РЕШЕНИЕ
№16/09.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 556 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба от Р.Л.И. ***, с
посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Заповеди за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ : №22-1253-000321/09.06.2022г.,
№22-1253-000322/09.06.2022г.,
№22-1253-000323/09.06.2022г. и
№22-1253-000324/09.06.2022г. – всички издадени от мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателят счита оспорените заповеди за незаконосъобразни. Сочи, че са нечетливи, което затруднявала правото му на защита. Твърди, че са неоснователно издадени. Моли да бъдат отменени.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Твърди се, че жалбоподателят не е отказвал да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, а само е отказал такава проверка да му бъде извършена в РУ. Излагат се доводи, че изпитвал притеснение от конкретно посочен полицейски служител като не искал последният да участва в проверката.
Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С АУАН серия GA №629125/08.06.2022г., съставен от мл. инспектор при ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, е констатирано, че на 08.06.2022г., в 22:55 часа, в *** до магазин „Пепи“ , Р.Л.И. управлява собствения си лек автомобил „Форд фиеста“ с рег. № ********, като водачът отказва да бъде тестван с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJM- 0048 за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с което е извършил нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Посочено е , че е издаден талон за медицинско изследване №110405.
При същите обстоятелства, описани в горевизирания акт, на Р.Л.И. е съставен и АУАН серия GA №629126/08.06.2022г., за това, че отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA - 0065 за употреба на алкохол, с което е извършил нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване №110406.
Съставените актове са връчени срещу подпис на лицето на 08.06.2022г. при липса на възражения.
По делото са представени издадените талони за медицинско изследване, видно от които същите са били връчени на жалбоподателя на 09.06.2022г., в 00:55 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство. Върху талоните са направени отбелязвания от Д-р Н., че лицето не се е явило за кръвна проба.
От младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково К. Й. В. са издадени обжалваните в настоящото производство ЗППАМ №22-1253-000321/09.06.2022г., ЗППАМ №22-1253-000322/09.06.2022г., ЗППАМ №22-1253-000323/09.06.2022г. и ЗППАМ №22-1253-000324/09.06.2022г.
Със ЗППАМ №22-1253-000321/09.06.2022г., на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – СУМПС № ********* - до решаване на въпроса за отговорността му. Заповедта от фактическа страна е основана на обстоятелствата по АУАН серия GA №629125/08.06.2022г., съставен, поради отказ на водача да бъде тестван с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJM- 0048 за употреба на наркотични вещества или техните аналози. От правна страна са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП.
Със ЗППАМ №22-1253-000322/09.06.2022г., на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС а собственик за срок от 6 месеца. Съгласно заповедта, отнети са Свидетелство за регистрация на МПС №********* и два броя регистрационни табели с № ******** . В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №629125/08.06.2022г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.
Със ЗППАМ №22-1253-000323/09.06.2022г. на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му. Заповедта от фактическа страна е основана на обстоятелствата по АУАН серия GA №629126/08.06.2022г., съставен на водача, поради отказ да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA - 0065 за употреба на алкохол. От правна страна са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП. Отбелязано е в заповедта, че СУМПС е иззето със ЗППАМ № 1970з-732/09.06.2022г. /т.е . със ЗППАМ №22-1253-000321/09.06.2022г./.
Със ЗППАМ №22-1253-000324/09.06.2022г. на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 6 месеца. Съгласно заповедта, отнети са Свидетелство за регистрация на МПС /СРМПС/ и два броя регистрационни табели. За СРМПС и регистрационните табели е отбелязано, че са иззети със ЗППАМ № 1970з-733/09.06.2022г. /т.е . със ЗППАМ №22-1253-000322/09.06.2022г./. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №629126/08.06.2022г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.
Към административната преписка е приложена и справка за нарушител/водач относно Р.Л.И..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Г. Д., Т. И. А. и П.Г.Н..
Свидетелят Делчев сочи, че е приятел на жалбоподателя. Спомня си за случая, при който на последния взели СУМПС, било в началото на месец юни. Р. бил управител на заведение. Свършило виното и Р. отишъл да вземе вино. Нямало го 10-15 минути, чудели се какво става. След това Р. дошъл и казал, че му свалили номерата и му взели книжката. Искали да му дават тест за наркотици и алкохол, но Р. бил във видимо нормално състояние – нито бил пил, нито бил употребил такива работи. Искали да го отведат в районното и там да бъде тестван. Свидетелят не си спомня защо отказал да отиде в районното.
Свидетелят А.сочи,
че са приятели с жалбоподателя и му е редовен клиент в ресторанта, където
правят пици. Самата случка била в началото на юни, като свидетелят не си спомня
точната дата. Р. излязъл , казал , че свършило виното, а имало две, три маси с
клиенти. Слезнал до „Чочко“ да вземе вино, защото било по-близо при движение
надолу по ул. „Булаир“. Забавил се около час – час и половина, два, свидетелят
не си спомня точно. Върнал се малко разтревожен. Казал, че свалили номерата на
колата му, спрели го двама полицаи и му казали да даде тестове за алкохол и
наркотици, но в районното, жалбоподателят казал, че иска да ги даде на място.
Доколкото свидетелят разбрал, викнали друга патрулка. После жалбоподателят
оправил някакви работи в заведението и
отишъл да си премести колата. Свидетелят сочи също, че жалбоподателят искал да
даде теста в патрулката, тъй като преди време негов приятел бил откаран в
районното да дава кръв и урина за тестове, а след тест излезнал отрицателен и
станали скандали. Поискали и обиск да му направят – личен и на автомобила, и
жалбоподателя се съгласил. Отказал да даде тест, защото му казали да иде в
районното. На въпроса как са се държали полицаите с жалбоподателя и дали е
имало тенденциозно отношение към него, свидетелят не дава ясен отговор. Според
него жалбоподателят бил адекватен, вечерта, докато били заедно, чоплел
слънчоглед и не бил пил алкохол, не го бил видял. Свидетелят не знае дали
жалбоподателят е давал кръв в спешния център. Казал, че са му издали някаква
бележка, но свидетелят не бил се интересувал. Заявява, че жалбоподателят си
преместил колата, както му казали. Дошъл да си оправи сервитьорите, оборотите,
да приключи касата и пак отишъл в полицията с такси като жалбоподателят не знае
дали е отишъл в районното или в КАТ.
Свидетелят Н. заявява относно случая с жалбоподателя, че е бил на работа с друг колега, като на ул*** спрели лек автомобил „Форд Фокус“, движещ се в посока бул***. Водачът бил поканен да бъде тестван с технически средства за наличие на алкохол и наркотици. Не си спомня датата, но било около шести месец на тази година /2022г./ Поканили водача в районното, където да бъде тестван от колегите му от „Пътна полиция“ за алкохол и за наркотици. Водачът отказал, били му съставени актове, подписал ги без възражения. Бил сам в автомобила. На въпроса дали е имало техническа възможност тестванията да бъдат направени на мястото, където водачът е бил спрян, свидетелят отговаря, че по принцип за Дръг теста има процедура, която трябва да се спазва. Посочва, че има изисквания за определена температура, на която да се правят пробите, самата машина трябва да бъде поставена на равна плоскост, а на улица под наклон тази проба няма как да бъде направена на място. По време на проверката водачът бил видимо притеснен. На въпроса дали жалбоподателят изцяло е отказал да бъде тестван или само не е искал да отиде в полицейското управление, свидетелят отговаря, че е бил поканен и ги придружил доброволно, като в районното управление – Хасково отказал категорично проба и за алкохол, и за наркотици. Не отказал да бъде отведен в районното управление.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годни за обжалване административни актове, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената по
реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорените
заповеди на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Заповедите изхождат от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Видно от Заповед №1253з-2/14.01.2022г. , Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково /т.9/ държавни служители от сектор „Пътна полиция при ОДМВР - полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесните, регламентирани в т.1 б.”б” и в т.2а, б. „б“ от посочената разпоредба.
В случая не се установява наличие на порок във формата на оспорените заповеди. Същите са обективирани в писмена форма и съдържат необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването им. Като правни основания за издаване на процесните заповеди са посочени разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП /за ЗППАМ №22-1253-000321/09.06.2022г. и ЗППАМ №22-1253-000323/09.06.2022г./ , съотв. на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП /за ЗППАМ №22-1253-000322/09.06.2022г. и ЗППАМ №22-1253-000324/09.06.2022г./. От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в посочените норми материалноправни предпоставки за налагането на съответната ПАМ, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с четирите акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – СУМПС № ********* - до решаване на въпроса за отговорността му /за ЗППАМ №22-1253-000321/09.06.2022г. и ЗППАМ №22-1253-000323/09.06.2022г./ и прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца /за ЗППАМ №22-1253-000322/09.06.2022г. и ЗППАМ №22-1253-000324/09.06.2022г./. В текста на ЗППАМ №22-1253-000321/09.06.2022г. и ЗППАМ №22-1253-000323/09.06.2022г. не е визиран максималния допустим срок, до изтичане на който действат приложените с тях ПАМ. Това обаче не представлява съществен порок във формата на актовете, доколкото този срок е законово определен.
Не се установява при издаването на заповедите да са допуснати съществени нарушения на производствените правила, а и конкретни такива не се твърдят в жалбата.
Наведеният
довод за нечетливост на оспорените заповеди е неоснователен. Действително,
представените с жалбата екземпляри от оспорените заповеди са недостатъчно
четливи. Това обстоятелство обаче не може да обоснове наличието на допуснати
при издаването им съществени нарушения на изискванията за форма и за спазване
на административнопроизводствените правила. Правото на защита на жалбоподателя
не е нарушено, доколкото за него не е съществувала каквато и да било пречка да
се снабди с четливи копия на издадените спрямо него ЗППАМ. Не е
възпрепятстван по никакъв начин и съдебният контрол за законосъобразност.
Оспорените заповеди са съответна и на материалния закон.
Приложимият закон по отношение на ЗППАМ №22-1253-000321/09.06.2022г. и ЗППАМ №22-1253-000323/09.06.2022г. е разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, а по отношение на ЗППАМ №22-1253-000322/09.06.2022г. и ЗППАМ №22-1253-000324/09.06.2022г. - разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП. Правните последици на визираните разпоредби се свързват с временното отнемане на СУМПС на водача, съответно - с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Посочените норми са правилно приложени от органа като правни основания за издаване съответните оспорени заповеди.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Процесните ПАМ са приложени във връзка с отказите на жалбоподателя като водач на собственото си МПС да бъде тестван със съответните технически средства за употреба на наркотични вещества или техните аналози, респ. за употреба на алкохол, които откази са установени със съставените на жалбоподателя АУАН серия GA №629125/08.06.2022г. и АУАН серия GA №629126/08.06.2022г. Следва да се отбележи, че АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производство като настоящото, констатациите по съставен АУАН могат да се оборват с всички доказателствени средства.
Констатациите по съставените на жалбоподателя два броя АУАН не бяха оборени в настоящото производство. Твърдението на жалбоподателя, че не е отказал тестване, а е имал само претенции към мястото, на което да бъде извършено, съдът намира за недоказано. Дадените в тази насока показания на свидетелите Д. и А.съдът не кредитира. Тези свидетели не са присъствали на мястото, на което е бил спрян за проверка жалбоподателят, а само възпроизвеждат казаното им от самия него. От друга страна, свидетелят Н. е категоричен, че след покана, жалбоподателят доброволно е придружил проверяващите до РУ-Хасково, където е отказал да бъде тестван както за употреба на наркотични вещества или техните аналози, така и за употреба на алкохол. Съдът не намира основания да не цени показанията на свидетеля Н.. Последният от една страна е бил част от автопатрула, спрял за проверка автомобила , управляван от жалбоподателя, а от друга страна е присъствал на самото тестване – в случая отказано. Представената разпечатка от „Хасково нет“, съдържаща статия, в която се коментира поведение на полицейския служител Н., също не е основание да не се кредитират показанията му. Статията не може да се обвърже с проверката, осъществена на жалбоподателя, нито от същата може да се направи извод за проявено тенденциозно отношение спрямо него.
Предвид изложеното, релевантните за случая материалноправни предпоставки, обуславящи приложението на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и по чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП, а именно в хипотезите на установени по надлежен ред откази на жалбоподателя като водач на собственото си МПС да бъде тестван със съответните технически средства за употреба на наркотични вещества или техните аналози, респ. за употреба на алкохол, са доказани, а оплакването за неоснователното издаване на заповедите не може да бъде споделено.
По изложените съображения, оспорените заповеди съответстват на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу тях жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Л.И. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка: №22-1253-000321/09.06.2022г.,
№22-1253-000322/09.06.2022г.,
№22-1253-000323/09.06.2022г. и
№22-1253-000324/09.06.2022г., издадени от мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: