Решение по дело №242/2022 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2023 г. (в сила от 20 юни 2023 г.)
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20227090700242
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

41

гр. Габрово, 31.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на втори май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-Т.

 

и секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 242 по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-2152 от 15.12.2022 г., подадена от Г.П. ***, ЕГН: **********, против Заповед № ЗДОС/Д-ЕВ-Г-016 от 26.10.2022 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово.

С процесната Заповед директора на ДСП – Габрово отказва вписване в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на жалбоподателя.

Заповедта е обжалвана по административен ред и с Решение № 07-РД-04-0506 от 21.11.2022 г. на директор РДСП – Габрово е потвърдена.

Решението е получено от К. на 30.11.2022г., видно от известие за доставка /л. 133/. Жалбата против него е депозирана на 13.12.2022 г. – в рамките на законния срок. Като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на оспорване ИАА, жалбата се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В жалбата си К. моли за отмяна на процесния ИАА. Оспорва изводите на длъжностните лица, на които се основава процесната Заповед, тяхната компетентност и обективност, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения и въпросът не е изяснен от фактическа страна, като направените от административния орган изводи са немотивирани. Направеното по отношение на него проучване страда от съществени процесуални пороци, които той подробно посочва в жалбата и писмената си защита. К. намира, че неправилно отказът е постановен само въз основа на дадени сведения от съседи, с които той не е в близки отношения и не е длъжен да бъде в такива, които не го познават и, освен това, дадените от тях сведения са обобщени и интерпретирани неправилно. В приложимите норми не се предвижда такова проучване, посочени са изрично лицата, с които служителите от ДСП следва да осъществят контакт и от които да събират сведения, но вместо да се проведат срещи с лицата, дали препоръки, социалните работници са разпитвали случайни съседи, с които той не се познава добре и които няма как да дадат обективна информация, свързана с личния му живот и качествата му. Той живее на настоящия си адрес едва от три години, което време обхваща периода на пандемията, при която социалната изолация бе насърчавана от самите държавни органи. През този период той е полагал грижи за 80-годишната си майка, поради което е носел предпазни средства и се е старал да контактува с други хора от разстояние.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба.

Ответната страна, Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, се явява лично и с юрисконсулт С.П., като оспорва жалбата.

Съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна на решението, а съгласно чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК провери служебно законосъобразността на същото на всички, посочени в този текст, основания. Като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа и правна страна:

Производството е започнало въз основа на подадено заявление от жалбоподателя Г.П.К. ***.07.2022 г. С това заявление той е поискал да стане осиновител на две деца на възраст между 2 и 6 години, които, при възможност, да се намират в родствена връзка и да бъдат момче и момиче, като желае вписване в регистрите за осиновители на ДСП в цялата страна. Заявява, че самият той има дете, което живее в чужбина. В заявлението си К. е посочил и по делото не е спорно, че негови близки роднини са майка му и брат му, като баща му е починал. Заявлението съдържа всички изискуеми реквизити и към него заявителят е подал всички изискващи се от правните норми документи.  

Съгласно чл. 83 от СК, Агенцията за социално подпомагане /АСП/ поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Регионалните дирекции за социално подпомагане /РДСП/ водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Обстоятелствата от значение за осиновяването, редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и това е Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Според чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от същата с нея се определят условията и редът за водене и съхраняване на регистър на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и за водене и съхраняване на Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване. Тя съдържа нормативна уредба за вписване в така посочените регистри, като процедурата обхваща извършване на социално проучване на лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване; издаване и прекратяване на разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване; насочване на осиновяващите към доставчици на социални услуги за обучение и подкрепа; предприемане на специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години.

В Раздел пети са регламентирани условията и редът за извършване на социално проучване, обучение и подкрепа и за издаване и прекратяване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Подаденото от К. заявление съдържа всички реквизити по чл. 24 от Наредбата. По делото не са налице твърдения и доказателства за наличието на абсолютни законови пречки  той да бъде по принцип осиновител.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от този подзаконов нормативен акт в срок до три месеца от подаване на заявлението дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване на лицето относно годността му да осинови дете, като този срок може да бъде удължен еднократно с два месеца по обективни причини, касаещи кандидатите. Социалното проучване се извършва от определен от директора на дирекция "Социално подпомагане" социален работник, като директорът може да включи в него и други специалисти от дирекцията. Според ал. 4 проучването включва: най-малко три срещи с лицето, което желае да осинови; най-малко едно посещение в дома на желаещия да осинови, в който ще бъде отглеждано детето и в който трябва да бъде гарантирана безопасна и сигурна среда за отглеждането му; най-малко една среща с членовете на семейството на лицето, което желае да осинови, и с лицата, живеещи с него; най-малко една среща с лицата, дали препоръки. СК и Наредбата не предвиждат проучване да се прави чрез разпит на съседи и други хора, извън така посочените близки.

Настоящият съдебен състав намира, че това не е случайно, т.к. е нормално за личността на осиновителя обективно мнение да дадат единствено тези, които го познават добре – близки, дългогодишни познати, колеги и които, в тази връзка, дават и препоръки, поради което в Наредбата е предвидено провеждане на срещи именно с такива лица. След като К. живее в настоящото си жилище от скоро /от около 3 години/, които включват именно продължителните периоди на масова изолация по време на пандемията /2020 г.– 2022 г./, е нормално на новото място той да не е установил близки контакти със съседите си, поради което и те не могат да са обективни при даване на мнения за него, още по-малко могат да свидетелстват за възможността му – финансова, времева и лична, да отглежда деца. Въпреки това и тези съседи сочат, че с него са в нормални съседски отношения.  Не е налице необходимост те да прерастват в по-близки такива, вкл. приятелски, за да се признае правото на заявителя да бъде осиновител. Несъздаването на приятелски отношения с тези съседи не прави от жалбоподателя „антисоциален човек“.

Въпреки това за да се постанови процесният отказ, социалните работници и ответната страна са се мотивирали изцяло със становището на такива хора, които първо не са единни в него и, второ, мнението им е повърхностно и едностранчиво, немотивирано, то съставлява единствено твърдение за това, какво те смятат за човек, когото не познават. Още по-нелогично е такива хора да решават дали един непознат за тях може да е родител и осиновител.

В Наредбата е предвидено в хода на социалното проучване дирекция "Социално подпомагане" да извърши обучение или да насочи към такова осиновяващите към друг доставчик на социални услуги за деца и семейства по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. За резултатите от социалното проучване социалният работник изготвя доклад относно годността на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване, който съдържа информацията по чл. 24 и 25, както и информация, посочена в чл. 27, ал. 1 от Наредбата. В доклада социалният работник дава заключение относно годността на лицето, което желае да осинови и прави мотивирано предложение до директора на дирекция "Социално подпомагане" за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.

Със Заповед № 0701-ЗДЗД-2430 от 26.07.2022 г. на директор ДСП – Габрово са определени социални работници *** и ***. от Отдел „Закрила на детето“ /ОЗД/ - Габрово, на които е възложено да извършат социално проучване на заявителя К. за срок до 3 месеца.

По делото е приложена предварителна оценка на потребностите от социални услуги от 27.07.2022 г. по подаденото от К. заявление, като в нея е отразено, че  той не се нуждае от насочване за обучение към подходящ доставчик във връзка с определяне годността му да осинови две деца в родствена връзка. Кандидатът е избрал като социална услуга обучение в „Център за обществена подкрепа“ /ЦОП/, в ИМКА – Габрово.

В Протокол от 11.08.2022 г. /л.98-99/, изготвен от горепосочените социални работници, са обективирани резултатите от проучването на кандидата за осиновител, като с него е установено, че кандидатът е разведен. Има дете, което се отглежда от майката в Русия. Описани са негови интереси. Посочено е, че сред близките му са неговата майка, която работи като фармацевт в собствена аптека. Има по-голям брат, който не живее в гр. Габрово. Поддържа добри отношения с роднините си. Отраснал е в традиционно 4-членно семейство с майка си, баща си и брат си, между които е имало близост и нормални отношения. Живее в самостоятелно жилище с хол, кухня, новоремонтирана и обзаведена детска стая, както и друг имот в с. Т.. В този протокол не са отразени проблеми, поради наличието на които да бъде постановен отказ на подаденото от К. заявление.

На 23.09.2022 г. отново е проведена среща между социалните работници и заявителя, като в протокола от нея също не са отразени проблеми, които могат да съставляват пречка за поисканото вписване в регистъра. Заявителят е обезпечен с жилище и финансово, работи, няма задължения към банки и банкови институции. Виждането му е, че към децата трябва да се подхожда с много търпение, като намира, че ако те желаят и попитат, той не би крил истината за осиновяването им, като смята да им обясни, че той е избрал и поел отговорността за тяхното отглеждане и възпитание.

На същата дата е проведена и среща с брата на жалбоподателя – М. К., който изразява готовност да подкрепя брат си при отглеждането на осиновените от него деца и смята, че Г.К. има както материалната възможност да гледа деца, така и капацитет на родител, за да го направи. Братята имат добри взаимоотношения по между си и могат да разчитат един на друг.

На 5.10.2022 г. е проведена среща и с майката на К., според която решението на сина й за осиновяване на деца не е взето импулсивно и под напора на емоции, той винаги е искал да има деца. Тя намира, че синът й ще се справи с отглеждането им и може да е отличен родител. На биологичното си дете той и в момента обръща внимание винаги, когато е обективно възможно, с оглед обстоятелството, че то живее с майката в чужбина, плаща редовно издръжка, обзавел е дома, в който живее то, виждат се всяка година, като Г. пътува, за да го види и да поддържа редовни контакти с него.

В съответствие с изискванията на горецитираната Наредба са представени две препоръки – на С.Н. и П. Д.. С.Н. познава К. отдавна – от 33 години и е негова съученичка и приятелка. Сочи, че той е в близки отношения с брат си и майка си, които се основават на традиционни ценности. Намира, че той е търпелив, намира общ език с децата, умее да ги заинтригува, сочи че той е отговорел, толерантен, проявява съчувствие, има стремеж и възможности да полага необходимите грижи като родител. Счита, че би потърсил помощ от специалисти, напр., от психолог, ако това се налага и е категорична, че той не би малтретирал осиновени от него деца. П. Д. също познава отдавна К.– от 12 години, двамата са приятели, тя също дава също положителни отзиви за него, намира, че е подходящ за осиновител и родител, т.к. той е добронамерен, толерантен, проявява разбиране и съчувствие. Препоръките са дадени в присъствието на социалните работници, които са се подписали и са протоколирани /л. 103 – 104/.

На 23.09.2022 г. е проведена среща със съседи на жалбоподателя и социални работници в ОЗД, на която е проучено мнението на четирима съседи на лицето относно кандидат-осиновителя и е съставен протокол /л.93/. Това, което споделят те, е отразено в четири отделни кратки пункта в този документ:

1. С жалбоподателя са в добри лични взаимоотношения, с родителите му се „имат“, в момента той живее сам в апартамента. Съпругата му си е тръгнала заради тормоз, като е била викана полиция. Брат му „също е много добър“, но Г.  е саможив, не контактува много със съседите си. /Н./;

2. Г. е добър човек, но не го познава особено добре, поздравяват се само. Детето трябва да има и майка, не бива да живее само с баща. /С./;

3. Добро момче е Г., не се знае дали ще се справи с грижа за децата и не са чувани скандали в дома му. /Х./;

4. Съседката Л. изразява мнение, че с него поддържат отношения като съседи, смята, че „не може да гледа сам децата“, също не е чувала скандали в дома му, бил „странен човек“ и не говорел много, родителите му били добри хора.

Така дадените сведения са повърхностни, като информация, предоставена от не добре познати хора, с които заявителят е поддържал просто нормални съседски отношения. Не са налице оплаквания от негово лошо поведение към далите тази информация. Няма как такива не особено близки хора да знаят дали той може да е баща, какъв баща и осиновител би бил, след като и четиримата съседи не го познават добре и основно само се поздравяват с него. Това, че той не поддържа особено близки отношения с тях, не е негатив, който може да служи за основание на процесния отказ. Никой не е задължен да бъде приятел и особено близък със съседите си, особено когато се намира отскоро в близост до тях и то по време на обстоятелства /пандемията от 2020 г./, при които официално близките контакти не са били препоръчителни. Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на тези откъслечни сведения и повърхностна информация не може да се направят изводи дали К. би бил добър баща за осиновените от него деца, още повече че, както бе посочено и по-горе, СК и приложимата Наредба не предвиждат събиране на сведения по такъв начин.

Във връзка с данните за семейни скандали по делото е представена Докладна записка на мл. полицейски инспектор П. ***, в която се сочи, че до управлението е подадено писмено заявление от К., с което кандидатства за осиновител, като в тази връзка и по повод правеното проучване за неговата годност да бъде родител е установено, че на 21.09.2021 г. около 19.50 ч. в РУП е постъпил сигнал за семеен скандал и побой на адреса, на който той живеел, като на място бил изпратен автопартулен екип, но полицейските служители не са установили такива факти. На адреса били Г. и Е. К., като жалбоподателят заявил, че по между им имало спор, но отрича да е нанасял побой на съпругата си. В тази докладна записка не се съдържат данни за проведен разговор със съпругата, нито за конкретни оплаквания от друг очевидец – близък, съсед. На 23.09.2021 г. К. получил заповед, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си и има забрана да я приближава до приключване на дело по ЗЗДН. .К. не е подавала сигнал за неспазването на заповедта в РУП – Габрово.

По делото в тази връзка е приложена Заповед № 13 от 23.09.2021 г. на РС – Габрово, с която жалбоподателят се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си, както и да се приближава към нея до приключване на делото – гр. д. № 1621 от 2021 г. по описа на същия съд. Мотивите за издаването на тази заповед се изразяват в това, че Екатерина Кунева твърдяла, че на 21.09.2021 г. съпругът й упражнил физическо насилие спрямо нея, като заключил вратата и не й позволил да излиза, нанесъл й физически наранявания и това не се случвало за първи път. С Определение № 992 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 1621/2021 г. по описа на РС- Габрово производството по това дело е прекратено поради оттегляне на искането за защита от страна на съпругата на К..*** счита, че не е установено наличието на проявено насилие от страна на настоящия жалбоподател по отношение на бившата му съпругата или други лица. Такива изводи не могат да почиват само на предположения и неустановени твърдения.

В приложена по делото Справка от полицейски инспектор при ОД на МВР – Габрово /л. 172/ е отразено, че е заведена преписка от 2021 г. по подаден сигнал от Г.К. спрямо съпругата му също за домашно насилие, като е издаден и Протокол за полицейско предупреждение на Е. Е. К. да не отправя обидни думи, закани и заплахи за саморазправа против К., да не извършва действия, застрашаващи живота, здравето и имота му и да не извършва актове на домашно насилие спрямо него.

Административните органи обаче не са се позовали на доказано извършено от жалбоподателя домашно насилие, поради което такъв мотив съдът не може да разглежда служебно в рамките на настоящото производство. В т. 5 от доклада на социалните работници в три изречения само е отразено, че във връзка с конфликт в семейството е била проверена информация, но не е направен извод за наличие на осъществено насилие от страна на К., нито че поради упражнено такова следва да се постанови процесният отказ. Описани са само определени актове, които обаче не доказват наличието на противоправно поведение от страна на заявителя. Ответната страна не е изследвала и как се е развило делото за домашно насилие в РС- Габрово, започнато от бившата съпруга на К., като по тази причина фактите са останали неизяснени в административната фаза на производството. Наличието на подаден сигнал, респективно – жалба, за проявено насилие, които не са приключили с установена по несъмнен начин фактическа обстановка, не следва да са мотив за отказ, т.к. на този си етап те съставляват единствено твърдения и на тях не може да почива един ИАА.

Също така следва да се вземе предвид и това, че в хода на производството по издаване на административната заповед по отношение на личността на жалбоподателя и неговия родителски капацитет не е правено обследване от специалист. Такъв извод са направили само социалните работници в социалния си доклад, базирайки се основно на данни, получени от съседи на жалбоподателя, като се има предвид и че не всичките четирима съседи са предоставили информация и мнения, цитирана в пункт № 12 от доклада. В случая не може да става въпрос за „съседите“ или „всички съседи“, т.к. е разговаряно само с четирима, избрани по неясно какъв критерий и те не дават напълно еднакви и обосновани мнения, като с нито един от тях К. не е в близки отношения. В СК и процесната Наредба не са налице и такива изисквания за такава специализирана преценка. Съвсем друго по вид е самото производство по осиновяване, което се развива по реда на СК пред Окръжен съд. Изискванията и процедурата на неговото протичане не са идентични или аналогични на настоящото производство по издаване на ИАА за вписване или отказ от такова в съответния регистър. Настоящото производство има формален характер, административните органи имат точно фиксирани правомощия, процедурата е изцяло административна, като не включва психологическо изследване и поставяне на такава оценка. Психологически оценки не могат да се поставят от социални работници и административни органи, за които това правомощие не е предвидено в правна норма, при липса на образователен и практически капацитет за това и на ясни правила за изготвяне на такава оценка.

В съдебното производство едва самият жалбоподател е поискал назначаване на съдебна психологическа експертиза, като вещото лице заключава, че жалбоподателят има високи интелектуално-паметови възможности, но е с недостатъчна емоционална интелигентност, недостатъчни умения за решаване на проблемни ситуации, не контролира ефективно възможни отрицателни емоции, не формира подходящо ниво на претенции в живота, не умее да изгражда и запазва  интимни взаимоотношения, не притежава достатъчна способност за съпреживяване на другия, не винаги е в състояние да изяви подходяща критичност при мислене и поведение, има епизоди на недобро себеразбиране и нереалистична самооценка. Експертът намира, че родителският капацитет на К. на този етап е недостатъчен, установяват се трудности при справяне с ежедневни предизвикателства, относими към вина, безпокойство, справедливост, сравнение, фрустрация. Не са отработени и туширани по подходящ и ефективен начин психотравмени ситуации със същностен характер и значимост и това обуславя личностната му акцентуация. Не притежава достатъчна психологическа компетентност и не би могъл да се грижи успешно за осиновено дете.

Тази експертиза не е била налична в административния процес. На заключенията й административният орган не се е позовал и не е могъл да се позове, тя не може да бъде основание за издаване на процесната заповед. Вещото лице е провело с кандидата кратък 10-минутен разговор и няколко тестови изследвания, като поделото са приложени материали само по едно от тях. Не е представено интервюто с жалбоподателя и не става ясно какви въпроси са му били зададени и какви отговори са получени. Т.нар. екстремни /крайни/ отговори, дадени на някои от въпросите всъщност не доказват липса на родителски капацитет, като например търсене за начин на общуване с други хора; честа мисъл за собственото здраве, преуспяване и отношения с другите хора; посочване на липса на интерес дали превъзхожда другите хора; наличие на голямо доверие в хората; лесно даване израз на обичта си; не отбягване на тясна връзка с друг човек; смята, че може да даде много обич на партньора си; изживява силно любовните си чувства и т.н. Вещото лице намира, че К. не се интересува от психологическа литература, но жалбоподателят твърди, че това не е било обсъждано по време на интервюто, а и това твърдение е в противоречие с доклана на психолога от ЦОП, която твърди, че самият К. е поставял за обсъждане литература от такъв характер. Действително някои от изводите в заключението не са подкрепени с доказателства, като, напр., твърдението, че у К. са налице дефицити при основните принципи на дисциплината, умението да се балансират ценности, да се поема нужната отговорност за другите – това са общи изявления, като липсата на конкретика и доказателства, на които почиват, ги поставя в невъзможност да бъдат споделени и приети.

Към жалбата си К. прилага и писмени сведения от С.Н., дала препоръка, с която е било проведено интервю от социалните работници. Ненова заявява, че у служителите е било налице предубеждение и съмнения в личността на К., като разказали, че точно в момента в профила му имало две деца от вида, който той предпочита да осинови, но било по-добре да си останат в приемните семейства, защото там се чувствали добре и можело промяната да не им хареса, имали си вече всичко и били свикнали там. Но нямало как да не му предложат децата за осиновяване, защото той бил с такъв профил. Н. била убеждавана, че нямало деца в родствена връзка, които да са заедно, защото приемните семейства не желаели да гледат две деца, а домовете за деца били закрити. Социалните работници твърдели, че „тези деца са с проблемно поведение“, но самата Н. е осиновител и изразила несъгласие с това обобщение, на което била репликирана, че „те като малки всички са много милички, но като пораснат им се проявяват гените“, „ще видиш в пубертета“, „ще те разочарова“, „тогава идвате при нас“, което е недопустимо обобщаващо твърдение и отношение на социален работник към деца. Налице е бил опит за недопустимо вмешателство в мнението и становището на Н., на която било заявено: „Ако наистина сте добронамерена, ще го убедите за едно дете.“.

На 11.10.2022 г. е проведена среща с участието на психолога при ЦОП – Габрово, Е. Ц., както и двама социални работници в ОЗД, за което е съставен протокол от същата дата /л. 96/. В него е отразено, че жалбоподателят е имал много въпроси във връзка с обучението. Отчетена е правилна нагласа по отношение образованието на децата, наличие на личен опит с отглеждане на такива, посочено е, че „в процеса на обучение няма никакви забележки“, кандидатът държи да е подготвен предварително за различни бъдещи проблеми. К. е чувствителен на тема отхвърляне и пренебрегване. Би потърсил помощ и съвети от специалисти, като по време на обучението си е задавал „нормални въпроси“. Педантичен е, нарушаването на реда го прави неспокоен, много взискателен е и обстоятелствен. Няма богат социален живот, повечето време прекарва вкъщи и работи онлайн. В този протокол също не са отчетени негативи на жалбоподателя, с оглед на които на същия следва да се откаже вписване в регистъра на осиновителите и които биха послужили като безспорен фактически и правен мотив за постановения отказ.  

Обучението е било проведено и при завършването му е изготвен Доклад от проведено обучение на кандидат-осиновител на 26.10.2022 г. от Е. Ц., психолог при ЦОП – Габрово /л.90 и сл./. В този доклад е отразено, че с К. е проведено индивидуално обучение поради невъзможност за сформирането на група, като той се е представил като организиран и кооперативен в процеса на работа. По време на обучението са обследвани 12 теми, посочени като наименование, в които той е взел участие. К. има свое дете, което е било на 6 г. по време на обучението, живеещо с майка си в Русия, с което бащата поддържа редовна връзка по телефон, а за един месец през лятото полага лични грижи за него на място. Също така е полагал грижи за дъщерята на жената, с която последно е съжителствал, но с която нямат общо дете, въпреки неговото желание за това. Той е споделил, че винаги е имал желание да е баща и да има повече деца в семейството си, поради което иска да осинови две с родствена връзка, смятайки, че така те ще имат по-силно усещане за близост. Съзнава, че по-рядко мъже кандидатстват за осиновители. По време на обучението жалбоподателят е бил активен, задавал е въпроси, свързани с възпитанието и развитието на децата, за навиците и уменията, които те трябва да придобият на различните етапи от своето развитие, като сам пожелал да получи допълнително информация по темата. Интересувал се е от проблема за подхода при деца с различен тип трудно поведение, поставяне на граница и правила между обич и подкрепяне на детето, без то да се разглезва, справяне с манипулативно поведение или трудна адаптация, като са били обсъдени различни идеи в тази връзка. К. е водил подробни записки от обучението и сам е поставял казуси за разглеждане по темите. Споделил е, че смята, че ще има достатъчно време да се грижи за децата, т.к. работи от къщи. Говорил е за книги и лекции по темите, които е ползвал за подготовката си като родител, относно включването му в онлайн обучения по психология, касаещи общуването и взаимоотношенията. Кандидатът е изразил нагласата си сътрудничество и партньорство със социалните работници и доставчици на социални услуги, като при необходимост е изявил желание да търси помощта им за себе си и за децата. В заключение в доклада е посочено, че г-н К. е споделил своите нагласи и очаквания, свързани с намерението си да осинови деца, като в процеса на обучението си е постигнал разбиране за ролята на осиновителя, отнася се отговорно към бъдещата си такава роля на родител и възпитател, като е проявил голяма активност и кооперативност с екипа. Готов е да се учи и съветва занапред по проблемите на възпитанието и развитието на децата и е изразил желание за получаване на допълнителна информация по разглежданите теми. Силно мотивиран е да осинови деца, да ги гледа и възпитава.

В този доклад не се съдържа нито един негативен коментар относно годността на жалбоподателя да бъде осиновител. Напротив, описаното поведение е изцяло в подкрепа удовлетворяване на желанието му да стане такъв. В заключението на психолога, с който жалбоподателят е работил, се сочи: „в процеса на обучение кандидатът постигна разбиране за ролята на осиновителите в поднасянето на информация на детето за неговите близки или за различни факти от живота му в процеса на изграждане на неговата идентичност. Г-н К. е силно мотивиран да осинови деца, заявява готовност да сътрудничи със социалните работници и да търси помощта на специалисти при възникнали проблеми във възпитанието и общуването с деца.“. С психолога към ЦОП К. е работил дълго време и е обсъждал конкретно и основно въпросите, свързани с положението на осиновителя, който следва да отглежда, да възпитава и да се грижи за осиновени деца, проявил е инициативност и заинтересованост по редица проблемни точки и готовност и занапред да се консултира със специалисти. В т.7 /л. 92/ от Доклада си психологът при ЦОП Е. Ц. упоменава, че са обсъждани с кандидата четени от него книги и лекции, които ползва за подготовката си, както и включване от негова страна в онлайн обучения по психология, касаещи общуването, взаимоотношенията и т.н., което противоречи на твърдение от експертизата по делото, че той не се е интересувал от книги по психология.

На същата дата – 26.10.2022г., е изготвен социален доклад от определените с горепосочената заповед социални работници, съгласуван с директора на ДСП – Габрово и началник отдел „Закрила на детето“. В него е отразено, че с биологичния си син и майката на същия К. поддържа редовни и добри отношения. След 4 месеца от раздялата с майката на сина си К. се запознава с друга жена, с която по-късно сключва брак и живее съвместно с нея от края на 2019 година до лятото на 2022 г. в наследственото му жилище в гр. Габрово. От брака си той няма общи деца, въпреки, че е имал такова желание. В доклада е изложена гореизложената фактическа обстановка: Той е клинично здрав, не страда от заболявания, които съставляват пречка да бъде осиновител; не се установява наркотична и алкохолна зависимост, не е пушач. В свободното си време е споделил, че има много начини за забавление: музика, гледане на филми и тенис, разходки сред природата с компания, интерес за него съставляват историята и психологията. Не обича да живее изолирано, има своя приятелка среда. По празници се събира с майка си и семейството на брат си, които са запознати с желанието му да стане осиновител. В семейството на родителите си К. споделя, че е имало винаги обич и подкрепа, не е имало насилие и затова държи да има собствено семейство, което включва и деца. Заявява, че за децата е важно да получават любов, внимание, уважение, грижи, възпитание, образование. Има опит в грижите за децата, защото при контакта със сина си двамата се разбират добре  и се забавляват. Има контакти и децата на свои приятели, като той познава и други хора, които са вече осиновители, разговаря с тях по тези теми и е наясно какви трудности са срещали и по какъв начин са се справяли с тях. Преразказан е разговора с брата и майката на жалбоподателя, които изразяват положително отношение както към Г.К., така и към решението му да стане осиновител, вярват, че той ще се справи с това предизвикателство. Обсъдени са и мотивите на заявителя за предприемане на тази стъпка – не е срещнал подходящата жена, с която да създаде биологично семейство, каквото е искал първоначално и поради напредването на годините не мисли, че може да чака да настъпи такъв момент. За него отглеждането и възпитанието на деца е висша ценност и смисъл на живота, като твърди, че напълно осъзнава произтичащите от предприемането на тази стъпка отговорности и последствия. Желанието му е това, което той е получил като живот, любов и грижи, да го предаде на други деца. Преразказани са и проведените разговори с лицата, дали препоръки, както и с четиримата съседи.

В резюме К. отговаря на нормативните изисквания и може да бъде осиновител.

В т. 12 от доклада се съдържа становище на социалните работници относно годността на кандидата да осинови дете, като то е базирано на изложените по-горе данни и доказателства. Изводите са, че кандидатът е физически и психически здрав, притежава финансова възможност и подходящи жилищни условия, като дори е обзавел детска стая в дома си. Отношенията с неговите близки се базират на взаимно уважение, доверие и подкрепа, те са запознати с желанието му да стане осиновител и го подкрепят. Подготвен е теоретично за грижите, които трябва да полага за две деца, но не е наясно практически как ще ги прилага. Дава социално желателни отговори, но реално не допуска, че може да се сблъска със сериозни проблеми /въпреки, че децата ще бъдат в родствена връзка/, с които да не може да се справи и да се стигне до разсиновяване. Разбиранията, които има за възпитанието на децата, не отговарят на съвременните тенденции, той си представя плавна адаптация на децата в семейната среда, при което те безрезервно ще го слушат и ще му се подчиняват. Твърди се, че по мнение на съседите си той е антисоциален човек, не общува пълноценно с тях и не споделя нищо за живота си. Твърдят, че са чували скандали в дома му, докато е живял с бившата си съпруга, като смятат, че няма да може да се справи с грижите за две деца, защото не е бил активен, а по-дейна в семейството е била жената. Приема се, че в семейството е имало конфликти и скандали, което е наложило идване на място на автопатрулен екип и издаване на Заповед № 13 от 23.09.2021 г. на РС – Габрово за защита на съпругата му. Твърди се, че психологът, провел обучението, споделя впечатления, че кандидатът няма богат социален живот, повечето време си е вкъщи, чувствителен е на тема отхвърляне и пренебрегване, искал е съвети и напътствия повече за конфликтни ситуации, нарушаването на реда го прави неспокоен, педантичен е, взискателен, обстоятелествен, но въпреки това е обран в предоставянето на лична информация. На база направеното проучване социалните работници предлагат да не се издава разрешение и че няма основание за вписване на Г.П.К. в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.

На 31.10.2022 г. К. е запознат с Протокола и възразява срещу някои от фактическите позовавания, съдържащи се в него.

На 26.10.2022 г., преди запознаването на жалбоподателя с протокола на социалните работници, е издадена процесната Заповед № ЗДОС/Д-ЕВ-Г-016, с която директор на ДСП – Габрово отказва вписване в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на  заявителя, като мотиви в нея излага вече направените такива в заключението на социалните работници, съдържащо се в Социалния доклад.

Заповедта е обжалвана по административен ред, като в жалбата си К. оспорва редица твърдения на ответника, като намира същите за голословни, противоречиви, недоказани и изводите, направени въз основа на тях, по тази причина – за погрешни и в противоречие с мотивите и доказателствата.

С Решение № 07-РД04-0506 от 21.11.2022 г. на директор РДСП – Габрово на практика е потвърдена оспорената пред този по-горестоящ административен орган Заповед. На практика този контролен акт не съдържа собствени мотиви, с него не се дават отговори на повдигнатите от жалбоподателя въпроси и оспорвания на твърдени факти и изводи. В него се преразказват отново фактите, въз основа на събрания доказателствен материал и се интерпретира ситуацията, като в края на решението е посочено, че „решението на директора на ДСП – Габрово почива на направените констатации в процеса на социалното проучване, отразени в т.1-6 в Социалния доклад“, но не са изложени лични мотиви на решаващия орган, свързани с направените в жалбата възражения. Самото решение в тази връзка е немотивирано.

Обжалваната заповед е издадена на основание  чл. 86, ал.4 от СК и чл. 28, от Наредбата. В чл. 28, ал.1 от Наредбата е предвидено, че в 7-дневен срок от представянето на доклада по чл. 27 директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Следователно обжалваната заповед е издадена в законоустановения срок от компетентния орган при реализирани на законовите му правомощия.

Същата е издадена при в писмена форма, но съдът счита, че при преглед на съдържанието й се явява немотивирана и издадена в противоречие с изложените в социалния доклад фактически установявания и събрани в хода на административното производство доказателства. Тя на практика преповтаря доклада на социалните работници в пункт № 12, без административният орган да изразява собствени мотиви и доказателства, което съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до необходимост от отмяна на оспорения ИАА. Съгласно изискванията към мотивите на административните актове, утвърдени в практиката на административните съдилища, в това число и ВАС, те трябва да са конкретни съображения, свързани с конкретния административен акт, от тях трябва ясно да личи становището на административния орган, в случая защо счита, че лицето не е годно да бъде вписано в регистъра на осиновителите. В случая обаче от мотивите и доказателствата би могъл да се обоснове обратния извод - защо жалбоподателят би могъл да бъде вписан в този регистър като бъдещ осиновител. В мотивите си административният орган следва да прецени всички допустими доказателства, които са от съществено значение за решаването на случая. Конкретно по всеки от изложените пунктове съдът счита, че не са налице факти и доказателства, които да подкрепят направените от ответника изводи:

1. „Отношенията между осиновяващия Г.К. и неговите близки се градят на взаимно  уважение, доверие и подкрепа. Запознати са с намерението на г-н К. да осинови две деца и са  настроени положително към действията му. Въпреки това няма реална сигурна и адекватна подкрепяща среда от страна на близките си. Възможностите на майката са ограничени във връзка със заболяванията й  и натовареността от трудовите й ангажименти в аптеката. Брат му живее в  друго населено място – в гр. София и е професионално зает, има свой бизнес и рядко си идва в гр. Габрово, предимно по празници.“.

В този пункт административният орган всъщност се е мотивирал с предполагаема невъзможност на близките на заявителя да му  помагат, но не е налице нормативно изискване един осиновител да бъде подпомаган в грижата за осиновено от него дете от роднини и близки. Законът допуска и животът познава достатъчно случаи на семейства с един родител, респективно – осиновяване само от едно лице и при преценката дали то може да полага грижи за осиновено дете следва да се има предвид единствено неговата такава обективна възможност, не и тази на негови роднини. Недопустимо е отказ от вписване да се мотивира с евентуално затруднение тези роднини или други лица да полагат лични грижи за осиновените деца и да помагат на осиновителя.

2. „Осиновителят е подготвен теоретично за грижите, които трябва да  полага за две деца, но не е ясно практически как ще ги прилага. Дава социално желателни отговори, но реално не допуска, че може да се сблъска със сериозни проблеми, въпреки че децата ще бъдат в родствена връзка, с които да не може да се справи и да се стигне до разсиновяване /ако децата са точно в профила, който е пожелал/.“.

Всъщност практически нито един човек сам за себе си не може да бъде сигурен как ще се справи като родител, докато сам не стане такъв и пак – с всяко свое дете той е различен родител. Нито за един осиновител не е гарантирано, че е „наясно как ще прилага“  на практика грижите, за които се е подготвил теоретично. Това не е ясно и за биологичните родители. За разлика от биологичните родители обаче, жалбоподателят е бил участник в специализирано обучение, т.е. поне на теория и според водещата курса Е. Ц., той е бил запознат със сигурност. Не става ясно по какви причини се счита, че заявителят е давал социално желателни отговори и дали и по какви причини се смята, че те не отговарят на това, което реално той мисли и на начина, по който реално той би действал. Сигурно е поне, че жалбоподателят е наясно какво се очаква от него, как следва да постъпи в различни ситуации, щом отговорите му са „социално желателни“. Съдът не споделя изобщо изводът, че К. не е наясно и не допуска, че може да се сблъска със сериозни проблеми, напротив – той е бил активен през цялото време, сам е задавал въпроси, свързани с проблемни казуси, на обучаващата го, което означава, че е бил предварително наясно, че такива проблеми ще възникват и е искал да се подготви предварително как би следвало да ги реши и как е редно да действа. Многократно се заявява, че би потърсил и специализирана помощ и след осиновяване, в случай, че е налице необходимост от такава. Това, дали ще има проблеми, които не би могъл да реши и че това би могло да доведе до разсиновяване е изцяло неустановена хипотеза върху която не могат да почиват изводи и решения. Такава възможност съществува винаги при осиновяване, поради което и СК е предвидил и съответна процедура. В случая нито в социалния доклад, нито в процесния ИАА се изтъкват мотиви дали съответните органи всъщност смятат, че конкретно К. не би могъл да се справи с отглеждането и възпитанието на дете или деца и по каква конкретна причина считат, че това е така.

3. „Разбиранията, които има за възпитанието на децата, не отговарят на съвременните тенденции. Кандидатът си представя плавна адаптация на децата в семейната му среда и деца, които безрезервно го слушат и му се подчиняват“.

Формулировката не почива на доказателствата, събрани в хода на административното производство по издаването на ИАА. Нито заявителят, нито друго лице са посочили, че К. смята, че децата следва безрезервно да му се подчиняват и да го слушат. А и това твърдение е точно противоположно на останалата част от твърдението за плавна адаптация на децата към семейната среда, каквито виждания действително има жалбоподателят и това е отразено и в доклада на психолога от ЦОП, както и в социалния доклад /т.11, първи абзац/. Плавна адаптация означава постепенна адаптация и е нормално очакванията му да са за именно такава, а не за бързо и мигновено привикване на осиновените деца към новата среда. Когато адаптирането става бавно и „плавно“ действително шансът за по-малко сътресения е по-голям. В този смисъл това очакване е реалистично. В същата част на социалния доклад е посочено, че в тази връзка намеренията му са да се информира за особеностите на децата, да не прави резки промени и в началото за известен период ще поддържа техния дотогавашен режим, като промените, които ще прави, ще са плавни, ще се включва игрови елемент. По никакъв начин изводът за негово виждане, че децата следва да му се подчиняват безрезервно не намира опора в материалите от административната преписка, поради което този извод е също голословен и немотивиран. Същият не може да послужи като причина за постановяване на процесния отказ.

4. „По мнение на съседите си Г.К. е антисоциален човек. Не общува пълноценно с тях и не споделя нищо за живота си. Твърдят, че са чували скандали в дома му, докато е живял с бившата си съпруга. Всички смятат, че няма да може да се справи с грижите за две деца, защото той не е бил активен и по-дейна в семейството е била жената.“

Тези твърдения също са голословни и изводите са прекомерно субективни, изградени въз основа на изразени 2-3 изречения от страна на съседи, които очевидно не познават К. и сами твърдят това и които живеят в близост до него от едва 3 години. Човек не е длъжен да поддържа близки и приятелски отношения със съседите си, които са хора, на които попада случайно, при установяването си в определено жилище, което и в случая е семейно, наследствено, където К. е заживял след смъртта на баща си. Под „пълноценно общуване“ на практика не може да се установи какво значение се влага от страна на административния орган. Добросъседските отношения спокойно могат да се изчерпят и с поздрав при среща, без да е нужно нещо повече и е недопустимо на тази основа един човек, една личност да се определя като „антисоциална“. Не е белег на антисоциалност, когато човек не споделя „нещо за живота си“ с всеки познат, когото не чувства особено близък. Напротив, нормално е личните чувства и мисли, интимни подробности от личния живот да се споделят с близки хора, не с далечни познати. Очевидно К. има такива близки хора – семейство, приятели, с които поддържа дългогодишни отношения /лицата, дали препоръки, с едното от които е в такива близки отношения от 33 години/. Това, че работи от къщи, също не е индиция за антисоциалност, дори този факт би могъл да е от полза за отглеждане на децата, с които той би могъл обективно да прекарва повече време. При положение, че тези съседи нямат представа от личността на К., те не могат да дадат меродавно и обективно мнение дали той може да се справи като осиновител или не. Както бе посочено по-горе и не случайно и законодателят не изисква при събиране на информация за лицето да се разпитват такива хора, които не могат да бъдат достоверен източник на информация за характер и личност, за което се изисква доста по-задълбочено познанство и лични отношения. Изцяло недоказано е твърдението, че съпругата му била по-дейна в семейството. По време на брака си, К. е осигурил жилището на семейството, доходите /работил е той, а не съпругата му/. В случая нито може да се установи кой до каква степен е бил „деен“, нито това има пряка връзка с решението на процесния проблем. От работата при обучението си в ЦОП напротив, мнението на психолога е, че К. е бил много активен, деен, любознателен и то точно по отношение на проблемите, свързани с осиновяването, а не, например, с шофирането на семейната кола и пазаруването. Що се отнася до твърдението за наличие на скандали в дома на жалбоподателя, следва да се има предвид, че за това информация дава само един от съседите и то за еднократен скандал, при който полицията не е установила нищо конкретно на място, не е доказано колко сериозен е бил, за какво, дали и какви последици е имало от него, като не е установено и не е взето предвид, че започналото съдебно производство е било прекратено по молба на заявителя. От неустановени факти не могат да се правят кардинални заключения и такива не могат да послужат за обосновка на процесния отказ.

5. „Във връзка с твърдения на съседите за конфликти в семейството е проверена информацията, като по получения отговор на РУ на МВР – Габрово е видно, че семейството е посещавано от автопатрулен екип по повод получен сигнал за семеен скандал и побой. Има издадена заповед на РС – Габрово за защита на Е. К. и на К. са съставени и връчени два протокола съгл. чл. 64 и чл. 65, ал. 2 от ЗМВР.“

По този мотив важи изцяло изложеното от съда по-горе в пункт № 4 относно скандала, за който е налице информация, че е единичен случай и че не е установено нито кой е инициатор на същия, нито дали и какви последици е имало от него. На съпругата също е издадена заповед за забрана да осъществява вербално насилие /обиди и заплахи/ спрямо жалбоподателя. В крайна сметка не става ясно дали административният орган приема, че е налице доказано насилие, осъществено конкретно от страна на К. и ако смята така, то въз основа на какви доказателства прави такъв категоричен извод при липса на приложени към преписката такива.

6. „Психологът, провел обучението, споделя впечатления, че кандидат осиновителят няма богат социален живот и повечето време си е вкъщи. Чувствителен е на тема отхвърляне и пренебрегване. Искал е съвети и напътствия повече в конфликтни ситуации. Нарушаването на реда го прави неспокоен. Педантичен, взискателен, но въпреки това обран в предоставянето на лична информация.“.

Не става ясно по каква причина и поради  наличието на кое от тези твърдения е постановен процесният отказ. Наличието на богат социален живот не е изискване за един човек на бъде родител, респективно - осиновител. Освен това богат или беден социален живот – това са доста относителни понятия, на които може да се гледа доста субективно. Както вече бе изяснено, жалбоподателят прекарва повече време вкъщи, т.к. работи онлайн от домашния си компютър, в което също няма нищо осъдително, напротив, това е предпоставка, че той би прекарал повече време с детето/децата си. Това, че е искал съвети и напътствия за евентуални конфликтни ситуации, както е посочено в доклада на психолога от ЦОП, е също положителна черта, т.к. това означава, че той е наясно, че такива ситуации ще има и е имал желание предварително да ги планира и подготви, което означава, че той е отговорен и здравомислещ човек. Нарушаването на реда е също нормално да прави който и да било човек неспокоен, нормално е когато е налице установена рутина и се наложи човек да излезе от зоната си на комфорт, когато трябва да я наруши, тогава е в реда на нещата да изпита тревожност, което се изразява с неспокойство. Не се установява по някакъв начин, че точно при жалбоподателя тази често срещана и логична последица излиза извън рамките на приемливото и нормалното и че това би попречило той да бъде родител. Педантичността и взискателността не са непременно негативни характеристики, такива биха били те също ако излизат от рамката на общоприетата социална норма, за което в административната преписка не са налице индиции и доказателства. Също така в случай, че човек е с по-интровертен темперамент е също нормално и логично да не споделя лична информация с далечни познати, а да запазва същата за себе си и най-близките си, което отново не е причина такъв човек да не може да бъде родител. В пункт № 6 са посочени схематично няколко характеристики на К., но не са налице мотиви, от които да е видно защо административният орган намира, че същите биха били пречка за лицето да бъде вписано в списъка на осиновителите и, респективно, да бъде осиновител.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че административният орган, издал оспорения ИАА, не е изложил ясни и непротиворечиви мотиви, въз основа на които да може да се направи извод, че следва да бъде постановен отказ на подаденото от К. заявление. Изложените такива на практика са най-вече просто преразказ на факти и чужди твърдения за такива, както и твърдения за личността на жалбоподателя, като не става ясно по каква причина се считат за пречка той да бъде осиновител. Те противоречат и на горепосочените фактически констатации от социалния доклад, както и на събрания доказателствен материал от административния орган, за което по-горе са изложени съображенията на съда общо и отделно по всеки от пунктовете на заповедта. На практика остава неясно по каква причина се постановява този отказ. Неизлагането на ясни и непротиворечиви мотиви на практика съставлява липса на такива, което води до необоснованост на административния акт. Липсва също и правна обосновка за постановения отказ и по-конкретно на цитиране на правна норма, въз основа на която изложените от ответника съображения следва да се считат за пречки К. да бъде вписан като осиновител в регистъра. По тази причина е налице и нарушение на формата на акта, което съставлява основание за отмяната му. Това нарушение е особено съществено, тъй като засяга непосредствено правото на защита поради неизлагане на съображения за отказа да бъде издадено разрешение за вписване, в резултат на което заявителят в административното производство не може да организира защитата си при оспорване законосъобразността на акта. Недопустимо е съображения и мотиви да се събират и изтъкват в последваща издаването на акта фаза, вкл. в тази на съдебно обжалване. Това нарушение засяга не само правото на защита на адресата на административния акт, то възпрепятства и съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като последният не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган, довели до съответното решение за отказ да бъде издадено поисканото разрешение за вписване. В случая директорът действа в условията на оперативна самостоятелност и самият избор на административния орган на една от законовите възможности е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Затова съдът, след като установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Поради това съдебният контрол върху оперативната самостоятелност на административния орган следва да бъде извършван в дълбочина. По тази причина административният акт следва да бъде мотивиран и относно съображенията, наложили направения от органа избор. Липсата на мотиви, неяснотата, непълнотата и вътрешното им противоречие е нарушение на изискванията за форма на административния акт. В настоящия случай с чл. 28, ал.1 от Наредбата изрично е предвидено отказът на директора на дирекция "СП" за вписване в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване следва да е мотивиран, но наличието на недоказани твърдения и на неясни връзки между дадените от административния орган личностни характеристики на заявителя не могат да мотивират такъв отказ.

Обобщените в шест групи мотиви за издаването на процесния ИАА са в противоречие с фактическите установявания, основани на доказателствата, събрани в административното производство. Фактите, следващи от приложените по преписката писмени доказателства и тези, отразени в протоколите, съставени от социалните работници за проведените от тях срещи и посещения, не навеждат на изводите, до които са достигнали социалните работници, а в последствие и ответния административен орган. Видно е, че е събрана информация за отношенията на К. с близките и лицата, дали препоръки, причините и мотивите му за желанието да осинови дете/деца, житейските ситуации, които са формирали това решение у него, представянето му по време на проведеното обучение, активността и отговорното му отношение към това негово решение, подкрепата му във връзка с него от разширения семеен кръг, приятели и близки, отношението му към семейните ценности и децата, финансовите, материалните, битовите условия, които той вече е подсигурил /обзавел е и детска стая/, личностите и образователните способности да полага грижи, да възпита и отглежда дете не навеждат на извода за отказ от вписване в регистъра. Произволен и непочиващ на събраните доказателства е изводът на административния орган за липсата на основания за вписване.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК,  Административен съд – Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗДОС/Д-ЕВ-Г-016 от 26.10.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, потвърдена с Решение № 07-РД04-0506 от 21.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“– Габрово, с която на жалбоподателя Г.П. *** с ЕГН: **********, е отказано вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд – Габрово пред Върховен административен съд на Република България.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.

 

 

          СЪДИЯ:

/ЕМИЛИЯ КИРОВА- Т./