РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 840 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, подадена от адв. К.У., против Наказателно постановление № 36-0000122, издадено на 23.03.2020 г. от и.д. директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с което на същия за нарушение на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв.; за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 126 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Жалбоподателят в жалбата атакува наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно с доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като формулира искане за неговата отмяна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. К. У. излага обосновани доводи за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган /АНО/ - РД „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, не изпраща представител. В писмено становище се поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение, като се излагат съображения в подкрепа на тази теза. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.02.2020 г. около 13:00 часа в гр. Пазарджик, на изхода за гр. Пещера срещу фабрика „Федон“, свидетелят А.С.И., на длъжност "инспектор" при РД „АА“ гр. Пловдив, спрял за проверка жалбоподателят Г.Д.Г., ЕГН: **********, водач на товарен автомобил – специален автомобил с рег. № РА 6789 ВС от категория N3G, собственост на "Заводски строежи – ПС - Пазарджик" АД, гр. Пазарджик. В хода на проверката било установено, че описаното МПС е технически неизправно – нарушена цялост на предно обзорно стъкло. Нарушената цялост се изразявала в пукнатина с дължина около метър. Било установено също, че превозваният товар – фракция 12/20 м не е покрит, като създава опасност от разпиляване, както и че превозваният товар - фракция 12/20 м надвишава масата на натоварване на ППС с 2800 кг, като допустимата максимална маса, отразена в свидетелство за регистрация на МПС е 32 000 кг, видно от кантарна бележка 001042/20.02.2020 г. - с 34 8000 кг. Установените факти били преценени като нарушения на разпоредбите на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, чл. 127, ал. 2 от ЗДвП и чл. 126 от ЗДвП, за които нарушения на място бил съставен АУАН на жалбоподателя Г.Г.. Последният се запознал със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения. Получил и препис от АУАН.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, което било редовно връчено на жалбоподателя на 26.05.2020 г., видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. За описаните нарушения по чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, и чл. 127, ал. 2 от ЗДвП в наказателното постановление административно – наказващият орган е възприел идентична фактическа обстановка, припокриваща се с признаците на изпълнителните деяния, установени с АУАН. По отношение на нарушението на чл. 126 от ЗДвП в атакуваното НП е посочено, че превозваният товар надвишава масата на натоварване на ППС с 2000 кг, а в АУАН е констатирано, че надвишаването масата е с 2800 кг.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя А.С.И., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира дотолкова доколкото служат за установяване на обективната действителност, както и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на ЗДвП, спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че по отношение на вмененото нарушение по т. 1 от НП - по чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, пряко рефлектирали върху правото на защита на жалбоподателя, до степен, в която последният не е разбрал за какво точно административно нарушение е наказан и въз основа на какви обстоятелства и доказателствата, които ги обуславят.
На първо място, при посочване на нарушените от жалбоподателя разпоредби е налице разминаване между посоченото в АУАН и в НП. При издаване на АУАН е посочено, че поведението на жалбоподателя представлява нарушение на разпоредбите на чл. 139, т. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП вр. с Приложение № 5, част I, т. 3. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, а в НП е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 и във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3. 3, буква "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. При изписване на квалификацията на извършеното административно нарушение в НП е налице двусмислие, доколкото е посочено, че нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е във връзка с чл. 101, ал. 4, без да става ясно кой е нормативният акт, който я съдържа - дали това е законов текст от Закона за движението по пътищата или от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС, още повече, че в посочената Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. липсва текст на чл. 101, ал. 4. По този начин наказващият орган е допуснал смесване на законовите разпоредби, които е посочил за нарушени и които не могат да се извличат по аналогия при съпоставяне със законовите разпоредби, посочени в съставения АУАН. Това двусмислие представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, защото води до ограничаване на правото на защита на нарушителя - да разбере коя е законовата разпоредба, за нарушението на която му е повдигнато обвинение. Неправомерното изписване на нарушените законови разпоредби на извършеното нарушението в НП е в разрез с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и същото се преценя за съществено процесуално нарушение - липса на задължителен формален реквизит, което винаги ограничава правото на защита на наказаното лице.
Освен това настоящата инстанция намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение и при описание на нарушението от обективна страна. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗдвП гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като от съдържанието на цитираната разпоредба е видно, че същата е обща и бланкетна. Ако се приеме, че АНО при посочване на квалификацията е имал предвид разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, то същата от своя страна регламентира, че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В Приложение 5, Част I, т. 3. 2, б. "а" към Наредбата са посочени причините за неизправност на съответния елемент – в случая състояние на стъклата, а именно пукнато или променило цвета си стъкло или прозрачна плоскост (когато е разрешена) (извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло). Засегната е зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло или външните огледала не се виждат. Съответно е дадена и оценка на тези неизправности като незначителна – в първия случай или значителна – във втория случай. С оглед на критерия дали неизправността е значителна, незначителна или опасна санкционната норма на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП диференцира размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на нарушителя, а именно: който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани значителни неизправности и 3. петстотин лева – при констатирани опасни неизправности.
В случая даденото в АУАН и НП описание на нарушението се свежда до това, че процесното МПС е техническо неизправно, като е посочено единствено „нарушена цялост на предно обзорно стъкло – значителна техническа неизправност“. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на обжалваното НП не са посочени конкретни обстоятелства, които по смисъла на наредбата са от значение за квалификацията на неизправността като незначителна или значителна такава, което е от значение и за правната квалификация на нарушението, както и за определяне на приложимата санкционна норма, доколкото наказанието е диференцирано в зависимост от вида на неизправността. Предвид приложената санкционна норма вида на неизправностите са обективен съставомерен признак на деянието и обстоятелствата въз основа на които се преценява, че същите са значителни или незначителни следва да бъдат ясно описани, за да е в състояние жалбоподателят да упражни правото си на защита, а съдът да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган. В съдебно заседание актосъставителят – свид. И. пояснява, че нарушената цялост на предното обзорно стъкло се е изразявала в пукнатина на същото, като свидетелят не си спомня точното местоположение на пукнатината. Подобна конкретизация, направена за първи път едва в производството по въззивен контрол на издаденото НП, не е от естество да санира пропускът на административно-наказващият орган да посочи всички съставомерни белези на деянието, което е вменил в отговорност на нарушителя. Нещо повече – отговорността на дееца няма как да бъде реализирана въз основа на допълнителни съставомерни обстоятелства, разкрити на етапа на съдебното следствие и които не са надлежно предявени с наказателното постановление.
Законосъобразното ангажиране на отговорността на водача чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е изисквало освен да се цитира Приложение 5, Част I, т. 3. 2, б. "а" от Наредбата да се посочи точно коя от визираните хипотези според АНО е била осъществена – дали стъклото е било пукнато или променило цвета или е била налице прозрачна плоскост (когато е разрешена) и дали тази неизправност е извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло или е засегнала зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло. В случая това не е сторено, поради което не става ясно за съда въз основа на какви обстоятелства е извършена преценката за това дали изправността е значителна или незначителна, който извод пряко рефлектира върху обема на наказанието, предвиден за това нарушение. Както правилно е възразил и процесуалният представител на жалбоподателя в цитираното Приложение № 5 Част I, т. 3.2 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС не фигурира формулировка за техническа неизправност под наименованието „нарушена цялост“, като законодателят си е послужил с други обозначения за състоянията на стъклата, които обаче не са намерили словесен израз в атакуваното НП.
В аспект на гореизложеното съдът намира, че липсата на описание на нарушението в пълнота е нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които правни норми са императивни и спазването им е не само абсолютно условие за формална изрядност, но и условие за законосъобразност на атакувания административен акт. Предвид на което същият следва да бъде отменен в частта, с която на жалбоподателя е наложено на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено на нарушение на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
По отношение на вмененото нарушение по т. 3 от НП - чл. 126 от ЗДвП съдът констатира, че при изготвяне на атакуваното наказателно постановление също са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, пряко рефлектирали върху правото на защита на жалбоподателя.
От фактическа страна в АУАН е констатирано, че на 20.02.2020 г. жалбоподателят управлява процесното МПС, като превозваният товар - фракция 12/20 м надвишава масата на натоварване на ППС с 2800 кг, като допустимата максимална маса, отразена в свидетелство за регистрация на МПС е 32 000 кг, видно от кантарна бележка 001042/20.02.2020 г. - с 34 8000 кг. В НП обаче е отразено от фактическа страна, че превозваният товар надвишава масата на натоварване на ППС с 2000 кг. Същевременно обстоятелството с колко точно е надвишена максимално допустимата маса на натоварване е безспорно установено посредством приложената по делото кантарна бележка № 001042/20.02.2020 г., от която е видно, че общата маса на МПС - то е била 34 800 кг, при максимално допустима – 32 000 кг., видно от приложеното копие на свидетелство за регистрация Част I, т.е. същата е била надвишена с 2800 кг. Подобно разминаване между акта и наказателното постановление досежно основен елемент от състава на деянието съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере параметрите на обвинението. Следва да се отбележи, че производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт, като както за наказания, така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение е наложено наказание. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН описанието на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление, като описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно. В случая е налице разминаване в съставомерни признаци на изпълнителното деяние, описано в АУАН и НП, каквото разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, още повече, че по преписката са били налице категорични данни с колко точно е била надвишена максимално допустимата маса на натоварване на процесното МПС.
Доколкото при наличие на грешки в акта за установяване на административно нарушение ЗАНН предвижда възможност за саниране по аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 2, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то тази норма е неприложима при наличието на нередовност в самото наказателно постановление.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици, като тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и прочие, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път нормативно определеното им съдържание, в частност елементи от състава на нарушението. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същото има характера на постановление за привличане на обвиняем. В тази насока следва да се отбележи също, че макар разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК да педвижда възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административно-наказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е уредена.
Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което обосновава извода, че в случая е налице допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо в стадия на съдебното производство, поради което наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено от него нарушение на чл. 126 от ЗДвП, следва да бъде отменено.
По т. 2 от наказателното постановление жалбоподателят е наказан и за нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, която гласи, че товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити. От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.02.2020 г. в гр. Пазарджик, жалбоподателят Г.Д.Г., ЕГН: **********, е управлявал товарен автомобил – специален автомобил с рег. № РА 6789 ВС от категория N3G, собственост на „Заводски строежи – ПС - Пазарджик" АД, като превозваният товар – фракция 12/20 м не е покрит, което създава опасност от разпиляване.
Установените факти правилно са субсумирани под приложената санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП във вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, като описанието на нарушението съдържа в себе си всички необходими обстоятелства от значение за правилното ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя, като в тази насока се явява неоснователно бланкетното възражение, направено в жалбата, че нарушението по чл. 127, ал. 2 от ЗДвП е неправилно описано и квалифицирано.
В случая не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото обществената опасност на процесното нарушение не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да се квалифицира като "маловажен случай". Гореизложеното налага извода, че наказателното постановление в тази част е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и двете страни имат право на разноски, като своевременно искане в тази насока е направено единствено от пълномощника на жалбоподателя.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020 г. се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) жалбоподателят е заплатил в брой. Предвид на това, че наказателното постановление се отменя в две от трите си части, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от жалбата, а именно в размер на 100 лв. Не следва да бъде уважавано направеното от АНО възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорор, доколкото същият е съобразен с минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000122/ 23.03.2020 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, се налага:
1. На основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС;
2. На основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 126 от ЗДвП,
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000122/ 23.03.2020 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на 127, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив да заплати на Г.Д.Г., ЕГН: **********, сторените от него разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: