Решение по дело №1817/2018 на Окръжен съд - Пловдив

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1121

 

                                               гр. Пловдив,23.08.2018г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                                           АННА  ДЪБОВА  

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №1817  по описа за 2018г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на „Бризгруп  транс“  ООД,  ЕИК  ****,  представлявано  от  управителя Л. Г.  К.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №20177580400739  по  описа  на  ЧСИ  М.  О., рег.  №758,  против  разноските за  адвокатско  възнаграждение по изпълнителното дело,  посочени  в  съобщение  изх. №8832/28.05.2018г.  В  жалбата  се  излагат  съображения  за  прекомерност на  приетите разноски  за  адвокатско  възнаграждение  на  взискателя,  като се иска  намаляването  им  до  минималния  размер  съгласно   Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения.

         Ответните  страни  по жалбата-  взискателите  в  изпълнителното  производство  Б.  М.  Т.  и  Д.  П.  К.  не  са взели  становище  по същата. 

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  в  срок  и    срещу подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител,  доколкото  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.7  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  разноските  по  изпълнението,  като  съгласно  задължителните  указания,  дадени в т.2  от  Тълкувателно  решение  №3/2015г. на  ОСГТК  на  ВКС  на обжалване  подлежи  всеки  акт  на  съдебния  изпълнител,  в който  се определя  размера  на  задължението  на  длъжника  за  разноските  по  изпълнението.   

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Изпълнително дело  №20177580400739  по  описа  на  ЧСИ  М.  О., рег.  №758,  е  образувано  за  събиране  на  парично  вземане  на  взискателя  Б.  М.  Т.  срещу  длъжника  „Бризгруп  транс“  ООД.  След  образуване  на  изпълнителното дело  по  същото  се е  присъединил като взискател  и  Д.  П.  К.,  по  чието  искане  с  разпореждане  на  съдебния  изпълнител  от  28.05.2018г.  са  били  приети  за  събиране  и  разноски  за  адвокатско  възнаграждение  по  изпълнителното  дело в  размер  на  1800  лв.  съгласно договор за правна  защита и  съдействие  от  21.05.2018г.,  сключен  с  адв. П.  М.  За  задължението  си към  присъединилия  се взискател  и  за  приетите  за събиране  разноски   длъжникът  е  уведомен  с  цитираното  в  жалбата  съобщение  изх. №8832/28.05.2018г. 

Искането на  длъжника  за  намаляване  на  така  приетите  за  събиране  разноски  за  адвокатско  възнаграждение на  взискателя  Д.  К.  не  може да бъде  уважено  към настоящия  момент.  Действително  посоченото  възнаграждение  е  над минималния  размер,  определен съобразно  материалния  интерес на  делото  съгласно    разпоредбата  на  чл.10,  т.2 от Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения.   Доколкото  обаче  по  делото  липсват  доказателства  в  срока  за доброволно изпълнение  длъжникът  да  е  погасил задълженията  си,  поради  което  и  на този  етап   все  още  няма  яснота  какви  и  колко  процесуални  действия  ще  бъдат  предприети от  упълномощения  процесуален  представител  на взискателя  за  удовлетворяване  на  вземането  му и  каква  би  била  продължителността  на  изпълнителното  дело,  то  не би  могло  да  се  направи  преценка  за  действителната  му  фактическа  и правна  сложност,  както  и  за  евентуална  прекомерност  на  заплатеното  от  взискателя  адвокатско  възнаграждение.  При това  положение  настоящата  жалба  се явява  преждевременно  подадена и  следва  да  се остави  без  уважение.  На  разположение на длъжника  остава  възможността   при  приключване  на изпълнителното  дело  или  при  извършване  на  разпределение  на  постъпили  суми  да  поиска  от съдебния  изпълнител  намаляване  на  адвокатското възнаграждение  на взискателя,  като  по  това  искане  съдебният изпълнител  следва  да  се произнесе,  отчитайки   действителната  фактическа  и  правна  сложност  на  делото,  както  и  обема  на  извършените  от  процесуалния  представител  на  взискателя  действия   по  производството.   В  този смисъл  е  и  разпоредбата на  чл.81  от  ГПК,  която  предвижда  че  произнасянето  по  искането  за  разноски  се  извършва  с  акта,  с  който  приключва  делото  в  съответната  инстанция.   

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

                            Р  Е  Ш  И    :

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на  „Бризгруп  транс“  ООД,  ЕИК  ****,  представлявано  от  управителя Л. Г.  К.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №20177580400739  по  описа  на  ЧСИ  М.  О., рег.  №758,  против  разноските за  адвокатско  възнаграждение по изпълнителното дело,  посочени  в  съобщение  изх. №8832/28.05.2018г. 

Решението не подлежи на обжалване.

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           2.