МОТИВИ: В Габровски окръжен съд е внесен
обвинителен акт с който на В.Н.И. е повдигнато
обвинение за това, че в периода 09.07.2017г.
– 11.08.2017г. в гр.Габрово и в
гр.Велико Търново, като подбудител склонявал Л.Й.П. с ЕГН ********** *** да се
премахнат съседите му Е.С.С. с ЕГН ********** и И.Д.С. с ЕГН **********,*** да
се унищожат, да ги няма, като за
това му обещал сумата от 25 000
евро / двадесет и пет хиляди евро/ и му дал чрез П.П.Г. с ЕГН ********** сумата от 9735.00
лева /равностойността на 5000 евро/ и като помагач в с.Б., Община Габрово,
завел и показал на Л.П. къщата на Е.С. и
И.С., и в съучастие с Л.П.-извършите,
предумишлено на 11.08.2017г. за времето от 02:27 часа до 03:51 часа в с.Б.,
умъртвил повече от едно лице –Е.С. и И.С., чрез използване на огнестрелно
оръжие и след деянието изплатил на Л.П.
останалата част от уговорената сума - 39116 лева / равностойност на 20 000
евро/, чрез превод извършен от П.Г., престъпление по чл.116, ал.1, т.4, предл.
последно и т.9 във вр. чл.115 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
На В.И. е повдигнато обвинение и за това, че в
периода 09.07. 2017г.- 11.08. 2017г. в гр.Габрово и в гр.Велико Търново, като подбудител склонявал Л.Й.П. с ЕГН ********** *** да се срине, да
се унищожи къщата на съседите му Е.С.С.
с ЕГН ********** и И.Д.С. с ЕГН **********,***, като за това
му обещал сумата от 25 000 евро и му дал чрез П.П.Г. с ЕГН **********
сумата от 9735.00 лева, равностойността на 5000 евро и като помагач, завел и
показал на Л.П. къщата в която живеели Е.С. и И.С., и в съучастие с Л.П.-извършите, на 11.08.2017г. за времето от
02:27 часа до 03:51 часа в с.Б., запалил сграда със значителна стойност - 19200 лева -полумасивна двуетажна жилищна сграда,
описана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том.2,
рег.№ **, дело №**., собственост на Д.И.С. с ЕГН ********** *** и друго
имущество със значителна стойност- движими вещи/битова техника, мебели, посуда,
пари и др./, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, собственост
на Е.С. и И.С., на стойност 16 783.80 лева, намиращи се в жилищната
сграда, всичко на обща стойност 35 983.80 лева и след деянието изплатил на Л.П. останалата част от
уговорената сума - 39116 лева, равностойност на 20000 евро, която била
преведена от П.Г.- престъпление по чл.330, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
На
подсъдимия В.Н.И. е повдигнато обвинение и за това ,че от неустановена дата до
12.08.2017г. в дома си в с.Б., Община Габрово държал следните боеприпаси за огнестрелни
оръжия: 47бр. фабрични бойни патрони, калибър 9Х19 мм Люгер, производител Чехия
с жълта ризница на куршума; 3бр. фабрични бойни патрони, калибър 9Х19мм Люгер,
производител Чехия с бяла ризница на куршума; 16бр. фабрични бойни патрони,
калибър 6Х35, Браунинг; 1бр. фабричен снаряден ловен куршум тип „бренеке”,
12-ти калибър; 1бр. фабричен боен патрон, калибър 7,62мм/синоними 7,62Х54/; три
броя фабрични бойни патрони, калибър 7,62мм/синоним 7,62Х39мм, 7,62
Калашников/; един брой фабричен патрон , калибър 9Х19мм Люгер, производител
Австрия без да има за това надлежно разрешение, престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
С внесения
в Габровски окръжен съд обвинителен акт
е повдигнато обвинение на Л.Й.П., като извършител за извършени престъпления в
съучастие с подсъдимия В.И. по чл.116, ал.1, т.4 пр. „последно”, т.7, т.9 във
вр. с чл.115 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.330, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 от НК. Повдигнато му е обвинение и по чл.339, ал.1 от НК.
На 12.07.2019г., преди провеждане
на разпоредително заседание по делото, по искане на защитника на подсъдимия Л.П.
и след анализ на събраните по делото писмени доказателства касаещи
здравословното състояние на същия, преценени в едно със заключението на
изготвената от д-р Я.К. съдебно-медицинска експертиза по документи, съдът прие,
че по отношение на подсъдимия Л.П. е налице тежко онкологично заболяване, което
възпрепятства участието му в наказателното производство, поради което съдът
прие, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.1, предл. 2-ро то НПК и
спря наказателното производство по отношение на подсъдимия Л.П..
По делото като частни обвинители
са конституирани Д.И.С. и З.И.С. в качеството им на синове и наследници на Е.и И.С..
В съдебното производство са приети за съвместно разглеждане граждански
искове срещу подсъдимия В.И., предявени от Д.С. за сумата от 200 000 лева,
неимуществени вреди, причинени му от смъртта на неговата майка Е.С. и за сумата
от 200 000 лева неимуществени вреди причинени от смъртта на неговия баща И.С.,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата. Приети са съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия В.И.,
предявени от З.С. за сумата от 200 000 лева, неимуществени вреди,
причинени му от смъртта на неговата майка Е.С. и за сумата от 200 000 лева
неимуществени вреди причинени от смъртта на неговия баща И.С., ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Д.С. и З.С. са конституирани като
граждански ищци в процеса. Същите се явяват с упълномощения от тях повереник
адвокат С.Г. от Адвокатска колегия - София.
Подсъдимият В.Н.И. се явява лично
и с упълномощените от него защитници адвокат Р.Н. ***, адвокат С.И. от
Адвокатска колегия Плевен, адвокат В.В. ***. По делото участва и назначения
резервен защитник на подсъдимия И. адвокат П.Б. ***. Подсъдимият И. след
откриване на съдебното следствие заявява, че не разбира обвинението, сочи че е
установил разминаване на сумите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и диспозитивите за престъпленията по чл. 116 от НК и чл. 330
от НК и не е на ясно срещу каква сума трябва да се защитава, не е ясно каква
сума прокурора счита че е заплатил за да се извършат тези престъпления.
Адвокат Р.Н. в пледоарията си по
същество сочи редица констатирани от
него пропуски, грешки и нарушения от страна на прокуратурата довели до това
подсъдимият И. до края на съдебният процес да не разбира обвинението.
Защитникът счита, че основния недостатък на обвинителният акт са неяснотите
свързани с твърдението му за извършени плащания от подсъдимият И., за да се
извършат две различни престъпления, от една страна убийство, а от друга страна
унищожаване имота на пострадалите. Според адвокат Н. от обвинителния акт и
диспозитива на обвинението не става ясно каква е ролята на лицето П.Г., дали е
съучастник на престъплението или пък е изплатила сумите на Л.П. по съвсем други
причини, а именно погасяване на заем. Защитникът се спира в пледоарията си на
още процесуални нарушения, които са били предмет на обсъждане в
разпоредителното заседание. Адвокат Н. анализира свидетелските показания
свързани с мотива на извършеното престъпление и счита, че същите са
противоречиви и не подкрепят обвинителната теза. Анализира също и
доказателствата свързани със срещите между подсъдимият И. и П. и уговорките между тях свързани с извършените
престъпления, като счита че същите са нееднозначни и голяма част от твърденията
на прокуратурата са недоказани, тъй като практически е било невъзможно
провеждането на част от срещите. Защитникът счита, че не са налице убедителни и
доказателствата относно предвижването на П. *** в процесната нощ с оглед от
една страна на териториалният обхват на камерите на АПИ и на следващо място с
оглед качеството на записите на камерите по пътя към с. Б.. Според защитника
неубедителни са и показанията на свидетелката М.П.. Адвокат Н. отправя упрек
към съда, за това че същият не се е произнесъл по искането да бъде направена
справка от МВР за времето на задържане на членовете на семейството на
подсъдимият И.. Адвокат Н. счита, че не е доказано и последното обвинение към
неговия подзащитен по чл. 339 от НК, поради липса на доказателства за това, че
иззетите боеприпаси през инкриминарания период са държани от подсъдимия В.И.. В
заключителната си част адвокат Н. изразява становище, че в пледоарията си
държавното обвинение многократно се е отклонило от фактическите и юридически
граници на изготвения обвинителен акт, което съгласно посочената практика и
съществено нарушения на процесуалните правила. Прави се искане, подсъдимият В.И.
да бъде признат за невиновен и оправдан
и по трите повдигнати обвинения,
както и да бъдат отхвърлени предявените граждански искове.
Адвокат В. в пледоарията си по
същество подържа становището на адвокат Н. по отношение на престъпленията по
чл. 116 от НК и чл. 330 от НК. По отношение на престъплението по чл. 339, ал.1
от НК, същият твърди че има различно виждане. Защитникът се спира на това, че в
обвинителния акт е изложена фактическата обстановка подадена от П. и че фактите
в него са изложени на оперативно ниво. Счита, че обясненията на П. в частта
касаеща неговия подзащитен, не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите се
основават на класически оговор. Освен това също се спира и на тезата на адвокат
Н., че не е изяснена при разследването и в обвинителния акт ролята на лицето П.Г.,
която е извършила плащането на посочените от прокурора суми и чието поведение
може да се квалифицира като помагачество. Според защитника не изясняването на
това и други обстоятелства на досъдебното производство се дължи на това, че
информацията получена при него е абсолютно непроверена. Защитникът сочи, че
съдът прилагайки принципите на наказателното право за обективност, всестранност
и пълнота е изпълнил задълженията си доколкото е имал възможност в тази посока.
Смята, че съдът се е постарал но прокуратурата до такава степен го е била
ограничила, че не е имало как да изясни фактите чрез разпит на Л.П.. Адвокат В.
изразява категоричното си несъгласие, оперативен способ като „полиграфско
изследване” да присъства по делото, тъй като смята, че е негодно
доказателствено средство. Защитникът анализира и приобщените по делото ВДС.
Констатира, че първото процесуално-следствено действие е започнало на
11.08.2017г. със започване на разследването, а предявения ВДС е изготвен след
20.07.2017г. докогато подсъдимият е
задържан с цялото си семейство, освобождаван е, ходил е в Сърбия и отново е
задържан. Освен това обръща внимание, че веществените доказателствени средства
са изготвени между 01,30 и 02,00 часа, след като подсъдимия цял ден е бил
задържан. Тези действия по оперативна беседа са допустими, но само ако не е
образувано досъдебно производство, както в случая. Защитникът също се спира и
на това, че според него са неубедителни доказателствата свързани с
предвижването в процесната нощ на Л.П.. Счита, че не са в подкрепа на
обвинението и изводите на вещите лица Т., В. и П. от експертиза №
18/06.03.2018г. В края на пледоарията си адвокат В. излага становището си, че
присъдата не може да почива на несигурност и предположения, поради което прави
искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 116 и
чл. 330 от НК. По отношение на престъплението по чл. 339 от НК, адвокат В.
приема, че изявлението на подсъдимия по отношение на инкриминираните боеприпаси
„ ами да, може да са мои”, същият би могъл да понесе отговорност и да му се
наложи наказание от средния размер към минимума предвиден в закона. Счита, че
предявените граждански искове трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Адвокат С.И. анализира
доказателствата по делото като подкрепя изводите направени от останалите
защитници. Изразява становище, че при разпитите на досъдебното производство на
подсъдимия и на П. е приложен целият
инструментариум от оперативни способи, но не е спазена законовата презумция за
невинност. Адвокат И. изразява собствените си виждания за бизнес отношенията
между П. и И., като достига до извода, че подсъдимият И. е предаден на съд
заради пари, тъй като П. е бил с рисков играч, с непостоянни доходи и видял
възможност да си осигури бъдещето и пътя към големите пари като вкара в затвора
един съсипан от мъка човек - В.И.. Адвокат И. също счита, че подсъдимият следва
да бъде признат за невинен за престъпленията по чл. 116 и чл. 330 от НК. По
отношение на престъплението по чл. 339
от НК смята, че е извършено от подсъдимия, но представлява маловажен случай с
ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимият В.И. в пледоарията по
същество изразява съгласие с казаното от неговите защитници, заявява че няма
съпричастност към престъпленията по чл. 116 и чл. 330 от НК и не е наемал П. да
извърши тези деяния. Изразява несъгласие със становището на адвокат В. за
престъплението по чл. 339 от НК. Подсъдимият И. иска справедливост.
Прокурорът поддържа повдигнатите
обвинение по отношение на подсъдимия В.И., счита че от събраните по делото
доказателства на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие се
установява фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, като счита, че
единствено отклонение от нея има на база изготвената пожаротехническа
експертиза. Прокурорът излага установената от него фактическа обстановка на
база събраните по делото доказателства. В последствие прави анализ на част от
доказателствата, а именно на тези представени от защитата във връзка с
пребиваването на В.И. и семейството му в Сърбия, на доказателствата касаещи
финансовите отношения между П. и подсъдимия, както и на доказателствата касаещи
желанието на И. да закупи имота на С.. Прокурорът счита, че подсъдимият И.
следва да бъде признат за виновен за всяко едно от престъпленията за които е
предаден на съд, като според него отегчаващите вината обстоятелства са свързани
със степента на обществена опасност на деянието предвид вида и характера на
извършеното престъпление, тъй като са отнети два живота и е съсипан един имот
който не би могъл да се възстанови, а трябва да се гради и е нарушен реда за
носене и съхранение на оръжие и боеприпаси. Счита, че за престъпленията по чл.
116 и чл. 330 от НК, на В.И. трябва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в максимален размер, а за престъплението по чл. 339 от НК от средния
към минималния размер, както и да му се определи строг режим за изтърпяване на
определеното му общо наказание лишаване от свобода. Прокурорът изразява
подробно становище относно начина по който съдът следва да се разпореди с
веществените доказателства.
Повереникът на частните
обвинители адвокат Г. подържа становището на прокурора и прави искане
подсъдимият И. да бъде осъден като подбудител на извършеното убийство
придружено с палеж на пострадалите Е.и И.С.. Счита, че фактическата обстановка
правилно е отразена в обвинителния акт и вината на подсъдимия И. се доказва от
обясненията на Л.П. и множеството косвени доказателства по делото. Повереникът
изразява и аргументи защо счита, че в конкретния случай не се касае за убийство
и самоубийство придружено с палеж, нито за фатален инцидент. Спира се и на
мотива за извършване на престъплението. Адвокат Г. прави искане съдът да не
кредитира обясненията на подсъдимият И., да го признае за виновен и да му
наложи наказание в максимален размер. Прави искане гражданските искове да бъдат
уважени изцяло, като съдът да приеме, че частните обвинители страдат неимоверно
в следствие смъртта на родителите си и това е установено от свидетелските
показания. Претендира на частните обвинители да бъдат заплатени направените по
делото разноски за повереника.
Частните обвинители и граждански
ищци Д.С. и З.С. изразяват съгласие със становището на техния повереник.
В хода на съдебното производство, в съдебно заседание от 25.11.2019г. от
справка в НБД съдът констатира ,че Л.П. е починал на 16.10.2019г. и на основание
чл.289 ал.1 във вр. с чл.24.ал.1 т.4 от НПК наказателното производство по
отношение на него е прекратено.
Въз основа на събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Е.С. и И.С. били семейство и
живеели от 2003г. в недвижим имот – къща, находяща се в с.Б., общ.Габрово.
Имотът бил собственост на техния син Д.С., закупен с нотариален акт № 134, том.2, рег.№**, н.д. №171 от 03.10.2002г.
Състоял се от 44 кв.м. жилищна сграда на два етажа, полумасивна. Според св.М.П.,
съседка на семейство С., те били особени хора, всеки им пречел и искали да
командват в селото. Според свидетелката , Е.била по-човечна.
Е.С. работела като чистачка в
„МВ-Янтра”АД-Габрово. Съпругът и всяка сутрин я карал на работа с автомобила си
и вечер я прибирал. Пред колегите си Н.Н., Й.М., М.М. и Д.Н. споделяла, че има
конфликт със съседите, които били „дебели вратове”. Споделяла ,че се страхува от тях, защото ги заплашвали, че ще ги убият
и ще ги запалят. Е.С., два-три месеца преди смъртта си, съобщила на св.М.,
че присъствала на скарване между И.и
младо момче -син на съседа, което
казало:”Ще ви убия, ще ви запаля”. Колегите на Е.С. я определят, като добра
и кротка жена.
Съседи на Е.С. и И.С. били подсъдимия В.И. и неговата съжителка П.Г.. Те
живеел в къща заедно със синовете си В.В.И. и Н.В.И.. Семейството закупило
имота през 2010г. Освен, че живеело с него, там подсъдимият приготвял дестилат
на алкохол. В началото отношенията между семейство С. и семейството на В.И.
били добросъседски. В последствие обаче между тях възниквали конфликти и
пререкания по различни поводи. Един от поводите бил кучетата, които семейството
на В.И. отглеждали в двора си. Същите в отсъствие на стопаните си преминавали
свободно през оградата, движели се по улицата и И.и Е.С. се страхували от тях. И.многократно
отправял предупреждения към В.И. и синовете му да ограничат движението на
кучетата. По този повод депозирал и жалби до кметския наместник на с.Б..
Въпреки това кучетата продължавали да се разхождат свободно в селото.
Семейството на В.И. имало бизнес и се занимавало с производство и продажба на
алкохол. По този повод домът им посещавали различни хора, между които и един от
близките приятели на И. и свидетел по делото Х.Х.. Посетителите спирали
автомобилите си по пътя между имотите на И. и С., там спирали автомобилите си /
няколко на брой/ и членовете на семейството на И.. Това не позволявало И.С. да
паркира, управлявания от него автомобил пред къщата в която живеел и също било
повод за конфликт между двете семейства. На следващо място подсъдимият решил да
изгради бетонни стени, които да служат като ограда на имота му, там където
същият граничел с имота на С.. Това още повече изострило отношенията между
двете семейства, тъй като И.С. считал, че бетонната стена навлиза в част от
неговия имот. По този повод депозирал жалби в Община-Габрово. Водени били и
съдебни дела.
Подсъдимият И. имал намерение да
разрасне бизнеса си и поради конфликта със съседите поискал да закупи техния
имот. Д.С. отказал да го продаде.
На 3-ти юли 2017г. при
автомобилна катастрофа, край гр.Карнобат починал синът на В.И. – Н.. Момчето работело заедно с
баща си във фирмата и било неговата радост и гордост. Внезапната смърт на Н.донесла
мъка и страдание в семейството на И., като същото се затворило в къщата си, за
да преживее сполетялата го беда. На
8.07.2017г. подсъдимият се обадил по телефона на Л.П., за да му каже, че
погребението ще е на следващия ден. П. обаче бил в Сърбия и не можел да
присъства. На 09.07.2017г. след погребението на Н., В.И. разбрал от П.Г. и от
други лица присъствали на траурната церемония, че съседът му И.С. отправял
псувни и клетви по отношение на семейството на И.. Тази информация катализирала
желание в И. да отмъсти на съседите за смъртта на сина си Н., като смятал ,че
те с клетвите си са допринесли за нещастието. На 10.07.2017г. В.И. се обадил по
телефона на П. и още същия ден се
срещнали на паркинг в центъра на гр.Габрово и посетили в следобедните
часове ресторант „Страноприемница” в града.
Л.П. *** и познавал подсъдимия И.
повече от 25 години, като във времето постоянно поддържали приятелски
отношения. На 13.06.2013г. Л.П., В.И. и лицето В.Т. регистрирали в Сърбия
дружество за търговия, производство и услуги ALKOT VLS d.о.о. Дружеството било
със седалище гр.Тръстеник и предмет „Дестилат, пречистване и мешане на
питиета”. В дружеството най-голям дял имал директора В.Т., а подсъдимия и Л.П.
били с равни дялове. На 11.05.2016 в Агенцията по вписвания в Република Сърбия
е вписано решение с което седалището на
дружеството е преместено от гр.Тръстеник в Сърбия в гр.Димитровград в Сърбия и В.Т.
и Л.П. прехвърлят безвъзмездно дяловете си на
подсъдимия В.И.. През следващите години дружеството се управлявало и
представлявало от подсъдимия И..
При инициираната от подсъдимия среща на 10.07.2017г. в ресторант
„Страноприемница”-Габрово, В.И. бил
много разстроен и споделил с П. за отправените клетви от съседите към
покойния му син Н.и към цялото му семейство. Съобщил му, че съседите му пречели и
го кълнели. Кълнели го защото правел стени, като казвали на всяка от построените стени да
умира по един от неговите синове. Тогава Л.П. му предложил да намери цигани
да начупят главите на съседите. След
около четири дена И. отново се обадил на П., срещнали се на паркинг в
гр.Габрово. Подсъдимият взел П. с
автомобила си и го откарал до къщата си
в с.Б.. Било привечер, към 19.00 часа и превалявал дъжд. Там били П.Г. и св.В.В.И..
Подсъдимият показал на П. къщата на С. и му казал: „Видя къде е къщата, намери ми хора да я сринат, да я унищожат”. П.
обещал да намери хора да свършат работата, като от думите на В. останал с
впечатление, че иска да се премахне цялата къща, да се срине и да се изгори. Показвайки къщата И. обяснил какви са
навиците на съседите, кога и с какво пътуват до града. След това
подсъдимият откарал П. на паркинга и същият се прибрал в гр.Бяла. След около
шест дена В.И. се обадил на П. и се срещнали в гр. Велико Търново в кафене в
близост до местно училище. И. бил с П.Г.. Л.П. го попитал дали му носи мостра
от винения дестилат, който приготвял. И. му обяснил че е в траур, че работата
не му върви и че другия път ще донесе. Тогава попитал П.: „Намери ли ми хора?”. П. отговорил, че не е търсил. Подсъдимия му
казал: „Много ми е спешно, моля ти се
помогни ми”. Двамата се разбрали да
се срещнат след седмица, тъй като с П.Г. трябвало да заминат по работа в
Сърбия. След обаждане на В.И. двамата се срещнали в кафенето на последния етаж
в единствения МОЛ в гр. Велико Търново.
На срещата присъствали П.Г. и св.В.В.И.. Тогава подсъдимият попитал: „Какво направи с моята работа”. П. му
обяснил, че да се унищожи къщата, да се събори
и да се запали струва много пари.
П.Г. и В.В. оставили двамата мъже сами и В.И. казал, че със семейството
са се разбрали и са отделили 25 000, но че иска освен къщата и хората да се унищожат. Обяснил, че иска хората да ги няма, защото кълнат децата му. Бил
много ядосан. След това П. и И. провели няколко телефонни разговора, при които
се уточнили, че И. ще заплати 25 000 евро, за да се свърши работата. На 07.08.2017г. В.И. и Л.П. отново се
срещнали в кафенето на последния етаж на
МОЛ-а в гр.Велико Търново, където била и П.Г.. П. поискал 5 000
евро преди да изпълни поръчката с обяснението, че е ангажирал други хора. В.И.
разпоредил на П.Г. да изтегли пари и тя и Л.П. отишли до офиса на „УниКредит Булбанк”АД, на ул.”Независимост”**в
гр. Велико Търново. П. изчакал на паркинга на улицата, П.Г. в 13.59 часа
изтеглила равностойността на 5 000 евро – 9 735 лева и ги предала на П..
/ стр.43 и стр.62 от том 4 на ДП/. За сумата същият подписал разписка попълнена
предварително. Разбра ли се, след като
изпълни поръчката, В.И. да му заплати
останалата сума до 25 000 евро.
На 07.08.2017г. Л.П., като
управител на „ШАТО ИНВЕСТМЪНТ”ЕООД открил разплащателна сметка в лева в РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД гр.Бяла, IBAN ***, катов последствие сметката била
закрита на 27.10.2017г. При
откриване на сметката Л.П. упълномощил М.А.- негова бивша съпруга да се разпорежда с наличностите по
сметката /стр.11 от том 4 на ДП/.
На 09.08.2019г. Е.С. отново се оплакала на сина си З.С. от съседите, като
му казала: ”З., да знаеш, ще ни убият, ще ни запалят”. На горната дата И.С., излязъл на терасата и му казал: „З., тук не
се живее, тук няма живот.”. Предишните месеци загиналите съпрузи многократно
споделяли със синовете си отправените от подсъдимия и синовете му заплахи за
саморазправа и убийство. По този повод при разговор с Д.С., Е.С. му казала:”М.,
да знаеш ще ни убият”.
На 10.08.2017г. св.Д.С. закупил
на родителите си хладилник и около 17.00
часа го доставил в къщата в с.Б..
На 10.08.2017г. Л.П. късно през
нощта тръгнал с управлявания от него л.а. „Ауди” модел А4 с рег.№ **., бял на
цвят от гр.Бяла. Около 02,02 часа на 11.08.2017г. преминал през гр.Дряново в
посока гр.Габрово. В гр.Габрово преминал по ул.”к.Е.” и ул.”Баланска” в посока
с.Б.. П. паркирал автомобила си на 30-40 метра от кметството на с.Б., Община
Габрово. Взел със себе си сак в който имало бутилка със запалителна течност, а
в другата си ръка носел фенерче. Стигнал до оградата на намираща се в близост
къща. Там изчакал известно време, след което се насочил към двора на Е.и И.С.,
отворил портата, която не се заключвала и нямала брава и влязъл в двора.
Движението му проследила през прозореца на къщата си св.М. П., която преди това чула шума от автомобила. Жената живеела сама,
страхувала се от крадци и затова станала да види откъде идва шума. Л.П.
достигнал входа на къщата на сем.С.. Влязъл по неустановен начин, минал през
предверието, където до котлона имало газова бутилка и достигнал стаята на
първия етаж. В леглото в дясно от входната врата спяла Е.С.. В стаята спял и И.С..
Хората се събудили и Л.П., който носел огнестрелно оръжие ги застрелял в
неустановена поредност. И.С. застрелял точно пред вратата с два куршума и мъжът
паднал по корем, успоредно на леглото в което с един куршум била застреляна и Е.С.. Л.П. носел пластмасовата бутилка със
запалителна течност и с нея залял около горния десен ъгъл на леглото в което
била жената. Леглото било допряно до ламперия и обичайно на това място имало
стол върху който жената поставяла дрехите си. Непосредствено до него започвал библиотечен
шкаф и гардероб, в който имало книги и дрехи. След това П. поставил бутилката с
остатъка от запалителна течност между краката на жената, запалил разлятото
гориво и напуснал къщата. В последствие се качил на автомобила си и потеглил в
посока гр.Габрово. В този момент огънят бавно се разгарял, достигнал до тавана
на стаята на първия етаж, преминал през него и достигнал до покрива. Когато
огънят излязъл през покрива и се чул силен гръм от взривилата се газова
бутилка. Свидетелката М.П. станала, видяла пламъци да излизат от покрива на
къщата и се обадила на тел.112.
Обаждането приел в 3.50 часа св.Л.Д.. На
място пристигнали автомобили на пожарната и полицията и пожарът бил потушен от
огнеборците. При тези действия пожарникарите изнесли намиращата се в
предверието газова бутилка.
Л.П. след деянието се прибрал в
гр.Бяла около 5.00 часа и около 9.30 часа на 11.08.2017г. се обадил на В.И. и
го попитал кога ще му даде останалата част от парите. Подсъдимият отговорил
уклончиво. В този момент в къщата на И. се събирали роднини и приятели във
връзка с помена за 40-я ден от смъртта на сина му Н.. Подсъдимият и близките му
отишли на гробищата в селото и към обяд се прибрали отново в къщата.
След обяд на 11.08.2017г., подсъдимият и П.Г.
посетили гр.В.Търново и по нареждане на В.И., П.Г. превела на Л.П. останалата
част от уговорената сума от 25000 евро, а именно сумата от 39 116.00 лева/ равностойност
на 20000.00 евро/. Парите били преведени
от сметка в „УниКредит Булбанк”АД
на „АЛКО ГРУП БГ”ООД в РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД по разплащателна сметка в лева IBAN ***
„ШАТО ИНВЕСТМЪНТ”ЕООД, открита от Л.П. на 07.08.2017г.. Г. посочила като основание
за превода „Договор от
31.01.2017г.-ЗАЕМ”./ стр.28 от том 4 на ДП/. П.Г. подала декларация, че парите са от
стопанска дейност.
На същата дата/ 11.08.2017г./ по
разпореждане на Л.П., М.А. изтеглила 10 039.00 лева / стр.8 от том.4 на
ДП/. На 14.08.2017г. изтеглила 5 014.00 лева, на 15.08.2017г. изтеглила
17 062.00 лева и на 16.08.2017г.
изтеглила 6 971.00 лева. ,
След погасяване на пожара в дома
на сем.С. в с.Б., разследващите органи извършили оглед на местопроизшествието в
периода от 7.30 часа до 12.05 часа, за което е съставен надлежен протокол /
стр.34-37 от том 1 на ДП/. При огледа е изготвен фотоалбум, приложен в том 3 от
ДП. В съдебно заседание съдът изиска от разследващите органи, да бъдат предадени на електронен носител всички снимки изготвени
на местопроизшествието, които бяха предоставени на съда. Същите съответстват на
снимките от фотоалбума. При огледа е установено, че имота в който е възникнал
пожара се намира на 100 метра от кметството на с.Б.. Установено е, че дървените
елементи на къщата са силно обгорели, покривът изцяло липсва и са останали
някой стени. На 15 метра южно от сградата е открит на дърво комарник от
прозорец. В края на площадката пред
входа на първия етаж е открита опряна
дървена прозоречна рамка с размер 70/30см., здрава, без стъкла. На земята
пред входа е открита метална брава с ключове, като бравата е с изваден език / в
заключено положение/ и няма ключ на нея. До нея е открита връзка с ключове,
като единият е счупен. На земята под газовия котлон е открита газова бутилка. В
помещението на първия етаж непосредствено след входа в дясно до стената е
намерен разтегателен диван на който е открит труп на жена, като между долните и
крайници е описано наличието на стопилка от ПВЦ бутилка с течност. На земята
успоредно на дивана с глава към вратата по корем е намерен мъжки труп.
На 12.08.2017г. е извършено
претърсване и изземване в дома на подсъдимия В.И. ***, като същото е проведено
в присъствието на П.Г. / стр.стр.61-73 от том 1 на ДП/. При претърсването е
изготвен и фотоалбум. В спално помещение на втория етаж в дясно от стълбището
са открити 5бр.патрони, а в подземния етаж останалите боеприпаси
представляващи: 47бр. фабрични бойни патрони, калибър 9Х19 мм Люгер,
производител Чехия с жълта ризница на куршума; 3бр. фабрични бойни патрони,
калибър 9Х19мм Люгер, производител Чехия с бяла ризница на куршума; 16бр.
фабрични бойни патрони, калибър 6Х35, Браунинг; 1бр. фабричен снаряден ловен
куршум тип „бренеке”, 12-ти калибър; 1бр. фабричен боен патрон, калибър
7,62мм/синоними 7,62Х54/; три броя фабрични бойни патрони, калибър
7,62мм/синоним 7,62Х39мм, 7,62 Калашников/; един брой фабричен патрон , калибър
9Х19мм Люгер, производител Австрия. Открити са цигарена кутия с мишена и
хартиен лист с мишена закачен на телена ограда в имота. В протокола П.Г. е
посочила, че патроните вероятно са останали след връщането в РПУ на
огнестрелните оръжия, които се водели на съпруга и В.И.. Мишената поставили тя
и сина и, за да стрелят по нея с въздушна пушка.
На 12.08.2017г. д-р Я.К. е предал
с протокол за доброволно предаване проектил открит от него по време на
аутопсията в дясната хълбочна област на обгорен труп от мъжки пол/ стр.141-142
от том 1 на ДП/.
С протокол за доброволно
предаване М.М. предал вещи от обитавания
от него апартамент в гр.Габрово, собственост на семейството на подсъдимия между
които и газов пистолет марка CZ75P-07 с надпис А 459139, черен на цвят с пълнител
за който в протокола е отбелязал, че е на В./ стр.164-166 от том 1 на ДП/.
С протокол за доброволно
предаване от 14.08.2017г. Д.Д. –експерт в НТЛ при ОД на МВР-Габрово предал
следните вещи , намерени при издирване на веществени доказателства в останките на изгорялата къща в с.Б.,
общ.Габрово: 1.Изгорели части от чанта, портмоне, тефтер, калъфче за документи,
банкноти, лотариен билет, лична карта на Е.С., две иконки, две гребенчета,
връзка ключове, банкова карта, два броя накити; 2.части от изгорял дънков
панталон, колан, портмоне, банкноти, калъфче за документи, свидетелство за
управление на МПС и лична карта на И.Спирдононов, ключ, монети, сгъваема ножка;
3.папка с документи; 4. нож с кания; 5 гилза с надпис на дъното”10-55” и
проектил; гилза с надпис на дъното „PTS 9мм” и 7. фенерче / стр.148-154 от том
1 на ДП/.
С протоколи за доброволно
предаване са предадени различни лични вещи от подсъдимия И. и Л.П., които в
последствие са били обект на изследване.
На 22.08.2017г. Л.П. и М.А. се
установили в хотел „Добротица” на к.к. „А.”.
Там Л.П. е задържан от полицейските служители П.П., Р.и Б.. При
задържането му и при извършения личен обиск били иззети три мобилни
телефона.
На 23.08.2017г. е извършено
претърсване и изземване в къща и дворно
място находящи се в гр.Бяла, обл.Русе, ул.”Балчик”№20, обитавана от Л.П. и в
присъствието на сина му св.Н.Л.П. / стр.83-92 от том 1/.При претърсването са
иззети боеприпаси, мобилни телефони и два комплекта прибори за почистване на
оръжие.В протокола св.Н.П. е посочил ,че вещите не са негови.
На 23.08.2017г. с протокол за
изземване са иззети от Л.П., към оня
момент в к.к.А.,*** лек автомобил марка „Ауди”, А4, с рег.№ **, бял на цвят. В
протокола П. е отбелязал, че автомобилът не е негов и го ползва от една
година./ стр.101-109 от том.1/. На същата дата е извършено и претърсване и
изземване в хотелската стая в която е
открит Л.П. в хотел „Добротица” в к.к.А. и са иззети негови лични вещи/
стр.114-125 от том 1 на ДП/. На 25.08.2017г. е извършен оглед на автомобила /
стр.129-140 от том 1 на ДП/.
На досъдебното производство е
изготвена съдебномедицинска експертиза
на труп от мъжки пол за който по-късно е установено ,че е на И.С. / стр.2-9
от том 6 на ДП/. Експертизата е изготвена от вещото лице д-р Я.К.-началник
отделение по съдебна медицина при МБАЛ-АД гр.Габрово. При аутопсията на И.С.
вещото лице е установило силно обгаряне на повърхността на тялото до степен на
овъгляване на кожата и термични промени във вътрешните органи. Установило е наличие на две пронизващи
тялото наранявания с характер на огнестрелни, с външни рани в ляво отпред
на гръдния кош и под ръба на долните ребрени дъги отпред в ляво на корема,
раневи канал през левия бял дроб, възходящата гръдна аорта и дясното
предсърдие, през хилоса и корпуса на черния дроб и към дясната странична долна
част на коремната стена, раневи канал от ляво отпред в горната част на
коремната стена, през опорака на тънките черва на две места и през хълбочния
гребен на таза в дясно, завършваща под кожата на десния хълбок / където се намери
проектил – куршум /, двустранни кръвоизливи в гръдната кухина, кръвоизлив в
околосърцевата торбичка и по-малък такъв в коремната кухина, счупване на
гръдната кост, счупване на пето и седмо ребро в ляво от мишничната линия и на
трето, четвърто и пето ребро в ляво близо до гръдната кост, аспирация на кръв в
белите дробове, кръв в трахеята, бронхите и устата. Вещото лице е посочило като причина за смъртта огнестрелното нараняване
на гръдната аорта на И.С., а нараняването на черния дроб и опорака на
червата е допринесло за по-бързото настъпване на смъртта. Смъртта е настъпила
бързо в рамките да няколко минути, като най-вероятно това е станало в периода
от 00,00 – 03,00 часа на 11.08.2017г. Вещото лице е дало заключение също, че
счупванията на ребрата в ляво и на гръдната кост, отговарят по механизъм на
ограничено приложение на сила, във вид на удари или натиск на гръдния кош, от
удари с юмруци или ритници или падане върху предмет с ограничена
повърхност. В съдебно заседание д-р К.
поддържа изготвеното заключение. Счита ,че установените два изстрела може да е от близко разстояние 1,5-2.00
метра, а разположението на травматичните увреждания сочи, че могат да са
получени при удар с твърд тъп предмет или при падане върху повърхност върху
която обаче да има неравности.
На досъдебното производство е
извършена съдебномедицинска експертиза
на труп от женски пол за който по-късно е установено ,че е на Е.С. /
стр.13-18 от том 6 на ДП/. При аутопсията на Е.С. отново вещото лице д-р Я.К. е
установил обгаряне на повърхността на
тялото и прилежащите меки тъкани до степен овъгляване на кожата, термични
контрактури и фрактури на крайниците, наличие
на едно пронизващо тялото нараняване с характер на огнестрелно, с раневи
канал в гръдната стена в ляво отпред на гръдния кош, раневи канал през предната
и задната стена на лявата сърдечна камера и през околосърцевата торбичка през
левия дял на черния дроб и към дясната странична долна част на коремната стена,
двустранни масивни кръвоизливи в гръдната кухина, кръвоизлив в перикарда,
счупване на второ и трето ребро в дясната гръдна кост с кръвонасядане, счупване
с характер на вгъване на трето и четвърто ребро отпред в ляво до гръдната кост
и на пето, шесто, осмо и девето ребро в ляво от мишничната линия с леки
кръвонасядания локално. Вещото лице е
установило, че причината за смъртта е огнестрелно нараняване, като същата е
настъпила бързо до няколко минути, като е настъпила между 00,00 и 03,00 часа на
11.08.2017г. Счупванията на ребрата в ляво и дясно, отговарят по механизъм на
ограничено приложение на сила във вид на удари или натиск върху гръдния кош от
удари с юмруци или ритници или падане и притискане на и от предмети с
ограничена повърхност. Експертът в съдебно заседание изразява становище, че
жената е убита с един изстрел в
сърцето, като е възможно да е била в легнало или в изправено положение ако
изстрела идва отгоре. При положението в което е открита легнала леко на дясно
може да се обяснят счупванията в дясно. Тези обаче в лявата част на гръдния кош
и отпред нямат обяснение.
На досъдебното производство е
изготвена допълнителна съдебномедицинска
експертиза / стр.22-29 от том 6 на ДП/. В това заключение вещото лице д-р Я.К.
е отговорил на поставени въпроси на база
анализ на аутопсиите на И.С. и Е.С.. Експертът е посочил, че в тялото на
мъжа са открити две огнестрелни рани, а в тялото на жената една огнестрелна
рана. Поради това, че телата са силно обгорели, вещото лице не може да отговори
на въпроса кои рани са входни и кои изходни с изключение на нараняването в ляво
на корема на мъжа, тъй като при него проектила е заседнал в костните фрагменти
от хълбочния гребен и няма изходна рана. Вещото лице не е установило следи от
обгаряния, барутни частици и сажди по телата на загиналите, което е довело до
извода, че изстрелите не са от упор. Не е възможно да се установи разстоянието
от което е стреляно, както и поредността на изстрелите, но експертът е
категоричен, че изстрелите са произведени в кратък времеви интервал и този
извод е на база уврежданията на пострадалите. Проследявайки траекторията на
уврежданията експертът счита, че мъжът първоначално е застрелян в корема в
право положение, а вторият изстрел е в
гръдния кош при промяна позицията на тялото. Анализирайки раневите канали и
измененията в телата на загиналите при смъртта им, вещото лице не може да даде
заключение какъв е бил калибъра на оръжието с което са застреляни пострадалите
и дали раните са причинени от различни оръжия, с оглед открития в тялото на
мъжа проектил с калибър 9 мм., при него може да се приеме, че същият е загинал
от проектил с този размер. Вещото лице отново анализира счупванията по телата
на загиналите, при което сочи, че не може да се изключи някои от тези счупвания
да са в резултат от ударната вълна и падащи предмети.
Доктор Я.К. поддържа заключенията
и на трите изготвени от него съдебно медицински експертиза, същите не са
оспорени от страните и съдът ги цени като задълбочени, логични и
мотивирани.
На досъдебното производство са
изготвени две комплексни съдебно
психиатрични и съдебно психологични експертизи от д-р П.Г.- Началник на
Психиатрично отделение при СБАЛЛС при Затвора гр.Ловеч и д-р М.В.-експерт
психолог в същото лечебно заведение. Вещите лица са отговорили на въпроси
касаещи подсъдимия В.Н.И. и Л.П.. Заключенията не са оспорени от страните в
процеса и съдът ги цени като правилни и обосновани.
От заключението касаещо
подсъдимия В.И. / стр.4-44 от том 7 на ДП/ се установява, че нито в данни от
миналото, нито при актуалното психиатрично и психологично изследване се
маркират някакви отклонения, които да дават основание да се допусне наличие на
душевна болест в тесния смисъл на понятието. При И. не са установили нарушения
на интелекта или психичните качества, които да представляват „умствена
недоразвитост” или „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието”
по смисъла на НК. През периода месец юли
-месец август на 2017г. подсъдимият В.И. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Психичното състояние на И.
към оня момент и към момента на изготвянето на заключението / 14.01.2018г./ му
е позволявало правилно да възприема запаметява и възпроизвежда факти, да дава
обяснения, да участва пълноценно в наказателното производство, стига да има
желания за това.
От заключението касаещо Л.П. /
стр.49-92 от том 7 на ДП/ се установява, че същият страда от органично
разстройство на личността в следствие претърпяна в миналото ЧМТ. Вещите лица
при изследването му обаче не са открили данни които да им дадат основание да
допуснат, че при П. са били или са налице белезите на душевно страдание в
тесния смисъл на понятието. Същият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
По делото е изготвена
физикохимическа експертиза от вещото лице – инжинер-химик Т.Б. / стр.150-151
том 6 от ДП/. Вещото лице е изследвало вещественото доказателство,
което е открито между краката на трупа
на Е.С. и е иззето при извършен оглед на имота на пострадалите и представлява PVC стопилка с течност. От заключението се установява, че
течността в PVC стопилката е бензин.
В хода на съдебното следствие
съдът констатира ,че изготвената пожарно-техническа експертиза /стр.157-163 от
том 6 на ДП / от вещото лице В.М. е немотивирана и необоснована, поради което
бе назначена Повторна и допълнителна
пожарно - техническа и взривна експертиза, заключението на която е
изготвено от вещите лица: М.К.М. /Началник група”Физикохимични
анализи”, инспектор първа степен в сектор „Експертизи и техническа информация”
на отдел „Център за изследване и експертизи” към Дирекция „Държавен контрол и
превантивна дейност при ГД ПБЗН-МВР/ и Й.К.Й. / инспектор първа степен в сектор
„Експертизи и техническа информация” на отдел „Център за изследване и
експертизи” към Дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност при ГД
ПБЗН-МВР. От заключението /стр.696- 704 от том 2 на делото/ се установява, че огнището на пожара възникнал на
местопрестъплението на 11.08.2017г. е в голямата стая на първия етаж, в зоната
след входната врата, при задният ляв ъгъл на дивана, който е бил допрян до
северозападната стена. Този извод вещите лица са направили след запознаване
със снимките изготвени от разследващите органи при огледа на
местопрестъплението, като изключително внимание отделят на снимка № р 8144670,
както и след извършения оглед на място на 15.11.2019г. Експертите от посочената
по-горе снимка са установили, че най-значителни следи от горене, най-дълбоки
обрушавания на мазилката е на северозападната стена, пълно изгаряне на леви
заден ъгъл на дивана, което са следи характерни при заливане с лесно запалима или
горима течност. На посоченото място е наличен и т.н. „огнищен конус” в зоната
на левия заден ъгъл на дивана, който е бил опрян на северозападната стена.
Въпреки че при огледа на 15.11.2019г. местопроизшествието не е било запазено,
вещите лица са установили следи от наличие на огнищен конус по северозападната
стена на голямата стая след входната врата в ляво. Експертите са установи
следния механизъм на пожара: първо възникнало пламъчно горене, второ взрив на
газова бутилка, трето продължаване на пламъчно горене до ликвидиране на пожара
от пожарната. Пак възоснова на огледите и посочената по-горе снимка, вещите
лица правят извода, че най-вероятно пожарът е възникнал от внесен външен
огнеизточник в голямата стая на първия етаж, като най-вероятно е извършено заливане
с бензин в голямата стая на първият етаж, в зоната на левия заден ъгъл на
дивана, допрян до северозападната страна до дървената ламперия в същата зона,
както и по находящите се около нея горими материали, след което парите на
течността се запалили с помощта на открит огнеизточник – клечка кибрит, запалка
или др. Вещите лица са изследвали и въпроса дали е възможно пожарът да е
възникнал от взрив на газ, с оглед откритата на местопроизшествието газова
бутилка. Изводът им е категоричен, че не е възможно пожарът да е възникнал от
газ и че взривът е в следствие на пожара. Вещите лица дават заключение също, че
времето необходимо за възникване на физичния взрив на газовата бутилка и било
повече от 90 минути след възникване на горенето в голямата стая на първия етаж.
Този извод е направен след като са
съобразили показанията на свидетелката М.П., която видяла интензивно горене
през покрива на къщата преди да се обади на тел.112, както и поради факта, че
по делото е установено, че по междуетажните конструкции на изгорялата къща са
кара тавани и притежават според приложение № 3 от Наредба ** за ПСТН, граница
на устойчивост 45 минути. Вещите лица са отговорили също категорично и на
въпросите, че в процесната къща огнището на пожара е само едно, както и че
същата се намира на пожаробезопасно разстояние от съседните имоти и не е било
възможно пожарът да се разпростре върху други имоти. В съдебно заседание
експертите защитиха изготвеното заключение, което допълниха с отговорите на
поставените от страните въпроси. Защитата оспори заключението, като
необосновано. Адв.В. счита, че липсата на динамичен оглед на
местопроизшествието е довело до липсата на обективна информация за
местоположението на вещите на пострадалите в стаята. Съдът счита възражението
за несъстоятелно. От показанията на св.Д.С. се установява местоположението на
всички вещи в стаята в която са били родителите му преди смъртта им. От
протокола за оглед от 11.08.2017г. и албума към него както и повторния огледен
протокол ясно се установява наличието на останалите след пожара вещи.
Експертите съобразявайки тези доказателства с показанията на разпитаните
свидетели и данните по делото за времето през което пожара е бил забелязан и на
база огромния си опит и знание в при
изготвяне на пожаро-технически експертиза са изготвили мотивирано, задълбочено
и съдът го цени като правилно и законосъобразно.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и положителен начин от
събрания по делото доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимия В.И. пред съда и на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.279, ал.1, т.3 и т.4 от НПК, обясненията на Л.П. в качеството му на обвиняем
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.1 т.1 от НПК,
показанията на свидетелите и частни обвинители по делото –Д.И.С. и З.С., от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и приобщените чрез
прочитане показания от досъдебното производство, както следва: П.П. – служител в група „Криминална полиция”
при РУ в к.к. „А.”, Л.Д.-младши
оперативен дежурен към ОД на МВР-Габрово, А.А. – старши полицай към група
охраняване на обществения ред към РУ на МВР-Габрово, Д.Д.-пожарникар, Х.С.-
служител в сектор Криминална полиция в РУ-Габрово, М.П.- съседка на подсъдимия
и пострадалите, М.А.-кметски наместник в с.Б., Ц.М.- бивша приятелка на св.В.В.,
свидетелите -Н.Н., Й.М. и Д.Н. и М.М.
–колеги на Е.С., както и свидетелите:А.Ч.- собственик на видеокамера на
ул.”к.Е.”**, Н.Л.П.- син на Л.П., М.А. -бивша съпруга на Л.П., К.П.-шофьор на Л.П.,
М.Д.-далечна роднина на подсъдимия, свидетелите Н. и М.-полицейски служители,
както и от заключенията на изслушаните от съда съдебно медицински, комплексни
съдебно психиатрична и психологическа експертизи,
пожаро-техническата експертиза, няколко балистични,
технически и физико-химически експертизи, счетоводна експертиза, както и писмените доказателство / в това число –протоколи за оглед, протоколи
за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаве, справки,
счетоводни и медицински документи и др./ и веществени
доказателства по делото - всички
подробно описани, прочетени, предявени и приобщени от съда по реда на
чл.283 и чл.284 от НПК.
Подсъдимият В.И. в голямата си част оспорва така установената фактическа
обстановка. Същият дава частични обяснения в няколко съдебни заседания.
В обясненията си на 17.10.2019г. И. разказва, че през 2010г.и бил във финансов колапс и
му взели фабриката, къщата във В.Търново
и офиса. Останал само имота в с.Б., където се преместили да живея.
Тогава го потърсил Л.П., който имал нужда от пари и подсъдимият му услужил с
малка сума. И. споделил, че на него му
трябват повече и Л.П. му дал в заем 50000 лева за зареждане. Тогава били направили вече обща фирма в
Сърбия, за да бъдел сигурен Л., че ще му върне парите. До 2016г. плащал лихви на П. върху дадените в заем 50000 лева.
Според подсъдимия се оказало ,че във фирмата работи само той и предложил на П.
и на другия съдружник да му прехвърлят дяловете. Стигнали до споразумение и му
платили дяловете. Останал заема към Л., който трансформирали в 25 хил.евро и
върху който продължил да плаща лихва. През март 2017 пратил при него големия
син, за да поиска 20 литра спирт.П. го натиснал за заема. Говорили по телефона
и се разбрали да удължат връщането, П.
да посочи банкова сметка ***, който бил необходим за счетоводството. Не му
върнал веднага парите, защото имал нужда от тях за бизнеса си в Сърбия. Парите
трябвало да се върнат от фирмата на жена му и сина му, защото там били влезли.
Въпреки, че парите били преведени на фирмата на П.Г. те били дадени на И. за
бизнеса в Сърбия. Подсъдимият искал да ги върне от сметката на сръбската фирма
на П.Г. му направила скандал. Тогава починал сина му и нещата с връщането на
парите се забавили. Подсъдимият твърди, че върнал парите на Л.П. по банкова
сметка, ***. Обяснява, че при
среща в гр.В.Търново Л. му казал, че иска да произвежда дестилат и няма пари,
“приплакал” за пари
и В. накарал П.Г. да изтегли около 10
хил.лева и му ги дали, като се разбрали останалите пари да му ги преведат по
банкова сметка. ***, подсъдимият
обяснява, че Л.П. му дал парите през 2013г. на няколко транша, като ги превел
от банка, като физическо лице.
В обясненията си в съдебно заседание на 25.11.2019г. подсъдимият отговаря на въпроси
на съда свързани с „Алкогруп БГ”ЕООД. Обяснява ,че Л.П. го помолил да му услужи
с пари. Обяснил му, че той няма, но фирма „Алко” има и трябва да говори с П. и Н..
И Н.и П. се споразумели. Обяснява ,че през 2013г. Л. му дал пари в заем и в
началото на 2017г. започнал да иска да му ги връща. В началото на 2017г. П. се
срещнал с Н.и отново му поискал парите. Разбрали се да му ги върнат до края на
юни 2017г. На поставени въпроси подсъдимият първоначално отговори ,че заема от П.
постъпвал при него на 4-5-6 пъти по банков път, чрез различни лица след което
уточни ,че парите не били превеждани по банкова сметка , *** / в брой/.
В обясненията си в съдебно заседание на 06.02.2020г. подсъдимият И. анализира
обясненията на Л.П. дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното
производство. Твърди, че на 10.07.2017г.
П. му се обадил да се видят в заведение
в Габрово. Видяли се в ресторант ”Страноприемницата”. Говорили за
починалото му момче и И. му споделил, че една камара хора дошли на
погребението и комшията псувал. Л.П. го попитал защо не му счупи главата веднага.
Казал му, че не е в състояние да го направи, след което му поръчал буквално
следното: „Хвани двама циганина, в Габрово не познавам никого”. Казал му, като
ги намери да се обади и ще се разберат. Една вечер П. му се обадил по телефона, че минава през
Габрово и да се видят. Вместо да му обяснява къде живее го взел от центъра и го
закарал с джипа си у тях. По пътя П. обяснявал, че се опитва да прави търговия
с руснаци и поискал да види мостри за дестилат. Станало дума за това ,че комшията ги псува и тогава подсъдимият посочил
с ръка тяхната къща. В.И. изрично подчертава в съдебно заседание, че било
вечерта, валял дъжд, къщата не се виждали и не го е насочвал към нея.
Подсъдимият признава ,че преди да замине за Сърбия по работа се срещнали с П. в
гр.В.Търново, но не е сигурен дали това е станало на 20.07.2017г. Тази среща се
провела, защото всеки ден ходели в гр.В.Търново да водят на лекар сина му,
който имал травма на главата след катастрофата. Твърди, че на нея изобщо не са
говорили за циганите. Подсъдимият оборва обясненията на П., че следващата им
среща била на 25-26-27 юли, тъй като имало категорични доказателства, че от
22.07 до 02.08. бил извън държавата. Отново обяснява ,че след завръщането им от
Сърбия дал пет хиляди евро на П., защото му се оплакал, че е закъсал с парите.
На поставени от прокурора въпроси, И. обяснява, че след завръщането си от Сърбия първо видял в селото И., който гледал
колата им и псувал всички.Тогава се обадил на Л.П. защото му дължал пари, попитал
го за банковата сметка и дали ще направи обещаното „да набият И.”. П. му отговорил ,че
неможе да се занимава в момента с това. На поставени въпроси подсъдимият обясни
още, че във фирмата в Сърбия били трима съдружници и се произвеждал дестилат по
негова технология. П. се занимавал с транспорта и снабдяване, а сърбина бил
директор. Подсъдимият е категоричен, че не се е занимавал с „Алко груп БГ”ЕООД.
Ползвал фирмата за да пазарува неща от България и да ги изнасят.Твърди, че
„Алко груп БГ”ЕООД сключил договор за заем с Л.П. в края на 2012г. и получила
заемните пари през 2013г.На поставени въпроси от повереника на частните
обвинители подсъдимият признава ,че И.се оплаквал от кучетата му, които през
2017г. били вече пет. Подсъдимият разказа ,че за Сърбия тръгнали на
22.07.2017г. и пътували с неговия автомобил той, П.Г. и техния син В..
Обяснява, че са тръгнали рано сутринта. След поставени от съда въпроси във
връзка с налични в делото писмени доказателства, подсъдимият промени
обясненията си и заяви, че са тръгнали по обяд и, че П.Г. е пътувала с друг
автомобил. Подсъдимият категорично заяви ,че са напуснали страната тримата на
22.07.2017г. и са останали в Сърбия 10 дена след което заедно се прибрали. Същият
с предположения обясни защо на 02.08 сутринта е влязъл отново в Сърбия и е
напуснал държавата по обяд на същия ден. На въпроси на съда подсъдимият обясни,
че с Л.П. имали през годините нормални и коректни отношения, без да са
приятели. За отношенията им В.И. казва буквално следното: ”Каза, че ще види да намери цигани да набият И.и каза, че сигурно ще
струва някакви пари и му казах, че ще се разберем. Вика ми -ама то ще струва
2-3 хил.лева, викам -бе добре, дай циганите.Тази тема за поетото негово
обещание за циганите не съм я почеквал докато се върнахме от Сърбия и му се
обадих по телефона.Говоря за там на 02-03.08., когато се върнахме”. На
въпроси на съда подсъдимият разказа, че деня преди помена на сина му си били у
дома с П.Г. и сина им В.. Към обяд с В. отишли за парастас в църквата, вечерта
останал сам до след 12.00 часа и сутринта се събудил в 4.30 часа от лая на
кучетата. Обяснява ,че в дома им имало мишени, защото имали въздушна пушка и
момчетата стреляли по нея защото им било слабост. Подсъдимият обяснява, че в ареста решил, че трябва да купи имота на
съседите, понеже семейството му било подложено на тормоз. Отрича лично да е чувал клетви. Казали
му,че са ги псували и кълнали. Твърди, че когато дал 5000 евро
на Л. му казал:”Или тази седмица ми показваш циганите и решаваме
проблема или забрави за това”. След смъртта на съседите се обадил по
телефона на П. да се видят в гр.В. Търново и тогава го попитал: ”Вие ли направихте тази мизерия или не я
направихте, твоите хора ли, кой”, тогава Л.П. не му отговорил и казал:”Дължиш
едни пари” и станал и заминал. Във връзка с въпроси поставени на подсъдимия
относно собствеността на откритите в дома му боеприпаси същият изразява
становище, че вероятно са негови.
В съдебно заседание на 19.02.2020г. подсъдимият И. дава допълнителни обяснения в които
подробно разказва на какъв тормоз е било подложено семейството му , чрез
проверки свързани с производството на алкохол осъществявано от фирмата на П.Г..
Във връзка с намерените в дома му патрони казва буквално следното: ” По въпроса
за патроните, разбира се, че предполагам и аз и сина ми предполага ,че може да
са моите, но аз не ги познавам”. В съдебното заседание подсъдимият отново
излага съображението си по отношение на съдържанието на обвинителния акт и
заявява, че не го разбира. След изслушване отново на подсъдимия и констатирани
съществени противоречия между тях и тези обяснения дадени на досъдебното
производство по реда на 222 от НПК, по делото бяха приобщени чрез прочитане
обясненията на подсъдимия В.И. дадени на досъдебното производство / стр.50-51
от том 1/. В обясненията си, дадени непосредствено след привличането на И. като
обвиняем същият разказва, че след погребението на сина му Н., П.Г. му
казала ,че И.псувал големия им син и казал:”Три стени- три трупа, първият
мина”.По отношение на Е.казва :”Е.е жена на И., поддържа го, но пряко с нея
не съм имал конфликт”.Твърди ,че се срещнал с Л. два-три дни след погребението.
Тук разказва, че когато Л. дошъл при
него в с.Б. му показал колата на И.и къщата.Разказал му ,че сутрин И.кара жена
си с колата и вечер я връща. Обяснява, че след връщането си от Сърбия
първият човек, който видял в селото бил И.. По отношение на финансовите си
взаимоотношенията с Л.П., В.И. обяснява
следното: ”Той февруари-март ми беше
заел малко пари, всъщност не са малко, тъй като в Сърбия се отваря една
възможност на безмитната зона и понеже ми е малко спорадична търговията, не е
съвсем редовна а имаше и търг....и той ми услужи тогава.Уговорката там беше да
му ги върна до края на юли, но покрай погребението, тъгата дето беше, то и
за това ходихме до Сърбия, тъй като там имахме някакви постъпления и му
върнахме парите.....Сумата беше 25000 евро.” Твърди ,че след помена за Н.на
40-я ден от смъртта му, ходили следобед в гр.В.Търново на преглед на В.В. и се
прибрали. Обяснява ,че след като е бил
задържан и го освободили се обадил на П., срещнали се в МОЛ-а в гр.В.Търново и
го попитал: ”Какво сте направили, идиоти такива? Семейството ми в къщи, нямахме
такава уговорка.”. Тогава съобщил на П., че са му превели парите по кредита,
като това станало еднократно по банков път от фирмената сметка на П.Г. на
фирмената сметка на Л.П.. По отношение на случилото се със съседите В.И.
заявява следното:”Наистина съжалявам за хората, особено за Е., обаче исках да
го набият И..”
Подсъдимият след прочитането на
обясненията му дадени на досъдебното производство заяви, че поддържа само
обясненията си дадени пред настоящия съдебния състав.
В обясненията си дадени на досъдебното производство по реда на чл.222 от НПК и приобщени по
делото чрез прочитане по реда на 279, ал.1 т.1 от НПК, Л.П. в качеството му на
обвиняем описва хронологично срещите си с В.И. след погребението на сина му Н.до
20.08.2017г.
Твърди, че първата от тях е проведена на 10.07.2017г. в ресторант
„Страноприемница”-гр.Габрово и е по инициатива на В.И.. Тогава за първи път И. му споделил за проблемите със съседите и
за това, че същите кълнели семейството му, като казвали на всяка построена
стена да умира по един от синовете му. Пак по инициатива на В.И. се провела
втората среща между двамата, която П. сочи, че е след четири дена и при която
подсъдимият го завел в дома си в с.Богданчоци, където били П.Г. и сина му. Било
тъмно и дъждовно и тогава В.И. му показал къщата на съседите и казал „Видя къде е къщата, намери ми хора
да я сринат, да я унищожат.”. Обвиняемия тогава П. твърди ,че останал около
половин час в дома на И. и не са
говорили други неща, защото подсъдимият бил потресен от смъртта на сина си.
На излизане от къщата подсъдимият задържал кучетата. П. описва още няколко
срещи с В.И. при които вече говорили за бизнес и приготвяне на дестилат. При
една от срещите в гр.В.Търново, когато станало ясно ,че семейството на И. е
заделило 25000 за поръчката станало ясно, че подсъдимият иска не само къщата,
но и хората да се унищожат. П. твърди ,че при последния разговор В.И. бил
видимо много ядосан на съседите. П. обяснява ,че чрез свой познат от Сърбия на
име С. се свързал с един
„Косовар”-бандит, който обаче не искал да извърши поръчката за 25000 лева са малко пари за такава поръчка.
След допълнителни уточнения с В.И., П. разбрал, че става дума за 25000 евро.
Описва в обясненията за направените договорки и изискването на „Косовара” за заплащане на половината сума
предварително. Това била причината В.И. в МОЛ-а в гр.В.Търново да даде на П.
5000 евро. Тук П. отново не е точен в датите, като казва ,че сумата му е
предадена на 4-ти или 8-ми юли и парите са изтеглени от СИБАНК в гр.В.Търново
от П.Г.. На нея казал ,че с тези пари няма да може да се
пребори с момчетата , но ще извади и свои пари
още 5000 евро, за да може да свършат услугата. Преди това същото нещо бил казал и на В.И.. П. твърди ,че приел да направи услугата,
защото искал В.И. да му ходатайства в
един завод на Карнобатския винпром, за да можел да влиза там и да тегли
продукция с неговите отстъпки. След това П. описва ,че осъществил връзка
отново с приятеля си С., той го свързал с „Косовара”, който казал ,че ще му
прати две момчета, едното от които е С.. П. провел среща със С.и се уговорили
как да осъществяват контакт по телефона и няколко дена. П. твърди, че И. го
натискал работата да се свърши до събота и той се уговорил с момчетата.
Срещнали се на бензиностанция в Бяла около 01.00 часа на 11.07.2017г., той
качил две момчета в автомобила си марка Ауди А” и тръгнали към къщата която му
показал В.. П. твърди, че не може да разпознае момчетата. Парите, които носел/10000 евро/ били в
подлакътника на автомобила. П. спрял на 30-40 метра от кметството в багажника, момчетата взели един сак, попитали
къде е къщата и тръгнали към портата на градината, отворили я, оставили вратата
отворена и влезли. Подсъдимият направил маневри с автомобила, спрял, отворил
багажника и започнал да си рови нещо. Не минал и час и едното момче излязло и
му махнало с ръка, след него вървяло другото. П. направил маневра назад, качил
момчетата в автомобила и тръгнал в посока гр.Габрово, като по пътя чул, че нещо изпукало. Оставил
момчетата на бензиностанция в гр.Бяла. По пътя те поискали парите, взели сумата
от 10000 евро от подлакътника на автомобила
и потвърдили, че са свършили работата. На сутринта около 9.00 часа се
обадил С.и попитал кога ще си получат останалите пари. Тогава подсъдимият се обадил на В.И., той измънкал нещо и казал, че ще
ги получи следобед. Същият следобед В.И. превел равностойността на 20000 евро в
лева по сметка на „Шато инвестмънт” в „Райфайзенбанк”-гр.Бяла. П. изтеглил
5000 лева, а станалите пари изтеглил на различни траншове следващите дни. На
20.08.2017г. се срещнали с В.И. в МОЛ-а в гр.В.Търново.Там била и П.Г..
Подсъдимият му казал, че го побъркали, полицаите цял ден го разпитвали, защото
къщата на съседите се запалила и започнал да реве. Отишъл настрани да пуши и тогава казал на П., че и него ще го викат,
защото обяснил ,че парите ги получил в заем от него през февруари-март и сега му ги върнал. На поставени въпроси
от защитника му, Л.П. казва от една страна ,че е обяснил на „Косовара”, че
хората трябва да бъдат ликвидирани и къщата заличено, но той лично не очаквал, че ще ги застрелят а,
че само ще запалят къщата.
Съдът
подложи на внимателен анализ
депозираните от подсъдимия В.И. обяснения в хода на съдебното следствие
и тези на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане, на основание
чл.279 ал.2 т.3 от НПК. Тези обяснения, освен защитна позиция на подсъдимия са
и доказателства, които следва да бъдат анализирани във връзка с останалите събрани по делото
такива. Съдът
констатира, че същия в голямата си част не оспорва установената фактическа
обстановка относно наличието на бизнес и финансови взаимоотношения с Л.П. и
относно срещите и разговорите между двамата проведени в гр.Габрово и
гр.В.Търново в инкриминирания период. Подсъдимият не оспорва факта, че между
неговото и семейството на Е.и И.С. е имало конфликт, който във времето е бил
изострян по различни поводи, като ескалацията на същия била след смъртта на Н..
Подсъдимия признава, че узнал, че И.С. псувал и отправял клетви към семейството
му и искал някой да го набие. В.И. категорично оспорва твърденията на Л.П. ,че
му е поръчал да намери хора които да унищожат както съседите му така и техния
имот. Отрича категорично да е склонил Л.П. да извърши тези престъпления, заплащайки
за поръчката сумата от 25000 евро на два пъти, както и като помагач да го е завел и показал къщата на съседите.
Защитната теза на подсъдимия И.
се опровергава от обясненията на Л.П. в
качеството му на обвиняем дадени да досъдебното производство и приобщени по
реда на чл.279, ал.1, т.1 от НПК. Обясненията на П. са логични, кореспондират
частично с обясненията на В.И. и с останалите доказателства по делото. Към оня
момент Л.П. в качеството си на обвиняем не отрича, че се е съгласил да
организира убийството на Е.и И.С. и да унищожи къщата им за сумата от
25 000 евро, обещана му от В.И., но отрича той лично да е извършил
престъпленията. Твърди ,че ангажирал за тази цел други лица и неговото участие
се състояло в това да ги откара до имота на пострадалите, да им го покаже и да
посредничи за заплащане на поръчката.
В обясненията си Л.П. твърди, че
подсъдимият още при първата им среща
след погребението на Н., на 10.07.2017г. споделил за мъката си и за клетвите
отправени към децата му от неговите съседи
и заявил желанието си къщата им да бъде унищожена. Без значение е в
конкретния случай дали двамата мъже са обсъждали възможността П. да извърши
това престъпление лично или да го направи друго наето от него лице. Л.П.
логично и последователно в обясненията си се спира на срещите и разговорите
между него и И.. След поредно проведена среща П. разбира ,че И. иска не само
къщата на съседите да бъде унищожена, но и те да бъдат убити. За убийството на И.и
Е.С.и унищожаването на къщата им
подсъдимият обещал сумата от 25000 евро.
От обясненията на подсъдимия и на
Л.П. се установява ,че няколко дена след първоначалния разговор , П. привечер
посетил дома на И. и тогава той му показал къщата на съседите и му обяснил
какви са навиците на същите. Обясненията
са еднозначни по отношение на това кои лица са присъствали, кога е
станало посещението и какво е било времето. Еднозначни са и по отношение на
факта ,че при това посещение, продължило половин час не е имало други
разговори, освен тези касаещи съседите. Съдът приема ,че единствената цел на
това посещение е подсъдимия да подпомогне П. в изпълнение на уговорката им да
се унищожи къщата на съседите и тях самите. Действително, към този момент няма
категорични доказателства за това В.И. да е разговарял с П. за физическото
унищожаване на съседите, но както и той самия признава, искал да набият И.и да
унищожат имота. По делото обаче са налице гласни доказателства / показанията на
колегите на Е.С./, че месеци преди убийството съседите в лицето на подсъдимия и
синовете им, заплашвали Е.и И.С., че ще ги
убият и запалят. В показанията на Св.Н.Н.-колега на Е.С. дадени на
досъдебното производство/ стр.201, том 1-ви/ и приобщени чрез прочитане по реда
на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК се съобщава от него следното: „”Преди
3,4 месеца, съседите ги заплашвали, че ще ги запалят живи. И.ходел все с един
кол, за да се отбранява при нужда. Е.често ми е споделяла проблемите с тези
съседи. Притесняваше се от тях”. Св.М.М. –колежка на Е.С. в показанията си
дадени на досъдебното производство/ стр.198 от 1-ви том/ и приобщени по делото
чрез прочитане съобщава, че Е.и разказала, че чула как И.се кара с момчето на
съседите, което му казало:”Ще ви убия, ще ви запаля”. Тези факти св.М.
споделила и със св.Й.М.. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н., М. и М.
дадени на досъдебното производство, които съдът приобщи чрез прочитане поради
това ,че свидетелите не си спомнят определени факти и обстоятелства. Съдът
счита ,че показанията на тези свидетели са дадени добросъвестно, логични са и
кореспондират с останалите доказателства по делото. Изключително важно
доказателство по делото в тази насока са показанията на свидетелите Д.С. и З.С.-
синове на И.и Е.С., които подробно описват обтегнатите отношения между
родителите им и семейството на В.И., както и отправените месеци преди
престъплението закани и заплахи от В.И. и синовете му по адрес на жертвите.
Прави впечатление ,че заканите и заплахите са свързани с палеж и убийство. Тези
доказателства сочат, че още преди В.И. да склони П. да извърши двете
престъпления, семейството му е имало желание да унищожи както съседите така и
имота им.
Еднозначни са обясненията на П. и
И. по отношение на срещите проведени между И. и П. в гр.В.Търново и в МОЛ-а в
гр.В.Търново. Налице са и писмени доказателства в подкрепа на твърденията на П.
за извършените преводи на два пъти на договореното възнаграждение за изпълнение
за поръчка за унищожение на имота и убийството. Тук следва да се обсъдят всички
доказателства касаещи изплатената сума от 25000 евро в левовата и равностойност
от В.И. на Л.П.. Крайно несъстоятелна и некореспондираща с доказателствата по
делото е защитната теза на подсъдимият И. ,че дължал пари от заем на П.. На
първо място обясненията на подсъдимия И. в тази насока са изключително
противоречиви. На досъдебното производство
същият твърди ,че П. му дал заем в началото на март 2017г. който му бил
върнат еднократно по банков път от фирмата на П.Г. на фирмена сметка посочена
от П.. В този смисъл е и вписването , като основанието за превода на
11.08.2017г. : „Договор от 31.01.2017г.-ЗАЕМ”. В обясненията си пред настоящия
съд И. обяснява, че заема е даден още през 2013г. и е бил нужен за общия им
бизнес в Сърбия, че връщането е станало на два пъти. В хода на съдебното
следствие по искане на защитата и с оглед нуждата от проверка на защитната теза
на подсъдимия бе допусната съдебно-икономическа експертиза / стр.798-809 от том
3 на делото/. Заключението на същата е изготвено от вещото лице Д.М., същото не
е оспорено от страните, съдът го намира за логично, компетентно и задълбочено и
го цени, като правилно и обосновано. Вещото лице Д.М. е изготвила заключението
си на база писмените доказателства находящи се в том 4 на досъдебното
производство, както и въз основа на тези предоставени от „Алко груп БГ” ООД в
съдебно заседание / стр.515-559 от том 2 на делото/ и предоставени на експерта
от П.Г. при проверка на счетоводството на „Алко груп БГ”ООД. Вещото лице е установило
наличие на заемни отношения между „Алко груп” ООД и Л.П., съгласно които с
договор за паричен заем № 10/1 от 24.10.2012г., дружеството е предоставило на Л.П.
заем в размер до 33 000 лева, като в договора не е уговорена дължима лихва
по предоставения заем. В счетоводството на „Алко груп БГ” ООД , в периода от
09.01.2013г. до 11.08.2017г. са осчетоводени предоставени на П. парични
средства на обща стойност 68 920.58 лева, като за периода 09.01.2013. –
29.05.2013г. сумата е 20 069.58 лева, а през периода 07.08. – 11.08.2017г.
е 48 851.00 лева. Сумите са намерили счетоводно изражение по дебита на
счетоводна сметка 498/2. Съгласно приложените преводни нареждания, които
съдържат данни, че платец е Л.П. или, че платената сума касае връщането на заем
от лицето Л.П. се изчисляват платени от П. на „Алко груп БГ” ЕООД суми на обща
стойност 27 813,77 лева, в това число върната сума в размер на 27 700
лева и платена лихва в размер на 113,77 лева, съгласно РКО от 12.01.2013г. и
РКО от 21.02.2017г. В съдебно заседание вещото лице М. на поставени въпроси
уточнява, че не всички платежни документи съдържат името на Л.П., въпреки, че в
счетоводството е осчетоводено, че тези суми касаят взаимоотношения с него.
Категорично заявява, че не и е предоставен друг договор, освен посочения в
заключението от 24.10.2012г., касаещ отношенията с Л.П.. На въпрос на съда и
възоснава на анализа на представените писмени доказателства вещото лице пояснява, че ”На база преводни нареждания и
банкови преводи на които „Алко груп БГ” е предоставил на Л.П. средства, същите
за 2013 и 2017 са в размер общо на
65 940.58 лева, като това са суми на банкови преводи , където категорично
се вижда името Л.П.. От своя страна Л.П. е върнал 27 700 лева, т.е.
излиза, че П. дължи да връща на „Алко груп БГ” парични средства.” Вещото лице Д.
М. в отговор на въпроси на адв.В. е категорична ,че на база на първични документи и преводни нареждания, дружеството „Алко
груп БГ”ООД не е дължало парични средства, но на база счетоводни регистри на
дружеството същото ги е дължало. Този извод е обаче на база счетоводни
суми, предоставени и получени от трети лица. Следователно в счетоводството на „Алко груп БГ”ООД не са налични
счетоводни документи, които да потвърждават както първоначалното твърдение на
подсъдимия И., че П. му е предоставил заем в началото на 2017г., така и
твърдяното от него пред настоящия съд ,че заема е предоставен в началото на
2013г. Не е налице друг договор за заем между П. и „Алко груп БГ”ООД освен
този от 24.10.2012г., който обаче след 2013г. не касае взаимоотношения между
физическото и юридическо лице тъй като в счетоводството на дружеството е
осчетоводено, че към 31.12.2012г. заетите средства са върнати. Съдът приема ,че
защитната теза на подсъдимия И. касаеща предоставянето на парични средства,
произхождащи от заемни отношения и представляващи равностойността на
25 000 евро на Л.П. се опровергава от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Защитната теза на подсъдимия И.,
че не е било възможно в периода 22.07.2017г.-02.08.2017г. да се среща с Л.П.
тъй като бил със семейството си в Сърбия се опровергава от приложените в том.2
от ДП на стр.79-81 справки от АИС”Граничен контрол”/ стр.850-863 от том 3 на
НД/.От същата е видно, че в системата е отбелязано ,че В.Н. и П.Г. са напуснали
страната на 18.07.2017г. в 10.30 часа и са влезли на същия ден в 19.53. В.Н. и сина му В.В. са напуснали страната на
22.07.2017г. в 23.02 часа с лек автомобил марка БМВ и рег.№ ВТ 5376В. На
02.08.2017г. със същия автомобил В.Н. се
е върнал в страната в 09.05 часа и е напуснал същата на 02.08.2017г. в 12.29часа. На 22.07.2017г. П.Г. е напуснала страната в 23.01 часа, като е
пътувала сама с лек автомобил марка МИЦУБИШИ с рег. № ЕВ 9140ВА. След
напускането на страната и на трите лица от семейството не е отбелязано кога са
се върнали обратно, като следващото влизане и за тримата е на 17.08.2017г. В
цитираното удостоверение изготвено от Директора на Дирекция „Граничен контрол”
е отбелязано ,че след 01.01.2017г. лицата се ползват с правото на свободно
движение и ползваните от тях МПС не подлежат на задължителна проверка в АИС поради което не се съдържат в системата
изчерпателни данни за пътуващите. Очевидно
е, че подсъдимият е имал възможност през целия посочен от него период да влиза
и излиза свободно от страната ни и тези му пътувания да не са отразявани в
системата за граничен контрол. Същият е можел да осъществи и е осъществил
посочените от Л.П. срещи. По делото бяха представени фактури за заплатени
нощувки от подсъдимия и неговото семейство в
различни хотели в Сърбия. Прави впечатление ,че същите са заплатили
нощувки за периода 15.07-04.08.2017г., като плащането е извършено в брой на
03.08.2017г., когато съгласно цитираната по-горе справка от АИС”Граничен контрол”, В.И., П.Г. и В.В. са
били вече в страната ни, като са преминали граничния пункт на 02.08.2017г.
Прави впечатление, че същите са заплатили нощувка в хотел Амфора за
25.07.2017г., в хотел „Николо” за периода 15.07-27.07.2017г., и отново в хотел
„Николо” за периода 15.07.-04.08.2017г / стр.882-891 от том 3 на делото/.
Очевидно е, че от една страна е налице дублиране на нощувки, а от друга страна
е налице плащане в брой на дата на която подсъдимият и семейството му
според обясненията на В.И. са били в
България, следователно представените писмени доказателства в тази насока не
само не подкрепят защитната теза на подсъдимия, но и създават още по-голяма
убеденост в извода ,че същия свободно е преминавал границата на страната ни
през периода 22.07.2017г.-02.08.2017г и е осъществил твърдените от Л.П. срещи.
Съдът намира за несъстоятелна и
тезата на защитата ,че не са налице обективни доказателства за времето през
което Л.П. *** през процесната нощ. На досъдебното производство е извършена
справка от Агенция „Пътна инфраструктура” за движението на МПС с рег.№ ** марка
Ауди „А4” на 10-11.08.2017г./ стр.32-33 от том 2 на ДП/ . От справката е
видно,че лекият автомобил управляван от П. в процесната нощ е тръгнал в
01.00.33 часа от гр.Бяла,, като в 02.02. часа е преминал през контролния пункт
в гр.Дряново в посока Габрово. През същият пункт е преминал в обратна посока в
4.07 часа на 11.08.2017г. и в 4.53 часа е преминал през контролния пункт на
гр.Бяла. Тези данни кореспондират с обясненията на Л.П.,***17г. около 01.00
часа през нощта и ,че се прибрал в къщи около 5.00-5.30 часа сутринта.
Изискана е и справка от БТК
ЕАД-Дирекция Сигурност – гр.София за местоположението на мобилен телефон
********** регистриран на фирма „Транс
АЛКО ЛМ” и ползван от Л.П.. Получената информация е изложена в графичен вид в
Справка-анализ изготвен от св.Д.М. ***/ стр.55-56 от том 2 на ДП/ видно от
справката представена от БТК ЕАД-Дирекция Сигурност – гр.София горният мобилен
телефон в 23.58 часа на 10.08.2017г. е засечен в клетка на Виваком в гр.Бяла, около 1.42 часа в кретка около гр.В.Търново и
в 2.16 на 11.08.2020г. в клетка около гр.Габрово. Очевидно е, че движението на лекия автомобил управляван от Л.П. и движението по клетки на мобилния оператор на
телефона използван от П. съвпадат. Тези данни кореспондират и с обясненията на П.
за движението му в процесната нощ.
Едно от основните възражения на
защитата на подсъдимия В.И. в лицето на адв.В. е твърдението му, че обясненията
на Л.П. дадени на досъдебното производство не следват да се кредитират, тъй
като е налице оговор. Съдът намира това възражение за несъстоятелно, тъй като
са налице множество косвени доказателства, които кореспондират с обясненията на
Л.П.. Обясненията на П. в качеството му на обвиняем са последователни и косвено
потвърдени от други фактически данни, както и от неубедителността на защитната
теза на подсъдимия И.. „Оговорът” /обяснение на
обвиняем, в което се съдържа твърдение или че не той, а друго лице е извършило
престъплението, или че и друго лице е участвало в престъплението/ може да бъде
поставен в основата на присъда, при условие, че не е изолирано, а в пълна
мяра кореспондира с всички други доказателствени материали, събрани и
проверени, след пълно и обективно разследване, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност. В конкретния случай, обясненията на Л.П. кореспондират
частично с обясненията на подсъдимия В.И., с показанията на св.М.П., св.Л.Д.,
който приел сигнала от П. на тел.112, св.А.А. пред когото П. разказала какво е
видяла в процесната нощ , на свидетелите- колеги на загиналата Е.С. на синовете
на загиналите Д.С. и З.С. относно мотива на двете деяния с приобщените по
делото писмени доказателства касаещи плащане на два пъти на възнаграждението за
извършените престъпления в размер на 25000 евро, с изводите от трафичните данни
от камерите на АПИ и Виваком, заключенията на изслушани експертизи които оценени в
съвкупност, същите водят до единствен
възможен заключителен извод за извършените от подсъдимия В.И. престъпления. „Оговорът” не се явява изолиран и
не са налице доказателства, които да го опровергаят.
В
том 8-ми на досъдебното производство са приложени резултатите от полиграфско
изследване, извършено от св.Н.И. - психолог към Института по
психология на МВР. Извършено е полиграфско изследване на М.М. М., В.Н.И., В.В.И.
и Л.П.. Съдът счита за основателно
възражението на защитата на подсъдимия да не се кредитират по делото
резултатите от теста, както и показанията на св.Н.И.. Тук следва да се уточни ,че
самото полиграфско изследване представлява оперативен метод за разкриване на
престъплението. Въпреки ,че същото е стандартизиран и научен метод, резултата
от него обективиран в извършеното от св.Н.И.
изследване не представлява експертно
заключение, тъй като неговия резултат не почива на обективен научен метод,
който да може с категоричност да доведе от верни отговори на поставени въпроси.
Тестът с
полиграф няма доказателствена стойност, като такава не може да се признае
и на възпроизведените чрез свидетелски показания резултати от такъв тест. Доказателствена
стойност не биха могли да имат показанията на св.Н.И. и в частта,
пресъздаваща споделеното пред него от тестваните лица и в
частност от подсъдимия В.И. и от Л.П.. Направените признания са в рамките на проведена от свидетеля в качеството
му на служител на МВР
"беседа" с подсъдимия,
ориентирана към получаване на уличаваща последния информация именно в контекста
на наказателното производство. Поначало възпроизвеждането в свидетелски
показания на резултатите от "беседи" между полицейски служители и
задържани във връзка с престъпление лица, било то като
обвиняеми или като заподозрени, в хода на които беседи тези лица биват
предразполагани към разказ за разследваните събития, представлява техника,
практически ориентирана към недопустимо заобикаляне на процесуалните правила за
снемане на обяснения от обвиняем/подсъдим. Поради това дадени при такива
условия сведения е недопустимо да бъдат ползвани като част от доказателствената
съвкупност под каквато и да е форма.
По
делото е приложен изготвен на досъдебното производство том в който се съдържат
протоколи за ВДС. Фиксираната в тях чрез използване на СРС беседа между В.И. и Л.П.
с полицейски служители не придобива процесуална стойност и не става източник на доказателства, защото
по естеството си не се различава от саморъчните „обяснения” на задържания,
които нито правната доктрина, нито съдебната практика са приемали за годно
доказателствено средство. В този смисъл са решение №626/2011г. на 3-но н.о. на
ВКС, решение №528/2010г. на 3-то н.о. на ВКС, решение №247/2016г. на 2-ро н.о.
на ВКС. Съдът
констатира, че изготвените възоснова на използвани СРС
ВДС по делото са изготвени в
резултат на надлежно разрешение и законосъобразно приложени оперативни способи,
съдът обаче не използва съдържанието на същите при формиране на вътрешното си
убеждение, тъй като чрез същите се заобикалят правилата за събиране на
доказателства и с тях се заместват законоустановени способи за събиране на
доказателства- разпит на обвиняем, какъв то е осъществен в хода на
наказателното производство. В този смисъл възражението на защитата за
използване на предявените чрез прослушване ВДС в съдебно заседание отразяващи
оперативна беседа с полицейски служители
се явява основателно.
По
различен начин стои въпроса с приобщените по делото ВДС придобити чрез СРС
отразяващи проведени телефонни разговори между В.И. и Л.П. и между В.И. и
свидетелите Х.Х. и В.В.И.. Същите са изготвени след надлежно разрешение и със заносъобразно приложени оперативни
способи. От
разговорите проведени между В.И. и Л.П. на
20.08.2017г. в 10.24ч. и в последствие в 14.19 часа на същия ден се налага
извода, че двамата са в отлични отношения, уговарят си среща на обичайното
място в гр.В.Търново, така както и преди са правили и това е в подкрепа на
обясненията на Л.П., че именно тогава при срещата В.И. му разказал за натиска
оказан му от полицейските органи и за това ,че пред тях е заявил ,че връща
заем, който е получил от П. през месец март на 2017г. В този смисъл са и
обясненията на В.И. дадени на досъдебното производство касаещи времето на
предоставяне на заема.
От ВДС изготвен на 10.10.2017г в
14.40 на проведен телефонен разговор на между В.И. и сина му В.В., а в
последствие и със св.Х.Х., се установява още един мотив поради който В.И. е
подбудил Л.П. да унищожи къщата на съседите, а именно, желанието му да закупи
имота. В разговора И. казва буквално следното:„Трябва да купим туй място на
изгорялата къща.” „Кажи на П. да мисли,
мислете всички. Да видим как. Трети или четвърти някой трябва да го купи. После
ще го прехвърлим......Много трябва туй нещо.
Трябва да стане”. В разговора не се съдържат дори индикации за това ,че
семейството на В.И. е подложено на тормоз от синовете на загиналите И.и Е.,
каквото е обяснението на И. за мотива за този разговор.
Съдът не кредитира с доверие
показанията на св.В.В.И..Същият е син на подсъдимия И. и в показанията му личи желание да подкрепи
защитната позиция на баща си свързана със заемни отношения между него и Л.п..
Освен това В.В. присъства в залата в няколко поредни заседание преди да
бъде поискан и допуснат като свидетел и
при тези заседания възприе непосредствено показанията на разпитаните свидетели.
Показанията на този свидетел не кореспондират по отношение на значителна част
от фактите с останалите доказателства по делото. На първо място твърди ,че
знаел ,че баща му дължи пари на Л.И. и ,че му ги върнал след смъртта на брат
му, като П.Г. ги превела на няколко пъти по банков път.Доказателства за такива
преводи по делото няма.Твърди, че на следващия ден след погребението на Н., Л.П.
дошъл вечерта в техния дом и говорили за работа и пари.Няма други доказателства
за такава среща. Разказва, че при среща в МОЛ-а в гр.В.Търново баща му изпратил
П.Г. да изтегли пари, върнала се и предала парите на П.. Доказателствата сочат,
че П.Г. и П. заедно отишли до банковия офис. При поставяне на въпроси от съда
свидетелят се обърква и влиза в още по-големи противоречия.На следващо място по
делото са налице доказателства, които сочат на известна съпричастност на св.В.В.
с престъпните деяния предмет на делото. В тази връзка след деянието В.В. е бил
обект на разследване. Взети са натривки както от неговите ръце, така и от тези
на баща му и на св.М. Маринов. От заключението на химическата експертиза
изготвена от вещото лице А.П. се установява
наличието на една капсулна микрочастица регистрирана по дясната ръка на В.В.И.
и две капсулни микрочастици регистрирани по дясната ръка на подсъдимия, които
имат еднакъв състав, като този регистриран върху проектила – олово – калай –
антимон – барий, а останалите капсулни микрочастици със състав – олово – калай
– антимон, регистрирани по ръцете на двамата мъже може да произхождат от
капсулен състав еднакъв със състава установен по проектила. Изготвени са още
две химически експертизи от вещото лице П.. Съгласно заключенията им, по
дясната ръка на св.М. са регистрирани следи със състав – олово – калай –
антимон. Същите са различни по състав от капсулните микрочастици регистрирани
по гилзата и може да произхождат от капсулен състав еднакъв по състав установен
по проектила открит в тялото на И.С.. На следващо място в двора на къщата на
подсъдимия са открити мишени по които е стреляно с неустановено оръжие и за
които всички членове на семейството дават различни обяснения.Установи се по
делото ,че след смъртта на брат му, В.В. е закупил от гр.В.Търново газов
пистолет /веществено доказателство по делото/ с който двамата със св.М. се
учели да стрелят. Съвършено
противоречиви са тезите на подсъдимия и неговия син за това кога В.И. е узнал
за закупуването му. По делото е налице и едно доказателство, което въпреки
голямата си важност е останало в страни от вниманието на разследващите органи. На
17.08.2017г. е извършен оглед на веществено доказателство- телефон марка
Леново, собственост на В.В..В него е открито съобщение от св.М.М. от
11.08.2017г. в 7.30 часа сутринта с текст „сичко 6?”В показанията си дадени на
досъдебното производство М.М. твърди, че съобщението „Всичко 6 ?” било въпрос
към В.. Причината била, че преди дни бил ходил с майка си на изследване и чрез
съобщението го бил попитал дали всичко е наред. Така наречения въпрос М.М.
задал в 7.30 часа сутринта на 11.08.2017г., като в показанията си самия той
твърди ,че е станал този ден в 8.00-8.30 часа, когато го събудил по телефона
св.В.В. и при обстоятелството ,че В.В. и М.М. прекарали част от деня на
10.08.2017г. заедно, заедно ходили и да стрелят предишните дни. В показанията
си В.В. пък твърди, че полученото съобщение „сичко 6” означавало ,че с момичето
с което бил вечерта всичко е наред. Действително, предишната вечер св.Ц.М.
прекарала времето до 23.00 часа с М.М..
Всички тези доказателства, както и обясненията на Л.П., че В.В. и П.Г. са
присъствали на повечето разговори свързани с уговорки за убийството на
съседа, сочат за съпричастност към
престъпните деяния на П.Г., В.В. и М.М.. Право на държавното обвинение е да
анализира доказателствата и да прецени лицата на които следва да повдигне
обвинение. Съдът обаче констатирайки горните факти , счита ,че показанията на
свидетелите М.М. и В.В. не следва да се кредитират по делото, тъй като същите
са объркани, противоречиви и очевидно тенденциозни и е налице съмнение, че тези
лица са съпричастни към престъпните деяния, за които е предаден на съд
подсъдимия И.. В тази връзка тезата на
защитата за неизясненото процесуално място на П.Г., като помагач, изцяло се
споделя от съда, но този факт би имал значение ако същата беше подсъдима по
делото. Липсата на обвинение към съжителката на В.И. и нейната деятелност не е предмет на обсъждане в настоящото дело.
Безспорно се установи от доказателствата, че същата е участвала в предаването
на Л.П. на уговореното възнаграждение за поръчката, но поради липса на
обвинение не следва да се обсъжда въпроса дали тя от субективна страна е знаела
причината за извършените плащания.
Съдът не кредитира с доверие
показанията на свидетелите Е.Ф., А.М. и В.К..Същите към момента в който са били
в затвора заедно с подсъдимия В.И. и Л. П.са били осъдени и са търпели
наказания за извършени от тях тежки умишлени престъпления: Е.Ф. е търпял
присъда от десет години лишаване от свобода за отвличане и измама, А.М. от
четири години лишаване от свобода за
кражби и опит за измама и В.К. от осем месеца лишаване от свобода за кражба. И
тримата са лица с дългогодишна престъпна дейност и трайно установени криминални навици. Като
такива същите са лесно манипулируеми от страна както на разследващите органи,
така и на обвиняемите и в показанията им
очевидно са изложени тенденциозно факти с цел обслужване на личен интерес.
И тримата в показанията си сочат ,че под различна форма са се срещали с Л.П. и
той им признал за извършеното престъпление, като обяснил деянието си с желание
да открадне някаква формула от В.И.. По делото не е налице друго доказателство
в тази насока, а именно В.И. да е притежавал формула за алкохол и да не е искал
да я предостави на П.. Тъкмо обратното, в обясненията си и двамата обвиняеми
говорят за обмен на информация свързана с производството на алкохол, а бизнес
отношенията им датират от 2012г. Прави впечатление, че и тримата свидетели,
въпреки, че свидетелстват в подкрепа на обвинителната теза, изразяват
категоричното си мнение, че не са съобщавали пред разследващите органи част от
фактите вписани в протокола за разпит и приобщени чрез прочитане в съдебно
заседание. По изложените съображение съдът приема, че показанията на тези
свидетели са тенденциозни, нелогични, не кореспондират с останалите
доказателства по делото и не ги кредитира като достоверни.
В обясненията си дадени пред съдия на
досъдебното производство обвиняемият тогава Л.П. подробно описва какви действия
е извършил, за да изпълни поръчката на В.И. да унищожи къщата на съседите и тях
самите. В обясненията си Л.П. отрича той лично да е извършил убийството на И.и Е.С.
и твърди, че за целта е наел двама бесарабски българи с местоживеене в Сърбия,
чрез посредничеството на лицето С. и лице с прякор „Косовара”. На досъдебното
производство е направено запитване до службата на Интерпол в Сърбия за
установяване на личността на С. и с писмо, приложено на стр.74-78 от том 2 на
ДП българските власти са уведомени, че
издирването на лицето от Интерпол е дало отрицателен резултат. Видно от извършения
на досъдебното производство оглед / стр.4-9 от том 2 на ДП/ на мобилен телефон
марка „Самсунг” , приобщен по делото с протокол за доброволно предаване от
23.08.2017г. и собственост на Л.П., че в
под меню „Контакти” са записани 16 лица
с името С. или С.. Защитната теза на Л.П. се опровергава и от показанията на
св.М.П., която в процесната нощ след като възприела шум от автомобил,
забелязала мъж с тъмни дрехи, сак и фенерче да отива през двора към къщата на
пострадалите. Свидетелката е съобщила за възприетото от нея както на тел.112,
така и на св.А.А.- старши полицай към група охраняване на обществения ред към
РУ МВР-Габрово. В нито един момент както на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание свидетелката не е имала колебание за броя на лицата влезли в
дома на С.. Показанията на св.М.П. въпреки напредналата и възраст са
изключително подробни, логични и
достоверни. Показанията на тази свидетелка дадени на досъдебното производство и
приобщени по делото чрез прочитане единствено допълват някой от детайлите на
възприетото от нея в процесната нощ.
По делото не е установено по
безспорен начин, начина по който Л.П. е проникнал в къщата на сем.С.. При
извършения оглед след престъплението е открито облегнато на бетонен
фундамент срещу входната врата,
страничното прозорче на къщата, което преди пожара се намира отляво от входната
врата. По същото няма следи от пожара, което навежда до извода, че е свалено
преди това. Според показанията на св.З.С.
прозорчето е можело лесно да бъде свалено от външна страна и така да се отключи
входната врата. Съдът счита, че това е
най-вероятния начин на проникване на Л.П. в къщата.
По делото са налице категорични
доказателства за това, че загиналите Е.и И.С.
във времето около смъртта им са получили телесни травми извън
огнестрелните наранявания. Уврежданията създават съмнение за нанесен побой на
загиналите преди смъртта им, но по делото не са налични доказателства в тази
насока. Не са налице доказателства за това, счупванията да са причинени от
падащи предмети при пожара или от падане на телата върху неравности, каквато
възможност посочи вещото лице д-р К. в съдебно заседание. И тъй като изводите
на съда не могат да почиват на предположение, съдът счита, че този въпрос
остава изцяло неизяснен.
От заключението на съдебно-медицинските
експетизи категорично се установява поредността на извършените престъпни
деяния. И.и Е.С. са разстреляни и след като в рамките на няколко минути е
настъпила смъртта им, Л.П. запалил къщата, като пожарът се разгорял по
механизма описан от повторната и допълнителна пожаро техническа експертиза.
Налице са множество косвени
доказателства за това ,че Л.П. е притежавал оръжие. Същият, видно от
приложеното на стр.95 от том 2-ри на ДП удостоверение не е има издадени
разрешителни за дейност с огнестрелни оръжия и боеприпаси. Въпреки това в дома
му в гр.Бяла са открити боеприпаси, годни да възпроизведат изстрел и уреди за
почистване на оръжие. Състава на откритите микрочастици по ръкавиците иззети от автомобила на П. и по приборите за
почистване на оръжие е еднакъв с този
открит по проектила иззет от тялото на И.С..
По
делото бяха изслушани заключенията и на следните експертизи назначени и изготвени
на досъдебното производство.
Електротехническата експертиза / стр-142-144 том 6 на
ДП/ е изготвена от вещото лице Й.Й.. Експертът е изследвал електрически
проводници и елементи от ел.табло иззети при огледа на процесния имот.След
анализ на същите е установил, че няма
следи от късо съединение.
По делото е изготвена балистична
експертиза от вещото лице И.З. /стр.80-83 том 6 на ДП/ - И.З.. На експертизата
е възложено да изследва гилза и проектил, иззети от имота на пострадалите след
пожара. При изследването вещото лице е установило, че съобразно размера и
характеристиката на проектила, същият е от куршум от фабричен патрон калибър
7,662/25 мм., съветски пистолет, / синоним: калибър 7,62 мм. „Токарев”/. При
микроскопското изследване на куршума не са установени следи от огнестрелно
оръжие, което е дало основание на експерта да приеме, че куршумът не е
изстрелян с огнестрелно оръжие и представлява самовзривил се патрон, в
следствие на високата температура. Същият калибър, като при проектила е и
изследваната гилза. Върху нея също няма следи от огнестрелно оръжие и експерта
е приел, че същата не е изстреляна, а вероятно е самовзривил се патрон от
високата температура. Експертизата приема, че е възможно изследваните гилза и
куршум да са от един и същи боеприпас, който да се е взривил от високата
температура.
И.З. е изготвил балистична експертиза
/стр.130-133 от том 6 на ДП/, като е изследвала 5 броя патрони, поставени в
кутия с надпис 6,35 „Браунинг”, иззети при извършеното претърсване и изземване
на 23.08.2017г., в къща обитаване от Л.П.,***.
Експертът е дал заключение, че обектите представляват фабрични патрони
6,35 мм. „Браунинг” и са предназначени за стрелба с огнестрелни, късоцевни,
нарезни оръжия.
Същият експерт е изготвил и
дактилоскопна експертиза /стр.169 от том 6 на ДП/, като е изследвал открити
следи при огледите, установил е ,че същите не са годни за изследване, защото
повърхностите са силно замърсени. Вещото лице е изследвало иззетите от
местопрестъплението дървена прозоречна рамка, дървен напречник от врата,
дървена летва с найлонови ресни, запалка с червен цвят и силиконова ръкавица,
последните две предадени с протокол за доброволно предаване от 06.02.2018г. от З.С..
При изследването на вещите иззети от опожарената къща, не са открити
дактилоскопни следи, поради наслоения от полепнал прах по повърхността им. Не
са открити следи и по запалката и ръкавиците.
Изготвена е видеотехническа
експертиза / стр.217-235 том 6/ от вещото лице Н.Н.. Експертът е извършило
изследване на видео файлове, предадени от Л. Й. Е. и Н.И. В.. Установил е, че в
периода 0,00 часа до 04,00 часа на 11.08.2017г., на записа се вижда преминаване
на МПС в посока с. Б. и обратно. Не са обаче налице достатъчно идентификационни
признаци на преминаващото МПС, записите са с лошо качество, частични и негодни
за идентификация на преминаващите МПС-та. Този извод се отнася до записа
предоставен от фирма „Кедър”, като камерата извършила същия се намира на
ул.”Баланска”. По отношения на записа представен от фирма „ЖУ” на ул.”Баланска”
**, поради отдалеченост от гледната точка на камерата, също не е възможно
извличането на достатъчен брой устойчиво различими идентификационни признаци на
преминаващите МПС-та.
Н.Н. е изготвил и втора видеохническа
експертиза/ стр.239-277 от том 6 на ДП/. По нея предмет на изследване са видео
записите предадени от свидетеля А.Ч.. От тях се установява, че са налице
преминаващи МПС, движещи се по ул. „к.Е.” гр.Габрово, в посока пл.”Бичкиня” и
обратно, в периода 0,00 до 05,00 часа на 11.08.2017г. В заключението си вещото
лице е посочило часа на преминаване на превозните средства. При извършения
сравнителен анализ на преминаващите превозни средства, с л.а. „Ауди” модел „А4”
с рег.№ ** е направил извода, че е възможно да е заснето едно и също превозно
средство, съответно посочено на фигура 2.132, където е заснето от камерата
преминаващ л.а. светъл на цвят, в 03часа ,11минути и 56 секунди в посока
ул.”К.Стоев” към пл.”Бичкиня”, както и посочените на фигура 2.166 преминаващ
л.а. светъл в 04 часа, 37 минути и 11 секунди, движещ се по ул. „К.Е.” в посока
с. Орловци. Фигура 1.43 отразяваща преминаването на светъл л.а. в 02 часа, 27
минути и 33 секунди, движещ се по ул.”Н.Е.”, предприемащ маневра „завой на
ляво” и продължаващ движението си по ул.”Баланска” посока с. Б.. На фигура 1.63
отново л.а. светъл в 02 часа, 39 минути 39 секунди се движи по ул.”Баланска” в
посока с. Б.. На фигура 1.69 преминава л.а. светъл на цвят движещ се по
ул.”Баланска” в посока на ул.”Н.Е.” в 03 часа, 51 минути и 32 секунди. Експертът е категоричен, че от
записите не е възможно да се установи
броя на хората в автомобила.
По делото е изготвена оценителна
експертиза /стр. 175-201 от том 6 на ДП/ от вещото лице Р.Д.. Същата е дала заключение за средната пазарна цена на
недвижимия имот обитаван от пострадалите към м.08.2017г. представляващ жилищна
сграда от 44 кв.м. полумасивна на два етажа, построена в поземлен имот в
границите на строителния полигон но с. Б., общ. Габрово, като вещото лице е
определило средна пазарна стойност от 19 200 лева.
Изготвена е и оценъчна експертиза
/стр.207-212 от том 6/ от вещото лице Т.К..
Експертът е дал заключение за средната пазарна стойност на вещите, които св.Д.С.
е посочил на досъдебното производство, че са се намирали в къщата обитавана от
родителите му. При оценката на вещите, експертът е приспаднал съответния за тях
процент овехтяване. Вещите са оценени общо на 6 783, 80 лева, като всяка
от тях е оценена съответно: готварска печка 64 лева, газов котлон с бутилка
48,60 лева, кухненска маса 60 лева, хладилник 300 лева, термо кана 24 лева,
кафе машина 33 лева, миксер 24,80 лева, пасатор 8,80 лева, парти грил 12,50
лева, тостер 16 лева, бойлер на дърва 50 лева, порцеланова мивка 48 лева,
нагревател за вода 80 лева, тоалетна чиния 65 лева, казанче 25 лева, пералня
468 лева, ъглошлайф 91 лева, зарядно за акумулатор 22,40 лева, удължител 32
лева, комплект за хранене 38,40 лева, сервиз за хранене 162 лева, секция 65
лева, легло 180 лева, 2 нощни шкафчета 64 лева, дървено портманто с шкаф за
обувки 216 лева, ниска кръгла маса 90 лева, плазмен телевизор 208 лева, дървен
шкаф за телевизор 50 лева, цифров приемник на „Булсатком” 21 лева, дървен
бар-плот 290 лева, печка на дърва 60 лева, 5 табуретки 100 лева, килим тип
„Персийски” 135 лева, 5 черги 400 лева, 2 юргана 64 лева, 2 олекотени завивки
164 лева, 2 единични олекотени с възглавница 130 лева, 11 одеяла 66 лева, 4
одеяла „Родопски” 100 лева, малка мивка 28 лева, квадратна маса 60 лева, 4
дървени стола 80 лева, дървено портманто 204 лева, прахосмукачка 44,80 лева,
прахосмукачка „Тайфун” 10,50 лева, печка „Раховец” 33 лева, шкаф за печка 17,50
лева, крачна шевна машина 120 лева, настолна шевна машина 150 лева, фризер 252
лева, ъглово легло 50 лева, стара спалня 120 лева, печка на дърва „Терма” 72
лева, телевизор „Сони” 30 лева, касетофон 20 лева, 2 ракли за дрехи 90 лева,
маслен радиатор 91 лева, печка „Диана” 26 лева, ютия 45,50 лева, маса за
гладене 20 лева, 4 тапицирани стола 160 лева, секция 220 лева, 4 полюлея 140
лева, легло 60 лева, холна маса 50 лева, 4 табуретки 80 лева, 100 кг. Захар 126
лева, телефон „Нокиа” 80 лева, телефон „Нокиа” с бутони 25 лева, електрическа
скара 24 лева, апарат за измерване на кръвно налягане 45 лева, ел.косачка 75
лева и машинка за подстригване 58
лева.
Изготвена е балистична експертиза
от вещото лице С.Х./ стр.114-118 от том 6/. Експертът е изследвал иззетите при
извършването претърсване и изземване в дома на подсъдимия в с. Б. боеприпаси.
Каса е се за 69 броя патрони с различен калибър и от различни производители.
Установил е ,че патроните са годни за стрелба и за поразяване на цели.
Изготвена е втора балистична
експертиза от вещото лице С.Х. / 136-138 от том 6 на ДП/. Изследвани са халосни
патрони иззети от къща в гр.Бяла обитавана от Л.П..
По делото е приложена и химическа експертиза
изготвена от вещото лице А.П./стр.39-42 от том 6 на ДП/. Вещото лице е
изследвало проби /натривки/ иззети от ръцете на св.В.В.И. и В.Н.И.. Изследвани
са и гилзата открита в опожарения дом на С., както проектила намерен в тялото на И.С.. Вещото
лице е установило, че капсулните микрочастици, регистрирани по ръцете на
подсъдимия и на неговия син В.И., се различават по състав от капсулните
микрочастици регистрирани по гилзата. Вещото лице е установило наличието на
една капсулна микрочастица регистрирана по дясната ръка на В.В.И. и две
капсулни микрочастици регистрирани по дясната ръка на подсъдимия, които имат
еднакъв състав, като този регистриран върху проектила – олово – калай – антимон
– барий, а останалите капсулни микрочастици със състав – олово – калай –
антимон, регистрирани по ръцете на двамата мъже може да произхождат от капсулен
състав еднакъв със състава установен по проектила. Вещото лице е категорично,
че тези следи не могат да останат по ръцете на подсъдимия и неговия син при
стрелба с въздушна пушка или въздушен пистолет.
Третата химическа експертиза изготвена от вещото лице П. /стр.87-91 от том
6 на ДП/ е анализирала следите по волана и ръкавиците иззети в автомобила на Л.П..
Вещото лице е установило, че състава на откритите микрочастици е еднакъв с този
открит по проектила иззет от тялото на И.С. и не е възможно да е от състава на
гилзата намерена в къщата.
Вещото лице А.П. е изготвило още
една химическа експертиза /стр.43-45 том 6 на ДП/. Изследвани са пробите иззети
от ръцете на свидетеля М.М. и е съпоставило същите с частиците които са открити
по проектила открит в тялото на И.С. и гилзата иззета при огледа на
местопроизшествието. Установило е, че по дясната ръка на М. са регистрирани следи
със състав – олово – калай – антимон. Същите са различни по състав от
капсулните микрочастици регистрирани по гилзата и може да произхождат от
капсулен състав еднакъв по състав установен по проектила.
По делото е изготвена балистична
експертиза от вещите лица П.П. и Р.Т. /
стр.52-54 от том 6 на ДП/. Вещите лица са анализирали проектила иззет от тялото
на И.С. и откритата при огледа на дома му гилза с надпис на дъното „PTS 9mm
Knall”. Установили са ,че куршума е част
от патрон кал.9х18 мм, предназначен за стрелба с пистолет кал.9х18
мм-„Макаров”, „Стечкин” и др.Куршумът е изстрелян с оръжие с нестандартна и
силно износена цев.Гилзата е част от сигнален патрон кал.9мм, предназначен за
стрелба със сигнално-газов револвер кал.9мм.Вещите лица са установили, че
следите върху гилзата и куршума са негодни за проверка в НСБК на Лабораторията
по съдебна балистика на НИК-МВР от неразкрити престъпления на територията на
страната, но биха могли да послужат за сравнително изследване само с конкретно
заподозрени оръжия или посочен случай. Гилзата и куршума са части от различени
по вид и предназначение коршуми.
Вещото лице Ж.И. е изготвило
биологична експертиза / стр.60-65 от том 6 на ДП/. При изследване на ноктите на
В.В.И. от двете му ръце е установило, че материала под тях произхожда от едно и
също лице от мъжки пол. При изследване изрезките от ноктите на подсъдимия е
установена смес от клетъчен материал, като в него не се установява ДНК от
профилите на Е.и И.С.. При изследване изрезките от ноктите от дясната ръка на М.М.
е установен клетъчен материал само от едно лице, а под ноктите на лявата ръка
смес от клетъчен материал, в който не се установяват алели от ДНК профилите на
пострадалите.
Изготвена е биологична експертиза / стр.71-74
от том 6 на ДП/ от вещото лице Ж.И.-нищо. От заключението се установява, че И.и
Е.С. с голяма вероятност са биологични родители на Д.С..
Вещото лице Л.Й. е изготвило биологична
експертиза/стр.96-99 от том 6 на ДП/, като е изследвало два броя ръкавици
иззети при претърсване автомобила на Л.П., по които не е открит годен материал
за ДНК изследване.
Вещите лица- Р. Т., Н. В., А.П. за изготвили химическа
експертиза / стр.105-108 от том 6 на ДП/. Изследвани са 2 броя комплекти за
почистване на оръжие иззети на 23.08.2017г. при претърсване в дома на Л.П. ***.
Изследваните комплекти са с множество капсулни микрочастици, които са идентични
с капсулните микрочастици открити в проектила намерени в трупа на И.С. със
състав – олово – калай – антимон – барий, както и с капсулните микрочастици
олово – калай – антимон.
По изготвената химическа експертиза
/стр.122-124 от том 6 на ДП/, изготвена от вещите лица Н.В. и А. А. са изследвани 3 броя патрони предадени
доброволно на 23.08.2017г. От тях единия е халосен шумов а другите два са
калибър 9/18 мм предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети
„Макаров”, „Стечкин” и други. По гилзите част от тези два патрона са
регистрирани капсулни микрочастици със състав – олово – калай – антимон –
барий, като този капсулен състав съответства на състава на капсулните
микрочастици регистрирани по проектила намерен в трупа на И.С..
Заключенията на описаните по-горе експертизи не оборват останалите доказателства по
делото и не променят установената фактическа обстановка.
Преценявайки
всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът
намира ,че по делото се установи по безспорен и положителен начин ,че
подсъдимия В.И., както от субективна страна така и от обективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4 пр.”последно”, т.9 във вр. с
чл.115 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК,
като в периода
10.07.2017г.-11.08.2017г. действайки в съучастие с Л.П. и предумишлено
го склонил да убие повече от едно лице - съседите му Е.и И.С., както и да унищожи
къщата в която живеели- престъпление по чл.216
ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, като за извършената поръчка да
извърши горните две престъпления му обещал 25 000 евро, като първоначално
му дал равностойността на 5000.00 евро - 9735 лева, а след деянията остатъка от
сумата- равностойността на 20000 евро- 39116 лева. Подсъдимият В.И. подпомогнал
П. да извърши убийствата и унищожаването на имота, като го завел и му показал
дома в който живеели Е.и И.С., за да е наясно с местоположението на имота и
навиците на обитателите му. Престъплението е извършено в съучастие с Л. П.-извършител,
който чрез огнестрелно оръжие в периода от 02.27 часа до 03.51 часа на
11.08.2017г. умъртвил лицата и запалил къщата, която била със значителна
стойност - 19200 лева, собственост на Д.И.С., унищожил и чужди движими вещи със значителна стойност-
16 783.80 лева, представляващи битова техника, мебели, посуда, пари и др.,
собственост на Е.С. и И.С., намиращи се
в жилищната сграда, всичко на обща стойност 35 983.80 лева.
Преценявайки всички събрани по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът намира ,че по делото се
установи по безспорен и положителен начин ,че Л.П.,
както от субективна страна така и от обективна страна е осъществил състава на
престъплението по
чл.116, ал.1, т.4 пр.”последно”,, т.7 и т.9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, като, като на 11.08.2017г. за времето от 02.27 часа до 03.51 часа
на 11.08.2017г., като извършител в съучастие с подсъдимия В.И. като подбудител
и помагач, предумишлено умъртвил повече
от едно лице – Е.и И.С., чрез огнестрелно оръжие, като убийството е с користна
цел. Л.П. осъществил престъплението и по чл.216, ал.1 от НК., като в съучастие
с В.И., като подбудител и помагач и П. като извършител унищожил чрез палеж къщата в която живеели Е.и И.С., която била
със значителна стойност - 19200 лева, собственост на Д.И.С. с ЕГН ********** ***
и чужди движими вещи със значителна стойност- 16 783.80 лева,
представляващи битова техника, мебели, посуда, пари и др., собственост на Е.С.
и И.С., намиращи се в жилищната сграда,
всичко на обща стойност 35 983.80 лева.
Съдът счита, че от
доказателствата по делото, категорично се установява, че склонявайки Л.П. да
извърши две различни по вид престъпления: убийството на повече от едно лице, на
И.и Е.С. и унищожаването на имота им, подсъдимият В.И. обещал на Л.П.
възнаграждение от 25000.00 евро, като му заплатил изцяло уговорената сума в
нейната равностойност в български лева.
Престъплениията по чл.116 от НК и
чл.216 от НК са извършени от подсъдимия В.И. и от неговия съучастник Л.П./поч./
при условията на реална съвкупност.
По отношение на престъплението по чл.116, ал.1, т.4 пр.”последно”, т.9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.20,
ал.3 и ал.4 от НК.
Престъплението е извършено от В.И.
предумишлено.
Същият разбирайки, че И.С. прокълнал семейството и децата му решил на 10.07.2017г. да се
срещне със своя познат Л.П. с който имали дългогодишни бизнес отношения, да му
сподели за случилото се и да поиска да му намери хора да унищожат имота на С..
Скоро след срещата завел П. , за да му покаже къщата на С.. След първоначалния
разговор последвали още срещи между двамата мъже при една от които В.И. поискал
не просто да бъде унищожен имота на И.и Е.С., но и те да бъдат премахнати. В.И.
и Л.П. постигнали съгласие възнаграждението от страна на В.И. за горните две
престъпления да е в размер на 25000.00 евро.Безспорно е в практиката, че всички
поръчкови убийства, както и това предмет на настоящото дело са предумишлени.
От
субективна страна деянието е извършено от В.И.
при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Същият е
искал И.и Е.С. да бъдат не просто наранени, а премахнати, убити. В.И. е бил
настоятелен в това си желание, като неколкократно е настоявал пред Л.П. да му
намери хора да извършат замисленото престъпление. Именно това е причината да
обещае и в последствие да даде на Л.П. възнаграждение за това престъпление и за
унищожаване на имота на С. в размер на 25000.00 евро, което е една значителна
по размер сума. За желанието на подсъдимия сем. С. да бъдат убити, говори и
факта ,че преди конкретното деяние същите са били заплашвани от различни
членове на семейството на И., че ще бъдат убити и запалени. Деянието е
извършено от подсъдимия В.И. и Л.П. в съучастие. И двамата са искали
настъпването на смъртта на Е.и И.С., като мотивът на П. е бил користен. Същият
желаел да спечели от една страна 25000.00 евро, а от друга В.И. да му съдейства
при получаване на материали от заводи произвеждащи алкохол.
Мотив за извършеното престъпление е желанието на В.И. да отмъсти за
смъртта на сина си Н.. Младото момче
загинало при катастрофа. Подсъдимият разбрал за клетвите , които И.С. изрекъл
по адрес на децата и семейството му. Това провокирало непоколебимото му желание да намери човек,
който да унищожи съседите, смятайки, че с клетвите си те са допринесли за
смърта на детето му. Предишните конфликти между сем.С. и семейството на В.И.
свързани с новите строежи, проблеми с паркирането на автомобилите и свободно
движещите се кучета на И. съдът счита ,че не са мотив за извършеното престъпление,
но тези конфликти са изиграли своята роля за нагнетяване на отношенията между
двете семейства.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия В.И. за виновен в това, че в периода 10.07.2017г. –
11.08.2017г. в гр.Габрово и в гр.Велико
Търново, като подбудител и помагач в съучастие с Л. П., действащ като извършител, склонил П.
да умъртви съседите му Е.С. и И.С., като
за това му обещал сумата от 25 000
евро / двадесет и пет хиляди евро/ и му дал чрез П.П.Г. с ЕГН ********** сумата от 9735.00
лева /равностойността на 5000 евро/ и като помагач на П. умишлено го улеснил в
деянието му, като го завел в с.Б., Община Габрово и му показал къщата, в която живеели Е.И.С., и Л.П., предумишлено на 11.08.2017г. за
времето от 02:27 часа до 03:51 часа в с.Б. умъртвил повече от едно лице –Е.С. и
И.С., чрез използване на огнестрелно оръжие и след деянието В.И. изплатил на Л.П. останалата част от
уговорената сума - 39116 лева / равностойност на 20 000 евро/, чрез превод
извършен от П.Г., престъпление чл.116, ал.1, т.4, предл. последно и т.9 във
вр. чл.115 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
За извършеното престъпление от
подсъдимия В.И. законодателят е предвидил наказания лишаване от свобода от 15
до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. В.И., като
подбудител и помагач е извършил престъплението в съучастие с Л.П./извършител/.
Съгласно чл.21 ал.1 от НК всички съучастници се наказват с наказанието
предвидено за извършеното престъпление, като се взема в предвид характера и
степента на тяхното участие. При анализа
на вида и характера на извършеното престъпление и на степента на участие на
подсъдимия И., съдът отчете следните отегчаващи вината обстоятелства: На първо
място това е високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние. Подсъдимият В.И. е склонил покойния
вече Л.П. за да убие повече от едно лице. Деянието е извършено предумишлено с
ясното съзнание на дееца, че Е.и И.С. ще бъдат лишени от най-ценното благо -
живота. Подсъдимият не просто е желаел смъртта на съседите му, но и е проявил
постоянство в рамките на месец да убеди П. и да го стимулира материално да
извърши престъплението. От друга страна, съдът отчете, като смекчаващо вината
обстоятелство сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия И.
като деец. Същият не е осъждан, през целия си съзнателен живот е полагал
обществено полезен труд, изграждайки фирма за производство и продажба на
алкохол. Свидетелят Х.Х. го описва като отговорен и трудолюбив човек. Съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство и факта ,че В.И. е в напреднала
възраст и страда от сърдечно заболяване. При това положение съдът прие, че за
конкретното деяние и за целите на
генералната и лична превенция е най-подходящо да се наложи наказание лишаване от
свобода. Предвидените в закона по-тежки наказания, а именно доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна биха се явили несъразмерно тежки за конкретното
деяние, отчитайки и факта ,че И. е участвал, като подбудител и помагач. При
определяне на наказание от двадесет години лишаване от свобода, съдът отчете,
че с деянието си В.И. е прекъснал живота на две лица и е лишил техните синове и внуците им от възможността
да общуват с тях. Подсъдимият сполетян
от нещастието да загуби детето си в млада възраст и провокиран от клетвите към семейството му,
въпреки разума си се поддал на емоцията и на един ирационален мотив, за да потърси възмездие. Няма обаче човешки или
морални норми които да допускат житейските конфликти да се решават с убийство.
Поради всички изложени отегчаващи вината обстоятелства съдът наложи на
подсъдимия В.И. за извършеното престъпление наказание от 20 години лишаване от
свобода.
От събраните по делото
доказателства се установи ,че подсъдимият е извършил горното престъпление в
периода 10.07.2017г.-11.08.2017г.Няма нито едно доказателство за това, на
9.07.2017. подсъдимият И. и Л.П. да са разговаряли изобщо и в частност да са
обсъждали предстоящата престъпна дейност. Поради изложеното съдът призна подсъдимия
В.И. за невинен и го оправда да е извършил престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предл. последно и т.9 във вр. чл.115
във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК на 09.07.2017г.
По отношение на престъплението по чл.216
ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
От обективна страна подсъдимият В.И. склонил Л.П. да унищожи къщата в която живеели съседите му,
като освен това умишлено го улеснил, като му показал имота и за това и за
престъплението по чл.116 от НК му обещал и му предоставил общо сумата от 25000
евро.В съдебно заседание св.Д.С. посочи вещите, които са се намирали в къщата
която живеели родителите му. Същите са на значителна стойност от 16 783.80 лева и представляват битова
техника, мебели, посуда, пари и др.Стойността на имота също е значителна и се
определя от съдебно оценъчната експертиза на 19 200.00 лева. От
доказателствата по делото безспорно се установи ,че имота в който живеели сем.С. и вещите в него са унищожени от Л.П. чрез
палеж. Механизма на палежа е установен от заключението на назначената от съда
пожаротехническа експертиза, изготвена от вещите лица М. и Й.. Изводите на
експертите относно мястото на огнищния конус, времетраенето на пожара, времето
на взрива, кореспондират с дадените допълнително показания на св.Д.С., който в
съдебно заседание посочи ,че именно в горния десен ъгъл на дивана в на който е
спяла майка му е полят бензина и запален и от там е лумнал пожара.на това място
освен ламперия са се намирали и дрехи и шкаф с книги. Тези вещи са лесно
запалими и са довели до разрастване на пожара. Следи от таблата на дивана и
намираща се в близост мебел се вижда и на снимка №62 от албума към огледния
протокол от 11.08.2017г.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. От първия
момент в който се срещнал с Л.П. на 10.07.2017. той искал къщата в която
живеели сем.С. в с.Б. да бъде унищожена, да я няма.
Мотивът за деянието от една страна е същия, който стои в основата на
дейността му по склоняване към убийство на
на сем.С.. На второ място тук е налице и втори мотив. От доказателствата
по делото се установи ,че дома на подсъдимия е бил посещаван от много хора във
връзка с приготвения от него дестилат за производство на алкохол. Сем.С. се
оплаквали от шума на машини и от паркирането на коли, които им пречели да
намерят място за своята. Безспорно подсъдимия имал желание да закупи имота, но
неговия собственик - Д.С. му отказал.Въпреки ,че И. бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” след деянието, той при проведен разговор
със св.Х.Х.поискал да бъде закупен имота, като дори при разговора подхвърлил и
схема за това.
На подсъдимият В.И. е повдигнато обвинение
по чл.330, ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 и 4 от НК. В кориците на делото не
се съдържа нито едно доказателство за това В.И. да е склонил и да е помогнал Л. П.в да извърши именно палеж на имота и
вещите на сем.С.. Същият склонил П.в да срине, да унищожи къщата. При това положение съдът констатирайки ,че
възоснова на фактите изложени в обвинителния акт може да се направи извод ,че
подсъдимият И. е искал имота на съседите да бъде противозаконно унищожен,
преквалифицира деянието в по-леко такова по
чл.216 ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и
ал.4 от НК. При преквалифицирането на деянието съдът констатира, че на
подсъдимия И. е повдигнато обвинение по чл.330 ал.1 от НК, а именно за палеж и
имущество на значителна стойност, като държавното обвинение не е приело, че от
това са настъпили значителни вреди по чл.330 ал.3 от НК. Съдът прие, че
подсъдимият В.И. се е защитавал по тези факти, поради което преквалифицира
деянието му по чл.216 ал.1 от НК без да обсъжда въпроса за причиняването на значителни вреди по чл.216, ал.5 от НК,
което се явява по-тежко обвинение от повдигнатото му с обвинителния акт.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия В.И. за виновен в това ,че периода 10.07. 2017г.- 11.08.
2017г. в гр.Габрово и в гр.Велико
Търново, като подбудител и помагач в съучастие с Л. Й. П.в с ЕГН ********** ***, действащ като
извършител го склонил да унищожи /да се срине/ чужд недвижим имот - къщата
на съседите му Е.С. и И.С. с ЕГН **********,***, като за това
му обещал сумата от 25 000 евро и му дал чрез П.П.Г. с ЕГН **********
сумата от 9735.00 лева, равностойността на 5000 евро и като помагач, завел и
показал на Л. П.в ***, в която живеели Е.С. и И.С., и Л. П.в, предумишлено на
11.08.2017г. за времето от 02:27 часа до 03:51 часа в с.Б., запалил къщата,
която била със значителна стойност - 19200 лева и представлявала -полумасивна
двуетажна жилищна сграда, описана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №134, том.2, рег.№ **, дело №**., собственост на Д.И.С. и чужди
движими вещи със значителна стойност- 16 783.80 лева, представляващи
битова техника, мебели, посуда, пари и др., собственост на Е.С. и И.С., намиращи се в жилищната сграда, всичко на
обща стойност 35 983.80 лева, като след деянието И. изплатил на Л. П.в
останалата част от уговорената сума - 39116 лева, равностойност на 20000 евро,
чрез превод от П.Г. и го осъди за
извършеното от него престъпление по чл.216
ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
За това
престъпление законодателят е предвидил наказание до пет години лишаване от
свобода. Съдът като обсъди наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства , констатира ,че е налице изключителен превес на отегчаващите
вината обстоятелства и наложи максималното предвидено в закона наказание. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние при което е унищожено както движимо, така и
недвижимо имущество на значителна стойност, засегнат е по един непреодолим
начин личния живот на две поколения, като са унищожени освен вещи на значителна
стойност , така и такива със сантиментална. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчете и користната цел с която е извършено деянието, а
именно да може да бъде закупен от подсъдимия имота. Като смекчаващо вината
обстоятелство се отчете единствено чистото съдебно минало на подсъдимия.
По изложените по-горе съображения
съдът призна подсъдимия В.И. за невинен в това да е извършил престъпление по чл.330,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК и го оправда по това обвинение.
На осн. чл. 23 ал.1
от НК съдът определи на подсъдимия В.И. едно общо наказание за изтърпяване в размер
на най-тежкото от наложените, а именно двадесет години лишаване от свобода,
като постанови същото да се изтърпи при
първоначален строг режим, на осн. чл.57 ал.1 т.2,
б”а” от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” времето, през което
подсъдимият И. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, считано от 26.08.2017 година до привеждане в изпълнение на
настоящата присъда.
На
подсъдимия В.И. с обвинителния акт е повдигнато обвинение по чл.339, ал.1 от НК за това,
че от неустановена
дата до 12.08.2017г. в дома си в с.Б., Община Габрово държал следните боеприпаси за огнестрелни
оръжия: 47бр. фабрични бойни патрони, калибър 9Х19 мм Люгер, производител Чехия
с жълта ризница на куршума; 3бр. фабрични бойни патрони, калибър 9Х19мм Люгер,
производител Чехия с бяла ризница на куршума; 16бр. фабрични бойни патрони, калибър
6Х35, Браунинг; 1бр. фабричен снаряден ловен куршум тип „бренеке”, 12-ти
калибър; 1бр. фабричен боен патрон, калибър 7,62мм/синоними 7,62Х54/; три броя
фабрични бойни патрони, калибър 7,62мм/синоним 7,62Х39мм, 7,62 Калашников/;
един брой фабричен патрон , калибър 9Х19мм Люгер, производител Австрия без да
има за това надлежно разрешение.
Посочените
боеприпаси са открити в дома на В.И. при извършено претърсване и изземване на 12.08.2017г.,
като същото е проведено в присъствието на П.Г. / стр.стр.61-73 от том 1 на ДП/.
При претърсването е изготвен и фотоалбум. От протокола се установява ,че на
подземния етаж в помещение след стърбите
в шкаф л в ляво от входа са открити боеприпаси..Видно от снимките в
албума същите са в шкаф с документи, за който подсъдимият твърди ,че са на
съпругата му, която води счетоводството на „Алко груп БГ „ООД и той не се
занимава с тях. П.Г. вписала в протокола, че вероятно боеприпасите са на
съпруга и.
Видно от удостоверение /стр.93,
том 2 на ДП/В.И. е имал разрешително за
огнестрелно оръжие, валидно до 29.09.2002г. за следните оръжия: пистолет
Джерико, с калибър 9Х19 и пистолет ЧЗ-92 с калибър 6,35.Оръжията са предадени в
РУ-В.Търново на 22.07.2002г.
В обясненията си подсъдимият И.
не оспорва факта ,че в дома му са открити описаните боеприпаси, заявява, че
вероятно са негова, но не си спомня да ги е пренасял, когато са се местили в
гр.Габрово и не е сигурен, че са негови.
При тези доказателства съдът
прие, че по делото не е доказано по безспорен и положителен начин ,че
боеприпасите са държани от подсъдимия от неустановена дата до 12.08.2017г. без
да има надлежно разрешително за това. В.И. предполага ,че са негови, но същите
се съхраняват в шкаф с вещи на П.Г.. Факта ,че боеприпасите са намерени в дома
на подсъдимия в който освен него живее сина му В.В. и П.Г. не води автоматично
до извода ,че са негови.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия В.И. за невинен и го оправда за това да е държал на
12.08.2017г. без надлежно разрешение 47 боеприпаса и го оправда по повдигнатото
му обвинение по чл.339 ал.1 от НК.
По предявените граждански искове:
По делото са приети за съвместно
разглеждане в съдебното производство граждански искове предявени от Д.С. и З. С.
за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на всеки един от
родителите им: Е.С. и И.С., настъпила в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предл. последно и т.9 във вр. чл.115
вр. във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК извършено от подсъдимия В.И..
В съдебно заседание
бяха изслушани гражданските ищци и техните съпруги.От показанията им се
установи ,че Д.С. и З. С. са били силно стресирани още в момента в който на
място разбрали ,че родителите им са мъртви, ужасът който двамата мъже са
преживели виждайки изгорените тела на родителите си и разбирайки ,че са убити.
И двамата споделиха, че гледката все още е пред очите им. В показанията си З. С.
казва буквално следното:”Много тежко, както казах още тогава след като попитах
къде са родителите ни, той /Д. С./ се разплака. Колкото е дето казват, че
мъжете не плачат, плачат, в крайна сметка това са родители и мои и негови. Аз няма
да забравя, нито аз, мисля, че и той, гледката не мога да забравя, като
застанах на входната врата и да видиш цялата къща как гори......Като цяло и той
и аз след случилото се позатворихме в
себе си, то е такъв емоционален момент, че когато заговорим за това, родители
са ни, няма как да не го преживяваме или пък да отговоря на дъщеря ми къде са
баба й и дядо и”.
От показанията на
св.К. С. , съпруга на З. С. става ясно ,че след убийството на родителите му,
съпругът и вече не е същия, не се усмихвал, не се отдавал на веселие и радост,
което влияело на цялото семейство и най-вече на децата. Случилото се му
подействало като шок, разбила му се психиката и съня.
От показанията на
св.П.С., съпруга на Д.С. се установява ,че убийството на родителите му повлияло
на здравословното му състояние, станал хипертоник и се наложило да му изпишат и
медикаменти за остро психическо разстройство. Страдал от главоболие и безсъние,
често плачел.
Съдът анализирайки
наличните доказателства, намира ,че З. С. и Д.С. били много близки емоционално
с родителите си Е.и И.С.., ежеседмично ги посещавали, общували и безспорно смъртта им е тежък удар
за тях. На следващо място съдът отчете и факта ,че гражданските ищци е трябвало
не просто да преживеят факта ,че родителите им са мъртви, но и мъчителния начин по който са загинали, а
именно в резултат на престъплението извършено от подсъдимия и неговия съучастник
Л. П.в.
Съдът преценявайки
страданията които са преживели синовете на загиналите и емоционалната им
близост с родителите им намери ,че предявените граждански искове са основателни
и доказани, както по основание така и по размер. Гражданските ищци са
претърпели неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
престъплението по чл.116 ал.1 т.4 пр.последно във вр. с т.9 във вр. с чл.115 от НК извършено от подсъдимия В.И. и същите следва да бъдат обезщетени. Съдът
намира ,че вредите са доказани до пълния претендиран размер от гражданските
ищци.
По изложените
съображения съдът осъди подсъдимия В.И. да заплати на гражданския ищец Д.С. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на майка му Е.С., в размер
на 200 000.00 лева / двеста хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 11.08.2017г., до окончателното им изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД., осъди го да заплати и 200000.00 лева обезщетение за претърпените вреди от
смъртта на баща му И.С.. Съдът осъди подсъдимия В.И. да заплати на гражданския ищец З. С. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на майка му Е.С., в размер
на 200 000.00 лева / двеста хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 11.08.2017г., до окончателното им изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД., осъди го да заплати и 200000.00 лева обезщетение за претърпените вреди от
смъртта на баща му И.С..
Съобразявайки
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НК, съдът осъди подсъдимия В.И. да заплати на
гражданските ищци и частни обвинители направените по делото разноски в това им
качество както следва: на Д.С. сумата от 12000.00 лева и на З. С. сумата от
6 240.00 лева.
Съдът осъди
подсъдимия В.И. да заплати сумата от 32 000.00/ тридесет и две хиляди
лева/, представляваща дължима държавна такса върху размера на уважените
граждански искове по сметка на Окръжен
съд-Габрово и 5/ пет/
лева по сметка на съда държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът постанови
подсъдимия В.И. да заплати направените по делото разноски досежно повдигнатите
му обвинения в размер на 4334.34 лева /
четири хиляди, триста тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ по
сметка на Окръжен съд-Габрово и в размер на 4327.23 лева / четири хиляди триста
двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ по сметка на РУ на МВР
–Габрово, на основание чл.189, ал.3 НПК и 5/ пет/ лева по
сметка на съда държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Направените на
досъдебното производство разноски от 4327.23 лева / четири хиляди триста
двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ и направените от ОС-Габрово
разноски от 498.81 лева / четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и
една стотинки/ остават в тежест на Държавата, като неотносими към повдигнатите
обвинения на В.И..
Съдът съобразявайки
вида и характера на множеството веществени доказателства, факта ,че
притежаването на боеприпаси без надлежно разрешително е забранено, както и
съобразявайки лицата чиято собственост са същите и това дали са послужили за
осъществяване на престъпните деяния постанови следното:
Веществените доказателства предмет на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, притежаването на които е забранено, представляващи: 2 бр. патрони калибър
7,62Х39мм Калашников, кутия с 42бр. патрони кал.9Х19, Люгер/ с жълта ризница на
куршума№; 1бр.патрон кал.9Х19мм Люгер/ с бяла ризница на куршума№; 11 броя
патрони кал.6,35х16 мм Браунинг; кутия с 5 бр. патрони кал.6,35х16 мм Браунинг
се отнемат в полза на държавата, на осн.чл.53, ал.2 б.”а” от НК.
Веществените доказателства : анцунг долнище, червено и чифт чорапи, вълнени, кафяви на цвят да се върнат на
подсъдимия В.Н. И. след влизане в сила на присъдата.
Веществените доказателства 2 комплекта прибори за почистване на оръжие,
мобилен телефон Нокия с 2 сим карти, мобилен телефон Нокия с 1 сим карта,
мобилен телефон Нокия без сим карта,
мобилен телефон Привилег с 2 броя сим карти, сим карта на „Виваком”, пластика от сим карта
на „Виваком”, мобилен телефон „Леново” с
1 сим карта , мобилен телефон
„Нокиа” с 1 сим карта, на
„Виваком”; 4 броя сим карти, мъжко кафяво портмоне , 2 броя метални ключове,
връзка с 8 ключа , 3 броя сим карти и пластика с надпис „МТел“;1 брой
преносима памет /флашка/ с обем 8 GB;
мобилен телефон „Самсунг” със сим карта; мобилен телефон „Нокиа” със сим
карта; мобилен телефон „Нокиа” със сим карта
да се върнат след влизане в сила на присъдата на наследниците на Л. П.в.
Веществените доказателства : лек автомобил марка „Ауди А4 с рег.№ **, бял
на цвят, находящ се на съхранение в сектор ПП КАТ при ОД МВР-Габрово,
автомобилен ключ „Ауди” с дистанционно,
бележка „РР”, бележка с ръкописен текст,
талон на аудито /част ІІ/; документи на автомобила, визитни картички, визитник и брошура, протокол за ПТП, талони
ГО да се върнат след влизане в сила на
присъдата на собственика им Иванка
Димитрова ***.
Веществените доказателства изгорели части от чанта, портмоне,
тефтер,калъфче за документи, банкноти; лотариен билет; лична карта на лицето Е.С.
С. ЕГН **********; две иконки; две гребенчета; връзка ключове, банкова карта с
имената на С.; два броя накити /гривна и гердан/; части от изгорял дънков
панталон, колан, портмоне, банкноти,
калъфче за документи; Свидетелство за управление на МПС и лична карта на И.Д. С.
ЕГН **********; монети, сгъваема ножка;
папка с документи; текстилно портмоне; банкова карта с имената на С.;
гилза с надпис на дъното „10-55” , след влизане в сила на присъдата да се
върнат на Д.С. и З. С..
Веществените доказателства : 1 чифт маратонки сиво-черни, бяла
хавлиена кърпа, след влизане в сила на присъдата да се върнат на М.М..
Веществените доказателства : 1
брой пистолет; 3 броя сребристи бутилки със сгъстен въздух за пистолет; 1 брой
шише със съчми за пистолета да се върнат на
В.В. И., след влизане в сила на присъдата
Веществените доказателства :
Оптични носители /СД и ДВД/ с телефонни разпечатки и записи от камери за
видеонаблюдение: 4 броя оптични носители
(СД) с телефонни разпечатки на Виваком: рег.№ Е – 2553/2017 г.рег.№ Е –
2461/2017 г.рег.№ Е – 2503/2017 г.рег.№ Е – 2458/2017 г., 1 брой оптичен
носител (DVD) с видеозаписи от „Уникредит Булбанк”,2 броя оптични носители
(DVD) с видеозаписи от бензиностанция „OMV” – гр. Бяла, 2 броя DVD диска, марка
„FREESTYLE” надписани с ръкописен текст „фирма Жу” и фирма „Кедър”, 1 брой DVD
диск, марка „FREESTYLE” с ръкописен надпис „к.Е.”, 1 брой DVD диск, марка „Imation” със снимки
на л.а. Ауди А4 с рег.№ ** ДА ОСТАНАТ КЪМ ДЕЛОТО.
Веществените доказателства : 2 парчета ел.проводник с дължини по 18 см,,
елементи от ел. табло , 2 парчета
ел.проводник с обща дължина 10 см, брава
и връзка ключове, газова бутилка, стопилка с елементи, наподобяващи газов
вентил, стопилка от ПВЦ бутилка с течност,- част от цигарена кутия с нарисувани
мишени, лист с нарисувана мишена, ръкавица с кабел, бутилка „Каменица”, бутилка „Горна баня” , нишковиден обект, нишковиден обект, бутилка „Горна баня” с прозрачна
течност, бутилка „Пепси” с тъмна течност, черна чанта и ръкавица, кутия с ръкавици , множество дребни вещи от жабката, бутилка „Банкя” със
св.кафява течност, комплекти за изземване на следи от изстрел: от дръжка и джоб на предна дясна врата, от документите в жабката, от волана, от вътрешността на жабката, външно от жабката; от скоростен лост и ръчна спирачка; проектил, нож с кания,
фенерче, 1 чифт червени текстилни ръкавици надпис „Driver”; 1 брой прозрачна
маска за лице; 1 чифт ръкавици сини с бяло, - 1 брой банкнота от 10 лв.; плик с
нокти от ръцете на М.М.М.; плик с нокти от ръцете на В. В. И., плик с нокти от ръцете на В. Н. И., тампони с
образци за сравнително изследване на двата трупа от местопроизшествието, тампони с образци за сравнително изследване
на З. И. С., тампони с проби от ръцете
на В. Н. И.; 2 текстилни гривни на В. Н. И.; тампони с проби от ръцете на В. В.
И., тампони с проби от ръцете на М.М.М. плик с косми от косата на М.М.М.; тампони
с образци за сравнително изследване на Д. И. С., 2 бр. гилзи кал. 9х18 мм. и 1
бр. гилза кал. 9 мм Р.А.К. ДА СЕ
УНИЩОЖАТ, след влизане в сила на присъдата.
В този смисъл е и произнесената
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН - СЪДИЯ: