Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №527 по
описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.В.Ж. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на
01.02.2016 г. в гр. София, вина за което има водачът на л.а. „БМВ” с рег. № ********. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „Д.: Ж. и з.” АД отговаря за вредите,
причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта
е претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на З.то – счупване на
горния край на тибията /голям пищял/ - закрито вляво.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 40
000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва,
считано от 15.09.2016 г. до окончателното плащане. Поддържа,
че от деликта е претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи в заплатена потребителска такса и заплатени медицински транспорт и
консумативи в общ размер на сумата от 296,00 лв., поради което претендира тази
сума. Претендира
и направените разноски.
Ответникът
ЗАД „Д.: Ж.и З.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на л.а. „БМВ“. Релевира
и възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на
сочените от ищеца неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От
представените по делото констативен протокол за ПТП №К77, съставен от длъжностно
лице след посещение на местопроизшествието, и постановление за прекратяване на
наказателното производство от 06.07.2016 г. на прокурор при СРП се установява,
че 01.02.2016 г. в гр. София е реализирано ПТП между л.а. „БМВ“ с рег. № ********
и ищеца, като пешеходец.
От
показанията на свид. Н.П. се установява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието
при пресичане от страна на ищеца, когато е била ударена от л.а. „БМВ“.
Свидетелят сочи още, че ищецът не е пресичала на пешеходната пътека, а след нея
– на спирка, като ищецът първоначално е пресичала бавно, но в последния момент
се е затичала.
От приетото
по делото заключение на САТЕ от 08.02.2018 г., което съдът кредитира напълно,
се установява, че процесното ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, в района на спирка на
МГТ, като към момента на настъпване на ПТП л.а. „БМВ“ се е движил със скорост
от 60 км/ч, опасната зона на автомобила е 43,56 м., а разстоянието на
осветеност пред водача е било около 60 м.,
като пешеходецът е попадала извън осветената зона от фаровете на л.а.
„БМВ“. Вещото лице сочи още, че водачът на л.а. „БМВ“ е имал възможност да
възприеме пешеходеца и да предотврати произшествието чрез аварийно задействане
на спирачната уредба, а времето за реакция на водача в конкретната пътна
обстановка е било 1,0 сек. От заключението се установява още, че скоростта на
движение на пешеходеца преди удара е била 8,9 км/ч, водачът на л.а. „БМВ“ е
имал възможност да забележи пешеходеца от разстояние около 49,80 м., а
пешеходецът е имал възможност да забележи л.а. от разстояние над 100 м. Вещото
лице сочи също, че ищецът се е движила по непредназначено за целта място и е
имала възможност да предотврати ПТП, ако е изчакала на разделителната линия
преминаването на л.а. „БМВ“, и чак след това е продължила пресичането на
платното за движение.
От приетото
по делото заключение на повторната САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че не може да се изчисли и определи скоростта на движение на л.а.
„БМВ“, но няма основание да се счита, че е била над допустимата, като
най-вероятно е била 50-55 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила „БМВ“
при движение със скорост от 50 км/ч е 37,90 м. и 43 м. при скорост от 55 км/ч.
Вещото лице сочи още, че пешеходецът е бил извън опасната зона на автомобила и
водачът на л.а. „БМВ“ е имал възможност да спре преди мястото на удара при
движение със скорост от 50 км/ч., както и при скорост от 55 км/ч, ако
пешеходецът се е движил с бърз ход или със спокойно тичане.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „БМВ” с рег. № ********
е извършила виновно противоправно деяние, като е
нарушила разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.116 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата
на процесното ПТП – 01.02.2016 г. между ответника и
собственика на л.а. „БМВ” с рег. № ******** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на
застрахователното събитие.
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е
претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От
представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, се установява,
че ищецът е постъпил в болничното заведение на 01.02.2016 г. по повод ПТП, като
пешеходец, като поставената и диагноза е: счупване на горния край на тибията /голям пищял/ - закрито - вляво.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получила закрито вътреставно счупване на лявата голямопищялна
кост, счупване на главичката на лявата малкопищялна
кост, кръвоизлив на лявата колянна става, разкъсно-контузна рана на десния очен ъгъл, изкълчване на
11-ти зъб, контузия на 3-ти пръст на дясната ръка, контузия на дясната предмишница, като тези увреждания са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи още, че на
ищеца е извършено закрито наместване на счупената кост и обездвижване с гипсова
имобилизация, проведена и е медикаментозна терапия, а
общият лечебен и възстановителен период на посоченото счупване при ищеца е
приключило за срок от 6 мес. От заключението се
установява още, че през 6-мес. период ищецът е търпяла болки и страдания, които
са били най-интензивни през първите 2-3 мес. след
злополуката и около 30 дни при провеждането на рехабилитацията, а през
останалите периоди – само периодично явяващи се болки при претоварване на крака
и при рязка промяна на времето, като към настоящия момент ищецът продължава да
търпи единични болки и затруднения при клякане и изкачване на стълби, като при
ищецът е налице остатъчна деформация при зарастването.
От
показанията на свид. П.Н.се установява, че при процесното ПТП ищецът е получила счупване на левия крак,
който е бил гипсиран, имала е охлузвания по цялото тяло, престояла е в болница
2 седмици, била е много уплашена, а след изписването и от болницата е отишла
при майки, която да се грижи за нея, тъй като е била на легло. Свидетелят сочи
още, че към настоящия момент ищецът се страхува от коли, а на пешеходна пътека
непрекъснато се оглежда.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на
ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е проведено консервативно лечение, периодът на
възстановяване е с дълга продължителност и се е налагало ограничен двигателен
режим на пострадалия, който е имал нужда от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП
ищецът е бил на 60 години, т.е. в трудоспособна възраст, както и наличието на
минимални остатъчни травми – затруднение при определени движения с крайника и
единични болки. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 30 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира обаче за
основателно и доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото
се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр.
решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От
събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства се
установи по безспорен и категоричен начин твърдението на ответника, че ищецът е
пресичала пътното платно на неразрешено място, т.е. установи се нарушение на
разпоредбите на чл.113 ал.1 ЗДвП. Това обстоятелство се установи безспорно от
приетите по делото заключения на САТЕ, които съдът кредитира напълно, като
обосновани и компетентно изготвени, както и от показанията на свид. П.. Въз основа на установения по
делото механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира, че пострадалата е
предприела пресичане на необозначено и неразрешено за пресичане място при
несъобразяване на своето поведение с поведението на другите участници в
движението, с което си поведение сама се е поставила в ситуация на повишен риск
от увреждане. Същата е нарушила правилата за движение по пътищата, изискващи от
пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходни
пътеки и преди навлизане в пътното платно да се съобразят с разстоянията на
приближаващите се пътни превозни средства.
При определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалото лице е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като
съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата
и въз основа на това да
определи обективния му принос /решение №33 от 04.04.2012 г. по т.д. №172/2011 г., на II ТО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/. При определяне приноса на ищеца, за която се установи, че е пресичала пътното платно на място, необозначено
за преминаване на пешеходци, както и че не се е съобразила с приближаващия
се автомобил, с което е нарушила установените правила за пресичане,
следва да
се има предвид, че районът на местопроизшествието е жилищна зона, което несъмнено налага изключително внимание от страна
на водача на процесния лек
автомобил. Следователно при вмененото на
водача на увреждащия автомобил общо задължение по чл.20 ал.2 ЗДвП, което изисква да
предприеме такава скорост на движение,
позволяваща му да спре своевременно
при възникнала, но все още
невъзприета от него конкретна опасност, избраната скорост, макар и в рамките на разрешената,
се явява несъобразена с наличните пътни условия по
см. на горецитираната
разпоредба. Неспазването на чл.20 ал.2 ЗДвП означава непроявена дължима грижа от
страна на водача на увреждащия
лек автомобил - фактор, който обуславя
и правен извод, че приносът му
превишава значително този на пострадалата.
Следователно е налице принос на увреденото
лице, който не е тъждествен на приноса на
делинквента и следва да бъде определен
на 25%.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата
от ищцовата страна и определения общ размер от
30 000,00 лв., на пострадалата е дължима сума от
22 500,00 лв., паричен еквивалент на понесените от
нея неимуществени вреди.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 22 500,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
По искя
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от него разходи за лечение и възстановяване,
представляващи заплатени потребителска такса и медицински транспорт и
консумативи.
По делото са представени неоспорени от ответника фактура
№19/16.02.2016 г. за сумата от 267,00 лв. - медицински транспорт с линейка,
патерици и ортеза,
фактура №**********/04.02.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от
29,00 лв. - потребителска такса.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че извършените от ищеца разходи са в причинна
връзка с процесната ПТП
Поради изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение - потребителска такса и медицински транспорт
и консумативи, които вреди са в общ размер на сумата от 296,00 лв.
Доколкото настоящият съдебен състав достигна до извод, че
възражението на ответника за наличието на съпричиняване
от страна на ищеца е основателно и приноса на увреденото лице е 25%, на пострадалата е дължима сума от 222,00 лв., паричен еквивалент на понесените
от нея имуществени
вреди.
С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че искът следва
да бъде частично уважен до размера на сумата от 222,00 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на сумата от 1370,28 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 950,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 338,34 лв., представляваща депозити
за вещи лица.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от исковете в размер на сумата от 165,72 лв., представляваща депозити за
вещи лица, сумата от 4,36 лв.,
представляваща депозит за свидетел, сумата от 4,36 лв., представляваща такса за
съдебни удостоверения и сумата от 196,25 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж.и З.” АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.В.Ж., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. В.У., на основание чл.226 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 22 500,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
01.02.2016 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 40
000,00 лв., сумата от 222,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
01.02.2016 г. в гр. София ПТП имуществени вреди – заплатени потребителска такса,
медицински транспорт и консумативи, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от
296,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка
на СГС сумата от 950,00 лв., представляваща държавна такса и сумата
от 338,34 лв., представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.: Ж.и З.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адв. К.Д., адрес: ***, на основание чл.78
ал.1 вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 1370,28 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.В.Ж.,
ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – чрез адв. В. У., да заплати на ЗАД „Д.: Ж.и З.” АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 370,69 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: