№ 20901
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110103046 по описа за 2024 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени осъдителни искове чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 19.03.2024г., ищецът
Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на всеки от двете ответници да му заплатят
поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответницата С. М. М. да заплати: 1 020,30 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „*** с абонатен № 17095, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 213,97 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до
04.01.2024г.; 12,79 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2020г. до 30.04.2022г. , и 4,97 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.09.2021г. до 04.01.2024г., заедно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на исковата молба – 17.01.2024г. до окончателното
плащане , и
- ответницата М. М. Н. да заплати: 1 020,30 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „*** с абонатен № 17095, по договорни отношения между
1
страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 213,97 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до
04.01.2024г.; 12,79 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2020г. до 30.04.2022г. , и 4,97 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.09.2021г. до 04.01.2024г., заедно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на исковата молба – 17.01.2024г. до окончателното
плащане.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 15.10.2025г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата С. М. М. (според уточнението, допуснато с определението №
17346/22.04.2024г.– б.с. ) не е представила отговор на исковата молба , не е изразила
становище по исковете и не е посочила доказателства.
В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 15.10.2025г. , в
което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответницата С. М. М..
Ответницата М. М. Н. (според уточнението, допуснато с определението №
17346/22.04.2024г.– б.с. ) оспорва исковете видно от изявленията на назначения й особен
представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК - адвокат И. Й. в депозирания на 18.02.2025г.
отговор на исковата молба. Твърди се , че по делото „липсват доказателства за наличието на
договорни отношения между Т”ЕАД и ответницата за продажба на топлинна енергия”,
защото не са представени документи за връзката й със собствениците на процесния имот.
Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от
претендираните вземания за главница и за лихви.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата М. М. Н. поддържа
оспорването на исковете видно от изявленията му в откритото заседание на 15.10.2025г. При
устните прения в същото заседание представителят на ответницата М. М. Н. е пледирал за
отхвърляне на исковете против нея.
Подпомагащата страна „Ф”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК –
б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
2
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни
задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и
не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2021г. и №
**********/31.07.2022г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по
фактура № **********/31.07.2021г, удостоверяваща окончателния размер на реално
потребената топлонергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., е 14.09.2021г. според
посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура №
**********/31.07.2022г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., е 14.09.2022г. според посоченото в
същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с
ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т”
ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по
първата фактура № **********/31.07.2021г е започнала да тече от 15.09.2021г., и е
изтекла на 15.09.2024г. , а за втората фактура № **********/31.07.2022г. е започнала да
3
тече от 15.09.2022г. , и е изтекла на 15.09.2025г.
Исковата молба е предявена на 17.01.2024г., т.е. преди изтичането на давностните
срокове.
Предвид изложеното възражението на представителя на ответницата М. М. Н. по
чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените осъдителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е доказано чрез представените писмени доказателства – Договор за
продажба на държавен недвижим имот от 29.05.1991г. , с който З. З. Н. и М. М. Н. за
закупили процесния апартамент; удостоверение, изх. № РИЛ24-ТД26-108/ 08.02.2024г. за
наследниците на М. М. Н. , починал на 12.05.2010г. и удостоверение , изх. № РИЛ24-ТД26-
107/08.02.2024г. за наследниците на З. З. Н. , починала на 12.07.2017г., че двете ответници са
съсобственици на процесния апартамент при равни квоти като наследници на
първончалните съсобственици З. З. Н. и М. М. Н., които са техни родители. Следователно
през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и двете
ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ,
бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от тях имот, намиращ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била
доставяна топлоенергия при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите
условия за продажба на топлинна енергия от Т”ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците
нито твърдят, нито представят доказателства за предложени от тях специални условия
по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с
отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването
на задължението на ответниците за заплащане на потребената от тях топлоенергия, тъй като
това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между тях като
потребители на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния
принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване
(чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й,
тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на
топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
4
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
притежавания от ответниците имот, е извършвана от „Ф”ООД въз основа на договор №
3183/28.08.2002г.между това дружество и етажните собственици , представлявани от лице ,
избрано с решение от 09.08.2002г. на Общото събрание, което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици е било постановено при спазването на законово необходимите кворум
и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответниците са участвали при
взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от
избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във
фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената
топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
ответниците да са предявявали рекламации пред Т”ЕАД и пред „Ф”ООД относно
размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им. Всъщност ответниците оспорват
размера на начислените суми едва по настоящото дело.
През периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. сборът от дължимите за процесния имот
месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 2 040,60 лв , а
за периода от 01.12.2020г. до 30.04.2022г. сборът от дължимите суми за дялово
разпределение е в размер на 25,58 лв , според начислените суми от ищеца , посочени в
представеното с исковата молба извлечение от сметка и в двете процесния фактури.
Всяка от двете ответници дължи 1/2 част от начислените суми за цената на
потребената топлоенергия и за дялово разпределение. Тъй като не са представени
доказателства начислените суми да са платени от ответниците (което е в тяхна
доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че
за ищцовото дружество съществуват вземания против всяка от двамата ответници за 1/2
част от цената на доставената топлоенергия за периода от 01.05. 2020г. до
30.04.2022г. в размер на 1 020,30 лв, както и вземания за 1/2 част от сумите за дялово
разпределение за периода от 01.12.2020г. до 30.04.2022г. в размер на 12,79 лв, Субективно
съединените осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да
бъдат уважени изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците са
изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за тях са
възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници. Мораторната лихва върху общата цена на доставената
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 04.01.2024г. е с общ размер от 427,94 лв, а
5
мораторната лихва върху общата сума за дялово разпределение за периода от 01.09.2021г.
до 04.01.2024г. е с общ размер от 9,95 лв, изчислени по реда на чл.162 ГПК съобразно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Всяка от двете ответници дължи 1/2
част от тези суми , т.е. 213,97 лв – лихва върху цената на доставената топлоенергия и
4,97 лв– лихва върху сумата за дялово разпределение. Тъй като не са представени
доказателства тези суми да са платени от ответниците , следва да се приеме , че за ищцовото
дружество съществуват лихвени вземания против всяка от двете ответници за
посочения период и в посочения размер. Субективно съединените осъдителни искове по
чл.86,ал.1, ЗЗД също следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такси за предявяването на исковата молба (200
лв) и депозит за възнаграждение на особния представител по чл.47,ал.6 ГПК на ответницата
М. М. Н. ( 400 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всяка от двете ответници следва да бъде осъдена да плати част от разноските за
държавна такса и юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на
притежавана от него идеална част от правото на собственост върху имота. Ответницата М.
М. Н. следва да бъде осъдена да плати и депозита за възнаграждението на назначения й
особен представител.
Съдът не присъжда разноски на ответниците , тъй като исковете са уважени.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. М. ,ЕГН: **********, град София, ж.к. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Т”
ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ***, следните суми:
1 020,30 лв (хиляда и двадесет лева и тридесет стотинки), представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „*** с абонатен № 17095, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 213,97 лв (двеста и тринадесет лева и
деветдесет и седем стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху
6
цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 04.01.2024г.; 12,79 лв (дванадесет
лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2020г. до 30.04.2022г. , и 4,97
лв (четири лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.09.2021г. до
04.01.2024г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковата молба – 17.01.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата от 100 лв (сто лева), представляващи направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство за исковете против тази ответница – платената държавна
такса за предявяване на исковата молба, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 25 лв
(двадесет и пет лева), представляваващи 1/2 част от полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА М. М. Н. ,ЕГН: **********, с регистриран адрес : гр. София, ж.к. ****
представлявана по настоящото дело от назначения й особен представител по чл.47,ал.6,
предл.2 ГПК – адвокат И. Й., гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т” ЕАД, ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ***, следните суми: 1 020,30 лв (хиляда и
двадесет лева и тридесет стотинки), представляващи 1/2 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район „*** с абонатен № 17095, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 213,97 лв (двеста и тринадесет лева и деветдесет и
седем стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 04.01.2024г.; 12,79 лв (дванадесет лева и
седемдесет и девет стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2020г. до 30.04.2022г. , и 4,97 лв
(четири лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.09.2021г. до
04.01.2024г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковата молба – 17.01.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата от 500 лв (петстотин лева), представляващи направените от ищеца разноски
по настоящото исково производство за исковете против тази ответница – платените
държавна такса за предявяване на исковата молба и депозит за възнаграждение на
назначения особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответницата, а на основание
чл.78,ал.8 ГПК сумата от 25 лв (двадесет и пет лева), представляваващи 1/2 част от
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Ф”ЕООД, гр.
София , ул. „****.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8