Р
Е Ш Е Н И Е
№
260336 / 22.3.2021г.
гр. Перник, 22.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00163 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, срещу Р.А.П., с адрес: ***, с които се иска да
бъде признато в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 1314,60 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище, находящо се на адрес: гр., ул. „”, бл., вх. , ап., от които: главница в
размер на 1040,10 лева за периода от 24.11.2015г. до 25.04.2019г. и 274,50 лева,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 04.03.2016г.
до 09.10.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 05879/2019г.
по описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно
правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални
води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх.
, ап., е водоснабден.
Посочва, че ответника се явява задължено лице за заплащане стойността на
консумираната питейна вода в качеството му на собственик. Поддържа се, че през
процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота
водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на сумата от 1040,10 лв. Изяснява се, че от своя страна
потребителите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С
тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му по реда на чл. 47 ГПК особен представител, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявените
искови претенции. Оспорва твърдението, че ответника притежава качеството
„потребител” на предоставяните от ищеца услуги, респ. наличието на облигационно
отношение между страните. Оспорва и начислените суми за доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода, като намира, че същите не са изчислени съобразно
действащото законодателство. Релевира възражение за недължимост на процесните
вземания поради погасяването им по давност. Прави искане за задължаване на
ищцовото дружество да представи карнетите, изготвени за процесния недвижим имот
за процесния период
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4066
от 15.10.2019г. по ч. гр. д. № 05879 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите
установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално
допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно
отношение с ответника като установи вземането си на твърдяното договорно
основание и в претендирания размер; че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се гр., ул. „”, бл., вх. , ап. и че през
процесния период ответника е имал качеството потребител по смисъла на Общите
условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на
оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и
канализация” ООД - Перник.
От представения по делото Нотариален акт
за замяна на недвижими имоти № 180 том. II,
рег. № 7978, дело № 359 от 2015г. се установява, че на 10.09.2015г. ответницата
е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот. Поради това
съдът намира, че ответникът Р.А.П., като собственик на процесния имот, се явява
потребител на ВиК услуги, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона и
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с
Общи условия, предложени от оператора и
одобрени от ДКЕВР.
Съгласно
чл. 33 ал. 1 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури и/или служебно
начисляване на количествата. Съгласно ал. 2 на посочения текст, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за
плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
От
приетата по делото и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се установява,
че количеството на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от ищеца
за процесния период и за процесния недвижим имот с абонатен № 1070270 възлиза
на 523 м.3, отчетени съгласно показания на две броя водомери и от
Общ водомер. Установява се, че стойността на така установеното количество доставена,
отведена и пречиствена питейна вода е в размер на 1040,10 лева. Установява се и
размера на дължимата се лихва за забава за периода от 24.11.2015г. до
25.04.2019г. – възлизащ на 274,50 лева. Вещото лице е посочило, че към момента
на извършване на допусната експертиза, от страна на ответника не са извършени
плащания.
С
оглед установените и обсъдени по-горе обстоятелства, съдът намира, че
предявените от ищеца искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени. Ответникът,
обаче, е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона
за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 14.10.2019г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 14.10.2016г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че
погасени по давност са вземанията за главница по отношение на ответника в
размер на 498,11 лева, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 14.10.2016г.
(до фактурата, издадена на 13.10.2016г. /вж Таблица 1 от СИЕ/, чиято изискуемост
е настъпила на 14.11.2016г./, поради и което установителния иск по отношение на
ответника в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради
погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от иска за
главница – в размер на 541,99 лева, относим към периода от 30.08.2016г. до
25.04.2019г., съдът намира, че ищецът е доставил и отвел питейна вода до
процесния водоснабден имот, поради което и установителният искс правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за това вземане, следва да бъде уважен, като
основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването по давност на главното вземане се
погасяват и акцесорните вземания. Поради това, съдът намира, че от
претендирания размер на законната лихва за забава, погасени по давност са
вземанията в размер на 164,58 лева, което води до отхвърляне на иска в тази му
част, като неоснователен.
За останалата част от иска за лихва за
забава в размер на 109,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от
14.11.2016г. до 09.10.2019г., установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се
дължи и законната лихва за забава върху главницата от 541,99 лв., считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.10.2019г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски в общ размер на 707,58 лева, от
които: 52,58 лв. за държавна такса в исковото и заповедно производства, 300.00
лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство, 120.00 лева за
възнаграждение на вещо лице, 180,00 лева за възнаграждение на особен
представител, 5.00 лева – такса за издаване на 1 бр. съдебно удостоверение и
50.00 лева – юрисконсултско ввъзнаграждение в заповедното производство. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 350,89 лв. за направените по настоящото дело и ч. гр. д. № 05879/2019г.
по описа на ПРС, разноски, като съдът намира за неоснователно направеното от
страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, доколкото последното е в минималния предвиден
размер.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Същият, обаче, не е
доказал и не претендира такива.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв. “Варош“, ул. “Средец“
№ 11, срещу Р.А.П., с адрес: ***, че Р.А.П. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 541,99 лева, представляваща главница за
доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр.,
ул. „”, бл., вх. ап., за периода от
30.08.2016г. до 25.04.2019г. и сумата от 109,92
лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.11.2016г.
до 09.10.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 541,
99 лева, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.10.2019г. до окончателното
й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 05879/2019г. по описа на Районен съд
– Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни, поради погасяването
им по давност за разликата до
пълния претендиран
размер от 1040,10 лева на иска за главница за периода от 24.11.2015г. до
30.08.2016г., както и за разликата до пълния претендиран размер на иска за
законна лихва за забава от 274,50 лева.
ОСЪЖДА Р.А.П., с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 сумата от 350,89
лева, представляваща направени делото и по частно гражданско дело № 05879/2019г.
по описа на ПРС разноски, изчислени
съобразно уважената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 05879/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: