№ 20790
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110114410 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца С. М. М., ЕГН ********** срещу *************,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на сумата от 557,45 лв., представляваща начислена от ответника
сума по партида с абонатен № *********** за периода от 26.08.2022 г. до
27.10.2023 г. за имот, находящ се в ***********************, поради липса
на облигационни отношения между страните. Ищецът твърди, че ответното
дружество е открило партидата на на нейно име без правно основание за имот,
находящ се в ***********************. Оспорва да е собственик или вещен
ползвател на сочения имот. Оспорва се да съществуват облигационни
отношения между страните. Твърди, че ответното дружество е претендирало
плащане процесната сума по извънсъдебен ред, като представил и справка-
извлечение за задължения, начислени по клиентски № ***********. Моли за
уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът *************, ЕИК *********, редовно уведомен на
13.05.2024 г., подава отговор на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва основателността на иска. Твърди,че С. М. е потребител на ВиК
услуги ,считано от 30.12.2015 г., като същата е съсобственик с И. П., считано
от 16.12.2002 г. при равни квоти до 24.03.2005 г., когато С. М. купува неговата
идеална част. Изтъква, че са извършвани справки с отчети от водомерите,
монтирани в имота в процесния период и сумите са дължими. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
1
Съгласно чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от
ищеца вземания. С оглед наведените в исковата молба основания за
недължимост на сумите ответникът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че по силата на възникнало с ищеца облигационно
правоотношение е доставил ВиК услуги за процесния период на посочената
стойност, настъпването на падежите на главните вземания.
Спорният по делото въпрос е дали между страните е налице
облигационно отношение. От приложената по делото справка от Агенция по
вписванията се установява, че по силата на договори за покупко-продажба,
обективирани в нотариален акт, вписан с дв.вх. № *****/16.12.2002г. и
нотариален акт №*****/24.03.2005г., имотът е придобит изцяло от ответника
С. М.. От съвкупната преценка на представената справка ИКАР, липсата на
вписвания за последващо прехвърляне на имота, ведно с изводите в
заключението на ССчЕ , че партидата има за титуляр С. М. М., както и
депозираното писмо от С. М. до ********** от 08.11.2023 г., с което възразява
срещу размера на начислените от ответника сума, но не и относно
основанието за начисляването им, настоящият състав приема, че са
достатъчни за доказване на факта, че собственик на имота е ищецът. Съгласно
чл. 8, ал. 1 ЗКИР имотният регистър е публичен. Вписаните в регистъра данни
се отчитат от съда като достоверни, а съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от
21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон, а в, ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в, ал. 1 обстоятелства след последното вписване и
дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните
обстоятелства, както и вписаните актове, а според чл. 5, ал. 1 от същата
наредба, имотният регистър се води на хартия и на електронен носител.
Отразените в справката факти не са оспорени от ищеца /твърдението, че е
негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея
данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период
притежаваното от ищеца вещно право е било отчуждено/прехвърлено
другиму. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК-
услуги, обвързващо страните, по което ищецът- като потребител на
доставените от ответника услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Предвид изложеното, ищецът като собственик на имота, се явява страна по
облигационно правоотношение с ответника за доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води, които отношения се регулират с
ОУ, чието писмено изрично приемане не е предпоставка за възникване на
облигационната връзка. Като потребител, ищецът има задължението да
заплаща на падежа стойността на ВиК услугите. Съгласно чл. 31, ал. 2 от
общодостъпните и приложими в отношенията между страните общи условия
към договора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
2
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
В разглеждания случай между страните не е спорно, че ответникът е
осъществил реална доставка на ВиК услуги до процесния имот в твърдения от
ответника обем с оглед изявлението на ищцовата страна в съдебно заседание
от 22.10.2024 г., поради което това обстоятелство е отделено за безспорно
между страните. Според приетото по делото заключение на ССчЕ
непогасените задължения за абонатен № *********** за периода от
26.08.2022 г. до 27.10.2023 г. са главница в размер на 418,75 лв. и лихви в
размер на 235,63 лв. Видно от Таблица № 3 / л. 5 от експертизата/ се
установява, че в исковия период ежемесечно са издавани фактури в периода от
26.08.2022 г. до 27.10.2023 г., индивидуализирани с номера и дати в общ
размер на 654,38 лева. Въз основа на горното, съдът приема, че ответникът се
легитимира като кредитор на изискуеми вземания в общ размер от 654,38 лева
за исковия период, поради което отрицателният установителен иск, предявен
за сумата от 557,45 лева се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски. Същият е
сторил разноски в размер на 300 лева за ССчЕ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50
лева. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. М., ЕГН ********** срещу
*************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
бъде признато за установено, че С. М. М., ЕГН ********** не дължи на
*************, ЕИК ********* сумата в размер на 557,45 лв.,
представляваща начислена от ответника сума по партида с абонатен №
*********** за периода от 26.08.2022 г. до 27.10.2023 г. за имот, находящ се в
*********************** като неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** да заплати на *************,
ЕИК ********* сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300
лева- депозит за ССчЕ за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3