Р Е Ш
Е Н И Е-35
Гр.В.
26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.В. М.
2.Г. Й.
при
секретаря А. А..................................................... и с
участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. в. гр. дело № 61
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № 490/21.10.2019 г. по
гр.д.№1092 /2018 г. по описа на Районен съд-В. е осъдена К.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на
"Т. Б." ЕАД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр. С., сумата
в размер на 129,88 /сто двадесет и девет лева и осемдесет и осем ст./ лева -
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
02.05.2018г. до окончателното плащане.
Отхвърлен е като
неоснователен иска ,предявен на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД от „Т. Б."
ЕАД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр. С. против К.В.К. с ЕГН **********
*** за осъждането на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 78,60 /седемдесет и осем лева и шестдесет ст./ лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с абонатен номер №*********.
Осъдена е К.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на
"Т. Б. ЕАД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр. С., сумата в
размер на 39,50 /тридесет и девет лева и петдесет ст./ лева - главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за лизинг за мобилен номер с абонатен номер №*********.
Осъдена е К.В.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на "Т. Б." ЕАД, ЕИК:.със седалище и
адрес на управление гр. С., сумата от 520,00 /петстотин и двадесет/ лева -
разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С Определение №2419-РЗ/31.12.2019 г. по
гр.д.№1092/2018 г. по описа на Районен съд-В. е изменено на основание чл. 248 ГПК, решение №
490/21.10.2019г. по гр.д. № 1092/2018 г. по описа на Районен съд - Видин в
частта за разноските, като е осъдена К.В.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на "Т. . ЕАД, ЕИК: . със седалище и адрес
на управление гр. С. сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева - разноски
по производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от адвокат Р. Ф. от АК-В. като особен представител
на ответницата К.В.К., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване и съобщения:
гр.В. .
Горепосоченото решение на ВРС се обжалва само в
уважената му част относно присъдената на ищеца сума в размер на 129.88 лв. -
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *********, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 02.05.2018
г. до окончателното изплащане.Твърди се ,че в посочената му част решението е недопустимо,тъй
като с влязло в сила определение от
26.02.2019 г. производството по делото е прекратено частично по отношение на
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във вр. с чл.79 от ЗЗД, за сумата от 129.88 лв. -главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за далекосъобщителни услуги от 06.04.2009 г.
Прекратяването на производството в тая му част изрично било заявено от съда в
определението му по настоящето гр.д. № 1092 / 2018 г. в закрито заседание на
09.05.2019 г. При това положение съдът, след като е прекратил делото по
отношение на този иск за сумата 129.88 лв. на 26.02.2019 г., а впоследствие на
21.10.2019 г. се е произнесъл с решението си по отношение на него и го е уважил
е разгледал един фактически непредявен
иск по смисъла на чл.270, ал.З ГПК, поради което се иска да бъде обезсилено решението на първоинстанционния съд в тази му
част, със законните последици.
След
обезсилване на решението като недопустимо в посочената му част се иска да бъде
коригирано решението на първоинстанционния съд и в частта му досежно
разноските, които следва да се присъдят на ищеца, като се измени решението.В
сила следвало да остане само тая част от решението на първоинстанционния съд /която
не е обжалвана/ и с която се уважава единствено претенцията на ишеца за
присъждане на сумата 39.50 лв. -главница, представляваща неизпълнено задължение
по договор за лизинг, при предявена с исковата молба претенция срещу
ответницата за заплащане на сумата 382.42 лв.
Поддържа се ,че при това положение на ищеца следвало
да бъдат присъдени разноски съразмерно на сумата 39.50 лева, като уважена част
от общата претенция по исковата молба, предявена в размер на 382.42 лева.
Въззиваемият,представляван от адв.В. Г.САК, съд.адрес ***, тел. . пълномощник
на „Т. Б." ЕАД, ЕИК . оспорва въззивната жалбата в отговор на въззивната жалба /л.8 от
делото/. Поддържа се ,че постановеното от първоинстанционния съд Решение е
допустимо, правилно и законосъобразно в частта, в която е обжалвано от
въззивника, че същото е поставено при правилно приложение на
съдопроизводствените правила и в съответствие със задължителната съдебна
практика.Иска се да се остави без
уважение въззивната жалба, подадена от К.В.К.,
чрез процесуалния й представител срещу
Решение №490/21.10.2019г. по № 1092/2018г., 6-ти с-в по описа на РС В.и да се постанови
съдебен акт, с който да се потвърди
първоинстанционното решение като допустимо, правилно и законосъобразно, заедно
с всички произтичащи от това последици, както и да се присъдят направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Иска се в
условията на евентуалност, в случай че предявената въззивна жалба бъде
уважена,размерът на претендираното адвокатско възнаграждение да бъде съобразен
и намален до предвидените в разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения с оглед
правната и фактическа сложност на воденото от страните производство и с оглед
на извършените процесуални действия от страните.
Определение №2419-РЗ/31.12.2019 г. по гр.д.№1092/2018
г. по описа на Районен съд-Видин е обжалвано с въззивна частна жалба по чл. 248, ал.З ГПК .Поддържам се , че
неправилно първоинстанционният съд бил приел, че адвокатски хонорар 180 лева за
защита на ищеца следвало да се раздели на 3 равни части - по 60 лева за всеки
един предявен иск. Произволно и несъобразено с процесуалния закон било едно такова разделяне на хонорар на три равни
части, при положение, че дори и да се приеме наличие на предявени 3 различни
иска, същите съвсем не били равни по размер, като са предявени съответно за
129.88 лв., за 213,04 лв. и за 39,50 лв. (общо за 382,42 лв.).
При това положение, ако би могло да се търси разбиване
на общ хонорар 180 лв. на по-малки
части, несъответстващо на никоя правна норма било това разбиване да стане по равно, вместо да се
търси разпределяне СЪРАЗМЕРНО на стойността на исковете, които съвсем не били
равни по размер (129.88 лв. + 213,04 лв. + 39,50 лв.).
Най-голямата претенция - за 213,04 лв. била намалена
от ищеца до размера на 78,60 лв. на основание чл.214 ГПК в с.з. на 18.06.2019
г. и впоследствие е била изцяло отхвърлена за 78,60 лв.с решението.
Поддържа се ,че по
отношение на иска
за сумата 129,88
лв.производството било прекратено от първоинстанционния съд с
определение от 26.02.2019 г., влязло в законна сила, поради което ВРС
впоследствие недопустимо се бил произнесъл по отношение същото искане, въпреки прекратяването,
при което положение решението на съда от 21.10.2019 г. в тая му част следвало
да бъде обезсилено, а това също рефлектирало върху разноските по делото, от
които следвало да отпадне съответната част - от последно присъдените от ВРС 420
лв., неправилно възложени върху ответницата.
За сумата 129,88
лв. била подадена
отделна въззивна жалба срещу решението, но била налице връзка между
уважаването или отхвърлянето на тази претенция и разноските.
Ищецът съвсем не бил разграничил за какви отделни претенции
е внесъл хонорар 180 лв., а и молбата му по ч.гр.д. № 3430/2017 г. на ВРС и
издадената по нея Заповед от 04.12.2017 г. съвсем не давали основание да се
приеме, че са били предявени отделни искове в рамките на претендираната сума
382,42 лв. по посоченото частно гражданско дело.
Ето защо се
иска да се намалят разноските, възложени
върху ответницата до
минимален размер, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
Постъпил е отговор на въззивната частна жалба от адв.В. Г.САК, съд.адрес ***, тел. пълномощник
на „Т. Б." ЕАД, ЕИК. .Поддържа се ,че жалбата, подадена от особения
представител на ответника е неоснователна, като се иска да се потвърдят присъдените с Определение от 31.12.2019г. по
чл.248 ГПК по настоящето гр.д. №1092/2018г. разноски в размер на 420 лв., от
които 120 лв. съразмерно за адвокатско възнаграждение, 100 лв. за платени
държавни такси по уважените искове и 200 лв. платен депозит за особен
представител на ответника К.В.К.. Иска се да се остави без уважение искането на ответника чрез
неговия особен представител за измененение на Определение от 31.12.2019г., по
чл.248 ГПК на ВРС, 6 с-в., постановено от Районен съд В. по гр.д. №
1092/2018г., 6 с-в.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба от „Т. Б. ЕАД, ЕИК., седалище и адрес на управление: гр. С.,
против К.В.К. с ЕГН ********** ***.
С исковата молба са предявени три обективно
кумулативно съединени иска: 1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 129,88 лв.; 2) иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД с цена на иска 213,04 лв. - неустойка и 3)
иск с правно основание чл. 79 ЗЗД с цена на иска 39,50 лв. -лизингови вноски. В
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме иска с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за недопустим, се предявява
осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
С влязло в сила определение от 26.02.2019г.
производството по делото е прекратено частично по отношение на предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за
сумата от 129,88 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение по
договор за далекосъобщителни услуги от 06.04.2009г.
Твърди се в исковата молба, че по повод Заявление за
преминаване към GLOBUL програми от
дата 06.04.2009г. ответницата К.В.К. била абонат на ищцовото дружество и
титуляр по предпочетен мобилен номер … по програма GLOBUL МАХ 9,90лв. Отношенията по повод титулярния номер
били новирани многократно посредством
подписани между страните допълнителни споразумения, последното от които от дата
30.05.2014г., когато били предоговорени условията по програма GLOBUL МАХ 9.90лв. 1000 мин. + 50 промо мин. за срок от
24 месеца, до 30.05.2016г.
Като лоялен абонат и при възползване от преференциални
условия да ползва повече от една услуга, ответницата взела още два абонаментни
плана с предпочетени мобилни номера, както следва:
- По Договор за мобилни услуги от
31.05.20Юг. с предпочетен мобилен номер ********** по програма Globul smart plus . Отношенията по повод номер ********** били новирани
многократно посредством подписани между страните допълнителни
споразумения,
последното от които от дата 27.03.2014г., когато били предоговорени условията по програма Globul smart plus за срок от 24 месеца, до 31.05.2016г., като
при възползване от преференциална бонус-схема на оператора
бил сключен и лизингов договор, по
силата на който абонатът взел мобилно устройство марка НТС Desire 500
Вlack на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14,88лв.всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
- По Договор за мобилни услуги от
31.10.2014г. с предпочетен мобилен номер .. по програма Go web unlimited 2500 64 kbps 13.99 лв. Във
връзка с този мобилен номер бил сключен и лизингов договор, по
силата на който абонатът взел мобилно устройство таблет марка „VONINO SITIUS QS 7.9 Gгеу" на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,90лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Твърди се, че въз основа на посочените договори
ответницата е ползвала предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги,
като мобилните номера….. били „закачени" към титулярния номер …
Потреблението за общата пакетна услуга било фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми".
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник
услуги за периода от 05.01.2016г. до 04.06.2016г. ищцовото дружество било
издало следните фактури:
- фактура № **********/05.02.2016г. за
отчетения период на потребление 05.01.2016-04.02.2016г.
с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими
лизингови вноски в размер на 49,48лв., платима
в срок 20.02.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползваните номера.
- фактура
№ **********/05.03.2016г. за
отчетения период на
потребление
05.02.2016-04.03.2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 26,70лв.;дължими лизингови вноски за
мобилните номера .. в общ размер на 22,78лв. и
49,48 лв. - незаплатен
баланс по предходната фактура
№**********/05.02.2016г, като
общо дължимата сума
по фактурата възлизала
на стойност
98,96 лв., платима
в срок 20.03.2016г.
Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползваните номера.
- фактура № **********/05.04.2016г. за отчетения период
на потребление 05.03.2016-04.04.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 26,70лв.;дължими лизингови вноски за мобилен номер .. в размер
на 7,90лв. и 98,96 лв.
- незаплатен
баланс по предходната
фактура
№**********/05.03.2016г,
като общо дължимата
сума по фактурата
възлизала на стойност
133,56 лв., платима
в срок 20.04.2016г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползваните номера.
След извършена корекция по дълга било останало
незаплатено задължение на ответницата в размер на 129,88лв.
Твърди се, че поради неизпълнението на ответницата да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 129,88лв. на
основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищцовото
дружество прекратило едностранно абонаментите на К.В.К. за ползваните мобилни
номера и издало по абонатен номер №********* на дата 01.05.2016г. крайна
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 382,42лв.
Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от ответницата остатък в
размер на 129,88лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди;
начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 213,04лв. и дължими
лизингови вноски във връзка с мобилен номер .. в размер на 39,40лв.
Поддържа се, че неизпълнението на ответницата било
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно клауза в т.11 от индивидуалните договори,
пренесена и в т.III-4, вр. с
т. III-6 от Допълнително споразумение от дата
30.05.2014г., както и в Т.IV-5 от Допълнително споразумение от дата
27.03.2014г. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство ТАВLЕТ марка VONINO SITIUS QS 7.9 Огеу били обявени за предсрочно изискуеми.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата К.В.К. да заплати на ищеца „Т. Б. ЕАД сумата в размер на 129,88 лв.
за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата; сумата в размер на 213,04 лева, представляваща
начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № ********* и сумата
в размер на 39,50 лв. за дължими лизингови вноски по договор за мобилен номер .
с абонатен номер №*********.
Претендират се направените по делото разноски.
С протоколно определение от 18.06.2019г., на основание
чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищцовото
дружество договорна неустойка по договор с абонатен номер № *********, който се
счита предявен вместо за сумата от 213,04 лв., за сумата в размер на 78,60 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата, чрез
назначения по делото особен представител, е постъпил отговор на исковата молба,
в който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Претенцията за присъждане на сумата от 129,88 лв. -
главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, се оспорва като неоснователна
с оглед на платената от ответницата сума от 227,26 лв., преведена на 08.05.2018г.
по сметка на ищеца с основание за плащане: заповед 3478 по ч.гр.д. № 3429/2017г.
на РС – В.. Твърди си, че освен преведената по банков път сума, ответницата е
внесла в брой в магазин „Теленор" гр. В., сумата от 262,00 лева с фискален
бон ЕО2287700 44228770, издаден на 17.01.2017г.
Прави се възражение за прекомерност на претендираната
неустойка, като се поддържа, че същата е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди, както и се твърди, че задължението е изпълнено в
по-голямата му част, поради което се иска намаляване на размера на неустойката
на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
Прави се възражение за погасяване на задълженията
поради изтичане на тригодишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им.
Поддържа се, че договорната клауза за неустойка е
неравноправна и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
По делото са представени писмени доказателства,
назначена и изготвена е съдебно - счетоводна експертиза.
Въззивната
инстанция приема за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно по делото и се установява от представените
писмени доказателства, че между ищцовото дружество в качеството му на оператор
и ответницата в качеството й на потребител /абонат/ с клиентски номер *********
са сключени договори за услуги, както следва:
-По повод заявление за преминаване към GLOBUL програми от 06.04.2009г. ответницата е титуляр по
предпочетен мобилен номер по програма GLOBUL МАХ 9,90лв. /л.
7 по делото/. С допълнително споразумение от 30.05.2014г. условията били
предоговорени по програма GLOBUL МАХ 9.90лв. 1000 мин. + 50 промо мин. за срок
до30.05.2016г./л. 8-12/.
- Договор
за мобилни услуги от 31.05.2010 г. с предпочетен мобилен
номер по програма Globul smart plus /л. 13/. С
допълнително споразумение от 27.03.2014г. условията били предоговорени по
програма Globul smart plus за срок до 31.05.2016г., като бил сключен и договор за лизинг, по
силата на който абонатът взел мобилно устройство марка НТС Desire 500 В1аск на
изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 14,88лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план
/л.14-17/.
- Договор
за мобилни услуги от 31.10.2014г. с предпочетен
мобилен номер по програма Go web unlimated 2500 64кbps 13.90
лв. /л. 22-24/. Във връзка с този мобилен номер бил сключен и договор за
лизинг, по силата на който абонатът взел мобилно устройство таблет марка „VONINO SIRIUS QS 7.9" на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 7,90лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план
/л. 25-26/.
Ищцовото дружество е издало фактура №
**********/05.02.2016г. за отчетен период на потребление
05.01.2016-04.02.2016г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти и
дължими лизингови вноски в размер на 49,48лв., платима в срок до 20.02.2016г. ;
фактура № **********/05.03.2016г. за отчетен период на потребление
05.02.2016-04.03.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 26,70лв.
и дължими лизингови вноски в размер на 22,78лв. и 49,48 лв. - незаплатен баланс
по предходна фактура №**********/05.02.2016г, като общо дължимата сума по
фактурата възлиза на сумата от 98,96 лв., платима в срок 20.03.2016г.; фактура
№ **********/05.04.2016г. за отчетен период на потребление
05.03.2016-04.04.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
26,70лв., дължими лизингови вноски в размер на 7,90лв. и 98,96 лв. - незаплатен
баланс по предходна фактура №**********/05.03.2016г, като общо дължимата сума
по фактурата възлиза на 133,56 лв., платима в срок до 20.04.2016г. фактура №
********** от 05.06.2016г. за отчетен период 05.05.2016г. - 04.06.2016г. с
начислена сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в
размер на 213,04 лв., дължима лизингова вноска в размер на 39,50 лева и 129,88
лева - незаплатен баланс от предходен период, като общо дължимата сума по
фактурата възлиза на 382,42 лева, платима в срок до 20.06.2016г.
Към доказателствения материал по делото са приети и
общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги/л. 38-44/.
На основание чл. 26 от ОУ, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 27
от ОУ, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан
във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
В сключените индивидуални договори е включена клауза,
според която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по
вина на потребителя, последният
дължи неустойка в
размер на сумата
от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта до
края на този срок.
Съгласно условията на сключените договори за лизинг,
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на ищцовото дружество. При подписване на договора за лизинг
ответницата/лизингополучател е декларирала, че е запозната с Общите условия на
договора за лизинг, които съставляват неразделна част от договора, приема ги
безусловно и се задължава да спазва същите. В чл. 12 от Общите условия на
договорите за лизинг е регламентирано правото на лизингодателя да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на
задължението за плащане от страна на лизингополучателя. По силата на ал. 2,
обявяването на предсрочната изискуемост е обусловено от прекратяването на
договора за мобилни услуги между същите страни.
Така установената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и по
същество не се оспорва от страните .
С оглед на
така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът
приема, че приложените по делото Договори за мобилни услуги и Договори за
лизинг са валидно сключени между страните. Представените договори като частни
диспозитивни документи не са оспорени от ответницата и тъй като носят подписите
на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на
процесиите договори за мобилни услуги и договори за лизинг в правната сфера на
всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че
ищецът е изпълнил основните си задължения по договорите - да предоставя на
ответницата далекосъобщителни услуги, както и че е предоставил лизинговите вещи
-мобилно устройство марка „НТС Desire 500 Вlаск" и таблет марка „VONINO SIRIUS QS 7.9". От своя страна ответницата, чрез
назначения по делото особен представител, твърди, че е заплатила дължимите суми
по процесиите фактури, като е превела на 08.05.2018г. по сметка на ищцовото
дружество сумата от 227,26 лв., както и е внесла в брой в магазин
„Теленор" гр. В. сумата от 262,00 лева с фискален бон ЕD2287700 44228770, издаден на 17.01.2017г.
Видно от представеното преводно нареждане от
08.05.2018г. /л. 75/, ищцата е превела по банков път по сметка на Адвокатско
дружество „Г. и П." сумата от 227,26 лева с основание за плащане „заповед
3478 по ч.гр.д. № 3429/2017г. на РС –В.". По делото е присъединено ч.гр.д.
№ 3429/2017г., водено между същите страни -„Т. Б." ЕАД и К.В.К., по което
е издадена Заповед за изпълнение № 3478 от 01.12.2017г. за сумата от 227,26
лева. При това положение съдът намира, че с представеното преводно
нареждане от 08.05.2018г. е извършено плащане по Заповед за изпълнение № 3478
по ч.гр.д. № 3429/2017г. на РС – В., каквото е и вписаното в банковия документ
основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата е
неизправна страна по процесиите договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, с оглед на което исковите претенции като
основателни в тази част следва да бъдат уважени.
Изложените от районния съд правни доводи напълно се
споделят от въззивната инстанция и по същество не са предмет на въззивен
контрол ,тъй като въззивникът не оспорва основателността на иска,а само
неговата допустимост.
Възражението на ответната страна за погасяване на
вземанията по давност е неоснователно, тъй като отчетните периоди на
потребление по процесиите фактури са от 05.01.2016 г. до 04.06.2016 г., а исковата
молба е депозирана в съда на 02.05.2018г.
Районният съд е приел,че е неоснователен иска досежно претендираната
неустойка по подробно изложени съображения.Решението в тази му част не е
обжалвано ,влязло е в сила и не е предмет на въззивен контрол.
Въззивният съд намира за неоснователни развитите във
въззивната жалба доводи относно това ,че горепосоченото решение на ВРС е
недопустимо в уважената му част относно присъдената на ищеца сума в размер на
129.88 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *********,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
02.05.2018 г. до окончателното изплащане,тъй като с влязло в сила определение от 26.02.2019 г.
производството по делото е прекратено частично по отношение на предявения иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79
от ЗЗД, за сумата от 129.88 лв. -главница, представляваща неизплатено
задължение по договор за далекосъобщителни услуги от 06.04.2009 г. поради
следното :
Действително на дата 26.02.2019 г. е постановено
определение на РС В., с което е прекратен искът с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД за сумата в размер на
129,88лв. която сума представлява потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги,но производството продължило по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за същата сума. Първоинстанционният
съд, след като констатирал, че
установителният иск по чл. 422 ГПК е недопустим, правилно е разгледал
предявения от ищеца с исковата молба евентуален осъдителен иск и е постановил осъдителен ,а не установителен
диспозитев.Районният съд правилно е процедирал съгласно т. 11 б от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС,като е приел ,че е допустимо въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа ,на което е издадена заповедта
за изпълнение и че допълнителното основание може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. В настоящия случай, след като бил
установил, че в подаденото заявление по чл. 410 ГПК е допусната техническа
грешка ищецът е предявил друг,осъдителен иск за същото вземане (129,88
лв.,представляващи потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги), на различно основание.
Въззивният съд намира за неоснователна и постъпилата
въззивна жалба по реда на Чл.248 ГПК срещу определение от 31.12.2019 г. по
гр.д.№1092 /2018 г.на Районен съд-В.
поради следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.В случая с
постановеното по делото решение са уважени два от предявените три обективно
съединени иска, а третият е отхвърлен изцяло като неоснователен. Адвокатско
възнаграждение се дължи за всеки от предявените искове поотделно по силата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,по силата
на която разпоредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В договора за правна защита и съдействие не е посочен размерът на адвокатското
възнаграждение за всеки един от исковете ,а е посочен общ размер на заплатено
адвокатско възнаграждение, то районният съд е приел законосъобразно ,че адвокатското възнаграждение следва да бъде
разделено поравно на броя на исковете и е в размер на 60,00 лв. по всеки от
исковете. Районният съд е процедирал съобразно правния принцип ,че когато срещу
няколко лица е отправена някаква правна претенция без да се указва конкретният
размер за всеки един длъжник ,то правната претенция следва да се счита
предявена поравно срещу всеки един от длъжниците –този принцип е възприет в
множество правни норми на действащото законодателство ,напр.Чл.127 ал.1 ЗЗД/.
Следва да се посочи и това ,че Наредбата
за минималния размер на адвокатските възнаграждения предвижда при исковете с
определен материален интерес размерът на възнаграждението да се съобразява с
размера на претенциите съгласно прогресивно-намаляваща скала ,като в същото
време се предвижда еднакъв минимален размер на адвокатското възнаграждение за
искове до 1 000 лв./Чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата/.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Въззиваемият "Т. Б." ЕАД, ЕИК:., със седалище и
адрес на управление гр. С. следва да бъде осъден да заплати на адв.Р.Ф от Видинската адвокатска колегия
сумата от 150 лв.възнаграждение за особен представител на К.В.К. с оглед на
обстоятелството ,че сумата за възнаграждение на особения представител не е
внесена предварително .
С оглед изхода на делото К.В.К. с ЕГН ********** *** следва да бъде осъдена да заплати на "Т.
Б." ЕАД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр. С.сумата в размер
на 150 лв.за особен представител .
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 490/21.10.2019 г. по гр.д.№1092
/2018 г. по описа на Районен съд-В. .
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2419-РЗ/31.12.2019 г. по
гр.д.№1092/2018 г. по описа на Районен съд-В. .
ОСЪЖДА "Т.
Б." ЕАД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
адв.Р.Ф. от Видинската адвокатска колегия сумата от 150 лв.възнаграждение за
особен представител на К.В.К. .
ОСЪЖДА К.В.К.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "Т.
Б. ЕАД, ЕИК:. със седалище и адрес на управление гр. С. К.В.К. с ЕГН **********
*** сумата от 150 лв.възнаграждение за
особен представител на К.В.К.- адв.Р.Ф.
от Видинската адвокатска колегия .
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/