№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 28.04. 2022 г., в състав :
Председател
: К. Кипров Членове
: Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 689 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на К.С.У. , против решение № 185/ 7.02.2022 г. по НАХД № 4878/2021 г. по описа на ВРС, с което е
потвърдено
издаденото от изпълн. директор на ИА „Медицински надзор“ гр. София НП № 81/ 2.11.2021 г. и У. е
осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, поради пропускът на районния
съд да констатира допуснатите от
наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, а от друга
страна да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото
на делото за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание, касаторът редовно
призован не се явява и не се представлява.
Ответникът Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ гр. София, чрез подадената от упълномощения
юрисконсулт Л. П. молба с.д. 6642/26.04.2022 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 116б, ал.1 от З-на
за лечебните заведения глоба на настоящият
касатор в размер
на 1500 лв. за следното нарушение : затова, че в качеството му на дежурен лекар на
26.05.2021 г. в ЦСМП-Варна осъществил
прегледа на Т.Т. в нарушение на
т.2.1.5.2 от т.2.1.5. от Раздел V на медицински стандарт „Спешна
медицина“, утвърден с Наредба № 3/6.10.2017 г. , като не е осигурил спешен
първичен транспорт на пациентката до лечебно заведение за болнична помощ с цел
хоспитализация, въпреки установените при прегледа промени в неврологичния
статус , хемодинамиката и определената при прегледа триажна категория код жълто
В2.
За да потвърди обжалваното
пред него НП , районният
съд не е споделил становището на жалбоподателя за допускането
в хода на АНП на съществени процесуални
нарушения и за наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
приемайки за установени описаните в него факти е направил извод, че същите
правилно са квалифицирани като осъществен състав на адм. нарушение по чл.116б,
ал.1 от ЗЛЗ.
Касационният
съд намира, че не е налице изложеното в
жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК за отмяна на въззивното решение -
нарушение на материалния закон.
Правилни
са изводи на ВРС, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Такова
нарушение не е допуснато при описанието на мястото на нарушението, като повдигнатият от
касатора спор за това дали то се намира
в дома на пациентката или в ЦСМП-Варна както е посочено в НП, е без
съществено значение за упражняване от наказаното лице на правото му на защита - липсата на подобна прецизност при описанието
не създава неяснота в обвинението в степен ограничаваща правото на защита,
поради което същата би могла да бъде израз само и единствено на процесуално
нарушение, което обаче не притежава характеристиките на съществено такова. В
този смисъл, процесуалните нарушения които не са съществени не водят до отмяна
на НП.
При дадената
с оглед нарушените разпоредби правна квалификация също не е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1,т. 6 от ЗАНН /в жалбата си неправилно касаторът се позовава на
чл. 57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН/ – не съответстват на обективното съдържание на НП наведените с
касационната жалба твърдения за липсата на конкретика , тъй като в НП била цитирана само разпоредбата на т.2.1.5 от Наредба №3
/6.10.2017 г., чийто текст на
медицинския стандарт бил обобщен - в НП
е цитираната като нарушена конкретната разпоредбата на т.2.1.5.2 от т.2.1.5
от раздел V на медицински стандарт „Спешна медицина“, която е в пълно съответствие с
описаните в НП факти за проявено от настоящият касатор неизпълнение на вмененото му от тази разпоредба задължение за осигуряване на спешен първичен транспорт в
случаите на очаквано влошаване с потенциал за достигане на критично състояние.
Свързаното
с нормата на чл. 28 от ЗАНН възражение на касатора по приложението на материалния
закон е необосновано - касационната жалба не съдържа изложение на каквито
и да било аргументи в тази насока. В това отношение касационният съд изцяло
споделя мотивите на въззивния съд към които препраща на основание чл. 221, ал.2,
изр.2 от АПК.
Посочените
в касационната жалба факти за неизпълнение
от дъщерята на пациента на дадените от
касатора препоръки за по-късно обаждане на тел. 112 в деня на извършеният от него мед. преглед /26.05.2021 г./ и за извършването на такова едва на 27.05.2021 г., не изключват съставомерността на деянието –
както правилно е посочено в мотивите на районния съд, същата няма такова
задължение. По делото няма спор, а и е установено от приложеният като писмено
доказателство фиш за спешна медицинска помощ обстоятелството за определена триажна категория - код жълт, В2 „Относителна
спешност -нестабилен/потенциално нестабилен пациент“, именно която обуславя състоянието по т.2.1.5.2 „очаквано
влошаване с потенциал за достигане на критично състояние“ и съответно
поражда за касатора задължението по
т.2.1.5 от Раздел V на медицински стандарт „Спешна
медицина“ по Наредба №3/6.10.2017 г. за
утвърждаване на мед. стандарт „Спешна медицина“ да осигури спешен първичен транспорт. Безспорно
установеното неизпълнение от касатора на регламентираното с този подзаконов норматив
акт задължение представлява виновно от
негова страна осъществяване на състава на адм.
нарушение по чл.116б,ал.1 от З-на за лечебните заведения.
Законосъобразно е определено и предвиденото в тази норма адм. наказание, като с НП е наложено такова в
абсолютния минимален размер от 1500 лв.
Така, като
е потвърдил процесуално и материално законосъобразното по гореизложените
съображения НП и е осъдил У. да заплати сторените от противната страна
разноски по въззивното дело , ВРС е приложил правилно материалния закон, а при
служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и
валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника
за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт П. процесуално
представителство по касационното дело ,
поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 185/ 7.02.2022 г. по НАХД № 20213110204878 /2021 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА К.С.У. ,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ гр. София за разноски по делото
сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: