№ 93
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария И. К.айнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20201001002638 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 273290/14.10.2020год. , подадена от И. К. К. срещу
Решение № 260057/28.09.2020год., постановено по т.д.№ 1475/2017год. по описа на Софийски
градски съд ,В ЧАСТТА МУ, в която е прогласено за недействително по отношение кредиторите
на несъстоятелността прихващане за сума в размер на 88 013 лева, извършено с изявление вх.№
10574/01.11.2014год. от И. К. К. спрямо „ Корпоративна търговска банка „ АД /в несъстоятелност/,
с изключение на частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното
имущество по иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН , предявен от А. Н. Д. и К. Х. М. ,в
качеството им на синдици на Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност против И. К. К.
.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение, в обжалваната му част. Поддържа се, че в конкретния случай е приложим параграф 8 от
ПЗР на ЗИДЗБН , което приложение необосновано било отречено от първоинстанционния съд.
Неправилно , според жалбоподателя, за се уважи предявения иск била приложена разпоредбата на
чл.59, ал.5 от ЗБН, в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.98 от 2014год. като се твърди и се
поддържа от него , че ефектът на приложението на настоящата редакция на нормата с действието
от 20.06.2014год. противоречи както на чл.1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧОС ,така и на изричната
аналогична разпоредба на ХОПЕС , а също и на практиката на СЕС. Прави се искане са отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на ново за отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 от
ЗБН и предявения при условията на евентуалност иск по чл.59, ал.3 от ЗБН.
Синдиците на "КТБ" АД /в несъстоятелност / , чрез процесуалния си представител, са
подали писмен отговор , в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и
молят съда да я остави без уважение. Поддържат ,че обжалваното решение е постановено в
съответствие със законовите разпоредби , в релевантната им редакция и не противоречи на
цитираните от жалбоподателя съюзни норми.
1
Пред СГС е била депозирана искова молба от синдиците на „ КТБ“ Ад в несъстоятелност , с
която са предявени срещу И. К. К. искове както следва : 1 . главен иск по чл.26, ал.1 и ал.2 във вр.
с чл.44 от ЗЗД във вр. с чл.59, ал.2 от ЗБН /който не е предмет на настоящото въззивно
производство, доколкото решението на градския съд не е обжалвано в частта му относно този
иск);1. първи евентуален конститутивен иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН и 3. Втори
евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН.
Ищците са твърдели , че с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС
била обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД (н.), като била определена началната дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито било производство по несъстоятелност, както и
била обявена в несъстоятелност банката. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т. д. №
2216/ 2015 г. било отменено решението на градския съд в частта, с която за начална дата на
неплатежоспособността на "КТБ" АД (н.) била определена 06.11.2014 г. и била определена друга
начална дата - 20.06.2014 г. С определение № 583 от 09.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1875/ 2016
г. било потвърдено определение № 172 от 06.07.2016 г. по т. д. № ЗЗ43/ 2015 г. на ВКС в частта, с
която били оставени без разглеждане подадените касационни жалби срещу решението на САС.
На 17.03.2009год. бил сключен договор за банков кредит между "КТБ" АД като
кредитодател и ответника И.К. като кредитополучател, по силата на кредитополучателя бил
предоставен кредит в размер на 87 650 евро с предназначение и при условия на усвояване,
ползване и погасяване, подробно посочени в договора.
На 03.11 2014год. в деловодството на банката било постъпило уведомление с вх. № 10572,
с което Б. Л. П., на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомява „ КТБ“ в несъстоятелност ,че с
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 03.11.2014год. е прехвърлил на ответника И.К.
парично вземане в размер на 88 013 лева.Посочено било ,че вземането на Б. П. произтичало от
сключен между него и „ КТБ“ АД в несъстоятелност Анекс № 95311/24.01.2013год. къмм Рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на
безсрочен депозит „ Плюс“.
На 03.11.2014год. в деловодството на „ КТБ“ Ад В несъстоятелност било постъпило
изявление за прихващане вх.№ 10574/,с което на основание чл. 104 във вр. с чл.103 и чл.99 от ЗЗД
ответникът И.К. бил уведомил банката за придобитото и описано по-горе вземане от Б. П. като бил
отправил изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 88 013 лева срещу свое
ликвидно задължение към „ КТБ“ Ад в несъстоятелност , произтичащо от Договор за банков
кредит от 17.03.2009год.
Ищците са поддържали ,че извършеното от ответника прихващане било нищожно, тъй
като не било в изискуемата от чл.59, ал.2 от ЗБН форма - писмена с нотариална заверка на
подписа. Извършеното от ответника прихващане било направено след началната дата на
неплатежоспособност на банката и след поставянето й под специален надзор с решение № 73 от
20.06.2014 г. на УС на БНБ, поради което прихващането било недействително спрямо кредиторите
на несъстоятелността на КТБ АД (н.). Извършеното от ответника прихващане било
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът знаел за
неплатежоспособността на банката към момента на придобиване на вземанията с посочените
договори за цесия.
Поради това са поискали от съда да постанови решение, с което да бъде обявено за
нищожно на основание чл.26, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.44 вр. с чл.59, ал.2 от ЗБН прихващането,
извършено от ответника с изявление за прихващане отправено до "КТБ" АД (н.), на вземания към
КТБ АД (н.) в размер на 88 013 лева ., придобити на основание договор за цесия ,сключена с Б. Л.
П., които вземания били прихванати със задължения на ответника към "КТБ" АД (н.) по договор за
банков кредит от 17.03.2009год. в размер на 88 013 лева , а в условията на евентуалност молят за
обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
"КТБ" АД (н.) извършеното прихващане на основание чл.59, ал.5 от ЗБН или на основание чл. 59,
ал.3 от ЗБН.
Ответникът е оспорил исковете и е поискал тяхното отхвърляне .
Не е оспорил фактите във връзка с откритото производство по несъстоятелност по
отношение на ищцовата банка, обстоятелството ,че между него и банката е съществувало
правоотношение по договор за банков кредит в евро от 17.03.2009год.,както и че е придобил на
03.11.2014год. вземане, в размера посочен в Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Не е оспорил и
2
обстоятелството ,че с изявление по чл.104 вр. с чл.193 от ЗЗД е извършил прихващане с придобито
от Б. П. негово вземане в размер на 88 013 евро,с което е погасено негово задължение по договора
да банков кредит до размера на по-малкото задължение. Изложил е доводи за това ,че извършеното
прихващане има валидно правно действие ,че по отношение на него не е приложима разпоредбата
на чл.59, ал.2 от ЗВН, ако все пак е приложима-то в редакцията й , действала след изменението на
ЗБН, направено с ДВ бр. 59/2006год.Поддържал е , че новата редакция на нормата на чл.59 от
ЗБН/в сила от 28.11.2014год./ действа напред във времето и не може да бъде прилагана спрямо
процесното прехващане . Оспорил е твърденията за нищожност на извършеното прихващане,като е
изложил конкретни доводи за това. Оспорил е като неоснователен и първия евентуален иск по
чл.59, ал.5 от ЗБН като е поддържал неприложимост на цитираната разпоредба по отношение
извършеното прихващане както в редакцията й в сила от 28.11.2014год.,така и в редакцията й в
сила към 03.11.2014год. Изложил е съображения за неоснователност и на втория евентуален иск по
чл.59, ал.3 от ЗБН , поддържайки липсата на всички кумулативни елементи от фактическия състав
на цитираната разпоредба. Направил е искане за отхвърляне на исковете и присъждане на
направените по делото разноски.
Така сезиран СГС е постановил Решение № 260057/28.09.2020год., с което е отхвърлил
като неоснователен искът по чл.26, ал.2 вр. с чл. 44 от ЗЗД вр. с чл.59, ал.2 от ЗБН като е уважил
първият евентуален иск по иска по чл.59, ал.5 от ЗБН и е прогласил недействителността по
отношение на кредиторите на недействителността на прихващане за сума в размер на 88 013 лева,
извършено с изявление вх.№ 10574/03.11.2014год. от И.К. спрямо „ Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ . За да уважи иска по чл.59, ал.5 от ЗБН първоинстанционният съд
е приел , че по отношение на процесното прихващане е приложима редакцията на цитираната
разпоредба към датата на неговото извършване- 03.11.2014год.,че относителната недействителност
се проявявала след откриване на производството по несъстоятелност и че в конкретния случай не
намира приложение параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН. Приел е за несъстоятелни възраженията на
ответника за недействителност на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН ,както и че в конкретния случай
не било налице нарушение на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЧПОС. Предвид основателността на иска
по чл.59, ал.5 от ЗБН, не е разгледал втория евентуален иск по чл.59, ал.3 от ЗБН.
Апелативен съд –София , в настоящият си съдебен състав намира решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част за допустимо, а относно законосъобразността му
по същество на спора, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства следното:
По протокол № 27 от заседание на управителния съвет на БНБ от 06.11.2014 г. е взето
решение за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност на "КТБ" АД (н), обявено в
търговския регистър на 07.11.2014 г. и решение за подаване на искане до компетентния съд за
откриване на производство по несъстоятелност. В мотивите на решението се сочи, че с предходни
решения на управителния съвет на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от
22.06.2014 г., в резултат на спиране на плащанията към клиенти, "КТБ" АД (н) е поставена под
специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.
С решение № 664/22.04.2015 г., постановено по търг. дело № 7549/2014 г. по описа на
Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД (н) с начална дата
06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, както и банката е обявена в
несъстоятелност. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/ 2015 г. по
описа на Апелативен съд – София е отменено решението на СГС в частта му, с която за начална
дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД (н) е определена 06.11.2014 г., като е определена
друга начална дата - 20.06.2014 г. С определение № 583/09.11.2016 г. по ч. търг. дело № 1875/ 2016
г. на ВКС, II-ро т. о. е потвърдено определение № 172/06.07.2016 г. по търг. дело № ЗЗ43/2015 г. на
ВКС, I-во т. о. частта, с която са оставени без разглеждане подадените касационни жалби срещу
решението на апелативния съд.
По делото е установено и че на 22.10.2014 г. е оповестен от БНБ окончателен доклад на
одиторските компании за анализа и оценката на активите на "КТБ" АД, публикуван на интернет
страницата на БНБ.
Страните не спорят и относно обстоятелствата, установени и от събраните по делото
писмени доказателства, че: между ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за банков
3
кредит на 17.03.2009 год..; на 03.11.2014год. ответникът е изпратил на банката изявление с вх. №
10572, с което я е уведомил за придобито с договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2014год. ,
с приложено уведомление от цесионера по чл.99, ал.3 от ЗЗД в размер 88 013лева от Б. П. ,че на
03.11.2014год. ответникът е изпратил до банката изявление за прихващане с вх.№ 10574 на
придобитото вземане в размер на 88 013лева срещу свое задължения по договора за банков кредит
от 17.03.2009год.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
така предявения иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН за неоснователен и недоказан.
С нормата на чл.59 от ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно
недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в
несъстоятелност. Нормата на чл.59 от ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията
по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба,
респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни
прихващания в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба. Предвид установеният основен
принцип на правото новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при
тяхното действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение и то с изрична законова разпоредба – чл.14 от ЗНА. Гореустановеният принцип на
правна сигурност е производен на принципа на правовата държава и принципът за закрила на
законно придобити права, гарантирани от основния закон – Конституцията на Р България.
Безспорно е между страните по делото, че извършеното от ответника прихващане с
изявление, достигнало до банката на 03.11.2014год., е осъществено преди изменението на
разпоредбата на чл.59 от ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния
бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата
на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от обнародването му в
ДВ (28.11.2014 г.). С параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН обн. 8 ДВ, бр. 22 от 2018 г., допълнен с ДВ, бр.
ЗЗ/2019 г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 да се прилагат от
20.06.2014 г. Предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 8
от ПЗР на ЗИДЗБН , обн. в ДВ бр. 22 от 2018 г., на приетите изменения в материалноправната
норма на чл.59 от ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на
Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., е придадено обратно
действие по смисъла на чл.14, ал.1 от ЗНА от 20.06.2014 г.
С определение № 387/17.06.2021год. , постановено по настоящото въззивно производство
е възобновено производството по делото, спряно по-рано на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК до
приключване на конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционният съд на Република
България, поради отпадане на предпоставките за спирането му. Съдът е констатирал, че по
конституционното дело е постановено решение № 8/27.05.2021 г. (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г.), с
което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8
от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2018 г., доп. ДВ бр. ЗЗ/2019 г., в сила от 19.04.2019 г.),
чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2015 г., доп. ДВ бр. ЗЗ/2019
г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за
банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
За допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е важно да
се изследва какви са правните последици от постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст.
дело № 9/2020 г. на Конституционния съд, с което § 8 от Преходните и заключителни разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от
2018 г., доп. ДВ, бр. ЗЗ от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) е обявен за противоконституционен. В
мотивите на решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд е разяснено,
че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред
(ex nunc), а правният ефект на решението е в неприлагане закона от деня на влизане в сила на РКС,
от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет
на неговата уредба (чл.151,ал.2,изр.3 от КРБ). Абсолютното действие "занапред" на решение за
невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, обаче е несъвместимо с
върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, и
конституционният законодател допуска имплицитно изключения от правилото в чл.151, ал.2, изр.3
4
от КРБ; за тези изключения решението на КС има обратно действие (ex tunc), а именно - спрямо
заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства; при
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото
решение на КС (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон
спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един
от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т. е.
действието на РКС е обратно; от разпоредбата на чл.150, ал.2 от КРБ се извлича и обратното
действие на РКС спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
независимо дали правоотношенията са приключени или неприключени.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д.
5/2019г. по описа на Конституционния съд, настоящият състав на съда приема, че няма да прилага
обявената за противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.
22 от 2018 г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния смисъл на закона без
последната противоконституционна норма.
Безспорно е между страните, че спорните отношения по извършеното от ответника
прихващане с изявление, достигнало до банката на 03.11.2014 год. са осъществени преди
изменението на разпоредбата на чл.59 от ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на
държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С
разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ (28.11.2014 г.). Предвид избраният от законодателя подход, изрично
разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на приетите нови материалноправни норми
не е придадено обратно действие по смисъла на чл.14 от ЗНА, напротив разписаното
законодателно решение е законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, а предвид
гореустановените основни принципи на правото да намира приложение само за възникналите след
влизането му в сила правоотношения и факти, но не и по отношение на заварените като вече
възникнали такива от закона, както и по отношение на вече настъпили правни последици от
юридическите факти - в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото.
По горните мотиви на съда при преценка действителността на процесното прихващане и
като взе предвид, че разпоредбата на обявеният за противоконституционен параграф 8 от ПЗР на
ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. ЗЗ от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.)
представлява типична норма с еднократно действие по смисъла на решение № 3 от 28.04.2020 г. по
к. д. № 5 от 2019 г. на КС, съдът следва да приложи действалият към датата на извършването на
прихващанията материален закон, или нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията й преди
изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Предвид разпоредбата на чл.59, ал.5 от
ЗБН , в приложимата й по горните мотиви на съда редакция, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително
недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника (който по специалния ЗБН е
винаги банка) след началната дата на неплатежоспособност. По приложението на законовата
разпоредба на чл.59, ал.5 от ЗБН, в тази й редакция, няма задължителна съдебна практика, но
доколкото нормата изцяло възпроизвежда правилото на чл.645, ал.4 от ТЗ , по което има постоянна
и непротиворечива съдебна практика, която се споделя и от теорията, а именно, че последният
състав урежда недействителността единствено на прихващания извършени от длъжника в
производството по несъстоятелност, настоящият състав на съда приема, че последните изводи
следва да бъдат отнесени и към действителния смисъл на нормата на чл.59,ал.5 от ЗБН, преди
изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. Процесното прихващане не е извършено от длъжника - банката в
несъстоятелност, а от ответника И. К. К. с едностранно изявление на последния, предвид на което
и по отношение на същото правно действие не е налице фактическият състав на нормата на чл.59,
ал.5 от ЗБН за прогласяване на относителната му недействителност, доколкото е налице разлика в
субекта, извършил атакуваното изявление за прихващане и субектът, по отношение на чиито
действия последната норма е предвидила възможността да бъдат прогласени за относително
недействителни. Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът може
да разгледа сезиралият го иск единствено на заявените с исковата молба обстоятелства и
5
доколкото с процесната искова молба на синдиците на "КТБ" АД (н.), единственото основание, на
което са основани исковете е извършване на прихващането от ответника след началната дата на
неплатежоспособност, и действията не са недействителни на същото основание по горните мотиви
на съда, иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Без значение за правилното
разрешаване на спора е датата, на която е открито производство по несъстоятелност по отношение
на банката ищец, доколкото последната не е въведена като елемент на фактическия състав на
чл.59, ал.5 от ЗБН, нито е от значение за настъпването на правните последици от извършеното
извънсъдебно прихващане. Единственото придадено й правно значение е досежно теченето на
преклузивния срок по чл.62, ал.1 от ЗБН, който по отношение на процесните искове е спазен.
Предвид гореизложеното и така предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.59, ал.5 от ЗБН се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Отхвърлянето на първия, предявен в условията на евентуалност иск по чл.59, ал.5 от ЗБН,
предпоставя разглеждане и произнасяне на втория евентуален иск по чл.59, ал.3 от ЗБН. Искът е
неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне .
Съгласно чл.59, ал.3 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и
задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но
към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск следва да са налице следните
кумулативно предвидени предпоставки: 1) извършване на валидно изявление за прихващане от
страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и задължението му към банката да са
възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и 3)
наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането или задължението му, че
е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност на банката, като по отношение на знанието с разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН е
закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност,
ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание
чл.36, ал.2 от ЗКИ.
В случая е безспорно установено от фактическа страна, че задължението на ответника И.
К. К. към "КТБ" АД (в несъстоятелност), произтичащо от договора за банков кредит от
17.03.2009год. е в размер на 45 212.01 евро към 03.11.2014год. ,тоест възникнало е както преди
датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., така
и преди датата на отнемане лицензията на "КТБ" АД (в несъстоятелност ) за извършване на
банкова дейност - 07.11.2014 г., на която е обявено в търговския регистър решението на
управителния съвет на БНБ.
Същевременно, по делото безспорно се установи и това, че от своя страна И.К. е
придобил вземания към "КТБ" АД (в несъстоятелност ) въз основа на сключен договора за цесия
от 03.11.2014год. в размер на 88 013 лева от Б. Л. П. , за който банката е надлежно уведомена на
същата дата), когато е направено и изявлението за прихващане. Поради това, се налага извод, че
вземанията са ликвидни и в полза на И. К. К. е възникнало потестативното право да извърши
прихващане на своето парично вземане, придобито по договор за цесия с паричните му
задължения по сключения договор за банков кредит от 17.03.2009год. Изявлението за прихващане
от ответника е доведено до знанието на "КТБ" АД (в несъстоятелност ) на горепосочената дата и с
достигането му до банката, същото е породило предвиденото в чл.104, ал.2 от ЗЗД действие и
насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях.
Предвид горното, по делото е установено наличието на първите два елемента от
фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН: извършено е валидно изявление за прихващане от страна
на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност
като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН,
6
изискващ наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на
банката, релевантен за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към
банката по сключения договор за цесия, с оглед преценка прилагането на презумпцията по чл.59,
ал.4 от ЗБН,настоящият съдебен състав намира следното:
В процесния случай, осъществяването на този елемент от фактическия състав на нормата
на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на доказване от страна на ищеца - синдиците на "КТБ" АД (в
несъстоятелност / , тъй като с оглед датата на сключване на договорите за цесия- 03.11.2014год. е
неприложима презумпцията за знание по чл.59, ал.4 от ЗБН .
В съдебната практика непротиворечиво е утвърдено разрешението на въпроса относно
знанието на кредитора на банката за настъпилата й неплатежоспособност към момента на
възникване на неговото вземане. Например решение № 51/21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 59/10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение
№143/12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г., II т. о. на ВКС; решение № 39/07.05.2021 г. по т. д. №
2359/2019 г., I т. о. на ВКС; решение № 142/21.01.2021 г. по т. д. № 1904/2019 г., II т. о. на ВКС и
други. Настоящият въззивен състав споделя изцяло дадените разрешения по повод тълкуването на
разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗБН.
Твърденията в исковата молба се свеждат до наличието на знание за
неплатежоспособността на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на която банката е
поставена с решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ под специален надзор
поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115,
ал.1 ,т.1 от ЗКИ/. Твърди се, че поставянето на банката под специален надзор, поради спирането на
плащанията към клиенти, е ноторно известен факт, тъй като към датата 20.06.2014 г. всеки
гражданин е разполагал с тази информация. Знанието на ответника е обосновано по смисъла на
чл.59, ал.3 от ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014
г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до 20.11.2014г. С оглед тези доводи, е
поискано от съда да прогласи за недействително извършеното на 03.11.2014год. прихващане от
кредитора на банката.
Придобиването на вземанията, с които ответникът е извършил оспорваното прихващане,
следва по време публичното оповестяване на цитираните решения, но предвид възприетото в
практиката на ВКС разрешение по приложното поле на чл.59, ал.3 от ЗБН узнаването на решенията
от ответника вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да се
приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН.
Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се
изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции
информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите
финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са
свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на
неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е
предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се
считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ / напр. решенията на УС
на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност/, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет
страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази
информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от
свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от
БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната
банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на
"КТБ" АД (в несъстоятелност ), би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по
смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален
надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия
от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН обаче е
предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към
момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена
за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста на
обсъждания проблем следва да има предвид становището, изразено в мотивите към решението по
т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., че в хипотезиса на чл.59, ал.3 от ЗБН законът би следвало да
7
санкционира само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от БНБ
становище за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на лицензията за
банкова дейност. При липса на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент
ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано
от иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при
извършване на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при
наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН.
Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН
предявеният евентуален иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По така изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, решението на СГС , в частта му, в която първият евентуален иск по чл.59, ал.5 от ЗБН е
уважен следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените при условията
на евентуалност искове по чл.59, ал.5 от ЗБН и чл.59, ал.3 от ЗБН се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция решението ще следва да бъде
отменено и в частта за разноските, в която И. К. К. е осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 3 131.50лева. "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност / следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К. и направените от него разноски във въззивното
производство,възлизащи на заплатената от него държавна такса в размер на 1 565.75лева, а по
сметка на СГС- държавна такса за първоинсатнционното производство в размер на 3 131.50лева.
По изложените съображения Апелативен съд- София ,ТО, 9-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260057/28.09.2020год. по т. д. № 1475/2017год. по описа на
Софийски градски съд , В ЧАСТТА МУ, в която по предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството
им на Синдици на „ Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност / иск с правно
основание чл.59, ал.5 от ЗБН е прогласена недействителността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на прихващане за сума в размер на 88 013 лева извършено с изявление вх.№
10574/03.11.2014год. от И. К. К. с ЕГН ********** гр.***, ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** спрямо „
Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност / ЕИК ********* гр.София ,ул.“ Граф
Игнатиев“ № 10 , с изключение на частта, която кредиторът би получил при разпределението на
имуществото ,както и в В ЧАСТТА МУ , в която И. К. К. с ЕГН ********** гр.***, ***, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.** е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 3131.50лева
като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М.,
двамата заедно упражняващи правомощията на Синдици на „ Корпоративна търговска банка“ АД
/в несъстоятелност с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. София,ул.“ Граф
Игнатиев“ № 10 против И. К. К. с ЕГН ********** гр.***, ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**
за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за
частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, на
изявлението за прихващане с вх.№ 10574/03.11.2014год. на „ КТБ“ АД /н/ отправено от И. К. К. до
банката с вземане по изявлението за прихващане в размер на 88 013лева, придобито от него чрез
цесия, съгласно уведомление с вх.№ 105572/03.11.2014год. на „ КТБ“ /н/, според което Б. Л. П. е
прехвърлил на И. К. К. вземането си в размер на 88 013лева,произтичащо от сключен между него и
Банката Анекс № 95311/24.01.2013год. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „ Плюс“ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59, ал.3 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно
упражняващи правомощията на Синдици на „ Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. София,ул.“ Граф
Игнатиев“ № 10 против И. К. К. с ЕГН ********** гр.***, ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** за
8
обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „
Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ извършено прихващане , обективирано в
Изявление за прихващане с вх.№ 10574/03.11.2014год. на „ КТБ“ АД /н/ отправено от И. К. К. до
Банката с вземане по изявлението за прихващане в размер на 88 013лева, придобито от него чрез
цесия,съгласно уведомление с вх.№ 105572/03.11.2014год. на „ КТБ“ /н/, според което Б. Л. П. е
прехвърлил на И. К. К. вземането си в размер на 88 013лева, произтичащо от сключен между него
и Банката Анекс № 95311/24.01.2013год. към Рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „ Плюс“ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ Корпоративна Търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“ Граф Игнатиев“ № 10 да заплати от масата на
несъстоятелността по сметка на Софийски градски съд сумата от 3 131.50лева /три хиляди сто
тридесет и един лева и 50ст/ , представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „ Корпоративна Търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“ Граф Игнатиев“ № 10 да заплати от масата на
несъстоятелността на И. К. К. ЕГН ********** гр.***, ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** сумата от
1 565.75лева , представляваща направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9