№ 785
гр. София, 08.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Иванка Шкодрова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГЛАВА 22 от НПК.
С определение от 03.06.2022г. Софийски градски съд, НО, 35 с-в, по НЧД №
2021/2022г., е прекратил производството по делото и е оставил без разглеждане
жалбата на М.Т., чрез защитника си адв. Д., срещу Постановление от 29.04.2022г. на
Прокурор при Софийска градска прокуратура, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 310/2013г. по описа на ГДНП - МВР, пр.пр. № 7924/13г. на
СГП, водено срещу Т. за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от
НК. Прието е в първоинстанционното определение, за жалбоподателката не е налице
правен интерес да обжалва постановеното постановление, тъй като воденото срещу нея
наказателно производство е прекратено на възможно най-благоприятното и
оправдаващо я основание и й дава възможно най-пълната защита.
Срещу определението на СГС е постъпила жалба от М. Д. Т., чрез
защитника му адв. Д.. В жалбата се твърди на първо място, че съдът няма
правомощието да преценява наличието на „правен интерес“, а е задължен да се
произнесе по подадената жалба, доколкото същата изхожда от оправомощено лице и е
подадена в срок. Сочи се още, че след като законодателят е предвидил правото на
жалба на лицето, е приел, че винаги е налице правен интерес от нейното подаване.
Излагат се доводи, че на практика съдът се е произнесъл по същество, доколкото
изводът, че жалбоподателката е получила в пълен размер своята защита, не е по
допустимост, а по същество, поради което на практика е налице противоречие между
мотивите на определението и неговия диспозитив. Отделно от това се твърди, че
диспозитивът на съдебния акт поставя под съмнение невинността на жалбоподателката
и е в състояние да урони честта и доброто име на Т., като в същото време, текстовата
1
му част не съответства на цитираното законово основание. Поради това защитникът
моли съда да отмени атакуваното определение и да върне делото на СДГС за
произнасяне по същество по подадената жалба срещу постановлението на СГП.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение
и обсъди доводите и възраженията на страните, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Наказателното производство по ДП № 310/2013г. по описа на ГДНП - МВР, пр.пр.
№ 7924/13г. на СГП е водено срещу И. Ж. К. за престъпление по чл. 203, вр. Чл. 201 от
НК и срещу М. Д. Т. и И. И. Д. за извършени престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. Чл. 26,
ал. 1 от НК. С атакуваното пред първоинстанционния съд постановление,
наказателното производство е прекратено частично, що се отнася до обвиняемата Т., на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, като изрично в диспозитива на постановлението е
посочено от изготвилия го прокурор при СГП, че настъпилият за ощетеното
юридическо лице резултат не е „в пряка каузална връзка с виновно и обществено
опасно поведение на обвиняемата Т. и не съставлява престъпление“. Очевидна и ясна
е обективираната воля на прокурора, че поведението на обвиняемата Т. е изяснено от
фактическа страна и същото не осъществява състав на престъпление и не от него са
произтекли вредите за банката, като подробността при изграждане на диспозитива
води до допълнителна яснота относно мотивите на прокурора и не поставя под
съмнение нито изводите, нито основанието, на което се прекратява производството. На
даденото словесно описание отговаря в пълна степен и цитираното законово основание
по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, в която разпоредба на закона една от възможните две
хипотези е че „деянието не съставлява престъпление“. Ето защо не може да бъде
споделено изразеното в жабата становище, че текстът на постановлението оставя
неяснота относно възприетото от страна на прокурора и че същата поставя под
съмнение невиновността на лицето и е в състояние да урони честта и доброто му име.
В този смисъл е и становището на прокурора, изложено подробно в съпроводителното
писмо до първоинстанционния съд. В тази насока и този въззивен състав възприема
становището на първоинстанционния съд, че атакуваното пред последния
постановление, с възприетото и ясно за страните основание, дава максималната
възможна защита за лицето, срещу което е водено наказателното производство и в най-
пълна степен оневинява поведението му.
С оглед възприетото дотук, следва да бъде споделен изводът, че за
жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване акта на прокуратурата. Не
може да се приеме доводът на защитата, че във всеки случай, при който има подадена
2
жалба в срок от страна на оправомощено лице, за съда е налице задължение да се
произнесе, в разглеждания случай, да се произнесе, като съблюдава забраната за
влошаване положението на обвиняемата. Въпреки че законодателят не е формирал
изрично необходимостта и естеството на понятието „правен интерес“, същото се
извежда и се търси във всеки един случай, за да може да бъде обусловена
необходимостта и допустимостта от провеждане на определено производство. За да
бъде допустимо едно наказателно производство, особено свързано с обжалване на
постановен акт, следва да може от същото да могат да произтекат благоприятни
последици за обжалващото лице, с оглед и забраната за reformatio in peius. В случай че
такива благоприятни последици не могат да произтекат, в разглежданата хипотеза при
липсата на формулиран правен спор относно прекратяването на наказателното
производство срещу Т. и най-благоприятното основание за това, провеждането на
производството е лишено от своето основание и се обезсмисля нуждата от съдебно
произнасяне, което решава възникнал между страните спор. В тази насока следва да се
посочи, че не случайно законодателят изрично е посочил две хипотези, в които,
независимо от това, че лицето е получило благоприятен за себе си правен резултат,
изрично е посочен правният му интерес да обжалва – разпоредбата на чл. 318, ал. 3 от
НПК, свързана с възможността за обжалване на мотивите за оправдаването и
разпоредбата на чл. 243 от НПК, свързана с атакуването и произнасянето за
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в частта относно основанието затова. В тези две хипотези лицето, срещу
което е водено производството, е получило своя благоприятен краен резултат, но
изрично се обуславя правото и интереса му от обжалване, с оглед мотивите на
решаващия орган и отражението на възприетото върху честта и доброто име на лицето.
В останалите случаи за лицето липсва правен интерес от обжалване на оправдаващия
го акт на съответния орган, който ръководи наказателното производство в съответната
фаза, с оглед една страна невъзможността за постигане на по-благоприятен резултат, а
от друга, с оглед липсата на правен спор между страните относно пълното оневиняване
на лицето, срещу което до този момент е водено производството. Ето защо,
независимо, че законодателят не е посочил изрично във всеки един конкретен случай,
че следва да се търси правен интерес от обжалването на един постановен акт, както
логиката на закона, така и систематичното тълкуване на разпоредбите му, налагат
извода, че такъв следва да се търси, свързан с възможността на лицето да получи по-
благоприятен за себе си /във формално правен или морален аспект/ резултат за себе си
в сравнение с получения от постановения прокурорски или съдебен акт. В противен
случай производството е лишено от своето основание и обезсмисля принципа на
съдено произнасяне, което във всеки случай е обвързано от релевиран между страните
фактически или правен спор. Пренесени на плоскостта на настоящия предмет на
делото, с оглед че безспорно е налице прекратяване на воденото срещу Т. наказателно
3
производство, за същата би бил налице интерес от обжалването, в случай че
прокурорът бе приел, че обвинението срещу нея не е доказано в достатъчната степен,
че да подлежи на съдебно разглеждане, на което съответства основанието по чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК. Тогава безспорно за същата е налице съществена причина да иска
своето пълно оневиняване и изменение на възприетото от страна на прокуратурата
основание. В конкретната хипотеза обаче, отново следва да се посочи, че
прокуратурата е възприела, че деятелността на Т. е изяснена в достатъчна степен и
същата не покрива състав на престъпление, на което съответства и най-оневиняващото
я основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Следователно, няма и как да бъде
осъществено правомощието на съда по чл. 243, ал. 6, т. 2 и да измени основанието,
доколкото същото е възможно най-оневинителното. Впрочем, от страна на защитата, с
първоначалната жалба от съда не се иска осъществяване нито на едно от възможните
му правомощия по посочената разпоредба, а изменение на постановлението с
допълване на диспозитива в неговата словесна част, което на практика е извън
правомощията на съда, описани в чл. 243, ал. 6 от НПК, а и е ненужно, с оглед
възприетото по горе че волята на прокуратурата в тази насока е ясна и конкретна. Ето
защо е очевидна логиката на законодателя, че не допуска провеждане на производство,
при което липсва правен спор и при което и теоретично има едно единствено възможно
решение – потвърждаване на постановеното от страна на прокуратурата
постановление, за което не се и твърди, че незаконосъобразно. Очевидно е, че
допускането на обжалване на акт, за който не се твърди, че е незаконосъобразен нито
по отношение на резултата му, нито по отношение на релевираното основание, няма
как да бъде мотивирано единствено с твърдението, че в принципен план обвиняемият
има право да обжалва прокурорския акт по чл. 243, ал. 1 от НПК.
Не може да бъде споделен и доводът на защитата, относно твърдяната вътрешна
противоречивост на обжалваното определение и твърдението, че на практика става
въпрос за мотиви на произнасяне по същество и противоречие на диспозитива му с
изложените мотиви. По никакъв начин не може да се приеме, че съдът е изложил
каквито и да било доводи по същество, независимо от посоченото, че съдът е разгледал
доводите и възраженията на жалбоподателя, както и доказателствата по делото. За да
прецени, че прокурорският акт дава максимално възможната защита на лицето, срещу
което се води наказателното производство, първоинстанционният съд се е ръководил
единствено от процесуалните възможности на страните и на съда. За да се приеме, че
има произнасяне по същество, съдът следва да формира изводи относно осъществилата
се фактическа обстановка и за това дали както възприетия краен извод, така и
релевираното основание отговарят на фактите и отразяват правилно изискванията на
материалния закон. В атакувания съдебен акт няма такива изложени съображения.
Същият се е произнесъл единствено относно процесуалната допустимост на
подадената жалба с оглед принципното положение, че възприетото от страна на
4
прокуратурата основание безспорно дава възможно най-голямата защита на лицето.
Ето защо и тези доводи за незаконосъобразност на атакувания акт не могат да бъдат
споделени.
Поради изложеното, правилно и законосъобразно жалбата на защитата на
обвиняемата М.Т. е оставена без разглеждане от страна на първоинстанционния съд и
е прекратено образуваното въз основа на нея частно наказателно производство.
Следователно, атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, с оглед съвпадението на правните изводи на първоинстанционния
съд с тези на въззивната инстанция.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.06.2022г. на Софийски градски съд,
НО, 35 с-в, постановено по НЧД № 2021/2022г., с което е прекратил производството
по делото и е оставил без разглеждане жалбата на М.Т., чрез защитника си адв. Д.,
срещу Постановление от 29.04.2022г. на Прокурор при Софийска градска прокуратура,
с което е прекратено наказателното производство по ДП № 310/2013г. по описа на
ГДНП - МВР, пр.пр. № 7924/13г. на СГП, водено срещу Т. за извършено престъпление
по чл. 219, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5