РЕШЕНИЕ
№ 2654
гр. Бургас, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120102480 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Юробанк България” АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори, чрез
пълномощника адв. М.Ц., със съдебен адрес: * срещу Т. Г. Р., ЕГН:
**********, адрес: *, с която се иска от съда да приеме за установено, по
отношение на ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 1008 лв.,
представляваща главница, за периода 03.09.2021г. – 18.09.2023г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението; 294,02 лв. – договорна лихва,
дължима за периода 03.09.2021г. – 04.08.2023г.; 585,30 лв. – мораторна лихва,
дължима за периода 03.09.2021г. – 18.09.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 5927/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е бил
сключен Договор за банков кредит №*. Сочи се, че на 03.09.2021г.
кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите погасителни
вноски, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че поради допуснатото
просрочие банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, на 04.08.2023г., като до длъжника е била изпратена ПДИ.
1
Правния си интерес от предявяване на настоящите установителни
искове ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. 5927/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на дадените
указания от заповедния съд.
Така предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от
ГПК. Същите са предявени в законоустановения едномесечен срок. Исковата
молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител
адв. К..
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. К., която оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2023г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК от „Юробанк България“ АД, срещу Т. Г. Р..
На 06.10.2023г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора претендираните със заявлението суми.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което
съдът с определение от 27.03.2024г. е спрял изпълнителното производство и е
дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск, в
едномесечен срок от съобщаването.
В изпълнение на дадените от съда указания, заявителят е предявил иск в
едномесечния срок.
По делото са представени множество писмени доказателства - договор
за издаване на кредитна карта № * от 06.11.2020г., сключен между „Юробанк
България“ АД и ответницатa; Общи условия на „Юробанк България“ АД за
издаване и използване на кредитни карти VISA, MASTERCARD и American
express, както и Приложение №1 към ОУ, от които се установяват договорните
отношения между страните. Страните са уговорили кредитен лимит в размер
на 1000 лв.
Представена е като писмено доказателство по делото покана за
доброволно изпълнение от ищеца до ответницата, с която я уведомява, че
поради забава в плащанията си по договора за кредитна карта, вземанията на
банката са обявени за предсрочно изискуеми. С поканата е предоставен 7-
дневен срок от получаването й, в който ответницата може да изпълни
2
доброволно задължението си, след изтичане, на който ищецът ще премине към
принудително събиране на вземането си.
Поканата е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, видно
от представените по делото разписки. Залепено е уведомление на 21.07.2023г.,
т.е. следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена на
04.08.2023г., тъй като съгласно чл.47, ал.5 от ГПК, съобщението се счита
връчено с изтичане на срока за получаването му, следователно 7-дневният
срок за доброволно изпълнение е изтекъл съответно на 14.08.2023г., /с оглед
почивните дни/, до който срок изпълнение не е последвало.
Представена е и разписка удостоверяваща извършените във връзка с
връчването действия.
Представено е и извлечение от счетоводните книги, удостоверяващо
размера на дълга към 18.09.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
За да бъде уважен така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: наличието на валидно
сключено облигационно правоотношение между страните по процесния
договор, параметрите на договора, предоставяне на сумата на ответника и
изпълнение на задълженията си съобразно уговореното, изпадането на
кредитополучателя в забава и периода на забавата, неизправността на
ответната страна, настъпване на предсрочната изискуемост на вземането,
размерите на претендираните главница и лихви.
Според настоящия състав, в разглеждания случай се установи наличието
на всички, изискуеми за уважаване на иска предпоставки. От представените
писмени доказателства се установиха наличието на валидно сключено
облигационно правоотношение между страните по процесния договор, както
и параметрите му. Установи се забавата на длъжника и периодът й, както и
настъпилата предсрочна изискуемост.
Следва да се отбележи, че от страна на ответника не е заявено
своевременно оспорване на твърденията, изложени в исковата молба.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е оспорил
изправността на кредитодателя по договора, нито размера на дълга. В съдебно
заседание особеният представител изрично е заявил, че не оспорва размера на
дълга, поради което не е необходимо допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за установяването му.
Възраженията, направени от ответника в съдебно заседание касаят
размера на адвокатското възнаграждение – въведено е възражение за
прекомерност на същото, което е неоснователно, като съображения за това ще
бъдат изложени при определяне отговорността за разноски.
Особеният представител е заявил, че не се дължи възнаградителна
3
лихва, с оглед обстоятелството, че е начислена мораторна, което възражение е
неоснователно, доколкото едната /възнаградителната/ представлява
възнаграждението на кредитодателя за това, че е предоставил на разположение
на кредитополучателя процесната сума и се дължи и при нормално развитие
на облигационните правоотношение /изпълнение на договорните задължение
от двете страни/, а мораторната лихва, представлява лихва за забава и е
начислена поради неизпълнение на задължението от страна на
кредитополучателя.
Другото направено възражение е, че ответницата не е редовно
уведомена за обявената от страна на банката предсрочна изискуемост. Това
възражение също е неоснователно по следните съображения.
В случая са представени доказателства за изпълнена процедура по чл.47
от ГПК – направени са три посещения на адреса, не е открит адресатът, нито
друго лице, което е съгласно да получи съобщението, на третото посещение е
залепено уведомление, изготвена е справка за месторабота, не е осъществено
връчване по месторабота. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че
банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, включително и чрез
ЧСИ връчването ще е редовно осъществено, ако е спазена процедурата на
чл.47 от ГПК. В този смисъл е Решение № 86/27.10.2020 г., постановено по т.д.
№2118 по описа за 2019г. на ВКС, първо т.о.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за главница е основателен и
като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
С оглед основателността на главния иск, основателни са и акцесорните
претенции за възнаградителна и мораторна лихва.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има ищецът. Своевременно е направено искане за присъждането им.
Представен е и списък на разноските, обективиран в молба от 01.11.2024г.,
видно от който се претендират разноски за исковото производство в общ
размер от 943,86 лв., от които: 112,22 лв. – държавна такса, 586,64 лв. –
адвокатски хонорар и 245 лв . - депозит за особен представител.
Дължимите разноски за заповедното производство са в общ размер от
517,75 лв., от които 480 лв. – адвокатски хонорар и 37,75 лв. – държавна такса.
Общият размер на дължимите разноски е 1461,61 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Възражението на особения представител за прекомерност на
адвокатския хонорар в исковото производство е неоснователно, тъй като
същият е уговорен в неговия минимален размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от
НМРАВ 1/2004г. от 488,73 лв., като сумата от 586,48 лв. е с ДДС, т.е.
възнаграждението не е прекомерно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Г. Р.,
ЕГН: **********, адрес: *, дължи на „Юробанк България” АД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. –
изпълнителни директори, следните суми: сумата от 1008 лева - главница,
дължима по договор за издаване на кредитна карта №* от 06.11.2020г.; сумата
от 294,02 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода 03.09.2021г. –
04.08.2023г.; сумата от 585,30 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от
03.09.2021г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението, до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№2979/06.10.2023г. на БРС по ч.гр.д. №5927/2023г.
ОСЪЖДА Т. Г. Р., ЕГН: **********, адрес: *, да заплати на „Юробанк
България” АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори, сумата от
1461,61 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски, от
които: 943,86 лв. в исковото производство и 517,75 лв. в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5