поради
противоречие с добрите нрави, обосновано с изключително голяма несъразмерност на
насрещните престации на страните по него, съдът намира, че същото е недопустимо
предявено, тъй като за трето за договора за цесия лице не е налице правен интерес да прави
такова възражение – в този смисъл е даденият в Решение № 137/19.11.2021 г. по гр.д. №
2499/2020 г. на ВКС, ** г.о., ГК, докладчик съдията Л. А., отговор на правен въпрос, който е
от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
„…въпросите за цената, срещу която е прехвърлено вземането, дали е определена по размер,
3
начина на нейното изплащане, както и дали тя е изобщо е била платена…касаят единствено
отношенията между цедента и цесионера. Няма основание да се приеме, че правен субект,
който не е страна по сделката, може да се позовава на нищожност, поради нарушение на
добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите, тъй като едната страна по
цесията неоснователно би се обогатила за сметка на другата, придобивайки вземане, което
многократно надвишава по размер цената, на която е прехвърлено. С уведомяването на
длъжника за извършената цесията, интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък
той знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои
възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно
прехвърленото вземане. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с
правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора, предмета му,
съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е
уговорена.“.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че неправилно е приел за
разглеждане въведеното от ищеца възражение за недействителност на договора за цесия на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, обосновано със значителна несъразмерност на насрещните
престации, тъй като съгласно горецитираната задължителна практика на ВКС ищецът, като
трето за договора за цесия лице, няма правен интерес да се позовава на такава нищожност,
съответно съдът не дължи произнасяне по това възражение.
По делото не се ангажираха доказателства, сочещи на недействителност на договора
за цесия от 08.02.2022 г., поради което следва да се приеме, че същият е валидно сключен,
породил е правното си действие, включително и по отношение на ищеца, тъй като същият
следва да се счита уведомен за цесията, най-късно с връчване на препис от отговора на
ответника, към който е приложено такова уведомление.
По отношение на твърдяната погасителна давност съдът намира следното:
Установи се, че по отношение на процесните вземания на 13.01.2017 г. е било
образувано изп.д. № 19/2017 г. по описа на ЧСИ И. Б., поради което следва да се приеме, че
на осн. чл. 116 от ЗЗД на тази дата е била прекъсната течащата погасителна давност по
отношение на предявените за събиране вземания.
Установи се също така, че след последното валидно извършено действие, което е
годно да прекъсне давността, а именно изпращане на 01.06.2018 г. на запорно съобщение до
„БАНКА ДСК“ ЕАД, до предприемане на следващото такова изпълнително действие е
изтекъл период от над две години, през който период взискателят не е поискал извършване
на изпълнителни действия. Поради това съдът намира, че прекратяването на изпълнението е
настъпило по силата на закона на 02.06.2020 г. - на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, макар
ЧСИ да не е издал нарочно постановление за това. Поради това и извършените след тази
дата действия – било на взискателя, било на ЧСИ, не следва да бъдат зачетени.
С оглед на горното и на осн. т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015
г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че
нова погасителна давност по отношение на процесните вземания е започнала да тече на
01.06.2018 г., - датата, на която е извършено последното валидно изпълнително действие,
съответно по отношение на главницата, таксите и разноските на 01.06.2023 г. е изтекла 5-
годишна погасителна давност, а по отношение на лихвите на 01.06.2021 г. е изтекла
кратката 3-годишна погасителна давност, т.е. към датата на образуване на второто
изпълнително дело - 28.07.2023 г., процесните вземания вече са били погасени по давност
изцяло и същите не са дължими от ищеца на ответника.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед основателността на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
4
ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 634,15 лв. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответното дружество за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като с оглед цената на иска
минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 488 лв., като платеното от
ищеца възнаграждение в размер на 550 лв. не надвишава значително този размер, т.е.
същото не е прекомерно и следва да бъде присъдено на ищеца в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. П., ЕГН **********, от гр.
”
Б***, ул. ***, против „ЕОС МАТРИКСЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр. С**, район В**, ж.к. *****, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че М. Г.
”
П. не дължи на „ЕОС МАТРИКСЕООД сумите, за които е издаден изпълнителен лист №
***/*** г. по ч.гр.д. № 7850/2016 г. по описа на РС-Бургас, а именно: 829,00 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.12.2016 г. до окончателното й
изплащане, 543,78 лв. – неплатена редовна лихва, начислена за периода 19.04.2015 г. –
06.12.2016 г., 59,27 лв. - лихвена надбавка за периода 20.10.2016 г. – 06.12.2016 г., 120 лв. –
заемни такси и 325 лв. – съдебно-деловодни разноски.
”
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКСЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. С***, район В**, ж.к. ****, да заплати на М. Г. П., ЕГН **********, от гр. Б***, ул.
****, сумата от 634,15 лв. (шестстотин тридесет и четири лв. и петнадесет ст.),
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5