№ 30810
гр. София, 01.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110142342 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от К. И. М. за
обезпечение на предявените от нея срещу Р. Т. Т. обективно евентуално съединени
осъдителни искове както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане
на сумата от 13 558 лева, представляваща платена сума за закупуване на лек автомобил
„Тойота Ярис“ от Италия по силата развален неформален договор за поръчка от 25.02.2023г.
и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на същата сума,
представляваща платена на 26.02.2023г. и 27.02.2023г. сума при начална липса на
основание. Исканата обезпечителна мярка е запор върху вземанията на ответника по
банкови сметки в посочените банки до размера на претенцията.
В исковата молба /уточнена с молби от 11.08.2023г. и 31.08.2023г./, ищцата твърди,
че на 25.02.2023г. с ответника сключили неформален /устен/ договор за следното:
ответникът се задължил да закупи на свое име и за сметка на ищцата лек автомобил „Тойота
Ярис“, 2015г. с автоматична скоростна кутия, бензинов двигател от Италия, като след
придобиването да прехвърли собствеността върху ищцата. За тази цел на 26.02.2023г.
ищцата превела на ответника сумата от 7254 лева и на 27.02.2023г. – сумата от 6304 лева,
общо 13 558 лева, с която сума ответникът следвало да плати автомобила при покупката му
на свое име, а след това да прехвърли собствеността върху него на ищцата без
допълнително заплащане. Уговорката била ответникът да прехвърли автомобила на ищцата
в двуседмичен срок от плащането. Ответникът получил сумите, но не изпълнил
задължението си по договора и спрял да отговаря на обаждания. С оглед на това, в устен
разговор, проведен на 17.04.2023г., ищцата развалила сключения между тях договор и
поискала от ответника да върне парите. След това изправила на ответника и нотариална
покана, която била връчена на 30.06.2023г. Предвид гореизложеното моли съдът да осъди
ответника да върне платеното по разваления договор, а в условията на евентуалност –
поради липса на основание за плащането.
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право
на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба /след направените
1
уточнения/ е редовна, а предявените искове са процесуално допустими.
На следващо място, доколкото се касае за парично вземане, обезпечителната нужда
се предполага, а исканата обезпечителна мярка запор на вземания по банкови сметки
съответства на характера на претенците и е съразмерно на обема на твърдените от ищеца
права.
Относно вероятната основателност на предявените искове, съдът намира, че същата
не може да се изведе единствено от представените с исковата молба писмени доказателства.
Това е така, защото твърденият от ищцата договор /с характер на договор за поръчка за
закупуване на автомобил/ е неформален и не е обективиран в писмени доказателства, а що
се отнася до евентуалния иск, на настоящия етап от производството не са изслушани
възраженията на ответника, а той носи тежестта да докаже наличието на друго основание за
плащането. Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за вероятната основателност на
иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени
доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при
представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е
налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху
изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът
ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да
бъде допуснато по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при представяне на гаранция в пари.
Водим от тези предмета и цената на предявените искове съдът приема, че парична гаранция
в размер на 1300 лева би била достатъчна. за да обезщети евентуалните преки и
непосредствени вреди, които ответникът би могъл да претърпи от обезпечението в случай на
неоснователност на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявените от К. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „Слатинска“ № 2, срещу Р. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба 1“, бл. 38, вх. А, ет. 7, ап. 14, обективно евентуално съединени осъдителни искове,
както следва: главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК за връщане на сумата от
13 558 лева, представляваща платена сума за закупуване на лек автомобил „Тойота Ярис“ от
Италия по силата развален неформален договор за поръчка от 25.02.2023г., и евентуален иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на същата сума, представляваща
платена на 26.02.2023г. и 27.02.2023г. сума при начална липса на основание, чрез налагане
на обезпечителна мярка ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ на Р. Т. Т.
ДО РАЗМЕРА ОТ 13 558 ЛЕВА в следните банки: „Банка ДСК“ АД, Уникредит Булбанк“
АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Българо-амЕ.анска кредитна банка“
АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“
АД, „Търговска банка Д“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Токуда Банк“ АД,
„Тексим Банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „ИНГ Банк Н.В.“ – клон София, „Ситибанк
Европа“ АД – клон България, „БНП Париба С.А. – клон София“, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България“, „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“, „Варенголд Банк
АГ, клон София“, „Бигбанк АС – клон България, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по
депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в размер на 1300
лева.
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищците съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчването на настоящото определение, а
за ответника – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да не се връчва на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3