№ 840
гр. С., 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110142118 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „(ФИРМА)“ АД, ЕИК
*********, правоприемник на „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. , ул. (АДРЕС), общ. С., обл. С. (област), представлявано от И.Ц.К. и
Я.Б.Я., в качеството си на управители против С. Х. Д., с постоянен адрес – гр.С., ул.
(АДРЕС).
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е била връчена на С. Х. Д. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
за „(ФИРМА)“ ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу него.
Твърди се, че е била издадена заповед за изпълнение въз основа подписан договор за
паричен заем № S435010 от 26 април 2018 г. между „(ФИРМА)" ООД като Заемодател и С.
Х. Д. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди се, с
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Твърди се, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба са
подадени от името на ищеца, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 03 юни 2019 г. между „(ФИРМА)" ООД, ЕИК ********* и „(ФИРМА)" ООД, по силата
на който вземането е прехвърлено в полза на „(ФИРМА)“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Твърди се, че „(ФИРМА)" ООД е упълномощило „(ФИРМА)" ООД, в качеството си на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
1
Твърди се, че ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Твърди се, че прехвърляне на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено
от съда като факт от значение на спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, а
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, не е погасено, се иска от съда да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове.
Твърди се, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице
до момента на уведомлението.
Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 1000 лева, под формата на паричен заем. С
подписването на договора, С. Х. Д. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната
сума от 1000 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена
сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 1599.75 лева, ведно с договорната лихва и
такса за експресно разглеждане на документи на 9 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 177.75 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за
експресно разглеждане).
Твърди се, че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите
погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона
действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително
повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.
Твърди се, че в настоящия договор страните са се съгласили, че със сключването на
същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем №
5387187 от 02.10,2017г. в размер на 808.06 лева. Страните са направили изрично изявление
за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има
сила на разписка. Твърди се, че след извършеното прихващане задължението на Заемателя
се е погасило изцяло, а Заемодателят му е изплатил остатъка от заемната сума по договора.
Твърди се, че по договора за паричен заем, С. Х. Д. е извършвал плащания в общ
размер на 250 лв,, а към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1000 лв.
Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем № 5435010 от 26 април 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 175.31 лева за периода от 26 май 2018 г. - датата на първата вноска до 21 януари
2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 21 януари 2019 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 91.45
лева от 22 януари 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19 юни 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Твърди се, че съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г.
включително, от страна на „(ФИРМА)“ ООД не са били начислявани лихви за забава,
съответно, горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен
изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.
2
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „(ФИРМА)“ АД, ЕИК *********, правоприемник на „(ФИРМА)“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , ул. (АДРЕС), общ. С.,
обл. С. (област), представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., в качеството си на управители против
С. Х. Д., с постоянен адрес – гр.С., ул.(АДРЕС), че съществува вземане на „(ФИРМА)“ АД,
ЕИК *********, правоприемник на „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С. , ул. (АДРЕС), общ. С., обл. С. (област), представлявано от
И.Ц.К. и Я.Б.Я., в качеството си на управители и С. Х. Д., с постоянен адрес – гр.С., ул.
(АДРЕС) дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 23.7.2020 година по ч.гр.дело № 26959/2020
година по описа на Софийски районен съд, а именно: останала и непогасена главница в
размер на 1000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението пред заповедния съд – 25.6.2020 година до окончателното изплащане;
останала и непогасена договорна лихва в размер на 175.31 лв. за периода от 26 май 2018 г.
до 21 януари 2019 г.; 91.45 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, дължима за периода от 22 януари 2019 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението пред заповедния
съд – 25 юни 2020 г.
Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в
полза на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба – такъв е постъпил по делото, като
заявения иск се оспорва по основание и размер.
Твърди се, че с получаване на исковата молба и приложените писмени доказателства
ответникът приема, че е сторено уведомление до длъжника за извършената цесия, в резултат
на което ищецът е встъпил в правата на неудовлетворения кредитор „(ФИРМА)“ ООД.
Твърди се, че от исковата молба става ясно, че ответникът е сключил договор за
паричен заем № 5435010 на дата 26.04.2018 г. за сумата от 1000 лв. и е следвало да върне на
заемодателя „(ФИРМА)“ ООД сумата от общо 1599,75 лв. на 9 равни вноски от по 177,75 лв.
всяка, която включва главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане, но не е
посочено в погасителната вноска каква част е за погасяване на главница, каква за договорна
лихва и съответно за такса експресно разглеждане.
Твърди се, че със заемната сума, ответникът е погасил свой предходен заем в размер
на 808,06лв по договор № 5387187/ 02.10.2017 г., за който не са налице никакви данни и е
неясно доколко плащането е извършено по действителни клаузи на договор за заем.
Твърди се, че не е посочен остатъкът от заемната сума. Твърди се, че вероятно става
дума за остатък от 191,94 лв. като разлика между заемната сума и сумата по погасяване на
предходен договор.
Твърди се, че за плащането в размер на 250 лв. от страна на ответника не е уточнено
каква част от главницата, договорната лихва и претендираната такса за експресно
разглеждане са погасени с тази сума и дали са внесени на една или няколко вноски и кога.
Твърди се, че ищецът не се е аргументирал как е установена главницата в размер на
1 000 лв., след като е било правено плащане в размер на 250 лв. от длъжника. Твърдис е, че е
неясно и изчисляването на договорната лихва в размер на 175,31 лв. и сумата от 91,45 лв. -
обезщетение за забава.
Ответникът възразява таксата „експресно разглеждане на документи“ съгласно
предписанията на чл. 1 ал. 2-4 от договора. Твърди се, че същата е в размер почти
половината от стойността на кредита и не се установява с какво тази услуга е
преференциална спрямо обикновеното разглеждане на документи. Твърди се, че таксата е
била уговорена във вреда на заемателя, а клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.
1 т. 20 от 33П, с цел обогатяване на заемодателя.
Ответникът прави възражение за договорната лихва, чийто годишен лихвен процент е
40,30% според чл.3, т.5 от договора, тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва. Твърди се, че не е било пояснено в договора как точно се съдържа в ГПР и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. Твърди се, че клаузата на договора, установяваща
размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните,
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което се явява нищожна. Твърди се, че тъй като нищожните уговорки
3
не произвеждат действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение
не е възникнало за ответника.
Ответникът възразява и ГПР (49,47%). Твърди се че в посочената величина, като
обобщаващ израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Твърди се, че в конкретния случай заемодателят се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР,
като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Твърди се, че по
този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Ответникът прави възражение за недействителност на договора за кредит по смисъла
на чл. 22 вр. чл. 11 т. 7, т. 9, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12 ЗПК, поради това, че не съдържа общата
дължима сума по договора от потребителя; посочен е като цифрово измерение лихвеният
процент, но не и методиката за изчисляването му; било е посочено само цифровото
изражение на ГПР, а на потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договор или не; в
погасителния план е била посочена само общата сума на дължимата месечна вноска, но
липсва яснота и разпределение на вноските във времето между отделните компоненти -
главница, лихва и такса. Твърди се, че неяснота съществува и досежно това кои суми по
кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер.
Оттветникът иска, ако договорът беде приет за недействителен, да бъде приложена
клаузата на чл. 23 ЗПК: когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи, като в конкретния случай се вземе предвид твърдението на ищеца за върната сума в
размер на 250 лв.
Твърди се, че в чл. 3 ал. 1 т. 1 е било записано, че размерът на погасителната вноска е
177,75 лв., а в чл. 5 ал. 2, че размерът на погасителната вноска е 224,91 лв. при
непредоставяне на обезпечение, като няма данни в ИМ за това дали е било предоставено или
не обезпечение. Твърди се, че вероятно е било предоставено такова, след като в ИМ се
твърди, че погасителната вноска е в размер на 177,75 лв.
Оспорва се клаузата за предоставяне на обезпечение за недействителна, съгласно чл.
20 ЗЗП.
2.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване по реда на чл. 422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240,
ал.4 във връзка с ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закон за
потребителския кредит във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за възнаградителна лихва – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 240, ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 99 от Закона
за задълженията и договорите;
- по иска за законна лихва за забава – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има
предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-
240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в
този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05;
дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.
21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има
предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който
има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на
4
потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор
и приложимите към него Общи условия – съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.
143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават: не се оспорва уведомяването на
длъжника за извършената цесия.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
1 - по иска за главница, доказателствената тежест е на ищеца, който следва в условията
на пълно главно доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК да установи:
- Наличието на качеството „цесионер“;
- Настъпване на цесията;
- Наличието на задължение по договор за заем:
- Размера на вредата;
- Неизпълнение от страна на ответника, а с оглед възраженията на ответника, че
таксата „експресно разглеждане на документи“ не е неравноправна; че договорната лихва,
чийто годишен лихвен процент е 40,30% не е нищожна; че ГПР (49,47%) обобщава по ясен и
разбираем начин всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение; че договорът за кредит е действителен.
- За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, както и твърдяните с отговора
на исковата молба факти, от които черпи права.
По доказателствените искания
По заявените доказателствени искания:
За допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства,
доколкото същите са относими, допустими и необходими, по отношение на правния
спор – съдът, с оглед на заявените възражения от ответника, следва да ги допусне като
такива в процеса;
По искането за допускане и назначаване на съдебно-икономическа експертиза в
условията на евентуалност, ако съдът счете исковите пртенции за недоказани по
размер или ответникът възрази досежно размера им, съдът следва да уважи искането,
като обяви на страните, че следва с оглед твърденията и възраженията да
конкретизират въпросите си и, че ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание по това искане.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.227 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като ищец „(ФИРМА)“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С. , ул. (АДРЕС), общ. С., обл. С. (област), представлявано от И.Ц.К. и
Я.Б.Я., в качеството си на управители, като правоприемник на заличения търговец –
първоначалния ищец - „(ФИРМА)“ ООД.
Съобщенията по делото да се връчват на „(ФИРМА)“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС), общ. С., обл. С. (област),
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., в качеството си на управители.
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба писмени доказателства.
5
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на
съдебно счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание, като им дава възможност с оглед възраженията и твърденията в отговора на
исковата молба да конкретизират въпросите към вещото лице.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ настоящият съдебен състав разполага с
възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от
ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000
г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano
Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-
241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28;
дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42;
дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва
да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен
клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за
защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на
процесния договор и приложимите към него Общи условия – съдът ще извърши проверка
по смисъла на чл. 143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: documents.go@srs.justice.bg, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
documents.go@srs.justice.bg, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
6
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
7
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено - при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на ответницата, че следва да посочи електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желае връчване на посочения
електронен адрес.
За ищеца-на основание чл.50, ал. 5 от ГПК - връчването на съдебните книжа да се
извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се
направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на
следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ в случай, че се представлява от процесуален
представител – адвокат: Адвокатът е длъжен на основание чл.51, ал.1 и ал.2 от ГПК,
считано от 30.6.2022 година – да осигури връчването на адвоката да се извършва чрез
единния портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира
по служба. Адвокатът може да заяви в портала по чл.51, ал. 1 от ГПК, че отсъства и
няма да приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една
календарна година не може да бъдат с обща продължителност повече от 60 дни, с
изключение на дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също
се заявяват. Съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие, трябва да
бъдат изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения
период на отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на изтеглянето им
или в случай че не бъдат изтеглени – с изтичането на срока за изтегляне. Адвокатът
не може да откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след оттегляне
на пълномощното по реда на чл. 35 от ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36 от ГПК,
както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за
инстанцията или производството, за които е уведомяването. Отказът на адвоката да
приеме съобщението се заявява по електронен път в единния портал за електронно
правосъдие, съответно се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на
връчителя. Необоснованият отказ не засяга редовността на връчването.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 3.5.2023 година от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
8
Да се връчи препис от настоящето определение на страните, като на ищеца
ведно с препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9