№ 27440
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110108083 по описа за 2024 година
Предвид обективното съединение на искове извън посочените в чл. 310 ГПК, а
именно искове по чл. 74, ал. 4 КТ, делото следва да бъде разгледано по общия ред.
По проектодоклада на делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74,
ал. 4 КТ за прогласяване недействителността на клаузата на т. 5 от Допълнително
споразумение № 120/15.09.2023 г. към трудов договор № 7/14.09.2021 г., на клаузата на т. 5
„а“ от същия трудов договор, на т. 6 „а“ от Допълнително споразумение № 120/15.09.2023 г.,
както и на т. 6 „а“ от Допълнително споразумение № 52/19.01.2024 г., както и искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за осъждане на ответника да заплати следните суми:
1052,16 лв., представляваща разликата между получаваното основно трудово
възнаграждение и реално дължимото за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. и 4124,28 лв.,
представляваща разликата между получаваното допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит и реално дължимото за периода 01.01.2023 г. –
31.12.2023 г. или общо 5176,44 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане; 3879,36 лв., представляваща разликата между
получаваното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит и реално дължимото за периода 01.09.2021 г. – 31.12.2022 г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане; 372,24 лв.,
представляваща разликата между получаваното допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит и реално дължимото за м. 01.2024 г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищцата К. К. И., ЕГН ********** и ответника
„118-то СУ „Академик Людмил Стоянов“, на 14.09.2021 г., бил сключен трудов договор №
7/14.09.2021 г., съгласно който ищцата заемала длъжност „Старши учител ЦДО начален
курс“, с основно месечно възнаграждение в размер на 1347 лв. В договора било уговорено
допълнително възнаграждение за продължителна работа – за пенсионери, работещи в
1
училище – по 0,6 % за всяка година трудов стаж, т.е. сума в размер на 363,69 лв. С
Допълнително споразумение № 120/15.09.2023 г., Заповед № 399 – 49/15.09.2023 г., считано
от 01.01.2023 г., основното месечно възнаграждение на ищцата било променено, като
същото възлизало на 1827 лв. Било определено и допълнително възнаграждение за
продължителна работа – за пенсионери, работещи в училище по 0,6 % за всяка година
трудов стаж, т.е. сума в размер на 515 лв. Съгласно последно подписаното между страните
Допълнително споразумение № 52/19.01.2024 г., Заповед № 833-533/19.01.2024 г., трудово
възнаграждение на ищцата отново било изменено, като същото възлизало вече на 1980 лв.
Било определено и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на
558,36 лв. /0,6 %/. Твърди се, че в случая е приложим /към датата на постъпване на работа на
ищцата/ Колективен трудов договор СОА20 – ДГ56 – 1279/27.10.2020 г., а към настоящия
момент, приложим е Колективен трудов договор СОА22 – ДГ56 – 4147/19.12.2022 г. С
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД, считано от 01.01.2023 г. за системата на
предучилищното и училищното образование, с които били определени минимални основни
работни заплати, като за длъжността на ищцата „старши учител и старши възпитател“, била
определена такава в размер на 1763 лв. Сочи се, че от страна на ответника били приети нови
Вътрешни правила за работна заплата /в сила от 01.09.2023 г./, видно от съдържанието на
които /чл. 7, ал. 2/ и съгласно посочения анекс, минималният размер на основната месечна
заплата на педагогическия персонал, се преизчислявал, считано от 01.01.2023 г., като
определената минимална работна заплата за старши учител при ответника, била в размер на
1940 лв., а същевременно за старши учител пенсионер в начален курс, бил определен размер
на възнаграждението – 1827 лв. Ищцата се позовава на разпоредби на ЗЗДискр., като
посочва, че нито в действащия КТД, нито в анекса към него, е предвидена разлика в
третирането на служителите с оглед статуса им на пенсионери. Поради изложеното, счита,
че в Допълнително споразумение № 120/15.09.2023 г. към трудов договор № 7/14.09.2021 г.
във вр. с Вътрешни правила за работна заплата в сила от 01.09.2023 г. е налице
недействителна клауза, регламентираща минималния размер на дължимото на ищцата
възнаграждение. Пояснява се, че при липсата на тази клауза, разликата в получаваното
възнаграждение възлизала на 87,68 лв. на месец, а общо – 1052,16 лв. за периода 01.01.2023
г. – 31.12.2023 г. Относно допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, се твърди, че във Вътрешните правила на работодателя бил определен
1 % на дължимо възнаграждение за година, а относно служители – пенсионери – 0,6 %
годишно, като отново са изложени доводи за наличие на дискриминация, поради което
ищцата счита, че и клаузата, определяща различен процент на дължимо възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, също е недействителна. Твърди, че разликата
между определения процент за придобит трудов стаж и професионален опит и реално
дължимото при липса на качеството „пенсионер“, била в размер на 242,46 лв. на месец, или
общата сума възлизала на 3879,36 лв. за периода 14.09.2021 г. – 31.12.2022 г., а за периода
01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. – разликата била в размер на 343,69 лв. месечно или 4124,28 лв.
общо; за месец януари 2024 г. – 372,24 лв.
2
Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Посочва, че към 10.08.2023 г., право на увеличение на заплатата имали
лицата, които били заети в образованието синдикални членове, съгласно чл. 27, ал. 2 от КТД,
изменен с анекс, като било необходимо към 10.08.2023 г., лицето да попада в обхвата на
действие на КТД, т.е. да е синдикален член. Посочената в анекса дата – 01.01.2023 г., не
представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а била начален момент, от
който се увеличавали работните заплати на лицата, които притежавали качеството
„работници/служители – синдикални членове“ към момента на постигане на договорката –
10.08.2023 г., от който момент възниквало основанието за увеличение на работната заплата.
Ответникът се позовава на уверение от Синдикалната организация, в която ищцата
членувала от 27.02.2024 г., в което било посочено, че същата не е член на синдикатите,
поради което анексът не бил относим спрямо нея. Относно допълнителното възнаграждение
за клас прослужено време, се посочва, че уговорките във връзка с него се съдържали в
трудовия договор и допълнителните споразумения към него, като правилата за плащането
му, следвало да се съобразят с действащите в различните периоди вътрешни правила.
Оспорва се да е налице проява на дискриминация спрямо ищцата.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, по
силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност, че е престирала работна сила
за твърдените периоди, за които се претендира, че работодателят не е заплатил дължимите
трудови възнаграждения /вкл. допълнителните такива/, както и че е член на синдикална
организация страна по КТД, в който са уговорени клаузи във връзка с трудовото
възнаграждение, съответно допълнителното трудово възнаграждение, а по иска с пр. кв. чл.
74, ал. 4, КТ е необходимо да докаже основанието, на което твърди недействителност на
клаузите на т. 5 от Допълнително споразумение № 120/15.09.2023 г. към трудов договор №
7/14.09.2021 г., на клаузата на т. 5 „а“ от същия трудов договор, на т. 6 „а“ от Допълнително
споразумение № 120/15.09.2023 г., както и на т. 6 „а“ от Допълнително споразумение №
52/19.01.2024 г., а именно – проява на дискриминация относно качеството ѝ – „пенсионер“.
В тежест на ответника е да докаже плащане, съответно, че са налице предпоставки,
освобождаващи го от отговорност за плащане на претендираните суми.
По доказателствените искания:
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
необходими и относими към установяване на факти, включени в предмета на спора, поради
което и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът,
3
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО съобразно изложеното в
обстоятелствената част на определението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 17.09.2024 г., от 10.50 часа, за когато
да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в обстоятелствената част на исковата молба, при депозит в размер на 300 лв.,
платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пенка Александрова Делчева.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото, като им разяснява, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че в първото съдебно заседание могат да вземат становище по
доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят
възможността да сторят това по-късно.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба, ведно с приложенията към него.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4