Решение по дело №2266/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1299
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20202100502266
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Бургас , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20202100502266 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
Община Бургас, против решение № 1617 от 13.07.2020 г. по гр.д.9041/2019 г. по описа на
Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на въззивната
Община, че Г. Т. Д. с ЕГН **********, е собственик по давност на 788 кв.м.,
представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с
граници обозначени с червен цвят от изток, юг и запад и с черен цвят от север, съвпадаща с
границата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, в комбинирана
скица, приложение № 1, неразделна част от заключение на вещото лице Стоянова, и с което
решение Община Бургас е осъдена да заплати на въззиваемия Д., сумата от 363,35 лв,
представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска. Твърди се, че
решението на БРС в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на процесуалния закон. Изложени са твърдения по съществото на спора, а
именно, че с влизане в сила на Закона за трудово поземлената собственост земите в
м.“Брястите“ в кв.Меден рудник, в която местност се намира и процесният имот, са
загубили статута си на частна собственост, и в по-късен период са били предоставяни от
Община Бургас на граждани за ползване. Сочи се, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ
м.“Брастите“ е придобила статута на територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че след
като имотът попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в територия, стопанисвана от ТКЗС,
имотът е бил обобществен. Посочено е, че след като за процесния имот не е подавано
заявление за възстановяване на собствеността в предвидения в ЗСПЗЗ срок, съгласно чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ имотът е общинска собственост и за него е приложим въведеният с §1 на ЗС
(посл.ред.ДВ бр.18 от 2020 г.) мораториум, съгласно който за периода от 2006 г. до
21.12.2022 г. давността спира да тече. Изразено е становище, че дори се приеме, че в
1
посочения от ищеца период той е упражнявал владение върху имота, в негова полза не е
налице изтекъл 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС. Твърди се, че като е
достигнал до обратния извод, съдът е постановил неправилно решение. Претендира се
отмяна като неправилно на решението на БРС в обжалваната част и постановяване вместо
него на решение, с което искът се отхвърля като неоснователен и недоказан изцяло. Не са
ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.
Въззиваемият Г. Т. Д. , чрез процесуалния си представител адв.Кристина Семова,
оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба с писмен отговор в законовия
срок както и в съдебно заседание. Оспорват се твърденията на въззивника, че с влизане в
сила на ЗТПС всички земеделски земи, вкл.процесният терен, са били колективизирани.
Сочи се, че въззивникът-ответник, върху който лежи тежестта за доказване на факта на
обобществяване на процесния имот, не го е доказал, нещо повече, в отговора си на исковата
молба сам е признал, че в тази местност имало три вида собственост, вкл.имоти, които
никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на
тях селскостопански организации. На второ място се твърди, че по делото няма никакви
доказателства, а това е установила и СТЕ, имотът да е бил предоставен на въззиваемия за
ползване по ПМС. Сочи се още, че са неоснователни твърденията на въззивника, че по
делото е установено, че процесният имот попада в 130 дка, върнати на АПК. Позовават се на
показанията на св.Найденова, според която тази нива и нивите около нея никога не са били
колективизирани. Твърди се, че според трайната съдебна практика, в частност – на ВКС,
върху ищеца лежи тежестта за доказване на изтекла в негова полза придобивна давност
(което ищецът е сторил в настоящото производство), а върху оспорващия възможността за
придобиване по давност на имота лежи тежестта на доказване на правоизключващите си
възражения (което в случая не е сторено от въззивната Община). Претендира се
потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част. Също не се сочат нови
доказателства. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззиваемия Г. Т. Д. , конкретизирана с молба от 12.11.2019 г., за приемане за установено
по отношение на въззивната Община Бургас, че ищецът е собственик по давностно владение
на поземлен имот, с площ от 852,31 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с граници на претендираната част: на запад –
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, а на север, изток и юг –
останалата част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас. Ищецът
твърди, че повече от 39 години - от 1980 г., владее имота – част от бивша нива с площ от 11
704 дка с неизвестен собственик, като преди него, от 1972 г. имотът е владян от неговия тъст
– Т.Й.Й.. Твърди, че имотът е бил ограден, в него са изградени стая и две стопански
постройки, паянтова барака, бокс за животни и са насадени много насаждения. Твърди, че
през 2016 г.е направил опит да се снабди с нотариален акт за собственост по давност, както
и да бъде въведена промяна в КККР и нанасяне на имота като нов имот със самостоятелен
идентификатор. Твърди, че към този момент в кадастралния регистър не е имало записан
собственик за този имот. Сочи, че едва след подаване на неговото заявление до АГКК,
бившата нива № 135 е била записана на Община Бургас, което обосновава правния интерес у
ищеца от предявения иск. Твърди, че имотът никога не е влизал в блокове на ТКСЗ, не е бил
причисляван към ДПФ, поради което, в резултат на изтекла в негова полза придобивна
2
давност, имотът е станал собственост на ищеца.
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС.
Ответната Община Бургас е оспорила иска, като в законовия срок е представила
писмен отговор на исковата молба. Твърди се, че за м.“Брястите“ в землището на кв.Меден
рудник, в която се намира процесният имот, е налице план за оземляване на бежанците от
1931 г., одобрен със Заповед № 219/09.02.1931 г. Твърди се, че с влизането в сила на ЗТПС
/обн.ДВ, бр.81 от 09.04.1946 г./, земите в м.“Брястите“ са изгубили статута си на частна
собственост, а в по-късен момент Община Бургас е предоставяла на граждани земи от тази
местност за ползване по различни ПМС. Сочи се, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ,
м.“Брястите“ е придобила статута на територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат се
твърдения, че по силата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са се прекратили правата на ползване върху
предоставените за ползване земи и на ползвателите /на гражданите, които към 17.08.1990 г.
са имали предоставено право на ползване върху имотите по силата на някой от актовете,
посочени в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ е дадена възможност да придобият собствеността
върху тези земи след като ги заплатят на Общинския народен съвет по цени, определени от
МС. Посочено е, че през 1990 г. за имотите на ползвателите на земеделска земя в
м.“Брястите“ е изработен кадастрален план, в който процесният имот е заснет като имот с
пл.№ 217, за който имот в разписния списък не е записан ползвател. Твърди се, че в
Техническия архив при Община Бургас няма документи за проведена процедура по
трансформиране на право на ползване на Т.Й.Й. или на Г. Т. Д. , в право на собственост по
реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно имот пл.№ 217. Посочено е, че със Заповед № РД-09-
100/24.03.2005 г. на Областен управител на Област Бургас е одобрен планът на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на м.“Брястите“ и регистъра към него на земеделските земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е
изработен, съгласно §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план на земите, предоставени за
ползване на граждани на основание актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът сочи, че
съгласно изискванията на ал.2, помощният план по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържа данни
както за имотите, предоставени за ползване, така и имотите, съществували преди
образуването на ТКЗС и ДЗС. Сочи се, че в ПНИ са отразени имотите на три категории
лица: 1.ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване е
трансформирано в право на собственост и е заплатена цената на земята; 2.бивши
собственици на имотите или техни наследници с признато или възстановено от ПК или ОСЗ
право на собственост върху земеделска земя, попадаща на територия по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ; и 3.настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ
за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно
основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в
ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Посочено е,
че в одобрения ПНИ, част от ПИ № 217 по предходен план на м. „Брястите“ попада върху
част от НПИ №*** по ПНИ на м „Брястите“, записан в регистъра към ПНИ на Г.Д.Т. и
Т.И.Т., съгласно решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и със Заповед № 1720/01.07.2008 г. на
Кмета на Община Бургас, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено
правото на собственост на Г.Д.Т. и Т.И.Т. върху описаният НПИ. Останалата част от ПИ №
217 по предходен план на м.„Брястите“ попада върху част от НПИ №***, целият с площ
11705 кв.м., записан в регистъра към плана на неизвестен собственик. Посочено е, че НПИ
№ *** попада върху бивша нива №135, записана в таблицата за изчисляване на дължимото
обезщетение на собствениците по ПНИ за зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в кв.„Меден
Рудник“, м.“Брястите“ на Община Бургас. Изложени са твърдения, че процесният имот
попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което се прави извод, че са в територия,
стопанисвана и обработвана от ТКЗС, респ. ДЗС, т.е., земята е била обобществена, тъй като
„с актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са се предоставяли за ползване на
3
граждани само земи, които са били обобществени - земи на ТКЗС, ДЗС или на други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и такива от ДГФ“. От
извода, че процесният имот (в частта, която попада върху НПИ №117.703) е земеделска земя
по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, бил е одържавен, включен е в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и не
е заявен за реституция в ОСЗ – Бургас, се прави извод, че съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ
имотът е общинска собственост, тъй като е земеделска земя, която е подлежала на
възстановяване, но за нея не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове,
както и не е изкупена от ползватели по реда и при условията на §4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Доколкото ищецът заявява, че правото му на собственост произтича от
оригинерен придобивен способ - осъществено от него давностно владение върху процесния
недвижим имот, ответната Община твърди, че в случая правните последици на
придобивната давност не могат да настъпят независимо от това, дали ищецът е
осъществявал фактическа власт върху спорния терен за период повече от 10 години с
намерение за своене, защото съществуват пречки за настъпване на последиците на
придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Сочи се, че съгласно чл. 86 от ЗС, действаща до
изменението на ЗС през 1990 г., не може да се придобиват по давност имоти -
социалистическа собственост, каквито са били всички държавни имоти, а до 1996 г., според
редакцията на чл.86 от ЗС (преди изменението с ДВ, бр. 33 от 1996 г.) не могат да се
придобиват по давност имоти - държавна или общинска собственост. Твърди се, че след
отпадането на забраната за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост с изменение на ЗС от 01.06.1996 г., е приета разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС,
(ДВ, бр.46 от 2006 г., изменяна многократно, като последното изменение е бр.7 от 2018 г., в
сила от 31.12.2017 г.) , с която е спряна придобивната давност за държавни и общински
имоти, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. С изложените съображения се твърди, че
към настоящия момент не е изтекъл необходимият, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, 10-годишен
срок за придобиване на процесния имот - частна общинска собственост.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения
иск – за 788 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Бургас, с граници обозначени с червен цвят от изток, юг и запад и с черен цвят
от север, съвпадаща с границата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Бургас, в комбинирана скица, приложение № 1, неразделна част от заключение на вещото
лице по съдебно-техническа експертиза, като е отхвърлил иска за разликата до
претендираните 852,31 кв.м. Съдът е приел, че по делото е доказано, че от отмяната на ЗСГ
ищецът упражнява фактическа власт върху процесния имот с намерение за придобиване на
собствеността за себе си (повече от 10 години), не е доказано ответната Община да е
придобила имота на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което не е налице забраната на
чл.86 ЗС да се придобива по давност, а от 01.06.1996 г. за него не се прилага и мораториума
за владение върху държавни и общински имоти, предвиден в §1 от ЗД на ЗС.
В останалата част – за разликата над признатите 788 кв.м. до претендираните
852,31 кв.м. искът е отхвърлен. Против тази част от решението не е подадена въззивна
жалба, поради което спорът не е висящ пред настоящата инстанция в тази му част.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания, по които въззивният съд дължи
4
произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил в
правилно и в пълнота фактическата обстановка.
Страните не спорят, а това се установява и от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, че ищецът владее съобразно съществуващите на място огради, 852
кв.м., като 788 кв.м.от тях попадат върху имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, а
64 кв.м. попадат върху имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, отреден за път. Не
е спорно, че в имота има паянтови сгради, едната от които се ползва за живеене, стопанска
сграда и навеси, които не са обект на кадастъра и затова не са заснети. Не е спорно, че в
имота има прекарано електричество и водоподаване, като партидата за електроенергия е на
името на сина на свидетеля К.А..
Установява се от показанията на св.И.Н., съсед на владяната от ищеца земя, че
имотът първоначално - от 1971 г., е бил обработван от тъста на ищеца - Т.Й.Й., който е
започнал да обработва мястото и го е обработвал до 1980 г., а след 1980 г. имотът е
обработван от ищеца. Същата свидетелка твърди, че преди 1971 г. процесният имот е бил на
„дядо А.“, преселник от Турция, който през 1940 г. е бил оземлен с 40 дка, но след това е
починал, както и наследниците му. Свидетелката твърди също, че процесният имот е
ограден с мрежа и ищецът го е използвал и продължава да го използва като зеленчукова
градина и за отглеждане на животни, държал е в него и селскостопанска техника. Св.К.А.
твърди, че ищецът е в имота отпреди 1997 г., имотът има ток и вода, като партидата за тока
се води на сина на свидетеля, чието е и мястото – съседно (на 300 м.) на процесния имот. И
двамата свидетели твърдят, че имотът не е бил включван в блокове на ТКЗС.
От събраните доказателства, вкл.от заключението по СТЕ, се установява, че за
процесния имот няма данни да е подавано заявление за възстановяване на собствеността по
реда на ЗСПЗЗ, както няма данни и за проведена процедура по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, както и от
заключението по СТЕ, че за м.„Брястите“ в землището на кв.Меден рудник на гр.Бургас, в
която попада процесният имот, се съхранява план за оземляване на бежанците от 1931 г. –
„План на фондовата земя от общинската мера, парцелирана за бежанците в с.Кара Баир,
землището на гр.Бургас“ (сега кв. Меден рудник), одобрен със заповед № 219/09.02.1931 г.
Процесният имот попада върху имот номер 43 от Плана на фондовата земя от общинската
мера, парцелирана за бежанците в с.Кара баир в землището на гр.Бургас, като на плана
имотът е отбелязан като собственост на „Г. Д..С.“.
В м.“Брястите“ са раздадени земи за ползване по различни актове на Президуим
на Народното събрание, на Държавния съвет и на МС. По делото няма данни процесният
имот да е бил предоставен за ползване. Вещото лице сочи, че част от процесния имот попада
върху част от имот с пл.№ 217 по кадастралния план на м.“Брястите“ от 1990 г., за който
имот няма записан собственик в разписния списък към плана, което се установява и от
представената извадка от Разписен лист към кадастралния план на м.“Брястите“ – Меден
рудник, гр.Бургас от 11.09.1990 г. (л.60).
Със заповед № РД-0967/01.04.1987 г. на председател на ИК на Окръжен народен
съвет – гр.Бургас е постановено в м.„Брястите“ 130 дка да се върнат на АПК. В заповедта е
посочено, че неразделна част от заповедта се считат скиците в М 1:10000 с нанесени
съответните зони. Скица за м.“Брястите“ по делото не е представена.
Вещото лице по СТЕ сочи, че не е намерила данни за други процедури,
5
проведени по Закона за трудовата поземлена собственост.
С влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. м. „Брястите“ е придобила статут на
територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху която до 1991 г. са учредявани права на ползване
върху земеделска земя по силата на актове на Президуим на Народното събрание, на
Държавния съвет и на МС.
Със заповед № РД-09-100/24.03.2005 г. на областен управител на Област Бургас е
одобрен план за новообразуваните имоти (ПНИ) на м.„Брястите“ и регистъра към него на
земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. В одобрения ПНИ част от ПИ № 217 по предходен план на м.„Брястите“, попада
върху имот № *** и част – върху част от НПИ № *** по ПНИ, целият с площ 559 кв.м.,
записан в регистъра към ПНИ на Г.Д.Т. и Т.И.Т.. В заповедта на Кмета на Община Бургас от
2008 г., с която е възстановено правото на собственост на Г.Д.Т. и Т.И.Т. върху описания
НПИ № *** по ПНИ, е посочено, че имот № *** граничи с имот № *** (нива), който е с
„неизвестен собственик“.
Така владяната от ищеца площ попада върху имот номер 43 по Плана на
фондовата земя от общинската мера, парцелирана за бежанците в с.Кара баир в землището
на гр. Бургас; представлява част от имот с пл. № 217 по кадастралния план от 1990 г.; в
ПНИ площта е част от ПИ ***, който съвпада с поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр.Бургас.
Съдът не споделя твърденията във въззивната жалба, че следва да се приеме, че
имотът е бил включван в ТКЗС само поради факта, че процесният имот попада в зона по §4
от ПРЗ на ЗСПЗЗ, съотв.в местността е имало терени, предоставяни за ползване по различни
ПМС, както и поради факта, че 130 дка от м.“Брястите“ са върнати на АПК съгласно заповед
№ РД-0967/01.04.1987 г. на председател на ИК на Окръжен народен съвет – гр. Бургас. За
имот номер 43 по Плана на фондовата земя от общинската мера, парцелирана за бежанците
в с.Кара баир в землището на гр.Бургас няма доказателства да е включвана в ТКЗС - няма
доказателства нито Г.Д.. С. или негови наследници, нито „дядо А.“ (записан като собственик
на имот номер 44), да са станали член-кооператори в ТКЗС. Двамата разпитани свидетели –
Н. и А. също са категорични, че „това място не е работено от ТКЗС“, и ако св.А. е в имот в
същата местност от 1997 г., св.Н. е в имота си от 1968 г., поради което съдът кредитира
показанията й. На последно място, поради непредставяне на скиците към заповед № РД-
0967/01.04.1987 г. на председател на ИК на Окръжен народен съвет – гр. Бургас, не може да
се установи къде са попадали въпросните 130 дка, върнати на АПК и дали процесният имот
е попадал в тях.
Както се посочи по-горе, за владяната от ищеца площ, няма подадено заявление
за възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ от собственика или неговите наследници,
а в Община Бургас няма документи, удостоверяващи, че за нея е проведена процедура по
реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че от 1980
г. до настоящия момент, ищецът владее процесния имот.
Основният спорен въпрос между страните, а и основното оплакване във
въззивната жалба, е може ли имотът да бъде придобит по давност, съотв.неправилни ли са
изводите на първоинстанционния съд в тази връзка.
6
Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че по
делото няма доказателства процесният имот да е бил обобществен – няма данни това да е
станало при създаването на ТКЗС през 1958 г., когато не всички имоти със земеделски
характер са отнемани от техните собственици; няма данни това да е станало и по силата на
ЗТПС приет през 1946 г. и действащ и към момента на масовизацията през 1958 г.
Неоснователни са твърденията на ответната Община както в отговора й на исковата молба,
така и във въззивната жалба, че „след влизане в сила на ЗТПС (обн.ДВ, бр.81 от 1946 г.),
земите в местността са загубили статута си на частна собственост“. Отчуждаването на
земеделски и горски земи по ЗТПС не става автоматично. Съгласно чл.1, б.“а“ от ЗТПС,
законът има за цел да определи размера на собствената земя, която може да притежава всеки
български гражданин, необходима да му осигури по-добро съществувание. Съгласно чл.14
от ЗТПС, за отнемането на земя („отчуждаване и причисляване към Държавния поземлен
фонд“) е предвидена нарочна процедура, за провеждане на каквато за процесния имот не
само няма доказателства, но няма и твърдения. Ето защо съдът намира за правилни изводите
на първоинстанционния съд, че не всички земеделски имоти, находящи се извън
строителните граници на населените места, са отнети от техните собственици и са станали
държавна или кооперативна собственост при масовизацията през 1958 г. и съответно, че не
всички земеделски имоти подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ. По този въпрос
първоинстанционният съд се е съобразил с практика на ВКС по чл.290 ГПК (решение № 12
от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 3594 от 2008 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 427 от
21.07.2009 г. по гр.д.3255 от 2008 г. на ВКС, второ г. о., решение № 189 от 05.08.2011 г. по
гр.д.№ 1150 от 2010 г. на ВКС, второ г. о.), която настоящият състав също споделя.
Съдът споделя и изводите на първоинстанционния съд, че сам по себе си фактът,
че имотът попада в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не води до еднозначен извод, че теренът е
общински. Самият въззивник-ответник в отговора си на исковата молба признава, че в ПНИ
са отразени имотите на ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на
собственост по един от предвидените от законодателя ред; имотите на собственици, които се
легитимират като такива с надлежен документ за собственост на имоти, които никога не са
били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото за процесния
имот няма данни да е включван в ТКЗС, доколкото няма доказателства и твърдения за нито
един от предишните собственици, отразени в Плана на фондовата земя от общинската мера,
парцелирана за бежанците в с.Кара Баир, землището на гр. Бургас от 1931 г.; няма данни да
е включван в ДЗС, изобщо да е обобществяван, както няма доказателства да е предоставян за
ползване. Ето защо, при така представените по делото доказателства, съдът споделя
изводите, че имотът е запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, и следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
Правилни са изводите на съда, че правните последици на упражняваното от
ищеца владение да 1990 г. не могат да настъпят поради въведения със Закона за
собствеността на гражданите от 1973 г. (отм.) ограничителен режим за разпореждане с
недвижими имоти и за придобиването им по давност, и едва с отпадането на забраната за
7
притежаване на такива имоти с отмяната през 1990 г. на Глава Първа и Глава Втора на ЗСГ
(отм.), става възможно придобиването по давност на такива имоти.
Съдът споделя изводите, че доколкото процесният имот не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ, нито може да бъде включен във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ,
неприложимо е и ограничението по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за придобиване по давност на имота.
Настоящият състав също приема, че ответната Община не е придобила имота и на
основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което не е налице и забраната на чл.86 ЗС да се
придобива по давност имот - общинска собственост, съответно за него не се прилага и
мораториума за владение върху държавни и общински имоти, предвиден в §1 от ЗД на ЗС.
След като от отмяната на ЗСГ до настоящия момент ищецът упражнява върху
имота фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността за себе си, т.е.
упражнява непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години, съдът споделя
извода на първоинстанционния съд, че ищецът е придобил по давност процесната част от
имота - 788 кв.м., попадаща в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас,
съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, границите на която част са обозначени с
червен цвят от изток, юг и запад и с черен цвят от север, съвпадаща с границата на поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, в комбинирана скица, приложение № 1
(л.128 от делото), неразделна част от заключение на вещото лице и от обжалваното решение.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на БРС следва
да бъде потвърдено в обжалваната част при споделяне на изводите на първоинстанционния
съд, към които настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
С оглед постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 1400 лв за заплатено адв.възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1617 от 13.07.2020 г. по гр.д.9041/2019 г. по описа
на Районен съд Бургас, в обжалваната част, с която е прието за установено по отношение на
Община Бургас, че Г. Т. Д. с ЕГН **********, е собственик по давност на 788 кв.м.,
представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор*** по КККР на гр. Бургас, с
граници обозначени с червен цвят от изток, юг и запад и с черен цвят от север, съвпадаща с
границата на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Бургас, в комбинирана
скица, приложение № 1, неразделна част от заключение на вещото лице Стоянова, и с което
решение Община Бургас е осъдена да заплати на въззиваемия Д., сумата от 363,35 лв,
представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК – *********, да заплати на Г. Т. Д. с ЕГН
**********, сумата от 1400 лв (хиляда и четиристотин лева), представляваща съдебни
разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
8
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9