Решение по дело №172/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/, образувано по жалба на Д. Р. С., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Г. Б. при ШАК, против Експертно решение /ЕР/ №90403/20.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място] в частта, с която е отменено ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав към УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович“ АД [населено място] по дата на инвалидизиране и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г.

В жалбата са изложени съображения за немотивираност на обжалваното ЕР на НЕЛК и неправилно определена дата на инвалидизиране, които съображения могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл.146 т.2 и т.4 от АПК. Жалбоподателят обосновава доводи, че въз основа на подадено от него заявление-декларация за първоначално освидетелстване-трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на 18.08.2023 г., ТЕЛК към Медицински институт на МВР с ЕР №90505/17.11.2023 г., след извършен преглед на жалбоподателя, е определила 48.00% ТНР поради общо заболяване за срок от две години – до 01.11.2025 г. и дата на инвалидизиране 17.11.2023 г. Това ЕР на ТЕЛК жалбоподателят го е обжалвал пред НЕЛК, която с ЕР №90693/15.04.2024 г. го е отменила изцяло и е върнала решението на ТЕЛК за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания. Въз основа на това, е издадено ново ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място], като освидетелстването е извършено по документи, с което на жалбоподателят е било определена 60% ТНР поради общо заболяване за срок от една година – до 01.09.2025 г. и датата на инвалидизиране 17.11.2023 г. Това ЕР отново е било обжалвано пред НЕЛК, но от председателя на медицинската комисия по чл.98 ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Шумен, в частта по отношение определения процент ТНР и датата на инвалидизиране, като с ЕР №90403/20.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място] е определен нов % ТНР – 56.00% и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г., като в мотивите на ЕР жалбоподателят твърди, че НЕЛК не е посочила нито правно, нито фактическо основание за така определената нова дата на инвалидизиране, а именно 10.09.2024 г. Жалбоподателят счита, че за начална дата на инвалидизиране следва да се приеме първоначалното освидетелстване на лицето, а именно 17.11.2023 г., поради което жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЕР №90403/20.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място] в обжалваната му част и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Национална експертна лекарска комисия [населено място], редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт В. А., редовно упълномощен, в което се оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна Агенция за хора с увреждания [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна Р. Д. "Социално подпомагане" [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна ТП на НОИ [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

С протоколно определение от открито съдебно заседание от 28.05.2025 г. конституираната заинтересована страна РСПБЗН [населено място] пазар бе заличена като страна в настоящото производство, тъй като на жалбоподателят, считано от 02.01.2024 г., му е прекратено правоотношението с този работодател, и от тогава и до настоящия момент е самоосигуряващо се лице като управител на „Дира 77“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], с ЕИК *********.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по подадено заявление-декларация от жалбоподателя на 18.08.2023 г., с вх.№272023081807660, до ТЕЛК за освидетелстване: трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и в което заявление жалбоподателят е декларирал, че не получава пенсия и работи в РСПБЗН [населено място] пазар на длъжност „пожарникар“. Към заявлението е приложил 4 бр. Епикризи, Производствена характеристика и медицинско направление за ТЕЛК. Въз основа на така подаденото заявление, ТЕЛК към Медицински институт на МВР с ЕР №90505/17.11.2023 г., след извършен преглед на жалбоподателя, е определила 48.00% ТНР поради общо заболяване за срок от две години – до 01.11.2025 г. и дата на инвалидизиране 17.11.2023 г., което е датата на освидетелстване на жалбоподателя, тъй като органът е приел, че лицето работи, т.е. приложена е разпоредбата на чл.70 ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.

С жалба от 01.12.2023 г. жалбоподателят е обжалвал пред НЕЛК ЕР на ТЕЛК към Медицински институт на МВР, като НЕЛК Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ с ЕР №90693/15.04.2024 г. го е отменила изцяло и е върнала решението на ТЕЛК за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания, а именно за прилагане на конвенционални ЕКГ-ски записи с пристъпи от предсърдно мъждене и контролен актуален холтер ЕКГ с оглед обективизиране на епизоди от ектопичен ритъм. Въз основа на това, е издадено ново ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място], като освидетелстването е извършено по документи, с което на жалбоподателят е определена 60% ТНР поради общо заболяване за срок от една година – до 01.09.2025 г. и датата на инвалидизиране 17.11.2023 г.

ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място] е обжалвано пред НЕЛК с жалба изх.№1012-27-153 от 24.09.2024 г. от председателя на медицинската комисия по чл.98 ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Шумен, в частта по отношение определения процент ТНР и датата на инвалидизиране, като са наведени твърдения, че от 01.01.2024 г. освидетелстваното лице не е държавен служител по ЗМВР и към датата на освидетелстване 10.09.2024 г. лицето извършва трудова дейност, подлежаща на осигуряване като самоосигуряващо се лице, считано от 16.01.2024 г., поради което следва да бъде определена нова дата на инвалидизиране. Въз основа на така подадената жалба, Специализиран състав на НЕЛК по Вътрешни, Белодробни и ССЗ е постановила обжалваното в настоящото производство ЕР №90403/20.02.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК по всички поводи, като е определен нов % ТНР – 56.00% поради общо заболяване за срок от 2 години – до 01.09.2026 г. и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г. Като мотиви в ЕР на НЕЛК за определяне на тази дата е посочено само, че определя дата на инвалидизиране 10.09.2024 г., без да е конкретизирано на какво правно и фактическо основание е определена тази дата. НЕЛК е приела също, че към момента на освидетелстване лицето работи по професия и може да работи, без приложена производствена характеристика, при спазване на противопоказните условия, посочени в т.16 на ЕР. С Решение №1936 от 10.04.2025 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ [населено място] е потвърдила това ЕР на НЕЛК.

Видно от представеното по делото известие за доставяне Решението на НЕЛК е получено от жалбоподателя на 18.03.2025 г., а жалбата е подадена на 25.03.2025 г. до АдмС [населено място], чрез НЕЛК [населено място].

От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното решение на НЕЛК в настоящото производство.

Видно от приложената към медицинското досие Заповед №1983к-2345/14.12.2023 г. на директора на ГД“ПБЗН“ служебното правоотношение на жалбоподателя в РС“ПБЗН“ [населено място] пазара към РД“ПБЗН“ е прекратено, считано от 02.01.2024 г., съгласно Акт за сдаване на длъжност. След тази дата, считано от 16.01.2024 г. жалбоподателят е самоосигуряващо се лице – управител на ЕООД, което се потвърждава от Решение №3628/24.09.2024 г. на медицинската комисия към ТП на НОИ – Шумен.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следните съображения:

Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл.103 ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във връзка с чл.3 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място], определен съобразно диагнозата по Ч. П., Раздел IV и Ч. Ч. от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/, по аргумент от разпоредбата на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл.49 ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „анкилозиращ спондилит, множествено засягане на гръбначния стълб“, което предопределя произнасянето на специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ. Съгласно чл.43 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава, с валиден електронен подпис. Спазено е и изискването на чл.18 ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.

Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на процесното ЕР на НЕЛК. Оспорваното решение на НЕЛК е постановено по документи. С него се проверява законосъобразност на ЕР на ТЕЛК, включително и в частта относно приетата дата за инвалидизиране. Това кореспондира с регламентираното в чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ правило, според което Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.

Съдът приема, че в ЕР на НЕЛК в оспорената му част липсват мотиви, въз основа на които е отменено ЕР на ТЕЛК Втори състав [населено място] в частта по отношение датата на инвалидизиране – 17.11.2023 г. и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г., което е в нарушение на чл.49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, която норма предвижда, че НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В оспореното решение липсват каквито и да са съображения защо се приема, че определената дата на инвалидизиране от ТЕЛК е неправилна и на какво основание е определена новата дата на инвалидизиране – не е посочено нито фактическо, нито правно основание. Или в оспорената част на акт по отношение определената дата на инвалидизиране не са посочени фактическите и правни основание, въз основа на които органът е постановил своите експертно решение, което е в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

На следващо място оспореното ЕР на НЕЛК [населено място], е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.70 от НМЕ, съставляващо отменително основание по смисъла на чл.140 т.4 от АПК.

В тази връзка съображенията на съда са следните:

Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.103 ал.3 се определят с наредба на Министерския съвет – чл.101 ал.7 от Закона за здравето. Приложимият подзаконов нормативен акт е Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като в чл.61 ал.1 т.4 е регламентирано, че експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а в чл.61 ал.2 т.4 е посочено, че експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране.

Нормативно установените начини за определяне на датата на инвалидизиране се съдържат в разпоредбата на чл.70 от НМЕ, като съгласно ал.1 дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). В ал.2 на цитираната норма е постановено, че, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Съгласно ал.3, когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска [жк], за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите за трудов стаж. В ал.4 на чл.70 от НМЕ е регламентирано, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛК. А..5 на разпоредбата на чл.70 от НМЕ предвижда, че в случаите, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Съгласно ал.6, датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му. В ал.7 е въведено изискването отпускът при временна неработоспособност в размер 30 календарни дни, ползван на основание чл.42 ал.3 от КСО, да се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.

По делото безспорно се установи, че към датата на подаване на заявлението-декларация за освидетелстване жалбоподателят е работил в РС“ПБЗН“ [населено място] пазар до 02.01.2024 г., като считано от 16.01.2024 г. е самоосигуряващо се лице – управител на ЕООД. Следователно както при извършеното освидетелстване на жалбоподателя чрез преглед от ТЕЛК към Медицински институт на МВР на 17.11.2023 г., така и при освидетелстването на лицето от ТЕЛК Втори състав [населено място] след връщането на ЕР на ТЕЛК към Медицински институт на МВР от НЕЛК, жалбоподателят работи. Този факт е възприет както от ТЕЛК Втори състав [населено място], така и от НЕЛК в оспореното ЕР, тъй като в МЕД на жалбоподателя са били налице документи, от които е видно, че лицето е осигурено, извършвало е дейност, за която подлежи на осигуряване. Самите членове както на ТЕЛК, така и на НЕЛК, са установили това от приложените в административната преписка доказателства и са го отразили в издадените от тях ЕР-ия. Следователно в настоящия случай е приложима нормата на чл.70 ал.5 от НМЕ, съгласно която когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Същата разпоредба обхваща и случаите, когато освидетелстваното лице полага труд като управител на търговско дружество, за което подлежи на осигуряване и се самоосигурява съгласно КСО.

Съдът намира, че с оспореното решение НЕЛК [населено място] неправилно е отменила определената от ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място] дата на инвалидизиране 17.11.2023 г. и е определена нова 10.09.2024 г. и то без да са изложени никакви мотиви, тъй като началната дата на инвалидизиране е свързана с определянето на процент трайно намалена работоспособност, по силата на чл.70 ал.1 от НМЕ, какъвто процент за първи път е определен именно при освидетелстването на жалбоподателя на 17.11.2023 г. Няма данни по делото, а и ответната страна не твърди, че състоянието на жалбоподателя се е подобрило след тази дата. Следва да се отбележи, че при издаване на второто ЕР от ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място], комисията се е произнесла само по документи и то въз основа на тези, по които се е произнесла ТЕЛК към Медицински институт на МВР на 17.11.2023 г., т.е. няма установени нови факти и обстоятелства, касаещи датата на инвалидизиране, поради което и ТЕЛК Втори състав [населено място] е определила като дата на инвладизиране тази, посочена в първото ЕР на ТЕЛК към Медицински институт на МВР, а именно 17.11.2023 г., което е правилно и законосъобразно. Това произлиза и от обстоятелството, че в ЕР на НЕЛК от 15.04.2024 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК към Медицински институт на МВР и е върнато решението на ТЕЛК за ново освидетелстване, липсват каквито и да са мотиви по отношение датата на инвалидизиране, независимо че ЕР на ТЕЛК е отменено изцяло. Изрично в мотивите на ЕР на НЕЛК е посочено, че връща ЕР за прилагане на нови медицински изследвания, което обаче не е извършено от ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място] при освидетелстване на жалбоподателя. Тези факти въобще не са коментирани в оспореното ЕР на НЕЛК [населено място], а направо е определена нова дата на инвалидизиране без мотиви.

Възприетата от НЕЛК нова датата на инвалидизиране, а именно 10.09.2024 г., съответства на датата на ЕР на ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място], което обаче е в противоречие с разпоредбата на чл.70 ал.5 във вр. с ал.1 от НМЕ, тъй като началната дата на инвалидизиране е свързана с определянето на процент трайно намалена работоспособност по силата на чл.70 ал.1 от НМЕ, какъвто за първи път е определен именно при освидетелстването на жалбоподателя на 17.11.2023 г. В приложената медицинска документация липсват данни жалбоподателят да е бил във временна неработоспособност и да е преминал непосредствено в инвалидност, както и да е бил трудоустроен на работа с по-ниска [жк], т. е. липсват данни за наличие на хипотезите по ал.2 и ал.3 на чл.70 от НМЕ. Няма и данни за наличие на хипотезите на чл.70 ал.6 и ал.7 от НМЕ. От своя страна, приложението на хипотезата на чл.70 ал.4 изр.1 предл.1 от НМЕ, касаеща случаите, в които лицето не е ползвало отпуск по болест, налага определяне на датата на инвалидизиране въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. В случая, при определяне на ТНР от ТЕЛК към Медицински институт на МВР на жалбоподателя е преценено здравословното му състояние при освидетелстването, което е извършено както въз основа на приложените медицински документи, а и след преглед, поради което и доколкото ТЕЛК Втори състав [населено място] се е произнесла само по наличните медицински документи, то правилно е била определена като начална дата на инвалидизация 17.11.2023 г., тъй като се касае за начална дата на инвалидизиране и жалбоподателят към този момент е имал вече определен процент трайно намалена работоспособност. В случая е налице хипотезата на чл.70 ал.5 от НМЕ, поради което и съобразно посочената норма за първоначална дата на инвалидизиране следва да бъде приет денят, в който жалбоподателят е бил освидетелстван, а именно 17.11.2023 г.

От гореизложеното се налага изводът, че обжалваното ЕР на НЕЛК в частта по датата на инвалидизиране е издадено както при липса на мотиви, така и в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което е незаконосъобразно, а жалбата се явява основателна. Обжалваният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката на основание чл.173 ал.2 предл.2 от АПК следва да бъде върната на НЕЛК – София, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, за ново произнасяне относно датата на инвалидизиране на жалбоподателя, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно изхода на спора и направеното своевременно искане от жалбоподателя, следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски за сумата общо в размер на 510.00 лв., от които 10.00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото и 500.00 лв. договорено и изпратено възнаграждение за един адвокат. Следователно НЕЛК [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Д. Р. С., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], сумата общо в размер на 510.00 лв., представляваща направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Р. С., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], Експертно решение №90403/20.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място] в частта, с която е отменено ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав към УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович“ АД [населено място] по дата на инвалидизиране и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г.

ВРЪЩА в тази част преписката на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място] за ново произнасяне относно определената начална дата на инвалидизиране, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение

ОСЪЖДА НЕЛК [населено място] да заплати на Д. Р. С., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], сумата общо в размер на 510.00 /петстотин и десет лева/ лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.