РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18379 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К.С.К. срещу „* осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6279,90 лв., частичен иск от 17 100 лв. (след
допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 19.04.2019 г.), представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „* г. за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 15.08.2018 г. на л.а. марка „* с peг. № *, вследствие на реализирано ПТП на пътя гр. Варна – с. *, представляващо покрит застрахователен риск по
застрахователна полица № * от 28.08.2017г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.12.2018 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че на 28.08.2017 г. сключил с ответното дружество застраховка „* – всички рискове на личния си автомобил марка * с peг. № *, със срок на действие от 04.09.2017г. до
03.09.2018г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от 17 100 лв.,
като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно
застрахователна полица № * от 28.08.2017 г. възлизала на 1 168,18 лв., която до настоящия
момент заплатил на четири разсрочени вноски, първата от които в размер на
293,02 лв. на 28.08.2017 г. при сключване на застраховката. Излага, че на
15.08.2018г., около 14.30 часа, управлявайки автомобила по пътя гр. *, при десен завой изгубил
контрол над автомобила, като същият се отклонил надясно от платното за
движение, излязъл от пътя и се блъснал в дърво. След което автомобилът се завъртял и с дясната си част се ударил в
други няколко дървета и пропаднал в една пропаст. Твърди че, за настъпилото
произшествие се обадил на тел. 112 и мястото на ПТП било посетено от
контролните органи, които след изясняване механизма на настъпване на ПТП,
съставили Протокол за ПТП № *. В него като причина за настъпване на ПТП било посочено, че поради
движение с несъобразена скорост ищецът загубил контрол над автомобила, който
излиза в дясно извън пътя преминава през скат и попада в гора. Твърди, че
автомобилът попаднал в труднодостъпно място и бил силно увреден, поради което
се наложило да се използва специална техника и „Пътна помощ“, за да бъде
транспортиран. За изтеглянето и репатрирането заплатил сумата от 240 лв., за
което представил фактура на ответника. Поддържа, че на 16.08.2018 г. уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Сочи, че на 17.08.2018
г. представител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис - заключение № *, като в описа били посочени следните увредени детайли: калник преден
ляв, броня предна, подкалник ляв, решетка
декоративна, лайсна хром предна броня, стъкло челно, основа на предна броня
алуминиева, основа PVC на
предна броня, фар ляв биксенон, калник преден десен,
огледало странично дясно, врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден
десен, мигач преден десен калник, стъкло на врата задна дясна, капачка на
резервоар, капак преден, ръкохватки десни врати, аербег
волан, аербег пасажер, радиатор климатик,
кора под двигател, основа калник ляв, калник заден ляв, броня задна, стоп
десен, кора под задна броня, рамка на леви врати, джанта алуминиева лява 18
цола, гума предна лява „*" 245/45/18, джанта предна дясна алуминиева 18 цола, гума предна
дясна „*" 245/45/18 и праг
десен. Твърди, че имало много увредени детайли, които не можело да се установят
при първоначалния оглед и застрахователят изискал допълнителен оглед след
разглобяване на автомобила. Впоследствие обаче ищецът бил уведомен от служител
на застрахователя, че няма да бъде извършен допълнителен оглед, тъй като не
било необходимо, поради наличие на „тотална щета“, както и че следвало да
прекрати регистрацията на автомобила, за да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение. Счита, че ответникът е следвало да опише всички увредени детайли и
чак тогава да излиза със становище, че е налице „тотална щета“, а не да отказва
извършване на допълнителен оглед, като без дори да е необходимо разглобяване на
автомобила е следвало да посочи и увредените арматурно табло и модул за
управление на въздушни възглавници. Посочва, че на 25.10.2018 г. прекратил
регистрацията на автомобила и представил доказателства за това на ответника, но
до момента не е получил необходимото застрахователно обезщетение. Навежда
довод, че след като МПС е увредено до степен на неизползваемост и е негодно за
употреба по предназначение изцяло, тоест налице е „тотална щета“, следва да му
бъде изплатено обезщетение за действителната му цена – в случая
застрахователната стойност на автомобила в размер на 17 100 лв., до която
сума отговаря застрахователя. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника З. „Л.И.“, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че не са налице предпоставките, необходими за
ангажиране на неговата отговорност като застраховател по процесния
застрахователен договор. Счита, че обстоятелствата около настъпването на
застрахователното събитие са неясни и получените увреждания не кореспондират с
твърдения механизъм за получаването им. Излага, че с оглед възрастта на
автомобила, действителната му стойност и стойността, необходима за отремонтиране, е налице тотална щета на автомобила.
Поддържа, че стойността на евентуално наличните запазени части следва да бъде
отчетена при определяне на размера на полагаемото се обезщетение в съответствие
с чл. 22, ал. 2 Методиката по чл. 15, ал. 4 от отменената Наредба № 24 от
08.03.2006 г. (Приложение № 1). В този смисъл моли за отхвърляне на предявения
иск и „алтернативно“ да бъде намален размерът на поисканото обезщетение. Претендират
се и сторените разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената съдебно-автотехническа експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Районен съд
– Варна, 50 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ.
От
Протокол за ПТП от 15.08.2018 г, съставен от компетентен административен орган
по контрола на движението по пътищата в Република България при РПУ-*, се установява, че на 15.08.2018 г. при движение
по пътя гр. * водачът на л. а. „* – ищецът К.С.К., поради движение с несъобразена
скорост губи контрола над автомобила, излиза в дясно извън пътя, преминава през
скат и попада в гора, като са отразени в протокола следните видими вреди:
деформация по дясна страна, предна броня, капак, ляв преден калник и подкалник, предна лява гума с джанта, дясно огледало, задна
броня и др.
Между
страните е обявено за безспорно с Определение № 2134/13.02.2019 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 19.04.2019 г., че между тях е сключен договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС” от 28.08.2017
г. за притежавания от ищеца л.а. марка
„*“, с
peг. № *, по застрахователна полица № * от 28.08.2017 г., със срок на действие от 04.09.2017 г. до 03.09.2018 г. Видно
от представените от ищеца сметки от 28.08.2017 г., 04.12.2017 г. и 06.03.2018
г. за изплатени три вноски по договорената застрахователна премия към датата
на настъпване на пътния инцидент е било налице действително застрахователно
правоотношение между страните. Съгласно приложената застрахователна полица от
28.08.2017 г. уговорената застрахователната сума по договора е в размер на
17 100 лв.
Установява
се от представения Опис-заключение от 17.08.2018 г., че за настъпването на процесното застрахователно събитие при застрахователя по
договора за имуществено застраховане е образувана застрахователна преписка,
назована „щета № *”, като на посочената дата е
извършен оглед на автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани
следните повреди: калник преден ляв, броня предна, подкалник
ляв, решетка декоративна, лайсна хром пр. броня, стъкло челно, основа на предна
броня „Al”, основа PVC на пр. броня, фар ляв - биксенон,
фар десен, калник десен - преден, огледало странично дясно, врата предна дясна,
врата задна дясна, калник заден десен, мигач пр., “R” калник, стъкло на врата задна “R”, капачка на резервоар, капак преден, ръкохватки “R” врати, аербег волан, аербег
пасажер, радиатор климатик, кора под двигател, основа
калник “L”, калник заден “L”, броня задна, стоп десен, кора под задна броня,
рамка над леви врати, джанта Al-R 18, гума пр. лява „*" 245/45/18, джанта пр.
дясна R18, гума пр. дясна и праг десен.
С определението от 13.02.2019 г. по
искане на ищеца съдът е задължил
ответника да представи Общи условия към
застрахователна полица № * от
28.08.2017 г. и Уведомление за настъпило застрахователно събитие, като му
е указал неблагоприятните последици от неизпълнение
на това процесуално
задължение. Както бе
посочено, от приложеното опис-заключение от 17.08.2018 г. се установява, че за
настъпването на процесното застрахователно събитие
при застрахователя по договора за имуществено застраховане е образувана
застрахователна преписка, назована „щета № *”. Тъй като застрахователят не е изпълнил процесуалното задължение по чл.
190 ГПК, следва да
понесе уредената в чл. 161 ГПК процесуална
тежест, като съдът, с оглед на всички събрани
по делото доказателства, вкл. удостоверяването в процесното
опис-заключение за образувана застрахователна преписка по отправена от ищеца
претенция, приема,
че на 16.08.2018 г.
застрахования е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ, като към датата на завеждане на делото –
04.12.2018 г. е изтекъл тримесечният срок по чл. 496 КЗ.
Изяснява се
от представеното свидетелство за регистрация Част I, че е прекратена регистрацията на процесното моторно превозно средство на 25.10.2018 г., в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
От допусната
и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз основа на представените
по делото доказателства, вкл. и обективираните обстоятелства
в опис-заключението, съставено от ответното дружество, се установява, че
описаните в този документ повреди са причинени при пряк контакт между процесното превозно средство и стационарно закрепени
предмети (дървета) със сравнително висока скорост и под ъгъл спрямо надлъжната
ос на автомобила, което е предизвикало последващо
завъртане надясно след първоначалния сблъсък. Според заключението на САТЕ
стойността на разходите, необходими за ремонт, респ. за замяна на увредените автодетайли с оригинални части в сертифициран сервиз
възлиза общо в размер на сумата от 22 928 лв. с ДДС, по средни пазарни цени към
момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие – 15.08.2018 г., а пазарната стойност на процесния
автомобил към тази дата е около 20 000 лв. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен)
извод, че съобразно характеристиките на автомобила, състоянието му след процесното ПТП и наситеността на пазара, стойността на
запазените части на увреденото моторно превозно средство е в размер на 1800 лв.,
определена от вещото лице според стойността, за която биха се продали останките
от застрахования автомобил в комплект в неремонтирано състояние на депо за
разглобяване (автоморга), тъй като към датата на
извършване на експертизата същият е с прекратена регистрация и предаден за
скрап. В тази част заключението е основано на подробно пазарно проучване след
обобщаване на събраната информация от различни пунткове
за разглобяване въз основа на описа с увредените детайли.
Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в.
л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ.
Изяснява
се от насрещните съвпадащи изявления на процесуалните представители на
страните, изложени в о. с. з. на 19.04.2019 г., представляващи признание на
факт по смисъла на чл. 175 ГПК, че в хода на съдебното производство на
14.01.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 10170,10 лв. по процесната застрахователна претенция.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Правната
норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда възможността да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при
наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно
събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената, респ. погиналата вещ. В тежест на ищеца, съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи при условията на пълно и главно
доказване тези материални предпоставки и размера на вредата, а ответникът
следва да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в срок, съотвeтно противопоставените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
В разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ е предвидено,
че увреденото лице, което желае
да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496 КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От буквалния текст на нормата
се изяснява, че в случая законодателят
е уредил една допълнителна задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск в процесуален смисъл, за която
съдът следи служебно. Следователно, преди ищецът да предяви
иска си пред
съда, той трябва да е преминал
през описаната в чл. 498 КЗ процедура
за разглеждане на претенцията пред застрахователя, която по правната си същност
съдържа белезите на едно рекламационно
производство. В настоящия случай ищецът е отправил писмена
застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество на 16.08.2018
г., но до изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ
застрахователят не е платил застрахователно обезщетение по процесната
щета, т.е. е налице предпоставката на чл. 498, ал. 3, предл.
първо КЗ.
Както бе
изяснено, между страните не съществува спор относно обстоятелството, че през релевантния период между тях е съществувало
действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „*“. От събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните САТЕ
категорично се установява настъпването на процесното
застрахователно събитие, механизма на увреждането и причинените вреди на
автомобила. По несъмнен начин се доказа и че процесният
вредносен резултат е необходима, закономерна,
естествена последица от настъпването на релевантното ПТП. В този смисъл настоящата
съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ
задължението на застрахователя да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ, са осъществени в обективната действителност.
Спазено е изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, като върху свидетелството за
регистрация е отбелязано, че прекратяването на регистрацията на автомобила е поради настъпила тотална щета.
Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство представлява увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Според константната практика
на ВКС, обективирана в Решение № 141/08.10.2015
г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС,
ТК, І т. о., Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК,
I т.о., Решение № 22 от
26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по
т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о, застрахователното обезщетение при вреди на имущество
е в размер на действително претърпените и доказани по размер
вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането.
При тези
съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя застрахователно
обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета“ по см. на чл.
390, ал. 2 КЗ, тъй като съгласно заключението на САТЕ размерът на разходите за
необходимия ремонт (22 928 лв. с ДДС) надвишава действителната стойност на
увредения автомобил, определена като пазарната му стойност към датата на ПТП
(20 000 лв.). В този смисъл отговорността на застрахователя се равнява на
договорената максимална застрахователна сума, уговорена в застрахователния
договор, а именно 17 100 лв. От същата следва да се приспадне стойността
на запазените части, респ. стойността на целия увреден автомобил за скрап –
1800 лв., която съставлява имуществена облага за ищеца, т. нар. „ползи от
вредите“, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД. (В този смисъл – Решение № 24.10.2013 г. по
т. д. №
469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение от 09.11.2018 г., постановено по в.т.д.
№ 1369/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна).
Следователно,
застрахователното обезщетение е в размер на сумата от 15 300 лв., но тъй
като ответникът е заплатил на ищеца в хода на настоящото съдебно производство по
процесната застрахователна преписка сумата от 10
170,10 лв., което обстоятелство следва да бъде взето предвид, съгласно чл. 235,
ал. 3 ГПК, остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение се равнява на 5129,90
лв. Поради тези правни съображения предявеният иск трябва да бъде уважен до
тази сума, като за разликата до предявената част в размер на 6279,90 лв. от
частичния иск с общ размер от 17 100 лв. следва да се отхвърли, поради извършеното плащане в хода на процеса.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебни разноски в размер на сумата от 1024,20 лв., представляваща сбор
от заплатени държавна такса, депозит за съдебно-автотехническа
експертиза и адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно своевременно
релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и доколкото същият е в близък размер до
минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5129,90 лв. (пет хиляди сто двадесет и девет
лева и деветдесет стотинки), частичен иск от 17 100 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС” от 28.08.2017 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на * г. на
л.а. марка „* с peг. № *, вследствие на реализирано ПТП на
пътя гр. *, представляващо покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № * от 28.08.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.12.2018 г., до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до предявената част от 6279,90
лв.
ОСЪЖДА „* ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1024,20 лв. (хиляда двадесет и четири
лева и двадесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: