Решение по дело №462/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 79

 

гр. Тутракан, 22.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 462/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.

1. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС от ищеца С.С.И. (С.С.С.)[1], С.С.С. (С. У.) и Л.С.А. (Л. Ъ.)[2], упълномощили съгласно представени към исковата молба Пълномощни адв. С.В. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 15 - 20, 100), за допускането до делбата на правото на собственост върху следният недвижим имоти, придобит в резултат на наследяване по чл. 5 - 10 от ЗН от Ф. И. Б., починала на 02.06.1955 г., бивши жители на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, а имено: Нива с площ 20 007 кв. в местността „АЛАН ГЬОЛ“, с идентификатор № 78238.16.146 по кадастралната карта на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан.    

1.1. Твърди се, че с решение от 20.05.1994 г. по гр. д. № 114/1994 г. на Тутракански районен съд било признато правото на възстановяване на 48 дка земеделските земи на наследодателката Ф. И. С. Б.починала на 02.06.1955 г. Същата имала четири деца: три дъщери - Е. И. Ю., Х. И.А. и Н. И. Р. и син М. И. С..

1.2. Твърди се, че след решението на съда е издадено Решение № ПР.25/19.07.2000 г. издадено от ОСЗ - гр. Тутракан за възстановяване на земеделска земя - нива от 31,500 дка на наследниците на Ф. И. С. /Б./ образуваща имот 016055, трета категория, по плана за земеразделяне, в землището на с. Цар Самуил, Община Тутракан, в местността „АЛАН ГЬОЛ”. Правата на всеки един от наследниците на Ф. И. С. върху този имот са по 1/4 ид. част. Първите трима ищци, като наследници на Х. И.А. имат права по 1/12 ид. ч. от имота.

1.3. Твърди се, че на 12.04.2012 г. Ф.М.И., наследник на М. И. С., починал на 13.03.1997 г., се е снабдил с нотариален акт № 104 т. IV дело 694 от 12.04.2012 г. на Служба по вписванията гр. Тутракан за собственост по давност и наследство на горе описаната нива. Нито той, нито наследодателят му били владяли за себе си идеалните част от имота, собственост на ищците. Никога не бил владял имота за себе си и не го е придобил по давност.

1.4. Твърди се, че с Нотариален акт № 158, т. 2, дело № 353 от 09.03.2016 г. на Служба по вписванията - гр. Тутракан Ф.М.И., и съпругата му С.Ю.И. продавали на ответното дружество нива от 20 дка, образуваща имот № 016146, трета категория, по плана за земеразделяне, находяща се в землището на с. Цар Самуил, Община Тутракан, в местността „АЛАН ГЬОЛ“. Считат, че продаденият имот бил образуван от имот № 016055.

2. Ответникът „Е.Н.” ООД е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Е.Б. *** (л 64), с който оспорва предявените искове.

2.1. Оспорва се идентичността на възстановения и процесния имот.

2.2. Оспорва се възражение, че собствеността върху имота е следвало да бъде възстановена на друго лице.

2.3. Оспорва се валидността на решението на ПК.

2.4. Оспорва се качеството на наследници на ищците.

2.5. Направено е възражение за придобИ.е на имота от Ф.М.И. въз основа на осъществено от него до от 1994 г. до 12.04.2012 г. давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС (уточнено в открито съдебно заседание - л. 107);

2.6. Направено е възражение за придобиване на имота от ответниците въз основа на осъществено от  тях в период 09.03.2016 г. - 18.09.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба) давностно владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС;

3. Като трети лица - помагачи на страната на ответниците с Определение № 106/21.12.2019 (л. 66) са привлечени Ф.М.И. и С.Ю.И.. Ф.М. е починал в хода на процеса на 12.12.2018 г., поради което на осн. чл. 227 с Протоколно определение от 21.02.2019 г. (л. 84) като страни са конституирани децата му Н. Ф. К.  и Б.Ф.М.. Всички помагачи са упълномощили като проц. представител адв. С.С. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 82, 90 и 91).

           

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

4. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищците: И.Л. (осъждан за документни престъпления), Ю. Ф.(син на ищеца С. С.) и на ответниците: Ф. Е., И. Ю., В. К. (л. 108) и служебно допуснатият от съда: И.Р. ***) и (л. 177).

5. От Удостоверение АО-08-309/31.10.2017 г. се установява, че Ф. И. С. и Ф. И. Б.са имена на едно и също лице (л. 93).

6. С Решение от 20.05.1994 г. на Районен съд – гр. Тутракан (ТнРС) е признато правото на възстановяване на 48 дка земеделска земя в землището на с. Цар Самуил на наследниците на Ф. Б.(л. 32).

7. През 1994 г. според свид. Ф. между М. И. С. и ищеца С. С. възникнал спор относно подялбата на имотите, оставени в наследство от Ф. С.. М. С.искал дял от имотите да получат синовете му, които не били преки наследници.

8. От 1997 - 2013 г. според свид. Л. и от имот №  016055 с площ 31,500 дка се обработвал от ищеца С. С. и други две лица - Р. и Б.. Съдът намира, че на показанията на този свидетел следва да бъдат отчетени с най - голяма тежест, доколкото същият не е заинтересован от спора, описва точно имота и го е обработвал непосредствено.

9. Поради тази причина съдът не кредитира показанията на свид. Ф., по отношение на периода, в който имота е обработван (1994 г. - 2009 г.), доколкото свидетеля не е индивидуализирал имота точно имота дори като площ (процесния имот с площ 20 дка. е образуван след 2012 г. - вж. т. 14 и 15).  

10. Съдът не кредитира показанията и на свид. Е. и Ю.по отношение на твърденията им, че ищеца С. С. не е обработвала имота, доколкото същите не кореспондират с показанията на свид. Л. и най - вече с оглед факта, че свидетелите не са наблюдавали имота непрекъснато, поради което е възможно С. С. да е обработвала имота, когато същите са отсъствали. Тези свидетели също не са запознати с точната площ на имота и с историята му в периода 1994 г. - 2012 г. (вж. т. 14 и 15).      

11. С Решение № ЦС 709/01.11.1999 г. на ОСЗ - гр. Тутракан на наследниците на Ф. Б.е възстановена собствеността върху друг имот № 011047 по плана на землището на с. Цар Самуил, с площ 16,499 дка (л. 152). От разпита на свид. Р. се установява, че представеното копие на решението на л. 94 не е идентично с оригинала. Идентично с оригинала  е копието на л. 152. След изясняването на тези обстоятелства се налага извода, че това решение касае имот, различен от процесния и се явява ирелевантно за спора.

12. С Решение № ПР.25/19.07.2000 г. на ОСЗ - гр. Тутракан на наследниците на Ф. Б.е възстановена собствеността върху имот № 016055 по плана на землището на с. Цар Самуил, с площ 31,500 дка (л. 153).

13. На 12.04.2012 г. е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № 142 от 12.04.2012 г., съставен от Нотариус № *** на НК- Й. Д., с който е констатирано, че Ф.И. е станал съсобственик по давностно владение и наследство на имот № 016055 по плана на землището на с. Цар Самуил (л. 33). Според свид. Ф. намерението на страните било земите да се „узаконят” на името на Ф.И., който след това да ги „раздаде” на останалите наследници съгласно дяловете им. В този смисъл са и изявленията на свидетелите в нотариалното производство, вкл. на ищеца С. С., като изявленията им са в същия смисъл - имотът „да се узакони” на името на Ф.И. (л. 97). Това намерение се потвърждава и от представената в нотариалното производство декларация от самия Ф.И., според която последният се задължава след издаването на нотариалния акт да прехвърли на останалите наследници полагащите им се дялове от наследството (л. 53).   

14. Съгласно пълна история на имота (л. 95) имот № 016055, с площ 31,500 дка е бил отделен от имот № 016045, с площ 131,741 дка. (съществувал преди 19.07.2000 г. - вж. т. 12). След издаването на Нотариален акт № 142 от 12.04.2012 г. имот № 016055 е разделен на:

14.1. имот № 016142, с площ 25,400 дка и

14.2. имот № 016043, с площ 6,100 дка.

15. Съгласно пълна история на имота (л. 145) имот № 016142, с площ 25,400 дка е разделен на:

15.1. имот № 016146, с площ 20 дка и

15.2. имот № 016147, с площ 5,400 дка.

16.  В периода 2012 г. - 2017 г. свид. Л. обработвал имот № 016055, като заплащал възнаграждение за ползването на Ф.И., „за сметка” на ищеца С. С. (без това да бъде документирано - л. 117). Впоследствие свидетеля уточнява, че плащал на ищеца С. С.. Съдът не кредитира показанията на свид. Ф. относно периода на имота от свид. Л. поради съображенията, изложено по - горе (вж. т. 8).

17. На 09.03.2016 г. е сключен договор за продажба под формата на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 115/09.03.2016 г. на  от Нотариус № *** – М. К.(л. 34), съгласно който Ф. и С. И. продават на  ответника имот № 016146 по плана на с. Цар Самуил, с площ 20 дка (л. 34).

18. Видно от Скица № 15-772539/23.10.2018 г., изд. от СГКК – гр. Силистра на имот № 016146  е отреден идентификатор 78238.16.146 по КККР на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан (л. 50)

19. От 2016 г. Според свид. Л., К. и Е. имотът се обработва от отв. „Е.Н.” ООД.

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

20. Конституирани са всички задължителни другари в делбата и са налице всички останали предпоставки за разглеждането на исковете по същество.

 

II. Относно възстановяването на собствеността върху имота наследствените права на имота

 

21. С гореупоменатото Решение № ПР.25/19.07.2000 г. на ОСЗ - гр. Тутракан на наследниците на Ф. Б.е възстановена собствеността върху имот № 016055, придружено с издадената скици на имота (л. 155), на основание чл. 17, ал. 1, изр. 5 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имотите и легитимират посочените в тях лица (респ. техните наследници) като собственици.

21.1. Решението е валидно, доколкото от представеното фотокопие (л. 153) и представения в открито съдебно заседание оригинал (л. 178), е видно, че същото е подписано.

21.2. С оглед направеното възражение, че собствеността върху имота е следвало да бъде възстановена на друго лице, следва да се отбележи, че за да има ответника „Е.Н.” ООД интерес от такова оспорване праводателя му Ф.М.И. или неговия пряк наследодател М. И. С. следва да са провели административна процедура по възстановяване на собствеността или да разполагат с възможността да проведат такава, които хипотези в случая не са налице (Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 50 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 908/2011 г. на ВКС, II г. о., както и цитираните в него Решения на ВКС № 426/21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на II г. о., № 475/27.07.2010 г. по гр. д. № 122/2009 г. на I г. о.).

 

22. Имуществените права на Ф. И. С. Б.починала на 02.06.1955 г., са преминали съгласно родствените връзки, установени с Мотивирано решение от 02.11.2016 г. на Магистратски съд, Бурса, Република Турция за наследниците на Х. И.А. (С.) - (Х. У.), Удостоверение за наследници: изх. № АО-08-111/24.04.2017 г., изд. от Кметство с. Цар Самуил, общ. Тутракан (л. 6 - 13 ), върху:

 

22.1. Е. И. Ю. (дъщеря) – 1/4 ид. ч., придобити по наследство на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

22.2. Х. И.А. (У.) (дъщеря) – починала на 14.01.2000 г., като дялът й - 1/4 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

22.2.1. С.С.И. (С.С.С.) (внучка) – 1/12 ид. ч. придобити по наследство на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.2.2. Л.С.А. (Л. Ъ.) (внучка) – 1/12 ид. ч. придобити по наследство на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.2.3. С. С.С. (С. У.) (внук) – 1/12 ид. ч. придобити по наследство на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

22.3. Н. И. Р. (дъщеря) – починала на 27.03.2008 г., като дялът й - 1/4 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

22.3.1. Ю. М. Я. (внук) – 1/12 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.3.2. Р. М. А. (внук) – 1/12 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.3.3. Х. М. А. (внучка) – 1/12 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

22.4. М. И. С. (син) – починал на 13.03.1997 г., като дялът му - 1/4 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

22.4.1. З. Я. С. (снаха) починала на 08.09.2016 г., като дялът й, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН, е наследен от децата й, които са деца и на съпруга й;

22.4.2. Ф.М.И. (внук) – 1/12 ид. ч., придобити на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.4.3. И. М. И. (внук) – починал на 20.04.2013 г., като дялът - 1/12 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

22.4.3.1. Н. А. И. (съпруга на внук) – 1/36 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.4.3.2. Н. И. Х. (правнучка) – 1/36 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.4.3.3. Е. И. М.(правнучка) – 1/36 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

23.  Е. М. С. (внук) – 1/12 ид. ч., придобити на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН.

 

III. Относно осъщественото от Ф. и С.И. давностно владение

 

24. Нотариален акт 142/12.04.2012 г. се ползва от оборима доказателствена сила (която не е материална такава и подлежи на оборване със всички допустими доказателствени средства), обвързваща съда да приеме до установяване на друго от доказателствения материал или разпоредбите на закона направените в акта изводи относно принадлежността на правото на собственост (Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдия В. М.).

25. В този смисъл съдът приема, че с оборима доказателствена сила се ползват констатациите на нотариуса относно:

25.1. упражняваната от лицата, посочени в акта, фактическа власт върху имотите и

25.2. намерението им да ги държат като свои.

26. Доколкото обаче в нотариалният акт като придобивно основание е посочено „по давностно владение и наследство” съдът трябва да изследва реализирането на двете придобивни основания в контекста на направените от ищците възражения. Т. е. следва да се подложи на тълкуване на заключението на нотаруиса относно принадлежността на правото на собственост за всеки отделен имот и за всяка от страните в нотариалното производство, след като ползващите се от нотариалният акт страни уточнят липсващите елементи от фактическият състав по придобиването на правото на собственост.

27. В конкретният случай съдът, съобразявайки наследствените права на страните и последващата разпоредителна сделка с имота, приема, че нотариалният акт удостоверява придобиването:

27.1. на 1/12 ид. ч. от Ф.И. по наследство от Ф. С. и

27.2. на 11/12 ид. ч. по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС от  Ф. и С. И. (съдейки от факта, че впоследствие и двамата сключват процесния договор за покупко - продажба) чрез завладяването на дяловете на останалите съсобственици.

28. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта.  Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

29. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

30. В същото тълкувателно решение е изведено и изключение от правилото: „Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.”

31. Това разрешение, разгледано в контекста на възраженията на ищците, налага ответниците Ф. и С. И., които се ползват като купувачи от титула за собственост на праводателя си, да уточнят периода на владението и да преведат доказателства за осъщественото владение и манифестирането на намерението за завладяване от  Ф. и С. И. спрямо останалите наследници.

32. В конкретният случай ответниците са посочили периода от 1994 г. до 12.04.2012 г.

33. От разпита на свидетелите на първо място се установява, от 1997 - 2013 г. имот №  016055 с площ 31,500 дка се е обработвал от ищеца С. С. и други две лица - Р. и Б. (вж. т. 8).

34. На следващо място не е установено намерение на Ф.И. да владее имота само за себе си, а целта му е била да „узакони” имота на негово име, като прехвърли след това припадащите се ид. ч. на останалите наследници (вж. т. 13).

35. На последно място не са ангажирани никакви доказателства за манифестирането на намеренията на Ф.И. да завладее заедно със съпругата си притежаваните от останалите наследници ид. ч. от  имот №  016055.

36. Правата на Ф. и С. И. са оспорени от ищците, притежаващи само до размера от притежаваните от тях по 1/12 ид. ч. от правото на собственост, или общо 1/4 ид. ч. В тази връзка съдът приема, че Ф.И.Ф. и С. И. не са завладели притежаваните от ищците 1/4 ид. ч., като за разликата до 11/12 ид. ч. следва да бъде взета под внимание неоспорената от ищците доказателствена сила на Нотариален акт 142/12.04.2012 г. (ищците не са правно легетимирани да бранят правата на останалите наследници). Т. е. ищците са останали собственици на наследените общо 1/4 ид. ч.  от собствеността върху имот №  016055, а собствеността върху останалите 3/4 ид. ч. е придобита от:

36.1. Ф.И.  - до размера на наследените 1/12 ид. ч. и

36.2. от Ф.И.Ф. и С. И. в режим на съпружеска имуществена общност съгл. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 20 от СК - до размера на завладените по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС 2/3 ид. ч.

37. Това съотношение на правата се е запазило и при, няколкократното  разделяне на имота, до образуването на имот № 016146 (с идентификатор № 78238.16.146 по КККР на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан).  

38. При това положение съдът намира, че Ф. и С. И. с договора за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 115/09.03.2016 г., са прехвърлили притежаваните от тях общо 3/4 ид. ч. от правото на собственост, като по отношение на останалите 1/4 ид. ч. сделката не е породила вещно - прехвърлителен ефект.   

 

IV.Относно осъщественото от „Е.Н.” ООД давностно валдение

 

39. Ответникът е придобил владението върху процесния имот през 2016 г., което обуславя невъзможността петгодишния срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС да е изтекъл към момента на завеждане на исковата молба (19.09.2019 г.).

 

40. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че правото на собственост към приключването на устните състезания принадлежи на:

40.1. тримата ищци - до размера на наследените права (по 1/12 ид. ч.);

40.2. ответника „Е.Н.” ООД - до размера на придобитите чрез продажбата 9/12 ид. ч.

41. При това положение съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и делбата следва да бъде допусната при квотите на съделителите, посочени в предходната точка. 

42. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на правото на собственост върху:

Нива с площ 20 007 кв., трета категория, с идентификатор № 78238.16.146 (седемдесет и осем хиляди, двеста тридесет и осем, точка, шестнадесет, точка, сто четиридесет и шест) по кадастралната карта и регистри на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, находяща се местността „АЛАН ГЬОЛ“, при съседни имоти с идентификатори: № 78238.16.65, № 78238.16.77, № 78238.16.147, № 78238.16.81, № 78238.16.80 и № 78238.16.114 (съгласно Скица № 15-772539/23.10.2018 г., изд. от СГКК – гр. Силистра)    

 

между изброените лица, при следните квоти (в ид. ч.):

 

1. С.С.И. (С.С.С.), с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 1/12 (една дванадесета), придобита по наследство от Ф. И. С. Б. родена на *** г.;  

2. С.С.С. (С. У.), турски гражданин с личен номер: ***** - 1/12 (една дванадесета), придобита по наследство от Ф. И. С. Б. родена на *** г.;  

3. Л.С.А. (Л. Ъ.), турски гражданин с личен номер: *****- 1/12 (една дванадесета), придобита по наследство от Ф. И. С. Б. родена на *** г.;  

4. „Е.НН” ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** *** - 9/12 (девет дванадесети), придобити в резултат на сключен договор за покупко - продажба.

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи: С.Ю.И., ЕГН ********** и конституираните като правоприемници на починалия в хода на процеса Ф.М.И., ЕГН ********** - Н. Ф. К., с ЕГН ********** и Б.Ф.М., с ЕГН **********.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

 

            ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

            ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията след влизането в сила на решението за продължаването на съдопроизводствените действия по втората фаза на делбеното производство.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: