Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.08.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдията административно
наказателно дело № 974 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.Й.Д., депозирана против наказателно постановление № К
860/28.05.2020г., издадено от Зам. Кмет на Община Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 178е, ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 94, ал. 3, изр. 2 ЗДвП.
С
жалбата се оспорва наказателното постановление и се моли да бъде отменено. Релевират
се доводи, че улицата е еднопосочна и вдясно има поставен знак В 28, като
жалбоподателят правилно е спрял с две гуми на отсрещния тротоар, спазвайки
поставения знак и непречейки на движението по улицата пред собствения му офис,
като в същото време на отсрещната страна на улицата неправилно са паркирани
автомобили, нарушаващи поставения знак.
В
съдебно заседание, жалбоподателят поддържа депозираната от него жалба по
изложените в същата доводи.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, доколкото същото
е адресат на издаденото наказателно постановление. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
с жалбата фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
10.03.2020г., в 10,30 часа, при извършена проверка по ул. „Любен Каравелов“ от
служители на Община Русе, СЗ „КООРС“, било установено, че жалбоподателят, в
качеството си на водач на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № Р 65 41 АМ е
паркирал върху тротоар на ул. „Любен Каравелов“ № 11, попадащ извън определените от общинската
администрация места за паркиране, като липсва поставен знак или маркировка
допускащи паркирането върху участък от тротоара и по този начин на паркирането
моторното превозно средство се явява пречка за пешеходците.
Въз
основа на така установеното на жалбоподателят е бил съставен АУАН за нарушение
по чл. 94, ал. 3, изр. 2 ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за
нарушението по чл. 94, ал. 3, изр. 2 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, приобщени посредством
показанията на актосъставителя А.М.В. и събраните в хода на производството писмени
доказателства – АУАН № 121282/10.04.2020г. и снимки.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Същото е описани подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба,
под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата
под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 94,
ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства
се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра
за преминаване на пешеходци.
В настоящия случай, както от
гласните доказателства, приобщени посредством показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел актосъставител А.М.В., чиито показания по
своята същност представляват преки доказателства и които показания съдът
кредитира, като депозирани от лице непосредствено възприело фактите, за които
свидетелства и без данни за необективност и възможна заинтересованост в
депозираните от него показания, безспорно се установява, че лекият автомобил е
бил паркиран успоредно на пътя, върху тротоара, на необозначено за това място.
Показанията на актосъставителя
напълно кореспондират и се подкрепят и от приложените по делото снимки, които
са изготвени при установяване на нарушението. От представените снимки безспорно
се установява, че мястото, където е автомобила не е обозначено и определено от
собственика на пътя като място за паркиране и отделно от това от сградата до
автомобила няма разстояние най-малко два метра за преминаване на пешеходци.
Няма спор и по въпроса, че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила в посочения ден и час и именно той го е
паркирал върху тротоара, съгласно дадената в § 6, т. 6 от
ДР на ЗДвП легална дефиниция, както и че мястото, където е бил
паркиран автомобила не било обозначено и разрешено от собственика на пътя,
който е Община Русе.
Самият факт, на какво отстояние е
моторното превозно средство от сгради, в случая е ирелевантно, тъй като това би
било от значение само в случай, че паркирането е на място определено за това от
собственика на пътя, какъвто не е настоящия, но и от представените снимки е
видно, че моторното превозно средство е паркирано на разстрояние по-малко от
два метра от сградата и пречи за движението на пешеходците. Разпоредбата на чл.
94, ал. 3 ЗДвП запретява, както престоя, така и паркирането, поради и което
факта, дали жалбоподателят само е спрял за извършване на товаро-разтоварна
дейност или е паркирал е принципно без значение. Въпреки това следва да бъде
посочено, че от приложените по делото снимки е видно, че автомобилът е
паркиран, съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДвП, а не е в престой, съгласно ал. 1 на
същата норма.
В същия смисъл е и Решение от
17.12.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 331 по описа
на съда за 2019г.
Правилно е издирена и приложена и
съответната санкционна норма на чл. 178е ЗДвП, като размерът на санкцията е
минималната предвидена в същата.
Доводите на жалбоподателя, че
отсрещната страна на улицата са налице множество автомобили, които са паркирали
в нарушение на забрана, въведена с пътен знак не може да бъде основание, за
отмяна на наказателното постановление, тъй като факта, че някой друг е извършил
нарушение, не дава право и основание, да бъде извършвано нарушение и от другите
участници в движението и не представлява изключващо
административнонаказателната отговорност на дееца обстоятелство.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението не разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид.
С оглед
изхода на делото основателно е искането на административнонаказващия орган за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63,
ал. 5 ЗАНН в полза на Община Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.
По изложените мотиви и на
основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К
860/28.05.2020г., издадено от Зам. Кмет на Община Русе, с което на К.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 94, ал. 3, изр. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА К.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОБЩИНА
РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН СУМАТА
в размер на 100 (сто) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: