Решение по дело №281/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 307
Дата: 7 юни 2024 г.
Съдия: Валентина Иванова Тодорова
Дело: 20245510100281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Казанлък, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510100281 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал.
2 от СК.
Образувано е по искова молба от Р. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
****, с адрес за получаване на съдебни книжа: ****, чрез адв. М. Д., против
С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ****. Ищцата твърди, че с ответника
заживели на семейни начала от 01.12.2019 г. в дома на родителите на
ответника - къща на адрес село ****, като от съжителството си имали родено
едно дете – А.-М. С.Т., родена на **** г., ЕГН **********. В началото
съвместният им живот вървял добре, но после започнали неразбирателствата.
Ответникът започнал да я упреква, че не работи, а била в майчинство и
гледала детето им, казвал, че харчи много пари, макар че купувала неща само
за домакинството и лакомства за детето за по 3-4 лв. дневно. С. започнал
безпричинно да я упреква и да казва, че харчела парите му. През периода на
съвместното им съжителство, за да няма дрязги за пари, повечето дрехи,
обувки и други вещи, нужни за детето, купували нейните родители. Заради
поведението на С. на 15.01.2024 г. напуснала жилището в с. О. и заедно с
детето заживели в апартамента на родителите на ищцата в ****, където
живеели и до сега.
Твърди, че нито ищцата, нито ответникът имали други деца. Ответникът
работел на частно в строителството и месечния му доход бил в размер 4000
лв., притежавал къща в с. О. и 2 бр. МПС, едното от които закупено през 2022
г. за 18 000 лв. и можел да заплаща издръжка много по-висока от
1
минималната за страната. Сочи, че работела отскоро в „А.“ АД на длъжност
„****“ и получавала брутно месечно възнаграждение в размер на около 1600
лв.
Моли съда да постанови решение, с което да предостави на ищцата
упражняването на родителските права по отношение на детето А.-М. С.Т.,
родена на **** г., ЕГН **********.
Да постанови местоживеенето на детето А.-М. С.Т., ЕГН **********, да
е при майката на адрес: ****. Да определи на ответника режим на лични
контакти с детето А.-М. С.Т., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя с приспиване, както
и 10 дни през лятото когато това не съвпада с годишния отпуск на майката.
Да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето А.-М. С.Т.,
ЕГН **********, в размер на 400,00 лв. месечно, считано от м. февруари 2024
г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, като
издръжката да се заплаща по банкова сметка с IBAN: ****, с титуляр Р. Н. К.,
до 5-то число на текущия месец за който е дължима, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Моли на основание чл. 242, ал. 2 от
ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на съдебното решение по
настоящото гражданско дело. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника.
Заявява, че счита твърдението за описаните причини за раздялата им за
неверни. Винаги ищцата имала възможност да взима парични суми от това,
което изкарвал. Осигурявал й покриването на всички ежедневни нужди, както
на Р., така и на дъщеря им. Също така неговата майка купувала на дъщеря им
дрехи, обувки и играчки. Твърди, че не живели в дома на родителите му, а в
неговата къща в село О., на ****, която била прехвърлена от баба му на ****
год. Оспорва предявения иск за размера на издръжка като неоснователен по
размер. Не бил съгласен и с изложените в исковата молба обстоятелства, че
месечният му доход бил в размер на 4000 лева. Сочи, че не бил на поС.ен
трудов договор и инцидентно си намирал работа в строителството и в тази
връзка заявява, че няма месечен доход в размер на 4000 лева и доходите му не
били постоянни. Заявява, че е съгласен и може да си позволи да заплащам
месечна издръжка на дъщеря си в размер от 280,00 лева до 300,00 лева, до
промяна потребностите на детето и на финансовото му състояние. Сочи, че му
е известно, че трябва да осигурява средства за издръжка на детето си и
заявява, че като баща не възразява да изплаща месечна издръжка за
отглеждането на дъщеря им А.-М. С.Т.. Вече изплатил издръжка за месеците
февруари и март 2024 г., която можел да си позволи в размер на 280 лева.
Твърди, че посочената сума в размер на 18 000 лева, която платил за МПС-то,
била подарък от баба му и майка му, колата била на повече от 10 години и по
същата имал само разходи, не и приходи. Другото МПС било на 20 години, за
което представя талони за регистрацията.
2
Заявява, че не е съгласен с режима на лични контакти, определен в
исковата молба. Твърди, че има желание за съвместно отглеждане на детето,
но ако не постигнат съгласие с ищцата, то желае друг и по-разширен режим
на лични контакти. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
иска на Р. Н. К. за издръжка като неоснователен и недоказан и да постанови
решение, с което да определите да заплаща размер на месечна издръжка от
280,00 лева до 300,00 лева. Моли съда да определи режим на лични контакти
между бащата и детето А.-М. С.Т., както следва: Всяка първа, трета и пета
/когато има в текущия месец/ седмица от месеца, от 18:00 часа в петък, с
преспиване между дните петък, събота и неделя до 18:00 часа в неделя, като
вземането и връщането на детето става от дома на майката, както и: през
първата, съответно втората половина на Коледната и Великденската ваканции
на детето през четните, съответно през нечетните години и един месец през
лятото, разпределен, както следва: по 10 дни от месеците юни, юли и август
на всяка текущата година от 10-то до 20-то число на съответния месец,
считано от 2024 год., както и всеки вторник и четвъртък през седмицата да
има право да взема дъщеря си след детска градина и училищните й занимания
за 2 часа, като ще я връща в дома на майка й. Претендира разноски в
производството.
Ищцата, редовно призована за съдебно заседание, се явява лично и чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и
чрез процесуалния си представител взема становище по исковете.
По някои от спорните въпроси в открито съдебно заседание страните
постигнаха съгласие.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр. К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител.
РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** г. на Община С.З. на
А.-М. С.Т., родена на **** г. се установява, че нейни родители са Р. Н. К.,
ЕГН ********** и С. В. Т., ЕГН **********.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Казанлък. Видно от него родителите Р. Н. К. и С. В. Т. са
съжителствали на семейни начала без брак, като имат едно общо дете А.-М.
С.ова, родена на ****г. На 15.01.2024 г. настъпва фактическата раздяла между
родителите, като г-жа К. си тръгва с дъщеря им и се преместват да живеят в
дома на бабата и дядото по майчина линия. Към момента детето се отглежда
от майката, но поддържа периодичен контакт с бащата. По време на
3
провежданите срещи и домашни посещения се установило, че г-жа К. и г-н Т.
имат желание и възможност да отглеждат и да задоволяват базисните
потребности на дъщеря си, но до момента не са съумели да сключат
споразумение. Родителите са в добро здравословно състояние и не са
възпрепятствани да полагат грижи за детето, имат постоянни доходи и могат
да задоволяват базисните й потребности, разполагат с отлични жилищни
условия, при които да отглеждат дъщеря си, като са осигурили необходимото
й пространство и лични вещи. Всеки един от тях има подкрепата на близкия
си роднински кръг и може да разчита при необходимост за възпитанието и
отглеждането на А.-М. Т.а.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят Н.И.К., баща на Р. К., заявява, че желае да свидетелства.
Смята, че бащата не е способен да гледа детето, защото няма сключен трудов
договор, а от там и постоянни доходи. Не знае какви пари изкарва С., но
счита, че това ще е пречка да се грижи за детето. Детето е привързано към
бащата, търсило го, но това било нормално предвид, че са живели заедно. То
търсило и майка си постоянно. Изпитва съмнения, че бащата може да гледа
детето два месеца по десет дни през лятото. Не знае да е имало случай, когато
бащата С. сам да се е грижил за детето без помощта на майката. Тя винаги е
била там. Дъщеря му се е оплаквала, че няма пари. Твърди, че той самият не
е давал всеки месец пари, а само когато е имала нужда. Дъщеря му е била
безработна когато е забременяла и вземала майчинство като безработна в
размер на минималното около 730 – 750 лева тогава. Твърди, че детето е
облечено добре. Самият той е помагал на семейството през цялото време.
Другите баба и дядо нямал спомен да са купували вещи за детето. Знае, че С.
има два автомобила, но не знае тяхната стойност. Твърди само, че
автомобилите били стари, не много скъпи, втора употреба не знае на каква
сума ги е купувал С..
Свидетелката Д.С.Я. заяви, че няма роднински връзки със страните.
Били семейни приятели, но преди година се преместила да живее в с. Р..
Познава Р. като съжителка на С.. Твърди, че С. и Р. добре са се грижели са
детето. Бащата полагал доста грижи за детето, повече отколкото повечето
бащи, можел да я измие, да я нахрани. Всяка грижа, която се изисквала за
едно дете той бил способен да я направи. Счита, че детето е много
привързано към баща си. Знае, че С. няма поС.на работа, но не знае размерът
на неговите доходи. Не знае семейството да е имало финансови проблеми.
Твърди, че обстановката в дома на С. е нормална и детето е винаги добре
облечено. Не знае причините за раздяла между С. и Р..
Свидетелката М.В.Ж. заяви, че няма роднински връзки със страните по
делото. Били семейни приятели. Има добри впечатления от бащата. Твърди,
че той полагал изключително добри грижи за детето. Познава детето откакто
се е родило и то е привързано към бащата. Смята, че С. е много добър
родител. Не знае какви са неговите доходи, но мисли, че би могъл да плаща
4
издръжка на детето. Твърди, че С. не разполага с много средства,
финансовото му положение е нормално. Заявява, че и двамата родители
докато били заедно полагали грижи за детето. Смята, че С. ще успее да се
справи с нужните грижи на детето занапред, както и винаги досега е правил.
От представеното от ответника преводно нареждане от 12.03.2024 год.
се установява, че е заплатил на дъщеря си издръжка за м. февруари и м. март
2024 год. в размер на 560 лв.
Видно от 2 броя Талони за регистрация на МПС от **** год. и **** г.
се установява, че ответникът притежава два броя леки автомобили с
регистрация 2004г. и 2013г. марка „Ф.Т.К.“ и „Ф.П.“. Ответникът е
представил договор за дарение от 28.01.2022 г., от който се установява, че е
бил надарен със сумата от 8500 лв., с която твърди че се е подпомогнал в
закупуването на един от автомобилите си.
От Нотариален акт № **** от **** год. се установява, че по силата на
договор за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане е
придобил дворно място с масивна жилищна сграда, ведно с подобренията в с.
О., общ. К..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127,
ал.2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК.
При така установената фактическа обстановка по делото и съобразно
искането на ищеца, съдът намира молбата по чл. 127, ал. 2 от СК за
основателна и доказана. Съдът квалифицира претенцията по този ред,
изхождайки от фактическата обстановка по делото, а именно, че страните не
са в брак и живеят разделени. По тези съображения съдът счита, че следва да
се произнесе по претенциите за предоставяне на родителските права,
местоживеенето на детето, издръжката и личните контакти с родителя, който
не упражнява родителските права. Установи се в настоящото производство,
че страните по делото нямат сключен граждански брак, както и че същите
имат родено от съвместното си съжителство едно дете. При разделното
живеене на родителите те нямат възможност ежедневно да вземат решения
относно упражняването на конкретно право спрямо детето, както и относно
цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо
пряко интереса на детето, следва да се разреши със заведения понастоящем
иск по чл. 127, ал.2 от СК. След като се определи при кой от двамата
родители детето А.-М. ще живее, този родител ще упражнява и родителските
права, тъй като нуждите ще налагат това.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита,
че местоживеенето следва да бъде определено при майката на адрес: **** и
на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права. След това
да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето А.-М., което
5
се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между нея и
бащата и следва да бъде дадена възможност да поддържат режим на лични
отношения. Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и
физическо развитие на детето. Съдът счита, че режимът следва да бъде
определен, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19:00 часа
в петък до 18:00 часа в неделя, ако има пета седмица от месеца от 19:00 часа
в петък до 19:00 часа в събота. Детето да посещава бащата на рождения му
ден на ****, а на другия ден, ако е учебен, бащата да заведе А.-М. на детска
градина. Детето да е при майката на рождения й ден **** На четна година на
Коледните празници детето да прекара при бащата от 23.12, 24.12 и 25.12, а
на Нова година 30.12, 31.12 и 01.01. да е при майката. Нечетна година детето
да прекара Коледните празници при майката от 23.12, 24.12 и 25.12, а на Нова
година 30.12, 31.12. и 01.01. – да е при бащата. За Великденските празници на
четна година – разпети петък и велика събота, детето да бъде при бащата, а
неделя и понеделник при майката. За Великденските празници на нечетна
година разпети петък и велика събота, детето да бъде при майката, а неделя и
понеделник при бащата. За рождения ден на детето на **** – четна година да
е при майката, а на нечетна година при бащата. На **** детето да празнува
имен ден с майката. Когато детето е при бащата, на втория ден от престоя,
майката да има право да се чува с детето в 10,00 часа по видеоразговор или по
телефон. През лятото, до навършване на четири години, детето А.М. да
прекарва с бащата по 10 дни от месеците юли и август от 10-то до 20-то
число на съответния месец. През лятото, след навършване на четири години,
детето А.М. да прекарва с бащата по 10 дни от месеците юни, юли и август на
всяка текущата година от 10-то до 20-то число на съответния месец. Когато
детето е при бащата за 10 дни през месеците от лятото да се чуват с майката
по видео разговор или по телефон, по веднъж, през ден в 10,00 часа или в
подходящо време за детето, считано от втория ден.
Предявен е иск по чл. 143, ал.2 от СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). По отношение на
ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно.
Детето с оглед възрастта си е неработоспособно, поради което има право на
издръжка от родителите си. Нуждите на детето са обичайни за лице на
неговата възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и
др., както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката в
което се отглежда се установява от самия факт на биологичното
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се
установяват специални здравословни и образователни потребности на детето,
6
претендиращо издръжка. Размерът на издръжката, се определя от нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. По делото се установи, че родителите са в трудоспособна възраст, не
страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват трудови
дейности. Не се твърди, а и няма данни за други задължения на някой от
родителите, т. е. задължения за издръжка в полза на друго лице. Относно
размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е
да гледат и издържат детето си, като в случаите когато гледането се
осъществява от единия родител, както е в случая, то другият родител следва
да компенсира с увеличен размер на издръжката. С оглед гореизложеното,
ответникът следва да поеме по-голям дял от паричната издръжка на ищеца. В
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г.
Министерският съвет е определил минималната работна заплата за страната
да бъде в размер на 933,00 лева. Този минимален размер касае издръжката,
дължима само от единия родител. Съгласно т. 5 от Постановление №
5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Според съда, издръжката на детето А.-М. съобразявайки възраст, образование
и потребности, възлиза на около 580 лв. месечно. Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. По делото се установи, че
бащата на детето не е задължен да плаща издръжка на други лица. В
социалния доклад е отразено, че брутното месечно трудово възнаграждение
на майката е в размер на 1678 лв. Видно от социалния доклад, майката и
детето живеят в апартамент, собственост на нейните родители. По делото не
се събраха доказателства бащата да е неработоспособен или с намалена
работоспособност по здравословни причини, призната от компетентни
органи. От събраните по делото доказателства се установи, че бащата работи
в строителството и не е зает по трудов договор, същият притежава жилище -
къща с двор в близко до гр. К. село, в което той посочи, че е направил
различни подобрения. Притежава два автомобила. Ответникът е здрав и в
трудоспособна възраст, както и не доказа основателна причина за
невъзможност да реализира доходи в размер поне на средната за региона
работна заплата. Предвид изложеното, както и липсата на алиментно
задължение за издръжка към други лица, изводът на съда е, че е във
възможностите на бащата да престира месечна издръжка в размер на 320,00
лева.
Съгласно задължителната практика, установена с Постановление №
7
5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, нуждите на лицата, имащи право на
издръжка, се определят съобразено с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай. Не следва да се присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на
живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън
издръжката. Поемането на издръжка в размера, заявен в исковата молба не би
било съобразено с финансовите възможности на бащата и от нуждите на
детето, което към настоящия момент няма навършени четири години,
посещава детска градина и не се правят допълнителни разходи за посещаване
на извънучебни занимания. Ответникът следва да поеме определената
издръжка от 320 лв. за детето А.-М. Т.а, платима до 5-то число на текущия
месец, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.02.2024 г.,
платима по банкова сметка с титуляр Р. Н. К. IBAN: ****. За разликата до
претендираните 400 лв. издръжка месечно искът като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството или ответникът следва да
заплати разноски в размер на 596 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, Р. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ****12
следва да заплати на С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: **** сторените по
делото разноски в размер на 100 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, следва да бъде
осъден ответникът да заплати държавна такса върху размера на издръжката, в
размер на 460,80 лв., както и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен
лист.
С оглед на гореизложеното, РС - Казанлък
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
роденото от съвместното съжителство между Р. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: **** и С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, дете А.-М. С.Т., ЕГН
********** на майката Р. Н. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А.-М. С.Т., ЕГН **********,
при майката Р. Н. К., ЕГН ********** на адрес: ****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: **** с детето А.-М. Т.а, ЕГН **********, както следва:
Всяка първа и трета седмица от месеца от 19:00 часа в петък до 18:00
часа в неделя, ако има пета седмица от месеца от 19:00 часа в петък до 19:00
8
часа в събота.
Детето да посещава бащата на рождения му ден на ****, а на другия
ден, ако е учебен, бащата да заведе А.-М. на детска градина.
Детето да е при майката на рождения й ден ****
На четна година на Коледните празници детето да прекара при бащата
от 23.12, 24.12 и 25.12, а на Нова година 30.12, 31.12 и 01.01. да е при майката.
Нечетна година детето да прекара Коледните празници при майката от
23.12, 24.12 и 25.12, а на Нова година 30.12, 31.12. и 01.01. – да е при бащата.
За Великденските празници на четна година – разпети петък и велика
събота, детето да бъде при бащата, а неделя и понеделник при майката.
За Великденските празници на нечетна година разпети петък и велика
събота, детето да бъде при майката, а неделя и понеделник при бащата.
За рождения ден на детето на **** – четна година да е при майката, а на
нечетна година при бащата.
На **** детето да празнува имен ден с майката.
Когато детето е при бащата, на втория ден от престоя, майката да има
право да се чува с детето в 10,00 часа по видео разговор или по телефон.
През лятото, до навършване на четири години, детето А.-М. да прекарва
с бащата по 10 дни от месеците юли и август от 10-то до 20-то число на
съответния месец.
През лятото, след навършване на четири години, детето А.-М. да
прекарва с бащата по 10 дни от месеците юни, юли и август на всяка
текущата година от 10-то до 20-то число на съответния месец.
Когато детето е при бащата за 10 дни през месеците от лятото да се
чуват с майката по видео разговор или по телефон, по веднъж, през ден в
10,00 часа или в подходящо време за детето, считано от втория ден.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, С. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплаща на детето А.-М. Т.а, ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р. Н. К., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 320,00 лева, до 5-то число на текущия месец, по банкова сметка с
титуляр Р. Н. К. IBAN: ****, считано от датата на подаване на исковата молба
– 06.02.2024 г., до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като за разликата над 320 лв. до
претендираните 400 лв. месечна издръжка ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, С. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: **** да заплати на Р. Н. К., ЕГН **********, с адрес: **** сторените
9
по делото разноски в размер на 596 лв., съразмерна на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, Р. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: ****12 да заплати на С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: **** сторените
по делото разноски в размер на 100 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, С. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: **** да заплати в полза на РС-Казанлък държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 460,80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред ОС-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10