Р Е Ш Е Н И Е
№ 260519 19.02.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4241 по описа на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД против Г.М.М. се твърди, че е сключен на *** между „А1 България“ ЕАД и ответницата договор за продажба на изплащане № ***, като на основание т.1 и 2 с неговото подписване Г.М. е закупила и станала собственик на устройство, със сериен номер ***. Поради неплащане в срок на продажната цена на вещта, договорът е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от договора, непогасената сума в размер на 1410 лв. станала предсрочно изискуема на посоченото основание. На *** между „А1 България“ АД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД е сключен договор за поръчителство, по силата на който второто дружество се е задължило като поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключени с „А1 България“ АД по договори за продажба на изплащане. Поради неплащане от страна на Г.М. по договор за продажба на изплащане, поръчителят е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му. На *** сумата от 1410 лв. била преведена от поръчителя към „А1 България“ АД. Поради това поръчителят имал изискуемо и ликвидно вземане към ответницата. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1410 лв. – неизплатена от нея сума по договор за продажба на изплащане от ***, която сума е заплатена от поръчителя на мобилния оператор, както и сумата от 37.08 лв. мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018г. до 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *** до изплащане на сумата. Претендирани са направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Ф.Е.М., със становище за недопустимост на предявените искове. Посочено е, че в срока за доброволно изпълнение след получаване на заповедта за изпълнение, тя е заплатила дължимата сума по посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка. ***т на исковете. Действително с разпореждане от *** РС поправил ОФГ в издадената заповед за изпълнение № *** от *** и променя посочената в заповедта банкова сметка ***, като указва на ответницата да плати отново. Това обаче се случило след като тя била заплатила вече дължимата сума по посочената в заповедта банкова сметка. *** за ОФГ дължимата сума вече била заплатена доброволно и тя не дължала сумата повторно, тъй като добросъвестно изпълнила задължението си. Дори и да се приемело, че тя дължи плащане, не дължала разноски, тъй като не била дала повод за образуване на исковото производство. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № ***по описа на ПРС за 2019г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** от **, с която е разпоредено Г.М.Б. да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сумата от 1410 лв., дължима и незаплатена по договор за продажба на изплащане № *** от ***, както и сумата в размер на 37.08 лв. мораторна лихва за периода от 28.12.2018г. до 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 28.94 лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 331.30 лв.
По делото е представен договор за продажба на изплащане № *** от ***, сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Г.М., приемо-предавателен протокол от **, договор от ***, сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ведно с анекси към него, уведомление от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД до Г.М.М. за предсрочна изискуемост, уведомление от „А1 България“ ЕАД, с което се потвърждава, че на *** „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е заплатило на дружеството сума в размер на 1410 лв. просрочено задължение по договор за продажба на изплащане *** от дата ***. С плащането дружеството встъпило в правата на кредитора.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Установява се от приложеното ч.гр.дело № ***по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че по делото са дадени указания за предявяване на иск, с разпореждане на съда от ***, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ответницата Г.М.Б. и „Мобилтел“ ЕАД са възникнали валидни облигационни отношения по договор за продажба на изплащане № *** от ***. Няма спор, че по силата на сключения на *** договор „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е заплатило на *** на дружеството със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД сума в размер на 1410 лв. просрочено задължение по договор за продажба на изплащане ***от дата ***.
Основният спорен момент между страните е свързан с извършеното от страна на длъжника в рамките на заповедното производство плащане на сумата от общо 1854.32 лв., по вносни бележки от дата ***, приложени към подаденото от Г.Б. възражение по чл.414а ГПК. Видно е, че плащанията са извършени по посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка ***. След размяна на книжата във връзка с постъпилото възражение и твърденията за извършено плащане, с разпореждане от *** заповедният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, като е посочил правилната банкова сметка, ***, посочена и в заявлението по чл.410 ГПК.
При тези данни съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД предвижда, че длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. В случая изпълнението на задълженията по заповедта за изпълнение е станало по посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка, ***, преди постановяване на разпореждането, с което заповедният съд е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка, изразяваща се погрешно изписване на банковата сметка, по която следва да се плати, поради което съдът намира, че приложима е именно хипотезата, визирана в цитирания законов текст. Доказано е по делото изпълнение на паричното задължение, налице е погасителен ефект, тъй като са налице основания да се приеме, че „А1 България“ ЕАД, с посочена в заповедта за изпълнение банкова сметка, ***. Съдебната практика приема, че е точно изпълнението на привиден кредитор - при наличие на такива обективни условия, които подвеждат длъжника. Те трябва да са недвусмислени и при нормално проявена грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител. Кои са тези обстоятелства е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. С оглед на изложеното според настоящия състав исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски на ищеца не се следват, а от ответната страна такива не се претендират.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, със *** С. Х. Б. и Г. Н. П. против Г.М.Б., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД сумата от 1410 лв., представляваща незаплатена от Г.М.Б. сума по договор за продажба на изплащане № *** от ***, която сума е заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България“ ЕАД по договор от ***, както и сумата от 37.08 лв. мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018г. до 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *** до изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** от *** г. по ч.гр.д. № ***по описа на ПРС за 2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.