Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пловдив, 08.10.2010 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ гр. състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря
Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3137 по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 30, ал.1 и чл. 36 ЗН.
Ищецът Й.К.М. ЕГН ********** твърди, че с ответницата Е.А.В. са наследници
на А. А. М., починал на 09.01.2008г, като ищцата е негова съпруга, а
ответницата – дъщеря /освен тях наследодателят е оставил и друга дъщеря – М. А.
Г., която не е страна в процеса/. Със завещателно разпореждане от 28.09.2007г
А. М. се е разпоредил с ½ ид.ч. от описаните в ИМ имоти – жилище в гр.
****, находящо се на ул. ***, представляващ трети етаж от жилищна сграда,
състоящ се от две спални, хол, дневна, бокс, тоалетна, баня, перална, както и
таванско помещение и гараж, и имот в *** – дворно място от 228 кв.м., имот пл.
№ 793, парцел 21 по плана на *** и жилищна сграда около 40 кв.м., в полза на
ответницата В., с което е накърнил запазената част на ищцата от наследството,
тъй като към момента на смъртта си не е притежавал друго имущество. Затова се
иска това завещателно разпореждане да бъде намалено до размера на запазената
част на ищцата за допълването й и от двата имота.
Предявена е и претенция по чл. 36, ал. 1 ЗН – за връщане на имотите в
наследството, тъй като стойността им надхвърля с повече от ¼
разполагаемата част на завещателя, поради което заветникът следва да получи
стойността на разполагаемата част.
Претендира разноски. Допълнителни
съображения излага в с.з. и в писмени бележки.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че наследството включва и
други имоти, които следва да се имат предвид при формиране и оценка на
наследствената маса – 1/3 ид.ч. от земеделски земи с обща площ 25.768 дка и
гори с обща площ 13.100 дка по наследство от А. А. М. и земеделска реституция
/индивидуализирани в приложения към отговора опис/. Заявява – при
условията на евентуалност, че на основание чл. 34 ЗН желае в случай на
намаление, това да стане от имота в ***, с което упражнява правото си на избор
по този текст. Претендира разноски. Допълнителни съображения излага в
с.з. и в писмени бележки.
Съдът
намира следното:
Ж. Б. Н. е
починал на 09.01.2008г и е оставил за свои законни наследници съпругата си Й.К.М. /ищец/ и дъщерите си М. А. Г. – трето за спора лице и Е.А.В. –
ответник.
С договор за делба, вписан
по съответния ред /л. 8/, А. и Й. М. придобиват в общ дял жилището в ***. Няма
спор, че това е станало по време на брака им и следователно в режим на СИО.
С договор за покупко –
продажба, оформен с НА 47/1978г, ищцата придобива имота в ***. И тук няма спор,
че това е станало по време на брака й с наследодателя и следователно в режим на
СИО.
Горните два имота са
предмет на процесното завещателно разпореждане от 28.09.2007г от А. М. в полза
на ответницата. То има характер на завет, тъй като негов предмет са
индивидуализирани имоти. Доколкото не се касае до разпореждане с цялото
имущество на завещателя или дробна част от него, завещателното разпореждане е
частно, а не универсално, а бенефициентът има качеството на заветник, не на
наследник.
С реституционно решение от
22.02.1999г на ПК – Смолян в полза на наследниците на А. А. М. е признато
правото на възстановяване в стари реални граници на 11 земеделски имота,
подробно описани в решението на л. 47.
Със съдебно решение /л. 60/, влязло в сила на
28.07.2007г, в полза на същите лица е признато правото на възстановяване върху
описани в това решение гори, впоследствие възстановени и от административния
орган /л. 129/.
Решенията на ОЗСГ за възстановяване на собствеността са стабилни
индивидуални административни актове с конститутивно действие занапред, което се
изразява във възникване на собственически права за ползващите се от акта лица.
Следователно, представените решения легитимират наследниците на
посоченото лице като собственици на тези имоти.
Видно от удостоверение за наследници на л. 46 А. А.
М. е починал на 04.06.1943г и е оставил за свои наследници съпругата си, също
починала и низходящите им: М. А. М. – дъщеря; М. А. А. – дъщеря, починала и А. А. М.– син. Те на основание чл. 5,
ал. 1 ЗН наследяват по равно родителите си, т.е. по 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху наследствените имоти. Този обем права е придобил и наследодателят
на страните А. А. М..
Налага се
изводът, че страните са от кръга наследници с право на запазена част /чл. 28 ЗН/.
Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част при две
деца и съпруг, както е в случая, е по ¼ ид.ч. за всеки от тях. Такъв е
размерът и на разполагаемата част.
За да се определи разполагаемата,
респ. запазената част от наследството, следва да се формира наследствена маса
по смисъла на чл. 31 от ЗН, в която влизат всички имоти, принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят установените
задължения и се прибавят направените от наследодателя дарения.
Няма спор, че, както страните по делото, така и
третото за спора лице – М. А. Г., са наследници с право на запазена част.
Независимо че в случая само един наследник е
направил искане по чл. 30 ЗН, при изчисляване на имуществото, което ищецът ще
получи, следва да се отчетат правата на всички наследници с право на запазена
част. Т.е. останалото имущество – извън
завета на двата имота, служи за допълване на запазените части на всички наследници с право на такива.
Не се установи към момента на смъртта
си наследодателят да е притежавал друго имущество извън посочената вече 1/3
ид.ч. от земеделски земи и гори. При иск за възстановяване на запазена част в тежест на ответника
е да установи какво друго имущество следва да се включи в масата по чл. 31 ЗН,
поради което – при липсата на данни за друго, той следва да понесе
неблагоприятните последици от доказателствената тежест, като се приеме, че
наследствената маса се изчерпва с тези права.
От заключението на
СТЕ с в.л. К., което съдът възприема като професионално и обективно
изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че средната пазарна
стойност на горите към изследвания правнорелевантен момент /след уточнение на
в.л. в с.з. на 01.06.2010г/ е общо 5 502 лв, а следователно за 1/3 ид.ч. –
1 834 лв.
От заключението на СОЕ с в.л. Л., което съдът
възприема като професионално и обективно изготвено, се установява, че средната
пазарна стойност на 1/3 ид.ч. от земеделските земи с обща площ от 25.768 дка е 3 000 лв. Ответницата оспори
заключението в тази му част, но въпреки предоставената й възможност, не
ангажира други доказателства – по допуснатата повторна експертиза /по нейно искане/
не бе внесен депозит за в.л. Изрично в с.з. на 01.06.2010г оспорилата го страна
се отказа от това си доказателствено искане. Вярно е, че ищецът носи
доказателствената тежест да установи стойността на наследствената маса към
момента на смъртта на наследодателя, поради което е и назначена коментираната
СОЕ. Но това не означава, че при оспорването й от ответната страна, той е този,
който трябва да обезпечи изслушването на повторна. Оспорващата страна е тази,
която трябва да докаже възраженията си срещу приетото заключение, а отказът й
да направи това е за нейна сметка. Още повече, че оценката на земеделските
имоти се прави във връзка с възражението й в отговора, че наследствената маса
включва и други имоти, т.е. тя е тази, която трябва да докаже този положителен
и изгоден за нея факт.
От заключението на СОЕ с в.л. Л., което съдът
възприема като професионално и обективно изготвено, се установява, че средната
пазарна стойност на жилището в *** към
момента на откриване на наследството /датата на смъртта на наследодателя – 09.01.2008г/ е 150 700 лева, а на имота в *** – 41 700 лв. Тъй
като не се спори, че тези имоти са придобити от наследодателя по време на брака
му с ищцата, то предмет на завета са по ½ ид.ч. от тях, колкото е
притежавал. Следователно стойността на завета е 96 200 лв /75 350 лв за жилището и 20 850 лв за имота в ***/.
Когато е завещано определено имущество, а
разпореждането няма универсален характер, е необходимо да се образува
наследствена маса от всички имоти, които наследодателят е притежавал към деня
на смъртта си по чл. 31 ЗН, за да се определи чистият актив /свободното
имущество/, тъй като само от този актив могат да се облагодетелствуват
наследниците. Свободното имущество се взема предвид при определяне на масата,
от която ще се изчисляват запазените и разполагаеми части, но не служи за
попълване на запазената част.
Следователно, наследствената маса, определена по
реда на чл. 31 от ЗН, е на обща стойност 101
034 лева, а запазената и разполагаемата част възлизат на по 25 258.50 лева. Заветът е на стойност 96 200 лева, свободното наследство
или чистият актив е 4 834 лева и от
него делът на всеки от наследниците по закон би бил 1 611.33 лв /при наличието на две деца и съпруг, които на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват по равно правото на
собственост на наследодателя/. При това положение запазената част на
наследниците с право на такава е накърнена с
23 647.17 лева. Очевидно е, че свободното имущество не може да допълни
запазената част на ищеца, не само защото части от него следва да получат и
останалите двама наследници по закон, но и защото е в много по – малък размер
от стойността на завета.
Щом стойността на имуществото, което ще се получи
от чистия актив, е по – ниска от размера на запазената част, налице е
превишение - запазената част е накърнена със сумата от 23 647.17 лева, която не достига до пълния размер на
запазената част на ищцата и която е необходима за възстановяването й. Т.е.
заветът следва да бъде намален със сумата от 23 647.17 лева или в дробно изражение, а не само като цифрова
величина, с 23 647.17/96 200
ид.ч.
Ответницата е упражнила правото си на избор по чл.
34 ЗС, като желае, в случай на намаление, това да стане от имота в ***. Но
стойността на завета на този имот е 20
850 лв, а превишението 23 647.17
лева. Очевидно е, че по този начин правото на ищцата няма да бъде
удовлетворено. Предоставеният на заветника избор по чл. 34 ЗН предполага
възможност за пълно удовлетворяване на ищеца от избрания имот. И тъй като този
текст е изключение от принципите за намаляване на завещателните разпореждания,
не може да се прилага разширително. Следователно, заветите следва да се намалят
съразмерно /по правилата на чл. 32 ЗН/. Това става по следния начин: първо се
изчислява размерът на общото превишение; второ, общата стойност на заветите и
трето, стойността на общото превишение се разделя на стойността на заветите и
така се получава числото, което показва частта, с която трябва да се намали
всеки завет. Доколкото в случая размерът на общото превишение е 23 647.17 лева, а стойността на
заветите 96 200 лв, всеки завет
следва да се намали с 23 647.17/96 200.
Тъй като заветът на имота в ***
е на стойност 20 850 лв, той трябва
да се намали със сумата от 5 125.19
лева или в дробно изражение с 5 125.19/20
850 ид.ч., а този в ***, който е на стойност 75 350 лв, със сумата от 18 521.98
лева или в дробно изражение с 18 521.98/75
350.
Освен
намаление по чл. 30 ЗН ищцата претендира и връщане на имотите в наследството и
заплащане на разполагаемата част и запазената част на ответника по цени към
момента на намаляването, т.е. прави се изрично искане по чл. 36 ЗН.
В случая,
само формално е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗН, тъй като заветникът е
наследник със запазена част. В писмената си защита ответницата изрично се
позовава на този текст – за задържане на целия имот/имоти. Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН, когато заветникът или надареният е наследник
със запазена част, той може да задържи целия имот, само ако стойността му не
надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. В
разглеждания случай, без значение дали са налице тези предпоставки, правилото
на чл. 36, ал. 2 ЗН не може да намери приложение. Посочената разпоредба има
предвид случаите, когато завещаният имот има изцяло наследствен характер, а не и когато някой от съсобствениците
притежава идеални части от него на собствено основание, какъвто е настоящият
случай. При положение, че ищцата притежава 1/2 ид. част и от двата имота на
собствено основание /в резултат на прекратената със смъртта съпружеска
имуществена общност/, ответницата не може да задържи целия имот/имоти, нито завещаната 1/2 ид.
част от тях.
Но и претенцията на ищцата по чл. 36 ЗН
не може да бъде уважена.
Първо, заветникът получава стойността
на разполагаемата част само при един
наследник или при съгласие на всички наследници. Ако наследникът не е само
един или е направено искане за намаление само от един от наследници, както е в
случая, намалението, както и възстановяването на запазената част следва да се
постанови в цифрова величина. Евентуална последваща делба ще се допусне при
квоти между заветника и наследника, упражнил правото си по чл. 30 ЗН, а
идеалните части ще се изчислят по следния начин: в знаменател – стойността на
имота, а в числител: за наследника – размера на намалението, а за заветника –
останалата част след намалението.
Второ, на заветника се присъжда
стойността на разполагаемата част по цени към
момента на намалението и имотът се връща в наследството, а евентуална делба
се допуска между наследниците при квоти по закон. По делото липсват данни – при
доказателствена тежест за ищеца, указана му с доклада на делото, каква е
стойността на имотите към настоящ момент – момента на намалението. Но и да
имаше такива данни, с оглед на казаното по – горе, искането по чл. 36 ЗН не
може да бъде уважено, тъй като има и друг наследник, който не е изразил
съгласие за това. Още повече, че към предявения иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН не е съединен иск за делба на наследството на общия
наследодател, съобразно което се преценяват предпоставките на чл. 36 ЗН – дали
надареният да задържи имота или да го върне в наследствената, респ. делбената
маса, за да се пристъпи към делба.
Трето, при завет на
идеални части от недвижим имот, /както е в случая, тъй като условно
наследодателят е могъл да се разпореди само с ½ ид.ч. от имотите/,
текстът на чл. 36 ЗН не намира приложение. Той урежда възможност заветникът или
надареният, ако е с право на запазена част, да задържи целия имот, ако стойността му не надвишава разполагаемата част и
неговата запазена част, взети заедно. Възможността е предвидена само за
запазване на цели недвижими имоти,
които при посочените условия не следва да се връщат в наследството, но не и за
идеални части от такива имоти, при които така или иначе е възникнала съсобственост.
Същото важи и за ал. 1, която предполага връщане на имота в наследството изцяло, а не комбинирана съсобственост – възникнала
по наследяване и друг способ /сделка и прекратена СИО за притежаваната от
ищцата ½ ид.ч. от имота/.
При този
изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски или сумата от 315 лв /за СУ и възнаграждение за
адвокат/.
В настоящото
производство ищцата е освободена от внасяне на ДТ и съдебни разноски. Тъй като
искът й се уважава /без значение, че претенцията по чл. 36 ЗН се отхвърля, тъй
като е акцесорна/, налице е хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК. Поради това
ответницата ще следва да бъде осъдена да внесе по сметка на ВСС дължимата за
настоящото производство ДТ от 290.28лв /4 % от цената на иска, посочена в молба
на л. 65/.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената
част от 23 647.17/96 200ид.ч. /на стойност 23 647.17 лв/ на Й.К.М. ЕГН ********** от наследството на А. А. М., починал на
09.01.2008г, КАТО НАМАЛЯВА завещателно
разпореждане от 28.09.2007г на А. А. М., починал на 09.01.2008г, в полза на
Е.А.В. ЕГН ********** на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от имот в **** –
дворно място от 228 кв.м., имот пл. № 793, парцел 21 по плана на *** и жилищна
сграда около 40 кв.м, до размер на 5 125.19/20 850 ид.ч /или в стойностно изражение със
сумата от 5 125.19 лв/, КАКТО И завещателно разпореждане от 28.09.2007г на А. А. М., починал на
09.01.2008г, в полза на Е.А.В. ЕГН ********** на следния недвижим имот:
½ ид.ч. от жилище в ***, находящо се на ул. ***, представляващ трети
етаж от жилищна сграда, състоящ се от две спални, хол, дневна, бокс, тоалетна,
баня, перална, както и таванско помещение и гараж до размер на 18 521.98/75
350 ид.ч /или в стойностно изражение със сумата от 18 521.98
лв/.
ОСЪЖДА Е.А.В. ЕГН
********** да заплати на Й.К.М. ЕГН ********** сумата от 315 лв – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Е.А.В. ЕГН
********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 290.28 лв – ДТ за
производството.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала.
АД