№ 97
гр. Ямбол, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Х.а Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело №
20242330101630 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на
“Електоразпределение Юг“ЕАД против А. Ю. С. , с която се иска от съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ *******/2024 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 142, 17 лв.
главница, ведно с лихва за забава за периода 10.10.203 – 23.01.2024 г. в общ
размер на 5, 48 лв., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане и съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство.
В ИМ се посочва, че ищецът в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа съгласно чл. 88 от ЗЕ осъществява
разпределение на ел. енергия и отговаря за функционирането на
електроразпределителната мрежа, нейната поддръжка и др.
КЕВР приела нови ПИКЕЕ, обн. в ДВ-к бр. 35 от 30.04.2019 год. , с
които се дала нова регламентация на обществените отношения , свързани с
реда и начините на преизчисление на количествата електрическа енергия в
случите , когато СТИ не измерва точно или изобщо не измерва доставени
количества. Както преизчислението, така и фактурирането следвало да се
извърши от оператора на съответната електрическа мрежа. За ответницата
бил открит клиентски № ******************1 относно обект на потребление,
находящ се в гр. Я.. , ж.к. ***********, спрямо входирани документи.
Монтираното на обекта за потребление СТИ е отчитало дистанционно, като
последният отчет бил от 03.08.2024 год., като след тази дата до момента на
1
подмяната 30.08.2023 год. е бил с повреден/изгаснал дисплей и не отчитал
показания. Проверка от служители на дружеството била извършена на
30.08.2023 год. , като бил съставен КП съгласно чл. 49,ал.3 от ПИКЕЕ
Посочва се, че за този период консумираната енергия въпреки, че се е
отчитала от електромера , последният не е изпращал данни за фактуриране. С
оглед на горното и т.к. били налице предпоставките на чл. 56 от ПИКЕЕ
операторът извършил преизчисление при спазване на съответните правила,
като начисли допълнително количество ел. енергия. За посоченото били
издадени два броя фактури, подробно описани. Поради забава в плащанията
ответницата дължала и лихва за забава в посочен размер.
Излагат се съображения за основателността на иска, като се претендира
за уважаването му, както и за присъждане на разноски в заповедното и
исковото производство.
В депозирания в законния срок отговор, особения представител на
ответницата оспорва претенцията като неоснователна и недоказана. Посочва
се, че проверката на 30.08.2024 год. е извършена в отсъствие на ответницата,
както и че същата не е уведомена за задълженията си.Поведението на
ответницата нямало виновен характер.Излагат се доводи и, че липсва пряка
договорна връзка между потребителя, какъвто безспорно била ответницата и
ищцовото дружество, като се посочва, че ответникът нямал право да коригира
сметката на крайния потребител. Твърди се, че искът е неоснователен, т.к. на
практика се претендирало плащане поради неизпълнение на договорни
задължения, договорната отговорност имала виновен характер , а в случая
договор липсвал. Претендира се за отхвърляне на претенцията, както за
главница, така и за лихва.
В съдебно исковата молба се поддържа от процесуален представител на
ищеца.
Ответницата се представлява от особен представител, който оспорва
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№*******/2024 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца исковите суми.
Предвид , че ответницата е била уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в
едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Ищецът е представил – заявление за услуга – смяна на клиент за обект
на регулиран пазар подадено от ответницата на 09.08.2019 год., с който
същата в качеството си на едноличен собственик на обекта по силата на НА за
покупко – продажба на недвижим имот № 58/05.08.2019 год./ също приет по
делото/ е заявила смяна на потребител за ИТН ***********, апартамент,
находящ се в гр. Я., **********. На същата дата ищцата е подала още
2
приложените по делото – Декларация за достъп до електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение юг“ЕАД, Заявление – декларация за
започване на продажба на ел. енергия.
Приет е КП № *******/30.08.2023 год. за извършена проверка на
измервателна система за обекта на потребление на ищцата , при която е
констатирано, че електромер с фабр. № ******* е с повреден дисплей и не се
отчитат показания. Констативният протокол е съставен в присъствието на
свидетел – М. М. М., с отбелязването, че клиентът или негов представител не
са открити.
Представена е и справка за коригиране на сметка за електроенергия от
27.09.2023 год. , както и два броя фактури за сумите – 64, 69 лв. и 77, 48 лв. –
дължими суми в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количество ел. енергия за електромер № *******. До ищцата
двукратно са адресирани писма по повод констатираното неизмерване на ел.
енергия, които липсват данни да са получени.
По искане на ищеца по делото е назначено и прието заключението на
СТЕ вещото лице п която посочва, че според КП процесния електромер с №
******* е неизправен, същият не визуализира и не регистрира консумирана
ел. енергия. От извършените проучвания се установило, че електромера
попада в трета календарна седмица за отчитане и фактуриране , т.е.
регулярният му отчет е 15- то число на месеца.На 02.08.2023 год. той подава
междинен дистанционен самоотчет , извън стандартния период на
самоотчитане. Така периодът 15.072023 год. – 02.08.2023 год. доставената ел.
енергия е в размер на 132 кв/ч по дневна тарифа и 35 кв/ч по нощна тарифа.
От 03.08.2023 год. до 30.08.2023 год. поради повреда електромерът не отчита
доставена енергия. За процесните периоди Методиката за изчисляване на
неотчетено количество ел. енергия е приложена правилно. Електромерът е
произведен през 2017 год., от която е и метрологичната му маркировка и е
следвало да премине последваща проверка през 2023 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422
от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД , във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД. за
установяване дължимостта на посочените в ИМ суми.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от
легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от
закона едномесечен срок от уведомяването по реда на чл. 415 ГПК. Ищецът
претендира свое материално право и върху него лежи задължението при
условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му.
По делото безспорно се установи, че ответницата е собственик на имота,
където е бил монтиран процесният електромер, както и че имотът, е бил
присъединен към ел. мрежа през процесния период , поради което ответницата
има качеството на потребител на ел. енергия и задължението да заплаща
3
използваната ел. енергия, като титуляр на партидата, по която същата се
отчита.В случая се касае за облигационни отношения, произтичащи от
приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия „ Електроразпределение Юг“ЕАД , които са в сила за потребителите
на електрическа енергия, както и нормативната уредба в тази насока ЗЕ и
ПИКЕЕ.
Неоснователно е възражението на особения представител на
ответницата , че операторът на електроразпределителната мрежа има право
само да извърши изчисленията, без да има право да коригира сметката на
крайния потребител.
В практика на ВКС, обективирана в: РЕШЕНИЕ № 50085 ОТ
28.06.2023 Г. ПО ГР. Д. № 3353/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, решение №
85/27.06.2022 г по гр. д. № 2528/21 г на ВКС, IV ГО; решение № 56/21.06.2022
г по гр. д. № 1629/21 г на ВКС, IV ГО; решение № 60269/27.05.2022 г по гр.
дело № 1054/21 на ВКС, III ГО; решение № 50074/16.05.2023 г. по гр. д. №
1099/2022 г. на ВКС III ГО и др., се приема, че дейностите по пренос,
разпределение и снабдяване с електрическа енергия, респ. и по тяхното
лицензиране, са нормативно уредени в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от
Закона за енергетиката. На лицата, на които е издадена лицензия за
разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други
дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по
снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители /чл. 44, ал. 4 ЗЕ/.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител /§ 1, т.
28а, б. "а" ДРЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти /§ 1, т. 27 ДРЗЕ/, които обекти са вече
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия. Нормите на чл. 97, ал. 1, т.
2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ предвиждат, че продажбата на електрическа енергия на
крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на
енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно уреденото в чл. 94а,
ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила за
търговия с електрическа енергия, носител на облигационното /договорното/
задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен
клиент по смисъла на § 1, т. 27 г. ДРЗЕ, може да бъде само енергийно
предприятие - краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" ДРЗЕ.
Разпоредбите на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения
по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на
несъответствия между измерените количества електрическа енергия и
заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по
реда на правилата. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на
електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и
събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези
суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ.
4
Уредбата е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото
правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.
183, чл. 200 ЗЗД/, която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от
държавен орган. От това следва, че крайният клиент дължи заплащане на
потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ на
операторът на електроразпределителната мрежа, в случая
„Електроразпределение юг“ЕАД.
В случая ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 52 от действащите
ПИКЕЕ. Установи се според съда от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства- Констативен протокол, Справка за коригиране на
сметка, неоспорената СТЕ,която съдът кредитира с доверие предвид, че е
ясна, пълна, изготвена от лице разполагащо със съответните специални
знания, че на 30.08.2023 год. е извършена проверка на СТИ ,монтирано на
обекта на потребление на ответницата, като е констатирано, че същото е с
повреден дисплей и не отчита показанията.Тук съдът намира за необходимо да
посочи, че КП е съставен при спазване правилата на чл. 49 от ПИКЕЕ, а имено
– подписан е от представител на оператора и един свидетел, който е
отбелязано, че не е служител на дружеството, каквито са изискванията при
отсъствие на ползвателя или негов представител. Както се посочи в случая е
установено, че СТИ е с повреден дисплей, но не е установена външна намеса.
С оглед характера на установената причина за неотчитане на потребената ел.
енергия е приложима именно разпоредбата на чл. 52 от ПИКЕЕ, която урежда
начинът за коригиране на дължимата сума в случаите на техническа
неизправност на средствата за търговско измерване, поради която
използваната електрическа енергия преминава през измервателната система,
но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса
при проверка или отчет. В посочените случаи на техническа неизправност на
СТИ без установена външна намеса, преминалото количество електрическа
енергия се изчислява по реда на чл. 52 от ПИКЕЕ, по приоритетен ред. В тази
част нормите на ПИКЕЕ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като по тяхното
приложение е налице и съдебна практика /решение № 3686 от 26.03.2024 г. по
адм. д. № 199/2024 г. на ВАС, III о. и др./. Доставената, но неотчетена
електрическа енергия следва да бъде заплатена независимо от причината за
нейното неизмерване, като този правен извод следва както от задължението на
купувача съгласно чл. 183 ЗЗД да заплати закупената стока, така и от общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Във връзка с възражението по отговора, че задължението за плащане по
извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на
договор, като се изисква виновно поведение на потребителя, следва да бъде
посочено, че фактическия състав на извършената корекция не включва
доказване на виновно поведение от страна на абоната, в който смисъл е
трайната практика на ВКС. Отговорността по ПИКЕЕ е обективна, безвиновна
отговорност, доколкото не се държи сметка и не подлежи на установяване
5
виновно поведение от потребителя. Трайната съдебна практика е в насока, че
когато има законово основание за извършване на едностранна корекция на
сметките на потребителите за минал период от време, което е допустимо с
ПИКЕЕ, не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие
от самия потребител върху СТИ. В този смисъл са решение № 111/17.07.2015
г. по т. д. № 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение №
173/16.12.2015 г., по т. д. № 3262/2014 г., Второ ТО на ВКС, решение № 203 от
15.01.2016 г. по т. д. 2605/2014 г. на І ТО на ВКС, решение № 104 от 16.08.2016
г. по т. д. № 1671/2015 г. на І ТО на ВКС, решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.
д. № 961/2016 г. на IІ ТО на ВКС, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. №
1156/2016 г. на IІ ТО на ВКС и т. н.
В настоящия случай, ищцовото дружество има право да извърши
едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата и с оглед
законосъобразно проведената процедура по корекция на сметка да начисли на
годно правно основание – чл. 52,ал.1,т2 от ПИКЕЕ , сумата по процесните два
броя фактури в общ размер на 142, 17 лв. се явява дължима. Тук съдът намира
за необходимо да посочи, че приема, че ищецът е допуснал техническа грешка
в ИМ, посочвайки, че сумата по фактура от 02.10.2023 год. в размер на 66, 69
лв., вместо коректната сума от 64, 69 лв.
Според чл. 31 (4) от ОУ- Издадената от ЕР Юг фактура се счита за
редовно уведомление до Клиента за дължимите суми по смисъла на ал. 2, за
срока на тяхното заплащане и за последиците от неплащането и, а според чл.
33 от същите - Клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок
на дължими суми за ползване на електроразпределителната мрежа, дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, тя е изпаднала в забава и
дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.
86,ал.1 от ЗЗД върху главницата. Претендираният размер на законната лихва
от ищеца не е оспорен от ответницата, следователно претенцията на ищеца за
мораторната лихва също е основателна в пълния предявен размер от 5, 48
лв.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо ЯРС намира, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в 75 лв. – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от
ГПК ищецът има право на разноски за настоящата инстанция, които съобразно
представения списък са в размер на 875 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/определено на минимума по чл. 25 от НЗПП, предвид ниската
6
фактическа и правна сложност на делото/ , депозит за особен представител и
експертиза и заплатена държавна такса.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ю. С., ЕГН
********** че дължи на „Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” 37, сумата от 142, 17 лв.- главница, представляваща
стойността на допълнително начислена ел. енергия за периода 15.07.2023 –
30.08.2023 год., 5, 48 лв. – лихва за забава за периода 10.10.2023 – 23.01.2024
г., в едно със законна лихва от датата на заявлението- 26.01.2024 г. , до
пълното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Ю. С., ЕГН ********** да заплати на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” 37 сумата от 75 лв.
– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А. Ю. С., ЕГН ********** да заплати на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” 37 сумата от 875
лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7