РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Перник, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600277 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 НПК.
С присъда № 21 от 08.06.2022 г., постановена по НОХД дело №20211720201906 по
описа за 2021 година Районен съд - Перник е признал подсъдимия Ю. А. М. - роден на *** в
***, с постоянен и настоящ адрес - ***, българин, с българско гражданство, със завършен
*** клас, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на ***
около 11.10ч. в ***, в къща, намираща се на ***, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот-счупил брава на входна врата, отнел чужди движими вещи -
пари /сумата от 140лв./сто и четиридесет лева/, от владението на К.С.Н. от ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан със Споразумение №820/2019г. по
НОХД №1816/2019г. по описа на РС-Перник, влязло в законна сила на 05.11.2019г. за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не-по малко от една година, а именно на
една година и три месеца, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК,
поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“, вр. чл.54 от НК го СЪДЪТ го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години.На основание чл.57 ал.1 т.2, б.“б“ от ЗИНЗС така
наложеното наказание е било постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Вещественото доказателство - 1 бр. CD-R, предаден с протокол за доброволно предаване от
С. Г. А. /л.127,л.128/ е посочено, че следва да остане по делото в срока на съхранението му и
да се унищожи с него. Съдът е осъдил подсъдимият Ю. А. М., да заплати по сметка на ОД на
МВР - Перник направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 137,35
1
лв. /сто тридесет и седем лева и тридесет и пет ст./, а в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Перник сумата от 30,00лв./тридесет лева/, представляваща направени
разноски в хода на съдебното следствие.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319 НПК, е постъпила въззивна жалба от адв.
Г. Б. - защитник на подсъдимия подсъдимия Ю. А. М., като в срок е постъпило и
допълнение към въззивната жалба, в които са изложени подробни съображения за
недоказаност на обвинението, като е извършен анализ на отделните доказателствени
източници. Иска се отмяна на обжалваната присъда като неправилна, постановена в
противоречие с материалния закон, и при допуснати съществени процесуални нарушения, и
оправдаване на подсъдимия. Сочи се, че съдът неправилно е установил фактическите
положения по делото, приети за установени въз основа на събрания в наказателното
производство доказателствен материал, относими към елементите на обективната, а и на
субективната страна на деянието, както и начинът на осъществяване на същото, като се
сочи, че същите не обуславят несъмнен извод за извършено от подсъдимия М.
престъпление, а именно - че на 04.03.2021 г. в *** в къща намираща се на ***, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот- счупил брава на входната
врата, отнел чужди движими вещи-пари-сумата от 140 лв. от владението на К.С.Н...“. В
допълнително изложените съображение е описано, че съдът неправилно е анализирал
доказателствата по делото, като мотивите на съда е посочено, че са средство, предоставено
на страните да разберат решението на съда, затова те трябвало да са ясни, непротиворечиви
и достатъчно изчерпателни по всички фактически и правни въпроси, отразявайки прецизно
разсъжденията, които са го довели до постановеното в диспозитива, като това изискване се
твърди да не е изпълнено.
С оглед изложеното, се моли въззивната инстанция да отмени
първоинстанционната присъда и постановите нова такава, с която да признае, подсъдимият
Ю. А. М. за невиновен, като го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Не се прави искане за събиране на доказателства във въззивното производство.
Районна прокуратура-Перник не е подала писмено възражение по реда на чл. 322
НПК срещу въззивната жалба.
В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура счита
жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че
първоинстанционната присъда е правилна, постановена в пълно съответствие с материалния
и процесуалния закон, че наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите
констатации на първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Поради това моли на
основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната
присъда.
В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ю. М. адв. Н. Ц. излага
съображения, че обжалваният съдебен акт е постановен при нарушение на процесуалния и
материалния закон и е недостатъчно мотивиран. Поддържа, че не е безспорно установено
въззивникът Ю. М. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ьл.1, т.3, вр. чл.194, ал. 1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“
НК – да е извършил процесната кражба. Пледира да бъде отменена първоинстанционната
присъда и да се постанови нова, с която да се признае подсъдимият Ю. М. за невиновен по
така повдигнатото му обвинение поради липса на доказаност на неговата вина.
Алтернативно, в случай че съдът признае подсъдимият за виновен, то моли наложеното
наказание да бъде намалено. Подсъдимият Ю. М. участва лично във въззивното съдебно
заседание и като не се признава за виновен желае оправдаването си, както и да бъде върнато
делото за ново разглеждане.
2
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност,
по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си
изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Ю. А. М. е
извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се
възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на
наказанието. Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или
изменяне на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият Ю. А. М. е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
Въззивната инстанция намира, че законосъобразно на основание по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ьл.1, т.3, вр. чл.194, ал. 1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.54 от НК, Районен съд -
Перник е определил на подсъдимия Ю. А. М. наказание ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от
свобода”.
Наложеното наказание е в минималния му законов размер и при липса на протест за
увеличаването им, е безцелно да се обсъждат съображенията на решаващия състав за
конкретните им параметри. В случая е необходимо единствено Районен съд - Перник да се
подкрепи в извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 55 НК.
Няма налични смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. От приетите
справки за съдимост на подсъдимия Ю. А. М. е видно, че към датата на процесното
престъпление многократно, преимуществено за тежки умишлени престъпления против
собствеността, са му налагани наказания „лишаване от свобода“, изтърпени ефективно,
разгледани комплексно с отегчаващите вината обстоятелства, а именно високата степен на
обществена опасност на извършеното, което се обуславя от високата динамика на този вид
престъпления в страната и високата лична обществена опасност на подсъдимия.
По тези съображения настоящият състав счита, че определеното от ПРС наказание е
законосъобразно и би могло да окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие, както на подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.
Наказанието ще допринеса на подсъдимия да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той
явно е възприел погрешни методи за набавяне на средства. Наказанието, макар и определени
в законовия минимум, е такова, че да не създават погрешно усещане у подсъдимия за
безнаказаност и му посочат, че корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи,
като съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не са
налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на
изпълнението на определените наказания, тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от
3
свобода и не е реабилитиран, още повече, че от последното му осъждане, което е изтърпяно
ефективно, не са изминали пет години – 18.10.2020 г. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, законосъобразно ПРС е определил подсъдимият Ю. М. да търпи
наложеното по настоящото наказателно производство наказание, при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото
изменяне или отменяне.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се
отбележи следното:
Наведеното пред настоящата инстанция възражение от подсъдимият Ю. М. и
неговия защитник адв. Ц. Пернишкият окръжен съд констатира следното: Въззивната жалба
на подсъдимият е процесуално допустими като подадена са от лице, имащо право и интерес
да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, по следните съображения:
От фактическа страна ПОС приема за установена фактическа обстановка, правилно
възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:
Свидетелят К.С.Н. живеел сам в къща, намираща се в ***. Той познавал подсъдимия Ю. М.
от по-рано, тъй като последният бил ремонтирал климатика на жилището му. След този
момент М. бил посещавал още няколко пъти дома на пострадалия, като познавал
разположението на сградата.
На ***, около 11:00 часа св. К.Н. заключил входната врата и
излязъл от къщата, като на масата в стая на втория етаж бил оставил старо списание, между
листовете на което бил пъхнал две банкноти от по 50лв, а в близост бил оставил и две
банкноти от по 20 лв. По това време подсъдимият отишъл до дома на пострадалия. Започнал
да подсвирква и да вика по име К.Н.. След като никой не му отговорил, М. блъснал няколко
пъти с рамото си входната врата, в резултат на което бравата на вратата се счупила, и той
влязъл в къщата. Тези негови действия били видени от св.А.М.С., който е съсед на
пострадалия и се намирал пред дома си, находящ се на същата улица на номер **.
Подсъдимият се качил на втория етаж на къщата и взел пъхнатите в списанието две
банкноти от по 50 лв. и намиращите с в близост до тях две банкноти от по 20 лв., след което
напуснал сградата, което също било забелязано от св. С., който наблюдавал района и от
близко разстояние обективно възприел телосложението на лицето. След като пострадалият
се върнал у дома си и констатирал извършената кражба на общата парична сума от 140 лв.
Като установил липсата на инкриминираните вещи, сигнализирал за случилото се на тел.
112.
Подсъдимият М. е извършил деянието, след като е било осъден със Споразумение №
820/2019г. по НОХД № 1816/2019г. по описа на Районен съд Перник, влязло в законна сила
на 05.11.2019г., за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б. „а”, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление, на лишаване от свобода за срок от една
година и три месеца при първоначален строг режим. Последното е изтърпял ефективно.
Предвид изложеното е налице хипотезата на опасния рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.
„а” от НК, като същевременно не са изминали пет години от изтърпяване на горното
наказание, а именно от 18.10.2020г., когато е бил освободен от затвора.
След съвкупен анализ настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният
съд е приел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на св. К.Н. относно предмета на
4
деянието, предвид дадените детайли относно мястото, където са се намирали съответните
парични банкноти, техния брой и номинална стойност. Първоинстанционният съд е
кредитирал като последователни, логични и кореспондиращи помежду си показанията на
поисканите от подсъдимия свидетели Р.М.А. и Х.Я.Р., които са вписани като поемни лица
протокола за разпознаване от 11.05.2021г., като същите са посочили, че пострадалият
доброволно и без насочване от разследващите е посочил един от предоставените му за
разпознаване мъже. По тези съображения и протокола за разпознаване
първоинстанционният съд е кредитирал към доказателствения материал по делото като
безспорен доказателствен източник.
Показанията на свидетелят Н., който е и пострадало лице, са в логическа връзка и
съвкупност с показанията на свидетелят-очевидец А.М.С., който изразява категоричната си
позиция, че подсъдимият е извършител на престъплението, като прецизно описва неговото
поведение на инкриминираната дата в имота на пострадалия. Той изяснява, че след като М. е
установил, че пострадалият не е у дома си, няколко пъти е блъснал с рамо входната врата на
къщата, в резултат на което тя се е отворила.
По отношение на тези показания съдебният състав на първоинстанционния съд е
констатирал последователност, неизменност и увереност относно обстоятелствата, при
които е възприел действията на извършителя.
Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства и
правилно е кредитирал едни и отхвърлил други. Въззивният състав се присъединява към
изводите на ПРС и като счита за ненужно да ги преповтаря детайлно.
Правилно решаващият съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимият М. в частта
им, в която същият отрича извършването на деянието, като е изложил убедителни мотиви
защо – тези обяснения са в противоречие с кредитирания доказателствен материал и
отчетливо съставляват защитна теза.
Като е спазил процесуалния ред за приобщаване и проверка на доказателствата,
първостепенният съдебен състав е направил правилна оценка на доказателствения материал
и е достигнал до верни изводи от фактическа страна. Настоящият съдебен състав напълно ги
споделя и счита, че по отношение на главния факт, всички ценени доказателства по
същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин
установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
престъплението.
При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че подсъдимият Ю. А. М., както от обективна така и от субективна страна е
осъществил квалифицирана кражба като на ***, около 11:00 часа 04.03.2021 г. в *** в къща,
намираща се на ***, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот,
счупил брава на входната врата, отнел чужди движими вещи-пари-сумата от 140 лв. от
владението на К.С.Н. без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвой,
като деянието не представлява маловажен случай като за подсъдимия е извършено в
условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал. 1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ НК.
Правилно ПРС е посочил, че авторството на деянието се установява по несъмнен
начин след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, кредитирани и подробно
анализирани от ПРС, като и от настоящия състав.
От обективна страна подсъдимият е изпълнил обективните, съставомерните признаци
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение – извършил е действия по отнемане
на инкриминираните вещите от владението на собственика им, като ги е взел и отнесъл от
мястото, където са се намирали, а след това е осъществил и последващи действия по
5
установяване на свое владение като се е разпоредил с тях, ерго – подсъдимият е прекратил
трайно владението на собственика и осъществил свое владение. Престъплението е
довършено, като непосредствено след кражбата подсъдимият е напуснали
местопрестъплението, а в последствие – и се разпоредил с вещите като със свои.
Настоящият състав подкрепя първата инстанция в извода й по отношение на
авторството и намира за ненужно да го преповтаря подробно.
Правилно ПРС е приел, че извършеното не представлява маловажен случай на
престъплението кражба по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 9 НК. В тази насока следва да се
съобрази начина на осъществяване на деянието от подсъдимия, насочено към чужди вещи,
без да се притеснява от останалите намиращи се на местопроизшествието лица –
характеризираща го с повишена степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от съответния вид.
По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на
подсъдимия, правилно първостепенният съд е приел, че процесното деяние е осъществено от
подсъдимия Ю. А. М. в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК – преди
осъществяване на процесното деянието той е бил осъждан многократно, чието изтърпяване
е било ефективно.
От субективна страна при осъществявана на престъплението подсъдимият е действал
с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Деецът е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че е човек с
достатъчен житейски опит, а и осъждан за престъпления от общ характер, логично е
съзнавал всички елементи от състава на конкретното престъплението: това, че извършва
противоправно и общественоопасно деяние, от което ще настъпят престъпните последици.
Подсъдимият е осъществил кражбата именно с намерение противозаконно да присвоят
процесните вещи, като е съзнавал, че лишава от владение върху тях техния собственик,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е
и с намерение за своене – след установяване на фактическата си власт върху вещите, се е
разпоредил с тях като със свои. Подсъдимият М. е разбирал противоправния характер на
извършеното, но е целел незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал и
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, че
върши конкретното престъпление с умисъл към него, като е имал съзнанието както и волята
да осъществи намерението си.
Подсъдимият е съзнавал и факта, че върши престъплението в условията на опасен
рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление от общ характер и поне едно от тях е
изпълнено ефективно.
Причина и условие за извършване на престъплението е незачитането от подсъдимият
на установения в страната правов ред, стремежа му към противоправно облагодетелстване и
изградените му престъпни навици.
По отношение на наведените възражения от подсъдимия и неговият защитник,
настоящият съдебен състав намира, че доказаността първоинстанционният съдебен състав е
основавал вътрешното си убеждение на собствена проверка на доказателствения материал,
извършил е анализ на събраните доказателства и правилно е възприел фактите по делото,
коментирано от настоящият състав при обсъждане на доказателствената дейност на
първоинстанционния съд, въз основа на които е направил законосъобразни правни изводи.
ПРС безспорно е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на
деянието, механизма на извършване, обективната и субективната страна, причинно-
следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат. Това, че
извода от този анализ не съвпада с мнението, на която и да е от страните не означава, че той
е превратен и непълен. Доказването представлява дейност, с която се възстановява
6
картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите, които се
отнасят до предмета на доказването, обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат
установени по всяко едно наказателно дело, и които са най-типични за извършване на едно
престъпление – посочените в чл. 102 от НПК три групи обстоятелства. Тук настоящият
състав намира, че при наличие на доказателства, които не хармонизират помежду си и не
могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи
основните фактически положения, като изгради своето умозаключение върху неутрални
доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на
незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски възприятия,
които са в унисон с тази доказателствена база.
В случая първоинстанционния съд е процедирал стъпвайки на свидетелските
показания на свидетелите К.Н., А.М.С., Р.М.А. и Х.Я.Р., съобразявайки заключенията по
видеотехническа експертиза, писмените доказателства и съдържанието на протоколите за
разпознаване, надграждайки с показанията на свидетелите, използвайки метода на
дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса.
Решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствен материал и
не е тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е
опорочен доказателствения анализ.
По отношение на мотивираността на присъдата настоящият състав ще отбележи, че
ПРС като е решил всички въпроси по чл. 301 НК, е съобразил съдържанието на присъдата с
разписаното в чл. 305 от НПК. В конкретния случай решаващият съд не само е направил
достатъчен доказателствен анализ, но е отговорил и на всички основни възражения по
делото, като е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на
доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на
вътрешното му убеждение.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ПРС е
определил размера на разноските и ги присъдил в тежест на подсъдимия – в полза на
бюджета, по сметка на ОД МВР – Перник - сума от 137.35 лв. (сто тридесет и седем лева и
35 стотинки), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство и в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник сумата от 30.00 лв.
(тридесет лева), представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.
Така изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и
наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяне
или отменяне.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 от 08.06.2022 г., постановена по НОХД дело
№20211720201906 по описа за 2021 година Районен съд - Перник.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8