РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. гр. Хасково, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100078 по описа за 2023 година
Предявен е от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, против Д.
Д. И., ЕГН **********, от *********, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 1725/2022г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал Заявление по чл.410 ГПК,
възоснова на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 809/13.07.2022 год. по ч.гр.д.№ 1725/2022 год. по описа на РС-
Хасково. На основание чл. 414 от ГПК срещу Заповедта е постъпило
Възражение от длъжника,което обосновавало правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск. Обстоятелството, възоснова на
което била издадена заповедта за изпълнение, било неплатени услуги по
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите по издадени за това
фактури от страна на ищеца за периода от 16.12.2021 год. до 11.02.2022 год..
за сумата общо 1927,49 лв. В исковата молба ищецът „В и К“ ЕООД-Хасково
твърди още, че в качеството си на доставчик на „В и К„ услуги е доставил на
1
адрес с.Брягово, Хасковска община, съответно услуги по
водоснабдяване,канализация,пречистване на водите и други дейности,но
ползвателят на посочения имот с партиден номер ***** не е заплатил
стойността на услугите за исковия период.Твърди,че отношенията между
ищеца и ответника са облигационни и са възникнали и се уреждат по смисъла
и реда на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите,които ОУ са публично известни.Независимо,че ищецът е
предоставил съответните услуги,с което е изпълнил своите
задължения,ответницата в качеството си на абонат не е заплатила стойността
им,като за исковия период са издавани фактури съобразно с нормативните
актове и изисквания на българското законодателство.Освен това се твърди в
исковата молба,че ответницата не заплатил стойността на така издадените
фактури в срок,поради което той дължи и лихва за забава върху всяка от
тях,считано от датата на падежа. Твърди се още,че върху посочени имот
ответницата има учредено право на ползване,което се удостоверява с
отбелязване в нотариален акт № 74,том 4-ти,рег.№ 3792,дело № 590/2019
год. по описа на нотариус Х. К.,което от своя страна според ищеца прави
ответницата пасивно легитимирана да отговаря по настоящия иск. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответницата,че дължи присъдените суми по
Ч.гр.д. 1725/2022 год. по описа на РС-Хасково, а именно: 1927.49 лева-
главница и 92.40 лв. лихва за забава. Претендира законна лихва и разноски по
заповедното и настоящото производство.
Ответницата оспорва предявения иск като неоснователен. Прави
възражение и за недопустимост на иска като такъв, насочен срещу
ненадлежна страна. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, че страните са били в облигационния отношения по силата
на Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „В и
К“ оператор „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр.Хасково за
предоставяне водоснабдителни и канализационни услуги на територията,
обслужвана В и К оператора. Тези ОУ са били одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-09/11.08.2014г. и които общи условия действат, без да е
2
необходимо изричното им писмено одобрение от клиента. В разпоредбата на
чл.59 и сл. от същите е уреден редът и начинът на откриване, промяна и
закриване на партида, в чл. 22 и сл. – отчитане, разпределение и заплащане на
консумираната питейна вода и на отведени и пречистени отпадъчни води,
както и отговорността на клиента при неизпълнение на задълженията - чл.44
от Общите условия.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №74, том IV, рег. № 3792, дело № 590 от 27.12.2018г. на Нотариус Х. К.,
с район на действие - района на Районен съд - Хасково, съдът установи, че
ответницата по делото има учредено право на ползване върху 1/2 ид.ч. от
недвижим имот, предмет на цитирания нотариален акт, а именно ПИ с
планоснимачен № 51, с площ от 2060 кв.м., находящ се в кв.5 по действащия
регулационен и кадастрален план на с.Брягово, Община Хасково, Област
Хасково, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж, избено
помещение и две стопански постройки. Собственик на имота /целия/ е
малолетното дете Д. Д. И..
Като доказателство по делото съдът прие Заявление с вх.№ 05-
1470/11.12.2020г., подадено от П. Я. П. за прехвърляне на партида за такса
вода и канал на адрес с.Брягово, от името на П. Я. П. на името на Д. Д. И.. В
самото заявление е посочено, че се подава от стар собственик и се посочва
партида № *****. Представен бе и Нотариален акт № 128/13.10.2017г., по
силата на който лицето П. Я. П. е продал на малолетното дете Д. Д. И. чрез
законния му представител и негова майка Д. Д. И. ПИ с пл. № 51 с площ от
2060 кв.м., ведно с жилищна сграда, избено помещение, стопански постройки
- 2 броя, т.е. същият имот, предмет на сделката, обективирана и в Нотариален
акт № 74/27.12.2018г. В цитирания нотариален акт № 128/13.10.2017г. също е
учредено право на ползване върху имота в полза на ответницата Д. Д. И..
По делото се представи фактура № **********/15.12.2021г. на
стойност 300 лева с включен ДДС с основание за издаване на фактурата –
„депозит- изграждане на СВО СКО“. Във фактурата няма подпис на
получател.
Представиха се 2 броя фискални бонове с дата 15.12.2021г. за платени
суми на касата на дружеството ищец, а именно за сумата от 522.11 лева с
основание за плащането такса вода население и за сумата от 84 лева с
3
основание за извършено плащане „Сл.въведени“. Към същите касови бонове
е приложена Квитанция № 3167/15.12.2021г. за внесена от Д. Д. И. сума от
606.11 лева общо. В самата квитанция като основание за така платената сума
е посочено: „за вноска по съдебно по парт. срещу ***** -Д. Д. И..
По делото съдът назначи назначи и изслуша заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и
безпристрастно дадено. От същото се установява, че за процесния период, а
именно от 16.12.2021г. до 11.02.2022г. са били издадени два броя фактури, а
именно фактура № **********/16.12.2021г. на стойност 1846.81 лева и
фактура № **********/11.02.2022г. на стойност 80.68 лева, или общо за
двете фактури стойността възлиза на 1927.49 лева.
От приложената фактура № **********/16.12.2021г. за сумата 1846.81
лева съдът установи, че същата е за отчетен период от 07.08.2019г. до
16.12.2021г. Веднага следва да се посочи, че партидата е била променена по
Заявлението, подадено от предишния собственик П. Я., считано от
11.12.2020г. От казаното според съда се налага първият извод, а именно, че
отчетният период по цитираната фактура включва време, през което
ответницата не е била отговорна, тъй като не е била променена партидата.
Вещото лице в заключението си е посочило, че за отчетния период липсват
данни да е извършено засичане на количествата ползвана питейна вода,
както и липсват данни за услугата канализация. От друга страна, в
заключението е отразено, че през различни периоди от общия исков период
цените за куб.м. вода са били различни и не става ясно как е била образувана
търсената цена. Освен това съдът намира несъответствие и в номера на
партидата. В заявлението за промяна се сочи партида № *****, а в исковата
молба е посочен № на партидата *****. Дали става въпрос за една и съща
партида или не, следваше ищецът да установи с надлежни доказателства.
Все в насока на горните констатации и изводи следва да се посочи, че
между ищеца и лицето П. Я. е било образувано друго Заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК, за което е било образувано Ч.гр.д. №
1555/2020г. по описа на Районен съд - Хасково. Впоследствие делото е
прекратено поради настъпилата смърт на длъжника и непредставяне от
заявителя на доказателства за наследниците му.
Освен казаното по-горе съдът намира, че ищецът при измерването на
4
количеството ползвани услуги е допуснал грубо нарушение на нормата на чл.
23, ал.4 от Общите условия, на които сам той се позовава. Според цитирания
текст отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието
на показанията с данните от отчета. При неосигуряване на представител
отчетът се подписва от свидетел, като се посочват трите му имена и адреса.
По делото не се представиха доказателства за спазена процедура по описания
ред. Липсват данни, от които съдът да се убеди, че ищецът е обявил с
писмено съобщение, поставено на видно място, датата, на която ще се
извърши отчитането на водомера, и то в срок, не по-кратък от три работни
дни преди самото отчитане. Не се събраха също така доказателства
потребителят да не е осигурил свободен и безопасен достъп на длъжностно
лице от оператора, за да извърши той своите замервания /чл.24, ал.1 от
Общите условия/, като констатациите на вещото лице са в същата насока.
При така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото са предявени от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник, в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на
последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно
процесните вземания.
Разгледани по същество предявените искове са неоснователни.
От всички събрани по делото доказателства се установява наличие на
валидно облигационно отношение между страните, възникнало на основание
цитираните по-горе Общи условия, публично известни. В случая ищецът има
качеството на „В и К оператор, а ответницата на потребител на „В и К услуги.
Ищецът в качеството си на „В и К оператор“ обаче не доказа по безспорен
начин да е изпълнил своето задължение да достави водоснабдителни и
канализационни услуги в количество, стойността на което се претендира. Не
се спори, а и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се
установи, че ищецът е издавал фактури с посочени в тях количества
консумирана вода, но никъде не се съдържат данни за засичането на водата за
5
исковия период, т.е. кога, кой и по какъв начин е извършвал измерванията,
т.е. налице е едно пълно неизпълнение на задължението на дружеството
оператор относно правилата за отчитане показанията на водомерите. От друга
страна, от съдебно-счетоводната експертиза се установи още, че така
доставеното количество вода за част от процесния период е имало различни
цени, като не става ясно ищецът съобразил ли е тези промени при
остойностяване на количествата вода, т.е. по какви цени е била фактурирана
същата. Обстоятелството, че едностранно издадените от ищеца фактури са
намерили своето счетоводно отражение в съответните сметки, не доказва
основния факт, а именно - факта на ползвана „В и К“ услуга, респективно
констатирането и отчитането й по определения за това ред и начин.
От всичко изложено по-горе съдът намира, че ищецът не доказа своето
изискуемо вземане спрямо ответницата, представляващо стойността на
доставени услуги по водоснабдяване и канализация, за което са били
издадени фактури за периода от 16.12.2021г. до 11.02.2022г. за сумата
1927.49 лева, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по Ч.гр.д.№ 1725/2022г. по описа на Районен съд - Хасково.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за
периода от тридесет дни след издаване на всяка фактура до 11.07.2022г. в
размер на 92.42 лева.
При този изход на делото разноски се следват на ответницата, а
именно сумата от 750 лева, представляващи възнаграждение за адвокат,
платими от ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“
№ 2, против Д. Д. И., ЕГН **********, от *********, иск за признаване за
установено, че последната му дължи сумата 1927.49 лева - главница,
представляваща стойността на предоставени и потребени услуги по доставка,
6
отвеждане и пречистване на вода по фактури, издадени в периода от
16.12.2021г. до 11.02.2022г. до обект с адрес - с.Брягово, Община Хасково,
Област Хасково, както и сумата 92.42 лева - лихва за забава за периода от
тридесет дни след издаване на всяка фактура до 11.07.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.07.2022г. до изплащане на вземането
по Заповед № 809/13.07.2022г., издадена по Ч.гр.д. № 1725/2022г. по описа на
Районен съд - Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, да заплати
на Д. Д. И., ЕГН **********, от *********, направените по делото разноски в
размер на 750 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
7