№ 828
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500785 по описа за 2024 година
С решение № 4348 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 13927/2021 г., СГС, І-16 с-
в, ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. Ц. срещу „Юробанк България“ АД искове
с правно основание чл. 26, ал. 1, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (главен иск) вр. чл. 143, т. 10 и
т. 12 от ЗЗП, както и евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., поради
противоречие със закона, заобикаляне на добрите нрави и невъзможен
предмет, в цялост.
С решението се ОБЯВЯВАТ ЗА НИЩОЖНИ по иска на Р. Ц. срещу
„Юробанк България“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
143, ал. 2, т. 12 от ЗЗП, клаузата на чл. 3, ал. 5 и клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., в
частите предвиждащи еднострА. промяна на лихвения процент и връщане на
дълга в "швейцарски франкове", като противоречаща на закона - чл. 146 вр.
143 ЗЗП.
С решението се ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 143,
ал. 1, т. 12 ЗЗП, предявен от Р. Ц. срещу банката за обявяване за нищожни на
1
клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., като неравноправни.
С решението се ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на Р. Ц.
срещу банката за връщане на сумата от 24 413, 59 швейцарски франка,
представляваща платена без основание възнаградителна лихва за периода
25.08.2013 г. до 25.08.2018 г., като се ОСЪЖДА "Юробанк България" АД да
заплати на Р. Ц. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 6 187, 21
швейцарски франка, представляваща разликата между заплатената от нея
възнаградителна лихва за предоставения й кредит и възнаградителна лихва в
размер на 5, 65 %, за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018 г.
С определение от 24.1.2023 г. съдът е оставил без уважение молбата от
18.09.2023 г. на адв. Р. И. (пълномощник на Р. Ц.) с правно основание чл. 248
ГПК.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени исковете е постъпила
въззивна жалба от Р. Д. Ц. (К.), като се позовава на практика на СЕС (Дело С-
260/18, С-269/19, С-125/18). Счита, че след като заемната сума не може да се
връща в швейцарски франкове, посочването на друга валута би съставлявало
недопустимо допълване на договора. Намира, че нищожността на уговорката
за връщане на кредита в швейцарски франкове влече нищожност на целия
договор. Твърди, че не следва клаузата в договора за променлив лихвен
процент да се игнорира по волята на съдилищата, които приемат, че за целия
срок на договора ще се прилага фиксиран лихвен процент в размер на
първоначално договорения (в случая 5,65 %). Счита, че при спад на борсовите
индекси лихвите е следвало да бъдат намалени и след като това не е сторено,
ищцата е била ощетена, а банката поставена в по-изгодно положение. Твърди,
че така не е изпълнена Директива 93/13, по смисъла на която следва
националните съдилища да възпират банките от включване на неравноправни
клаузи в договорите за кредит, като такова подходящо действие би било
постановяване на решение, с което на банките не се присъжда никаква лихва.
Поддържа тезата си, че т. 3.1 от договора е нищожна, тъй като в нея не се
съдържа никаква формула за определяне на БЛП, нито информация за
колебанието на индекса в миналото. Ето защо счита, че дължимата лихва
следва да се изчислява само на базата на твърдата надбавка (посочена в
договора в размер на 1,15 %) и в полза на ищцата да се присъди сумата от 24
2
413, 59 швейцарски франка (тъй като тя е надвнесена). Твърди, че клаузата на
чл. 20, ал. 1 и 2 също е нищожна, тъй като е предвидена такса за
превалутиране и тъй като това превалутиране следва да стане по курс на
банката, това прехвърля валутния риск изцяло върху потребителя. Счита, че
ищцата е останала изцяло неинформирана за начина, по който промяната във
валутния курс може да повлияе върху конкретните й задължения и тя е била в
заблуждение, че при всички случаи кредит в швейцарски франкове ще бъде
по-изгоден от този в лева. Позовава се на решение № 295 по т.д. № 3539/2015
г., ВКС, решение № 136 от 20.01.2021 г. по т.д. № 1467/2019 г., ВКС, а в хода
на производството и на решение № 50008 от 5.03.2025 г. по т.д. № 1367/21 г.,
ТК, ІІ ТО, решение № 127 от 8.05.2025 г. по т.д. № 195/24 г., І ТО и др., като
изтъква, че осъждането на потребителя да плаща задълженията си при
първоначално уговорената лихва в случай, че се констатира нищожност на
клаузата за промяна на лихвения процент, е в противоречие с правото на ЕС. В
последното заседание пред САС изрично се позовава на решение от 26.11.2024
г. по т.д. № 1060/22 г., според което при условие, че не са налице
неблагоприятни последици за потребителя и той желае прогласяване на
нищожност на договора при липса на диспозитивна норма, която да го
замести, договорът може да бъде приет за нищожен. Подчертава, че
жалбоподателката е получила 98 668 франка, а е върнала на банката 135 800
франка, при прилагане на който и да е курс на валутата. Претендира
решението да се отмени в обжалваната му част, като се прогласи нищожност
на целия договор, евентуално – само на клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и
2, и кумулативно - да се присъди в полза на ищцата сумата от 24 413,59
швейцарски франка за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018г., представляваща
получена от банката без основание възнаградителна лихва.
С частна жалба е обжалвано определението по чл. 248 ГПК от страна на
адв. Р. И.. Претендира възнаграждение по всеки от исковете, които са били
разгледани, като твърди, че следва да се вземе предвид действащата към
датата на последното съдебно заседание наредба. Счита, че минималното
възнаграждение за оценяемия иск е 1540 лв., а общо (и за неоценяемите) й се
следва хонорар от 3540 лв. Моли актът на съда да се коригира в посочения
смисъл.
Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба срещу
решението, като счита, че практиката на СЕС, която се цитира, е или
3
неотносима или подкрепя тезата на самата банката (че договорът може да се
прилага и без неравноправните клаузи, като съдът не е допълвал същия).
(Позовава се и на решение № 83 от 12.05.2022 г. по гр.д. № 2859/21 г., ВКС, ІІІ
ГО). Подчертава, че никъде в обжалваното решение съдът не е променял
валутата на кредита. Подчертава, че между страните е налице висящ спор
(спрян до приключване на настоящото дело), където ищцата претендира
сумата от валутните разлики, които е платила в резултат на валутния риск, и
където ще бъдат обезщетени нейните интереси. Подчертава, че според
практиката на СЕС волята на потребителя следва да бъде зачетена от съда, но
само в случаите, в които договорът не може да бъде запазен без
неравноправните клаузи, а обявяването му за нищожен ще постави
кредитополучателя в неблагоприятното положение да върне веднага и изцяло
заетата сума (или неиздължения остатък от нея), вместо да я изплаща на
вноски. Сочи обаче, че това разрешение е неотносимо към настоящия спор,
тъй като договорът е валиден и може да се прилага и без спорните клаузи.
Подчертава, че ако актуалните кредите се отпускат при по-ниски лихви, това
не може да се пренесе автоматично към кредити, предоставяни преди 15 г.
Сочи, че ищцата разполага с възможност да предоговори или рефинансира
кредита си (вкл. със средства от друга банка). Счита за порочно схващането,
че банката трябва да бъде лишена от всякаква печалба по договорите за
кредит.
Ответникът-банка оспорва и частната жалба като се позовава на
актуална практика на СЕС, досежно Наредба № 1 от 2004 г.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Р. Д. Ц. (К.) твърди, че сключила на 10.04.2008 г. договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 с ответника "Юробанк И Еф
Джи България" АД в размер на равностойността в швейцарски франкове на
117 000 лв. В уточнителна молба от 31.03.2021 г. ищцата поддържа иск за
нищожност за целия договор за кредит, поради противоречие със закона, тъй
4
като е уговорено връщане на кредита в швейцарски франкове, без да е
запозната за риска, който поема. Поддържа, че договорът е нищожен, поради
нищожност на клаузите, предвиждащи връщане на кредита в швейцарски
франкове в чл. 6, ал. 1, тъй като същият е усвоен в лева, а отделно от това в
периода на изпълнение на договора курсът швейцарски франк/лева се е
покачил. Намира, че от курсовата разлика банката е генерирала допълнителна
печалба над договорената лихва. Счита, че договорът е нищожен и поради
нищожност на клаузите относно начина на формиране на годишния лихвен
процент. Според нея чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал. 5 са нищожни поради
противоречие с чл. 143, т. 12 от ЗЗП, чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, те не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, не са индивидуално
уговорени и позволяват на търговеца едностранно да променя условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание, а именно
неопределеността на БЛП. Сочи, че методология за определяне на БЛП не се
съдържа разписана в договора, а начинът на формирането му влияе и на
самата лихва и погасителна вноска. Твърди, че чл. 26, ал. 4 от ЗЗД не може да
се приложи, тъй като клаузата за възнаградителна лихва не може да се замести
от повелителни правила на закона. Намира договорът за нищожен и поради
липса на предмет, тъй като банката никога не е предоставяла швейцарски
франкове. Евентуално се претендира прогласяването нищожност на клаузите
на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 20 от договора, като неравноправни.
Твърди, че получаването от банката на възнаградителна лихва е без
основание, тъй като договорът е нищожен, респ. нищожни са клаузите
относно начина на изчисляване на ГЛП. Претендира да й бъде върната сумата
от 24 413, 59 швейцарски франка, за периода 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г.
(исковата молба е предявена на 26.09.2018 г.). Евентуално претендира
заплащане на разликата между заплатената сума за възнаградителна лихва и
възнаградителна лихва, изчислена при ГЛП 5, 65 %.
Ответникът "Юробанк България" АД оспорва исковата молба, като сочи,
че страните са се договорили кредитът да е в швейцарски франкове и съгласно
приложение № 1 размерът му е 98 668 швейцарски франка, като към датата на
подписване на приложение № 1 (27.05.2008 г.) курсът купува е 1, 1857 спрямо
лева. Те са приели също, че връщането на заема ще бъде в тази валута и
следователно е налице яснота, още повече, че има и погасителен план. Намира
5
договорът за действителен, евентуално, че следва да се приложи чл. 26, ал. 4
от ЗЗД като се вземе предвид първоначалния размер на договорената лихва.
Сочи, че методология за определяне на БЛП е достъпна на страницата на
банката от 2010 г. Поддържа, че оспорените клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 20, ал. 1
и 2 от договора не са неравноправни, но дори и да бяха договорът може да
съществува и без тях. Прави възражение за погасяване по давност по чл. 111,
б. в от ЗЗД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Спорът в настоящото въззивно производство се свежда до установяване
на действителност на договора за кредит, респ. при евентуалност - на клаузите
на чл. 3, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от същия, респ. до връщане на сумата от 24
413, 59 швейцарски франка, представляваща платена без основание
възнаградителна лихва за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018 г.
Няма разногласия относно факта, че ищцата и банката са подписали
договора за кредит, при посочено в първоинстанционното решение
съдържание, а именно – според чл. 3, ал. 1 за усвоения кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка 1.15 пункта (към
момента на договора БЛП е в размер на 4,5%).
Настоящият състав, след проучване на актуалната практика на ВКС,
основана на решения на СЕС, приема, че следва да измени становището си,
приемано до сега в постановяваните от него решения, и да се съобрази с
възприетото от ВКС разрешение по типови сходни дела между „Юробанк
България“ АД и потребители, сключили договори за кредит в швейцарски
франкове. Това свое становище САС основава на решение № 127 от 8.05.2025
г. по т.д. № 195/2024 г., ІІ ТО, решение № 50008 от 5.03.2025 г. по т.д. №
1367/21 г., ІІ ТО, решение № 50011 от 26.11.2024 г. по .д. № 1060/22 г., и
цитираните в тях и по-долу практики, в това число на СЕС.
Върховният съд, основавайки се на множество решения на СЕС - C-
240/98—C-244/98, т., C-168/05, т. 25, C-40/08, т. 29, решение С618/10, както и
делото Aziz e приел, че системата за защита, предвидена с Директива 93/13, се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слабата страна
6
спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност, като това го
принуждава да приема предварително установените от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Ето защо се
предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. ВКС
се е позовал на принципното становище, изведено в решения на СЕС, че "с
договор за кредит, кредитодателят се задължава основно да предостави на
разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният
от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви,
съгласно предвидения за целта график.“. В този смисъл основните престации
са свързани с парична сума, чията валута следва да бъде договорена. Когато
договорите за кредит са деноминирани в чуждестрА. валута и подлежат на
погасяване в същата валута, клаузите, които се отнасят до валутния риск,
определят основния предмет на договора. Тези клаузи не са акцесорни
условия на плащане, а се отнасят до самото естество на задължението на
кредитополучателя, поради което представляват съществен елемент от
договора за кредит. След като тези клаузи са част от основния предмет те
трябва да са изразени на ясен и разбираем език, но не само езиково и
граматически, но и в икономически и финансов аспект, така че потребителят
да може да е наясно с последиците от клаузите. Тези договорки трябва да са
прозрачни, да е ясно конкретното функциониране на клаузата, как тя се
основава на точни и разбираеми за кредитополучателя критерии. Ако тези
клаузи не са ясни и формулирани на разбираем език, съдът следва да прецени
дали са индивидуално договорени и дали създават за потребителя значителна
неравноправност, както и дали са му били съобщени всички релевантни за
формиране на задължението му данни. Следва, в съответствие със
съблюдаване на изискването за добросъвестност, да се проучи и дали
потребителят е бил подтикнат да сключи тази клауза, в конкретния случай –
дали той е бил наясно с възможността от промяна (в това число
неблагоприятна спрямо него) на курса на чуждестрА.та валута през време на
действие на целия договор.
Според ВКС, когато съдът установи наличието на неравноправна клауза
той следва да приеме, че тя не обвързва потребителя, след което следва да
извърши преценката дали договорът може да се изпълнява без тази клауза.
Съдът обаче не може да замества клаузите на договора с други, като изменя
7
тяхното съдържание, тъй като това ще намали предвидената с Директива
93/13 защита и това не би действало възпиращо върху доставчиците и би
застрашило постигане на предвидените цели. (В този смисъл не може в
частност по типовите казуси със швейцарски франкове да се приема, че
кредитът е сключен в друга валута).
В същото време СЕС и ВКС приемат, че потребителят следва да бъде
информиран относно наличието на такава неравноправна клауза и може с
оглед конкретния казус да вземе решение дали да се ползва от
потребителската си защита или да се откаже от нея, ако това ще създаде за
него по-благоприятно положение. В настоящия случай на изследване подлежи
въпросът дали ако съдът не приложи в цялост договора, като го намери за
нищожен, това няма да създаде за потребителя непосилна тежест от връщане
незабавно на целия получен кредит поради прилагане на реституционния
ефект по нищожните договори. Прието изрично обаче е, че само в случай, че
съдът установи, че потребителят ще са изложени на особено неблагоприятни
последици, с оглед размера на дължимите от него суми, той може да замени
клаузите, които са неравноправни с диспозитивни норми от националното
законодателство. Тази норма следва да е специална, т.е. такава, която урежда
конкретно отношенията между страните, в случай, че между тях не е
постигнато съгласие, т.е. относно същия предмет. В случай обаче, че липсва
диспозитивна правна уредба, то тогава може да се приложи разпоредба по
съгласие на страните, която също следва да е специална и да урежда правата
на потребителите. Тази хипотеза ще е налице, когато неравноправните клаузи
засягат договора в неговата цялост, излагайки по този начин потребителя на
особено неблагоприятни последици, поради което последният би се оказал
„наказан“. Този избор може да бъде направен само след като съдът
предупреди потребителя за последиците от обявяване на неприложимостта
(недействителността) на договора в неговата цялост.
Според ВКС, в случай, че страните не изразят воля за приложение на
избрани от тях специални правни норми, или потребителят заяви отказ от
потребителска защита, съдът е длъжен да вземе всички мерки, така че да
възстанови действителното равновесие между правата и задълженията на
страните. Ето защо върховните съдии са приели, че по типовите дела с кредит
в швейцарски франкове следва да намери приложение действащия към
момента на възникване на отношенията Закон за потребителския кредит от
8
2006 г. (отм.) и чл. 14, ал. 2 от с.з., според който когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Прието е, че реституционният ефект се налага, за да се осъществи
възпиращия ефект спрямо кредитора, като на потребителя се дължи връщане
на всички заплатени такси, разноски и внесени средства за погасяване на
лихвите и главницата, а самият той дължи връщане на банката само сумата,
която реално е получил.
Всички тези принципни становища отнесени към настоящи казус
налагат следното разрешение:
Безспорно кредитополучателката има качеството на потребител,
договорът е сключен за задоволяване на лични нужди, без индивидуално
договаряне с банката, при предварително изготвени от банката условия, като
стойността на кредита е над 40 000 лв. Основната престация по договора на
банката е предоставянето на парична сума при насрещното задължение на
кредитополучателя за връщането й, по реда и в уговорените срокове, съгласно
погасителен план за разсрочено плащане на вноски, както и заплащане на
възнаградителна лихва съгласно уговореното, част от погасителните вноски.
Следователно, основният предмет на договора е свързан както с определяне
на предадената парична сума, за която е постигнато съгласие, така и с
определяне на сумата, подлежаща на връщане, заедно с уговорената
възнаградителна лихва. Страните са договорили предоставяне на кредит в
швейцарски франкове по блокирана сметка, която се превалутира служебно в
лева (чл. 2, ал. 2) в размер на равностойността на франковете на 117 000 лева,
като са уговорили, че ако по сметката (от която се извършва разплащането)
към падежа няма налична тази валута, погасяването може да се извърши от
банката и в лева или евро, след служебно превалутиране – чл. 6, ал. 2. При
тези данни не може да се приеме, че договорът е относно предоставянето на
сумата в лева, макар да има уговорка за служебно превалутиране в лева и за
възможност за разплащане и в лева и в евро. Не съществува позитивна норма,
която да позволява да се приеме, че договорът е сключен в лева или в евро.
Страните са постигнали съгласие предоставената сума да е във валутата на
швейцарски франкове и връщането да бъде в същата валута. Разчетната
валута е лева, само като равностойност на посочената сума в швейцарски
франкове. В същото време е уговорена възможност за връщане в друга валута
9
след съответно превалутиране. Именно това приравняване към друга валута и
наличието на пазарен механизъм за обмен между швейцарския франк и еврото
или лева, изискват освен установеното граматическо значение на уговореното
между страните, и яснота по отношение на основния предмет на договора,
получената сума, подлежащата на връщане сума, съответно икономическото
значение на стойностите и цената на отпуснатия кредит. Така определения
предмет на договора (кредит в швейцарски франкове, но с възможност за
служебно превалутиране и връщането на кредите чрез месечни вноски в други
валути) сочи, че банката изцяло е прехвърлила валутния риск върху
потребителя от извършваните превалутирания. ВКС приема, че клаузата за
валутния риск определя основния предмет на договора, тъй като именно
предоставянето на сумата в деноминирана чуждестрА. валута и начина на
погасяване чрез осигуряване на същата валута, на вноски в определен срок,
съгласно погасителен план, определят основния предмет на договора.
Върховните съдии са отчели и факта, че договорът е с дълъг срок на
изпълнение и това води до неопределеност на задължението във времето и
невъзможността към момента на сключване на договора да се определи точно
стойността на дължимите суми от потребителя. С оглед формулирането на
задължението на потребителите в договора като задължение за заплащане на
получения кредит с уговорената лихва в швейцарски франкове по определен
едностранно от банката курс, следва да се приеме, че изцяло върху
потребителите е възложен валутният риск, който съставлява по естеството си
опасност в течение на срока на действие на договора да се покачи значително
стойността на швейцарския франк спрямо лева или еврото. По този начин
престацията на потребителите-кредитополучател придобива алеаторност и не
е установена към сключване на договора. При така направените уговорки, е
налице неяснота и относно размера на погасителните вноски, които ще се
определят от валутния курс за швейцарския франк към всяка падежна дата, по
курс, определен едностранно от банката. Ноторно е, че стойността на
швейцарския франк спрямо еврото и лева, е нараснала и това е променило
задължението на потребителя, като е увеличило размера на задължението за
връщане на заетата главница и лихви. Това увеличение не е предвидено или
посочено в договора. Кредиторът е отпуснал една парична сума, като
стойността за ползването й от потребителя е увеличена с оглед промяната на
валутния курс. Това обуславя извод за уговаряне на клаузи, с които се засяга
10
основния предмет на договора, създаващ неравноправна уговорка в ущърб на
кредитополучателите-потребители.
Както се посочи по-горе, когато се установи наличие на
неиндивидуално уговорени неравноправни клаузи, с прехвърляне на валутния
риск на потребителите-кредитополучатели, следва да се провери дали
посочените клаузи са на ясен и разбираем език. В случая няма доказателства,
които да установяват изпълнение на задължението на банката да изясни
съдържанието на задълженията на потребителя като посочи възможностите за
обременяване на имуществото им, увеличаване на размера на задължението по
време на действие на договора, прогнозите за нарастване на цената на
валутата в течение на изпълнение на задължението за връщане на сумите до
кР. на срока на договора и пр. В този смисъл изразеното от кредитополучателя
съгласие към момента на сключване на договора не е информирано, то е
формално и не е основано на разяснение, че може да се достигне до
възникване на задължение в по-голям размер, при нарастване на цената на
швейцарския франк спрямо валутата, в която кредитополучателя получава
доходите си. Дори наличието на специални знания у потребителя, не са
достатъчни, за да определят възможността да се предвиди развитието в
съотношението на валутите, а самият потребител няма възможност да влияе
върху факторите, които определят валутния курс.
В обобщение по делото липсват доказателства тези клаузи и общия
смисъл на поетите задължения от кредитополучателя да са разяснени на ясен
и разбираем език, така както е посочено изискването на чл. 4, § 2 от
Директивата. Отсъствието на посочените разяснения изключва възможността
потребителя да е получил информация, която да позволи да вземе
благоразумно и информирано решение.
При тези изводи според ВКС не е налице възможност договорът да
продължи да съществува между страните и да се изпълнява след премахване
на неравноправните клаузи, тъй като те определят основния предмет.
Освен посоченото относно недействителност на клауза на договора,
определяща основния му предмет, трябва да се изтъкне, че съгласно договора
е предвидена възможност за едностранно изменение на договора, само по воля
на банката, която може да определи конкретния валутен курс към падежа за
връщане на кредита на всяка месечна вноска. Тази клауза също нарушава
11
изискванията за прозрачност и добросъвестност. С оглед въведените
задължения на потребителите не може да се приеме, че те биха сключили
договор при посочените условия, ако бяха индивидуално уговорени.
Невъзможността да се изчисли стойността на кредита с оглед връщане на
неопределени вноски след превалутирането (определянето на
равностойността в швейцарски франкове на всяка погасителна вноска при
промяна на курса на евро или лева спрямо швейцарския франк), не може да се
определи общото задължение. От друга страна дори да се приеме, че
договорът е сключен с оглед по-ниския размер на възнаградителните лихви,
представляващи цената на предоставените парични средства в швейцарски
франкове, то не може да се прецени при посочените условия каква е
стойността на кредита, с оглед всички породени задължения за
кредитополучателите. Посочените условия изключват извода, че при
индивидуално уговаряне, потребителя би ги приел.
Съгласно новата практика на ВКС не са спазени и изискванията за
добросъвестност, прозрачност и равнопоставеност. Наличието на значителна
неравнопоставеност се изразява във влиянието на кредитодателя-банка в
едностранно изменение на договора чрез определяне на курса за
превалутиране на валутата, съответно в изразената от него воля, да получава в
чуждестрА. валута погасяване на задълженията. Не е налице прозрачност тъй
като не е разяснено, че е възможно да се достигне до несъразмерен риск върху
потребителя, който ще понесе разходите при разлика на обменния курс, респ.
ще бъде увеличена месечната му вноска. Тези задължения (съставляващи
допълнителна своеобразна цена) на кредитополучателя (да поеме риска) са
извън основния предмет на договора, предвиждащ основното му задължение
да върне сумата с лихва. Ето защо не може да се приеме, че всеки средно
статистически потребител би сключил договора при посочените условия и
след индивидуално договаряне.
Ето защо, с оглед новата практика на ВКС, следва да се приеме, че на
основание чл. 6, ал. 1 от директива 93/13 г. договорът в цялост не може да
бъде прилаган между страните и следва да бъде обявен за недействителен,
като той не е произвел правно действие от момента на неговото сключване. Не
може да се приеме, че допълнителни споразумения между страните са
породили правно действие. Липсва възможност клаузите относно основния
предмет на договора да бъдат заменени от норми, които са диспозитивни,
12
уреждащи отношенията между потребител и доставчик, тъй като липсва
такава позитивна правна уредба във вътрешното законодателство.
При този краен извод потребителят ще бъде върнат в правното и
фактическо положение, в което би се намирал, ако не се прилага
неравноправното съглашение, т.е. от него ще следва да се върне на банката
получената главница в швейцарски франкове. При това положение на
потребителя в настоящото производство е предоставена възможност да заяви
дали ще се ползва от потребителската защита, като въз основана данните по
делото от ССЕ вземе информирано решение дали връщането на главицата
няма да го постави в по-неблагоприятно положение от хипотезата, в която
договорът бъде запазен. Изрично и неколкократно от страна на потребителя е
заявено, че не желае да се запази договорната връзка, тъй като размерът на
внесените от него суми по кредита надхвърлят размера на получената
главница. Това се установява недвусмислено от приетата ССЕ. Няма и спор
между страните, че е усвоена сумата от 98 668 швейцарски франка, а общо
внесената в полза на банката сума е в размер на 135 800,26 швейцарски
франка. Разликата между тези две суми е в размер на 37 132,26 швейцарски
франка, като тази стойност банката неоснователно е получила въз основа на
недействителния договор, т.е. при липса на основание. Тя подлежи на връщане
(тъй като съставлява недължимо платена лихва по недействителен договор),
но тъй като надхвърля исковата сума от 24 413, 59 швейцарски франка, то
банката дължи само последната сума.
За горните изводи настоящият състав взе предвид чл. 4, § 2 от Директива
93/13, Чл. 6, § 1 от Директива 93/13 и следната практика СЕС – дело
Costa/Enel, дело Van Gеnd en Loos, решенията на СЕС по дела Von Colson и
Marleasing, решения по C-240/98 и C-244/98, C-168/05, C-40/08, С-618/10,
делото Aziz, С-453/10, C-483/16 г., С-26/13 г., С-96/14 г. и С-143/13 г., решение
Kiss и CIB Bank, C-621/17, съединени дела С-776/19 и С-782/19, С-51/17, С-
118/17 г., С-186/16, C-224/19 и C-259/19, С-6/22, С-269/19, C-26/13 и C-70/17 и
C-179/17, и др., както практиката на ВКС, цитирана по-горе, вкл. и тази, на
която се позовава жалбоподателката.
С оглед изложените мотиви решението на въззивния съд следва да бъде
отменено частично и обезсилено частично – в частта, в която съдът е
разгледал евентуалните искове, тъй като вътрешно процесуалното условие за
13
тяхното разглеждане не е настъпило.
Относно постъпилата частна жалба досежно определение, постановено
по реда на чл. 248 ГПК от СГС, съдът намира същата за основателна, като
отчита обема на предоставената защита, продължителността на
производството, извършените действия и сложността на правния спор. В
полза на адв. И. следва да се присъди по реда на чл. 38 ЗА още сумата от
2 633,20 лв., както и 3540 лв. (съответно - допълнително за първата и за
настоящата инстанции), като общата сума е под минимума, изчислен въз
основа на цената на атакувания договор в левове. Банката следва да заплати
такси на ищцата в размер на 3 010,92 лв. за двете инстанции.
Воден от изложените мотиви Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4348 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 13927/2021 г.,
СГС, І-16 с-в,
в частта, в която се ОБЯВЯВАТ ЗА НИЩОЖНИ по иска на Р. Ц. (К.)
срещу „Юробанк България“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 143, ал. 2, т. 12 от ЗЗП, клаузата на чл. 3, ал. 5 и клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., в
частите предвиждащи еднострА. промяна на лихвения процент и връщане на
дълга в "швейцарски франкове", като противоречаща на закона - чл. 146 вр.
143 ЗЗП,
в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
143, ал. 1, т. 12 ЗЗП, предявен от Р. Ц. срещу „Юробанк България“ АД за
обявяване за нищожни на клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г.,
като неравноправни,
в частта, в която като се ОСЪЖДА "Юробанк България" АД да заплати
на Р. Ц. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 6 187, 21 швейцарски
франка, представляваща разликата между заплатената от нея възнаградителна
лихва за предоставения й кредит и възнаградителна лихва в размер на 5, 65 %,
за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018 г.
в частта, в която се ОТХВЪРЛЯТ евентуалните искове на Р. Ц. срещу
14
„Юробанк България“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 26,
ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., поради противоречие със
закона, заобикаляне на добрите нрави и невъзможен предмет, в цялост.
ОТМЕНЯ решение № 4348 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 13927/2021 г.,
СГС, І-16 с-в,
в частта, в която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от Р. Д. Ц. срещу
„Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, ал. 1, пр. 1
ЗЗД (главен иск) вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП,
и в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на Р.
Ц. срещу „Юробанк България“ АД за връщане на сумата от 24 413, 59
швейцарски франка, представляваща платена без основание възнаградителна
лихва за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2018 г.,
и в частта, в която се ОСЪЖДА Р. Д. Ц. (К.) да заплати на „Юробанк
България“ АД разноски в размер на общо 300 лв.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за изцяло недействителен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 35040 от 10.04.2008 г., сключен между Р. Д. Ц. (К.), ЕГН
**********, и „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, по иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 2, т. 10 и 12 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на Р. Д. Ц. (К.) сумата
от 24 413, 59 швейцарски франка, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
съставляваща недължимо платен възнаградителна лихва за периода 25.08.2013
г. до 25.08.2018 г.
ОТМЕНЯ определение от 24.01.2023 г. по чл. 248 ГПК и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на адв. Р. И.
допълнително възнаграждение за първата инстанция в размер на 2 633,20 лв.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на адв. Р. И.
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3540 лв. по реда на чл.
38 ЗА.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на Р. Д. Ц. (К.) разноски
в размер на 3 010,92 лв. като държавна такса за двете инстанции.
15
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16