№ 184
гр. Русе, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500266 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 354/22.03.2022 г., постановено по гр. д. № 5442/2021 г.
Русенският районен съд е отхвърлил иска за установяване на вземането на
”Топлофикация Русе” ЕАД против МЮ. АЙД. М. за сумата от 332,28 лв. – главница за
доставена и разпределена топлинна енергия по 1 бр. фактура за периода от 31.08.2020
г. до 24.09.2020 г., лихва за забава в размер на 17,81 лв. за периода от 15.11.2020 г. до
07.06.2021 г. и законната лихва върху главницата от 08.06.2021 г. до окончателното й
заплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 3061/2021 г. по описа на РРС като неоснователен и недоказан.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ”Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК
********* чрез пълномощника си Б.С. – юрисконсулт, в която се развиват оплаквания
за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва
изводите на съда, че била налице промяна в предмета на вземането му от заповедното в
исковото производство. И в двете производства било предявено вземане за доставена и
разпределена топлинна енергия. Заявява още, че в настоящия случай ответникът бил
консумирал топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, чието заплащане
изрично било регламентирано в чл. 153, ал. 6 ЗЕ. Възразява също така, че неправилно
съдът приел, че не била приложена изравнителна справка. Такава според
жалбоподателя се съдържала в кориците на делото. Претендира отмяна на решението и
1
постановяване на ново, с което предявеният от него иск да бъде уважен изцяло.
Претендира разноски за двете инстанции, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение по
100 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна МЮ. АЙД. М. чрез назначения му особен представител адв. Вл. Н..
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
решението на Русенския районен съд по 5442/2021 г. е валидно и допустиво.
За да се произнесе по съществото на спора, окръжният съд обсъди
оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени
събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и
съобрази изискванията на закона, след което намира за установено следното:
Производството пред РС Русе е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземането на
”Топлофикация Русе” ЕАД към длъжника МЮ. АЙД. М., за което е издадена заповед
по чл. 410 ГПК № 1657/11.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3061/2021 г. на РРС, а именно:
сумата от 332,28 лв., представляваща – главница за доставена и разпределена топлинна
енергия по 1 бр. фактура за периода от 31.08.2020 г. до 24.09.2020 г., лихва за забава в
размер на 17,81 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 07.06.2021 г. и законната лихва върху
главницата от 08.06.2021 г. до окончателното й заплащане.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
относно съществуването на вземането на ”Топлофикация Русе” ЕАД към длъжника
МЮ. АЙД. М., Русенският районен съд е приел, че не е налице идентичност между
основанието на вземането, заявено в заповедното производство и това в исковото
производство. Според съда, предмет на заявлението било вземане за доставена
топлинна енергия, а не задължение за енергията, отдадена от сградната инсталация,
каквото се търси в исковото производство.
По делото от страна на ищеца са представени и приети като доказателства
решение № ОУ-05 от 16.07.2012 год. на ДКЕВР с извлечение от приложението към
него - общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
от системата на ”Топлофикация Русе” ЕАД, сметкофактура за периода от 30.08.2020 г.
до 24.09.2020 г. за доставената топлинна енергия, индивидуална справка за периода
01.11.2019 г. -30.04.2020 г., договор № 116/28.11.2000 г. между ”Топлофикация Русе”
ЕАД и живущите на адрес: гр. Р****** за доставка на топлоенергия на обект, договор
№ 84/11.07.2002 г. за топлинно счетоводство между ”Топлофикация Русе” ЕАД и ЕС с
2
адрес: гр. Р****** с приложен към него Протокол от 23.04.2002 г. на ЕС за приемане
на решение за определяне на топлоснабдителен агент и приемане на система за
индивидуално отчитане на топлинната енергия, договор № 5673/25.10.2011 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, Заявление от 27.10.2011 г. от
собствениците в ЕС на адрес: гр. Р******, както и заявление от М.М. от 14.10.2010 г., с
което като собственик на обект в блок на ул. „*************** 79000400604 признава
задължения за ползване на топлоенергия за минал период през 2010 г. и иска
разсрочване на задължението му.
Към доказателствения материал е приобщена и съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че сградата, в която се намира имотът на ответника,
е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе" АД през 2000 г.,
че в имота му не се доставя битова гореща вода и се води на отчет само едно
отоплително тяло. Вещото лице е проучило, че ответникът се е възползвал от от
правата си по чл. 17, ал. 1 от Общите условия да подаде заявление за временна
необитаемост на жилището. Експертът дава заключение, че при спазване на правилата
за дялово разпределение, съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и методиката
за дялово разпределение за процесния имот, присъединен чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД, за процесния период 30.08.2020
г. – 24.09.2020 г. следва да се разпредели 4.1936 MWh топлинна енергия на стойност
431,77 лв. с ДДС. С отчитане на изплатените от ответника помесечно начислени суми
за топлинна енергия за отоплителен сезон 2019/2020 г. с общ размер 100,11 лв. с ДДС,
дължимата сума възлиза на 331,66 лв. с ДДС.
От съвкупната преценка на тези доказателства безспорно следва извода, че
процесният имот е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната
мрежа на ищеца под абонатен № 79000400604 като в сградата е въведено дялово
разпределение на топлинната енергия чрез индивидуални разпределители на топлинна
енергия и по заявление на ответника топлоотдаването към имота е прекратено. По
силата обаче на изричната норма на чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Чл. 140, ал. 3 ЗЕ изрично
регламентира, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща
етажна собственост. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и ползвателите, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част
по предназначение, от която никой не може да се откаже. В този смисъл, след като
начислената от „Топлофикация-Русе” АД сума по процесната фактура, не са за реално
потребена топлинна енергия, а само за отдадената от сградната инсталация топлинна
3
енергия, то същият дължи като ползвател на имот в сграда - етажна собственост тези
суми. Това негово задължение произтича от самия закон.
Необосновани се явяват изводите на районния съд, че предмет на заявлението е
вземане за доставена топлинна енергия, а не задължение за енергията, отдадена от
сградната инсталация. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, т. е. Всяка от тези компоненти съставлява топлинна енергия, в
т. ч. и отдадената от сградната инсталация. Видно от депозираното заявление,
ищцовото дружество е посочило, че вземането му произтича от доставена и
разпределена топлинна енергия. Именно за разпределена топлинна енергия, каквато е
отдадената топлоенергия от преминаващата през апартамента част сградна инсталация,
е начислената сума по процесната фактура. Принципно правилни са мотивите в
обжалвания съдебен акт, че съдът в исковото производство по чл. 422 ГПК не може да
променя материалноправната характеристика на вземането като се произнесе по нещо,
различно от предявеното в заповедното производство. Подобно разминаване обаче в
случая не е налице.
По тези съображения, решението на първоинстанционния съд, с което е
отхвърлен искът следва да се отмени, а претенциите да се уважат, включая и искането
за разноски за двете инстанции, които съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК са в
общ размер на 1025 лв.
Предвид изхода от спора и с оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 от цит. ТР това следва да стане с осъдителен диспозитив. Предвид това,
ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 77,00 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 354/22.03.2022 г., постановено по гр. д. № 5442/2021 г.
Русенският районен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на МЮ. АЙД. М., ЕГН
**********, че дължи на ”Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 332,28
лв., представляваща – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 1 бр.
фактура за периода от 31.08.2020 г. до 24.09.2020 г., лихва за забава в размер на 17,81
лв. за периода от 15.11.2020 г. до 07.06.2021 г. и законната лихва върху главницата от
4
08.06.2021 г. до окончателното й заплащане, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г. по ч. гр. д. № 3061/2021 по описа на Районен съд гр.
Русе.
ОСЪЖДА МЮ. АЙД. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*********** да
заплати на „Топлофикация-Русе“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, сумата 77 лв. –представляваща разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА МЮ. АЙД. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*********** да
заплати на „Топлофикация-Русе“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, сумата 1025 лв. – деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5