№ 1
гр. София, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261029 от 15.02.2021г., постановено по гр.д.№ 4937/
2019г. от 1-13 състав на Софийски градски съд, Прокуратурата на Репу- блика
България е осъдена да заплати на Г. И. Х. на основа- ние чл. 2, ал. 1, т.1
ЗОДОВ сумата от 500 лв., представляваща обезщете- ние за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража със
Заповед на ГД“Национална полиция“, отменена като неза- коносъобразна с
влязло в сила решение на АССГ, и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
незаконно задържане под стража и повдигане и поддържане на обвинение,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11. 04.2019г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен искът по чл. 2, ал.1, т.1 ЗОДОВ
над уважения размер до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и искът
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над уважения размер до пълния предявен размер от
400 000 лв.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената
част, а от ответника – в уважената част, с подробно изложени съображения в
обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на дру гата
страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите
във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са
1
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде- бен
акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид след-
ното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – пре-
тендира се обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
незаконно задържане под стража и обвинение в извършване на престъп-
ление, което прекратено с постановление от прокурор, поради липса на
извършено престъпление.
За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след подро- бен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, е приел, че са налице
предпоставките на чл.2,ал.1, т. 1 и т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на държавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и под- държала
обвинение срещу ищеца за престъпление от общ характер, като
наказателното производство е прекратено поради това, че извършеното дея
ние не е престъпление. При обосноваване размера на присъденото обезще-
тение за неимуществени вреди, вследствие на принудителното задържане под
стража за 24 часа, съдът е взел предвид нормалното психическо напре- жение
и стрес в такива случаи. При определяне на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение съдът е
отчел продължителността на наказателното производство – 3 месеца и 11 дни,
начиная от 12.06.2014г. до 23.09.2014г.; незаконното задържане под стража на
ищеца за срок от 72 часа; тежестта на повдигнатото обвинение; отражението
върху психиката му, изразяващо се в психическо напрежение, стрес и страх
от евентуално наказание.
Решението, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена на ос-
нование чл.2, ал.1,т.1 ЗОДОВ да заплати обезщетение в размер на 500 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неза-
коносъобразно задържане под стража със Заповед на ГД“Национална поли
ция“, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на АССГ, е
недопустимо. С исковата молба са претендирани: - обезщетение от 100 000
лв. за нанесени вреди от незаконосъобразното задържане под стража, както за
първоначалните 24 часа, осъществено от ГД “Национална поли- ция“, така и
за последващото от 72 часа по силата на прокурорско постано- вление, - и
обезщетение от 400 000 лв. за причинените неимуществени вре- ди от
незаконосъобразно обвинение. При така заявените фактически осно- вания на
претенциите е била налице нередовност на исковата молба, пора ди
неразграничаване на вредите по повод задържането под стража за 24 часа,
което съответства на отговорност по чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ, тъй като е налице
отменяне на заповедта за задържане с влязло в сила решение на
административен съд, и на тези за задържането за 72 часа, за които се иска
ангажиране отговорността на Прокуратурата и които се включват в обез-
щетението, предмет на иск по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. С въззивната жалба
ищецът изрично заявява, че не е искал ангажиране отговорността на Про-
2
куратурата на РБ за осъщественото от МВР задържане от 24 часа, което било
„предмет на отделен процес, неподсъден на СГС и непредставляващ част от
настоящото производство“, както и „че е присъдено нещо, което не са
претендирали, от учреждение, което не е ответник в настоящото произ-
водство“. При така направеното с въззивната жалба уточнение на нередов-
ната по горе изложените съображения искова молба, въззивният състав
намира решението в разглежданата част за недопустимо, като произнесено по
непредявен иск, поради което следва да се обезсили.
По жалбата срещу решението, с което ответникът е осъден да запла- ти
обезщетение в размер на 2 500лв., намира следното:
По делото категорично са установени елементите на фактическия със
тав на чл.2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ – в хипотезата на задържане под стража на
лицето за срок от 24 часа и повдигнато срещу лицето обвинение за уми-
шлено престъпление, наказателното производство по което е прекратено,
поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление, което е
предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Про-
куратурата на РБ, която е повдигнала обвинението.
С оглед оплакванията в жалбите спори се по размера на обезще-
тението за неимуществени вреди от ищеца, а от ответника по основанието и
размера на същото.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпле- ние
и претърпени вреди. Размерът на обезщетението се определя съоб- разно
действително претърпените вреди от ищеца и болки и страдания, преценени с
оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД/т.11 от ТР №3/2005
на ОСГК/.
Присъденото от състава на СГС обезщетение въззивният съд намира за
съответно на доказаните болки и страдания, търпени в следствие на на-
казателното производство.
Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятел-
ства: тежест на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено прес
тъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода от 10 до 20 години“; посоче-
ната в исковата молба и установена продължителност на наказателното
преследване – от 12.06.2014г., когато е привлечен като обвиняем, до 23.09.
2014г., когато е постановено окончателното определение, с което наказа-
телното производство е прекратено, поради това, че не е извършено пре-
стъпление; задържа нето на ищеца под стража за срок от 72 часа; понесе- ните
от ищеца морални вреди в следствие на неоснователното обвинение,
изразяващи се в търпени тревоги, притеснения и страх от осъждане.
От заключението на приетата и неоспорена пред първата инстанция
СМЕ се установява, че ищецът страда от следните заболявания: артериална
хипертония, лекувана с бета-блокер с недобър ефект; захарна болест с дав-
ност от три години; пресбиопсия; астигматизъм; старческа катаракта. Ка- сае
3
се за хронични заболявания, засягащи сърдечно-съдовата система, об- мяната
и зрителния анализатор. Вещото лице посочва, че липсват данни за
състоянието на ищеца преди, по време и непосредствено след задържа- нето
му, за да може да се направи обоснован извод за ефекта на процесуал- но-
следственото действие върху здравословното му състояние. Сочи, че стресът
води до увеличаване на хормоните кортизол и адреналин, които водят до
свиване на кръвоносните съдове, учестяване на сърдечната дей- ност и
повишаване на артериалното налягане, както и до повишаване на кръвната
захар. При неполучаването на храна, вода и медикаменти е въз- можно да се
стигне до дехидратация, хипергликемия и повишение на арте- риалното
налягане. При прием на противодиабетни средства и недаването на храна и
вода е възможно получаването на хипогликемия. Експертът по- сочва още, че
при проведени изследвания няколко дни след процесния ин- цидент е
установено завишение в стойностите на гликирания хемоглобин и кръвната
захар. Според него това означавало наличие на хронична хипер- гликемия
през последните 2 – 3 месеца, т.е. некомпенсиран диабет в рамки те на 2 – 3
месеца преди изследването. Проведено е било изследване от офталмолог, при
което са констатирани пресбиопсия (старческо далеко- гледство) и начална
старческа катаракта (потъмняване на лещата). Експер- тът посочва, че тези
състояние нямат отношение към задържането на ище- ца и преживения от
него стрес, тъй като констатираната хипертоничната болест е с давност преди
процесния инцидент. Сочи също, че тютюнопу- шенето влошава състоянието
на пациенти с хипертонична болест и захарен диабет.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца – на 48 години, към
момента на образуване на производството; тежестта на повдигнатото
обвинение, което е за тежко престъпление от общ характер; задържането му
под стража за срок от 72 часа; продължителността от 3 месеца и 11 дни на
цялото производство, което прекратено в досъдебна фаза, тъй като не е
извършено престъпление; претърпените от ищеца тревоги, притеснения и
грижи във връзка с обвинението; намира, че сумата от 2 500 лв. за повдиг-
натото му незаконно обвинение, е справедливото в случая обезщетение за
доказаните неимуществени вреди. За да не уважи жалбата на ищеца, съдът
съобрази, че продължителността наказателното производство е много крат- ка
и е било само на досъдебна фаза. Още с разглеждането на мярката за
неотклонение на 14.06.2014г. съдът е оставил без уважение искането на
прокуратурата за задържането му под стража, като не взима по отношение на
ищеца мярка за неотклонение, т.е. не е търпяна друга мярка за неоткло-
нение. Не се доказаха твърденията за значително влошаване на здравослов-
ното му състояние след задържането му и повдигането на обвинение. За да не
уважи жалбата на прокуратурата, съдът взе предвид, че срещу ищеца е взета
най-тежката репресивна мярка, изразяваща се в последващото му задържане
за срок от 72 часа, което със сигурност са предизвикали страх, напрежение и
притеснения, предвид тежестта на повдигнатото обвинение. Следва да се има
предвид, че така определеното обезщетение е по-високо от обичайно
4
присъжданите при такава кратка продължителност на нака- зателното
производство, поради съобразяване от съда на по-високата об- ществена
значимост на деянието, за което е повдигнато обвинение, а имен- но – опит за
убийство на високо поставена обществена личност, което не- минуемо
привлича още по-сериозно общественият интерес и ангажира- ност на
държавната репресия.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, решението в
допустимата част, следва да се потвърди.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261029 от 15.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 4937/2019г., 1-13 състав на Софийски градски съд, в частта, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. И. Х. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неза- коносъобразно
задържане под стража със Заповед на ГД “Национална по- лиция“, отменена
като незаконосъобразна с влязло в сила решение на АССГ, както и в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата до пълно предявения размер от 100 000
лв., като недопустимо.
ПОТВЪРЖАДВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5